РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 03.07.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: Десислава Минчева, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 51 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по реда на чл.145 и сл.  от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във връзка с чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл.

             Административното дело е образувано по жалба на П.Н.В. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв. С.Г., подадена срещу Заповед № РД-07-4/17.01.2020 г. на Областен управител на Област Ловеч. С оспорената заповед на жалбоподателят е наложено на основание чл.92 и чл.90 ал.1 т.5 във вр. с чл.97 от ЗДСл дисциплинарно наказание „уволнение“ за дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.

            В жалбата са наведени подробни доводи, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправни разпоредби и несъответства на целта на закона - основания за оспорване по чл.146, т.1-5 АПК. 

      В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуалният си представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Подробни съображения излага и в писмена защита. 

               Ответната страна, Областен управител на област Ловеч, се представлява от надлежно упълномощеният юрисконсулт. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В писмено становище по делото излага подробни съображения по същество.

              По делото са събрани писмени доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. 

              Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

              От административната преписка се установява, че със заповед №ЗДС-13-40 от 30.07.2013 година на областния управител на област Ловеч жалбоподателят е назначен за държавен служител на длъжността  главен експерт „Регионално развитие и административен контрол“ дирекция АКРРДС с ранг IV /четвърти/ младши в Областна администрация Ловеч/л.92 от делото/.

              Със Заповед № РД-07-58/16.04.2019 г. / на лист 254 от делото/, Заповед № РД-07-110/16.07.2019 г. /на л.38/ и Заповед № РД-07-201/09.12.2019 г. / на л.26/ на Областен управител Ловеч при Областна администрация - Ловеч е назначен дисциплинарен съвет.

              Със Заповед № РД-07-107/ 11.07.2019 г. на Областен управител на област Ловеч е образувано дисциплинарно дело №2/2019 г., свикан е дисциплинарния съвет да изясни, фактите и обстоятелствата във връзка с нарушение на трудовата дисциплина и шофиране в пияно състояние на 10.07.2019 г., което е констатирано с акт за установяване на административно нарушение от органите на МВР. Възложено е на основание чл.91 от ЗДСл дисциплинарния съвет да даде становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и за вида и размера на дисциплинарното наказание с оглед степента на виновното поведение на държавния служител главен експерт в дирекция АПОФУС П.В. / на л.43/.

              От следващия ден служителят излиза в отпуск поради временна неработоспособност, като предоставя в Областна администрация болнични листи / л.л.145-152/. Относно болничен лист за временна нероботоспособност от 01.11.2019г. до 30.11.2019г. е отразено, че е анулиран.

              Със заповед № РД-07-116 от 29.07.2019г. на областния управител на област Ловеч и на основание чл.100, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител оспорващият е временно отстранен от работа, поради образувано дисциплинарно дело, като съгласно чл.100, ал.3 от ЗДСл държавния служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен / л.34/.

              С докладна записка от 10.12.2019г., директора на дирекция АПОФУС уведомява областния управител, че жалбоподателя е представил болничен лист № Е 20199002669, съгласно който е в отпуск поради временна неработоспособност до 27.11.2019 г. Цитиран е текста на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, според който осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му. Посочва се, че такъв не бил представен на 28 и 29.11.2019 г., че съпругата на г-н В. е обяснила по телефона на 02.12.2019 г. че същият  е тежко болен, но няма право да му бъде издаден болничен лист и да получи от негово име със задължение да ги предаде документите, които Областна администрация следва да му връчи. На 02.12.2019 г. са й връчени Заповед № РД-07-116/29.07.2019 г., писмо с изх. № Към РД-03-528(4)/18.07.2019 г, и писмо с изх. № РД-03-528/11.07.2019 г. Докладва, че на 28 и 29 ноември 2019 г. г-н В. не се е явил на работа без уважителна причина, което представлява нарушение на служебните задължения, поради което предлага да му бъде изискано обяснение за отсъствието му от работа на 28 и 29 ноември 2019г. /л.25/. В тази връзка е проведено заседание на дисциплинарния съвет на 10.12.2019г., на което са изчетени обясненията от 04.12.2019г. относно шофирането на 10.07.2019г. / на л.29/, и е взето решение да се изискат обяснения и относно  неявяването му на работа.

              В изпълнение на горната заповед на 11.07.2019г. председателя на дисциплинарния съвет свиква заседание на съвета на 12.07.2019г. за изясняване на посоченото в нея нарушение на трудовата дисциплина /л.44/.

             С писмо от 11.07.2019г. областния управител е изискал от жалбоподотелят на основание чл.93, ал.1 от Закона за държавния служител в срок от 2 работни дни да представи писмени обяснения относно употребата на алкохол през работно време на 10.07.2019г. и шофиране в пияно състояние на служебен автомобил ****с посочения номер на същата дата през работно време, установено при проверка от органите на МВР, получено от съпругата на оспорващият на 02.12.2019г. /л.42/.

             С писмо на 18.07.2019г. председателят на дисциплинарния съвет отправя до В. покана да даде писмени обяснения във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по дисциплинарното дело, което според отбелязаното е получено от съпругата на оспорващият на 02.12.2019г. /л.35/. С писмо от 10.12.2019г. дисциплинарния съвет е изискал от същия да представи обяснения за неявяването му на работа на 28 и 29 ноември 2019г., предвид представен от него болничен лист за временна нероботоспособност до 28 ноември 2019г., получено на 11.12.2019г. от съпругата му / на л.14/.

              Във връзка с образуваното дисциплинарно дело от ОД на МВР Ловеч са изискани и приложени заверено копие от акт за установяване на административно нарушение от 10.07.2019г. и талон за медицинско изследване № 0042125 / л.л.142-144/ .

               На 04.12.2019г. оспорващият депозира писмени обяснения до дисциплинарния съвет, в които излага, че на посочената дата 10.07.2019 г. устно му било възложено от двамата заместник областни управители да шофира служебен автомобил ****с peг. № ****, въпреки, че в този ден титулярът-шофьор бил на работа. Излага, че за извършването на тази дейност, различна от задълженията му по длъжностна характеристика не му е връчвана срещу подпис заповед, издадена от настоящия Областен управител. Не е изготвял отчет за изминатия пробег и за изразходваното гориво. Въпреки това, като добросъвестен служител изпълнил нареждането, като целта на устната заповед разбрал по-късно, при инсценираната проверка от органите на МВР. Същата установила 0,8 промила алкохол. Твърди, че във въпросния ден, не на работното място, а в обедната почивка действително пил две бири и за тази грешка, която съзнава и за която дълбоко съжалява е наказан с лишаване от свидетелството за управление за 1 година и глоба от 1000 лв. по Закона за движение по пътищата, което наказание търпи към момента. Излага, че това в никаква степен не е оказало влияние върху изпълнението на служебните му задачи, възложени от прекия му ръководител, които винаги се стремял да изпълнява стриктно и в срок. В обясненията възразява срещу твърдението, че провинението му е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Излага, че с действията си не е уронил авторитета на администрацията, напротив, винаги се стремял да го пази. Сочи, че провокирането на тази ситуация и последвалите действия от страна на ръководството довели до влошаване на здравословното му състояние и обостряне на съществуващи хронични заболявания, доказани с документи  с давност 20 г. / на л.29-30/.

               На 09.01.2020г. оспорващият е подал Заявление за прекратяване на служебно правоотношение по реда и условията на чл.103 от ЗДСл, считано от 09.01.2020г във вр. с чл.68а от Кодекса за социално осигуряване за ранно пенсиониране, с твърдения, че отговаря на условията и не е упражнил правото си затова /л.55/. В тази връзка приложил удостоверение от Национален осигурителен институт, в уверение  на това, че безспорчно получава лично пенсия за инвалидност поради общо заболяване / л.56/.

              В Доклад от 10.07.2019г., жалбоподателят е отчел на областния управител работата си относно участие в Работна група по изготвяне на План за защита при бедствия на област Ловеч, съгласно заповед РД-07-76/03.06.2019г., като изложил, че по устно нареждане на посочения зам.обл. управител е извършил описаните в четири пункта по т.1 дейности, а по т.2 е посочил, че по обективни причини не е спазен срока 12.06.2019г. за представяне на проектът на ПЗБОЛ по т.2 от горецитираната заповед, т.к. е нереален за изготвяне и приемане ПЗБ-общински и областен и се работи за промяна и удължаването им. Посочено, че в заповедта и в устната такава не е натоварен персонално да отговоря за изготвянето на ПЗБОЛ в сроковете за същият, както и че паралелно с това е изпълнявал други задължения като гл.експерт ОМП и ССИ /отразено в тримесечните доклади/ и най-вече върху цялостната организация на междуведомствената комисия, извършила проверка на техническото състояние на 25 язовира, защитни съоръжения и др. / л.57-58/.

             Видно от преписката дисциплинарният съвет е заседава в 3 /три/ заседания, но не успява да вземе решение с необходимото мнозинство по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл.

             Според Протокол от заседание на 06.01.2020 г., дисциплинарния съвет е приел, че освен нарушението констатирано с АУАН има  нарушение и на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на служителя на работа в продължение на два работни дни. След запознаване с текстовете на чл.90  чл.91 от ЗДСл  е прието, че са налице предпоставки за търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. Част от членовете на дисциплинарния съвет считат, че за първото нарушение относно шофиране на служебен автомобил служителят е понесъл своето наказание, а за второто нарушение няма умисъл. След проведено  гласуване е отразено, че 3 от членовете са „за“ налагане на наказание „уволнение“, а 4 са „за“ налагане на наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година“ /л.л.18-19/.

            Видно от решение №1 от 06.01.2020г. на дисциплинарния съвет по дисциплинарно дело №2/2019 г., са проведени три заседания / на 12.07.2019г., на 12.12.2019г. и на 06.01.2020г./, индивидуализирани са   конкретните нарушения на служебните задължения на служителя по чл.91 от ЗДСл, като относно първото е посочено, че служителя е признал извършеното  нарушение, констатирано с АУАН от органите на МВР, а по второто за неявяване на работа на 28 и 29.11.2019г. е отразено, че от обясненията му не ставало ясна причината за това нарушение, но приемат, че не го отрича. В решението по т.1 относно тежестта на нарушението, Дисциплинарният съвет приел, че от извършените действия от държавния служител П.В., са настъпили вреди за Областна администрация. С действията му са нарушени императивни норми на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като държавният служител не следва да допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави, изразяващо се в употреба на алкохол, констатирано по безспорен, начин от АУАН GA-50609/10.07.2019 г., талон за медицинско изследване №0042125 и влязло в сила наказателно постановление.

                  Прието е, че с извършеното, служителят е нарушил и чл. 17, ал. 1 от КПСДА - При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба. Във връзка с второто констатирано нарушение, а именно анулиран болничен лист № Е 20199002610 и не представяне на друг документ удостоверяващ уважителна причина за неявяване на работа, докладна записка с вх. № Към РД-03-528(9)/10.12.20.19 г. на Директора, на дирекция АПОФУС, служитеят е нарушил чл.11 от КПСДА - Служителят е длъжен да- спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения.

               Относно формата на вината е приел, че нарушенията са извършени умишлено, тъй като г-н В. е съзнавал действията си, нарушил е добрите нрави като е употребил алкохол през работно време, което е доказано впоследствие. Прието е, че бил наясно относно забранеността на действията си, както и за евентуалните вредни последици от тях / по т.2 от решението/. Относно цялостното служебно поведение на служителя дисциплинарния съвет, отчел оказаното от служителя съдействие за изясняване на обстоятелствата по възникналите въпроси, като отбелязъл, че след получаване на писма с искане да даде писмени обяснения, дава такива, от които било видно, че не отричал извършването им, нито давал логическо обяснение за извършеното.

              При така изяснената фактическа обстановка, дисциплинарният съвет дава становище, че действията на П.В. съставляват дисциплинарни нарушения, съгласно чл.89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т, 5 от ЗДСл и това е основание за търсене на дисциплинарна отговорност на служителя в областна администрация Ловеч. Относно индивидуализирането вида и размера на дисциплинарно наказание, предвид, всички изяснени в хода на производството обстоятелства е посочено, че дисциплинарния съвет не е взел решение с необходимото мнозинство по чл.96, ал.3 от ЗДСл и предлага на Областен управител на област Ловеч: 1. с 4 гласа „за“ - на основание чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл на П.В. - гл. експерт в Областна администрация Ловеч да бъде наложено дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година“ и 2. с 3 гласа „за“ - на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на П.В. - гл. експерт в Областна администрация Ловеч да бъде наложено дисциплинарно наказание-„уволнение“.

               Във връзка с депозираното Заявление за прекратяване на служебното правоотношение, считано от 09.01.2020 г.,с писмо изх. № ЧР-14-2(1)/10.01.2020 г., получено на ръка от съпругата му на 10.01.2020 г. служителят П.В. е поканен да се запознае с дисциплинарното производство и да даде писмени или устни обяснения, като е обяснено, че по реда на чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл се изисква съгласието на другата страна в правоотношението и ако не е дадено предложението се счита за неприето, както и че срещу него е образувано дисциплинарно производство, по което Дисциплинарния съвет се е произнесъл по фактите и обстоятелствата във връзка с нарушение на трудовата дисциплина и шофиране след употреба на алкохол на служебен автомобил на 10.07.2019 г., и за неявяване на работа на 28 и 29 ноември 2019 г. и на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл е поканен на среща в посоченото време с указание за възможността да представи писмени обяснения за причините за иззвършеното от него нарушение, изразяващо се в шофиране след употреба на алкохол през работно време на служебен автомобил ****с peг. № **** на 10.07.2019 г. и неявяването на работа без уважителна причина на 28 и 29 ноември 2019 г. /л.15/.

             На 14.01.2020г. оспорващият е депозирал писмени обяснения,  до обласния управител, в които потвърждава желанието си да му бъде прекратено служебното правоотношение по реда и условията на чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл по чл.68а от КТ. В отговор на писмо от 11.07.2019г. сочи, че е представил исканите писмени обяснения по цитираното дисциплинарно дело от 04.12.2019г. Във връзка с неявяването на работа на 28 и 29.11.2019 г., излага, че последният представен, от него болничен лист, издаден от болница „Сърце и мозък“, гр. Плевен след хоспитализиране е до 30.11.2019 г. На 27.11.2019 г., при обработка на същият е анулиран от болницата и преиздаден, като последен ден е 27.11.2019 г. Причината за преиздаването е достигане на максималния брой използвани дни, съгласно Наредба за медицинска експертиза - 360 дни. Предвид влошеното му здравословно състояние провел консултации с ТП на НОИ-Ловеч и НОИ-София относно възможността, за продължение на лечението му. След установяване на факта, че това може да се случи само след вземане на мотивирано решение от ТЕЛК, на 27.11.2019 г. го уточнил със специалист „Човешки ресурси“ в разговор по телефона. Посочва, че  след издаване на  Заповед № РД-07-116 от 29.07.2019 г., с която временно е отстранен от работа до произнасяне на дисциплинарния съвет, бил своевременно уведомен и счел за неправилно да я наруши, още повече, че състоянието му не го позволявало. Изразява съжаление за стореното  и отново моли да да бъде преосмислена тежестта на провинението му, взимайки окончателно решение в качеството на работодател/л.11-12/.

              В Протокол от 14.01.2020г. е обективирано изслушване на служителя В. във връзка с образувано дисциплинарно дело №2/2019г./ на л.13/. Според този протокол служителят е изложил, че е работил в държавната администрация повече от 25 г., от общо 40 години трудов стаж, като бил почтен и лоялен към началниците си, както и че съжалява, тъй като всичко това се е случило няколко месеца преди да навърши години за пенсия. Извинил се за неприятния повод, по който бил поканен, заявил, че не пие алкохол на работното си място, както и че неговото работно място не е служебния автомобил. Споделил, че на този ден (10.07.2019 г.) в обедната почивка е пил две бири, което не било през работно време, че няма просрочени или неизпълнени задачи, провалени срещи или комисии. Споделил, че в деня след извършеното нарушение, поименно посоченият служител му предложил да подаде заявление за напускане на държавната служба, но счел, че по този начин се изземва функцията на областния управител и не го приел. 

            При съобразяване решението на дисциплинарния съвет и събраните доказателства, областният управител на област Ловеч е издал оспорената в настоящото производство заповед № РД-07-4 от 17.01.2020 година, с която на държавния служител П.Н.В. - главен експерт ОМП в дирекция АПОФУС към Областна администрация Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена по пощата с известие за доставяне на 21.01.20г.

                В мотивите си е посочил, че на 10.07.2019, към 15,00 часа, при извършване на проверка на място по повод борба с последици от наводнение в Северна индустриална зона Ловеч и в присъствието на Б.П.- зам. областен управител на област Ловеч и И.Т.- зам. областен управител на област Ловеч, пътници в лек автомобил на Областна администрация Ловеч - ****с peг. № ****, служителят П.Н.В. е бил спрян за проверка от органите на МВР гр. Ловеч, при която е установено, че същият е извършил административно нарушение, за което му е съставен АУАН № GA-50609/10.07.2019 г. Посочил е, че от следващия ден служителят излиза в отпуск поради временна неработоспособност, като предоставя в Областна администрация болнични листи, последния до 27.11.2019 г. включително и въпреки, че служителят следвада се яви на работа на 28.11.2019 г., същия не се явява на работа в два последователни работни дни - 27.11.2019 г. и 28.11.2019 г. , като на 02.12.2019 г. му е връчена Заповед № РД-07- 116/29.07.2019 г., с която е временно отстранен от работа.

              От извършените действия на държавния служител - управление на лек автомобил след употреба на алкохол, което е нарушение на ЗДвП, констатирано по съответния ред с АУАН GA- 50609/10.07.2019 г., талон за медицинско изследване №0042125 и влязло в сила Наказателно постановление, е прието, че са настъпили вреди за Областна администрация Ловеч, като са застрашени и правата на гражданите. Прието е, че с това действие са нарушени императивни норми и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, че държавният служител не следва да допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави, изразяващо се в употреба на алкохол в работно време и на работно място.   С  извършеното е прието, че служителят е нарушил чл.17, aл.1 от КПСДА, тъй като при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба и е блюстител на закона, а не го нарушава.

             Предвид изводите на дисциплинарния съвет във връзка с второто констатирано нарушение, е прието, че служителят е нарушил чл. 11 от КПСДА, тъй като с неявяването си на работа не спазва установеното работно време, не изпълнява държавната служба и възложените му задължения.

             Прието е, че нарушенията са извършени умишлено, тъй като служителят е съзнавал действията си. Нарушил е добрите нрави като е употребил алкохол през работно време и служителят е бил на ясно относно забранеността на действията си, както и за евентуалните вредни последици от тях.  Относно цялостното поведение е отчетено оказаното от служителя частично съдействие за изясняване на обстоятелствата по възникналите въпроси, тъй като след получаване на писма с искане да даде писмени обяснения, дава такива, от които е прието, че не отрича извършването им, нито дава конкретни обяснение за извършеното.

              Описаните действия са приети за дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, според събраните доказателства, нарушенията са извършени умишлено, поради което и на основание чл. 90, ал.1, т.5 във връзка с чл.97 от ЗДСл на служителят е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

              Като правно основание за издаване на заповедта е ангажирана  нормата на чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и т.5 от същата разпоредба- неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

               Със Заповед № ЗДС-20-01/22.01.2020 г., областният управител е прекратил на жалбоподателят служебното правоотношение, считано от 21.01.2020г., на основание чл.32, ал.1 от ЗА и чл.107, ал.1, т.1 оот ЗДСл / на л.50 /.           

               С административната преписка е приложена длъжностната характеристика на заеманата от оспорващия длъжност, връчена му на   дата 29.08.2013г.  /л.л.234-237/ и длъжностна характеристика, връчена му на 08.08.2016г. /л.л.238-241/. Според преписката и служебното досие, за времето, през което В. е заемал държавна служба от 30.07.2013г. до 22.01.2020 г. не е награждаван с отличия по реда на ЗДСл и няма други наложени дисциплинарни наказания, освен това с процесната  заповед.

              По делото е приложен съставеният срещу оспорващият  акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за извършено  на 10.07.2019г. нарушение на чл.5 ал.3 т. 1 пр.1 от ЗДвП, и издаденото въз основа на него наказателно постановленине, с което на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, връчено му на 19.08.2019г. и влязло в сила като необжалвано / л.243-244/.

   Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

             Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Същата е подписана, подадена е в предвидения по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ЗДСл срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред родово и местно компетентния да я разгледа административен съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.124 от ЗДСЛ, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

     В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

    Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – областния управител на област Ловеч, който има качеството на орган по назначаването по смисъла на чл. 92 от ЗДСл, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съобразно закона на органа по назначаването са възложени правомощията за налагане на дисциплинарните наказания.

   Заповедта е съставена и в предвидената от закона писмена форма за валидност, съобразно чл.97, ал.1 от ЗДСл, съдържа правни и фактически основания, реквизити от обхвата на ал.1, от т. 1 до т. 7, вкл. дата, поради което доводите на оспорващият в тази връзка са неоснователни.  

    Приложимимото право относно отговорността на оспорващият за неизпълнение на служебните задължения е Законът за държавния служител /ЗДСл/, с оглед заеманата длъжност по служебно правоотношение според Класификатора на длъжностите в администрацията. Редът за установяване и наказване на дисциплинарните простъпки е уреден в раздел ІІ, глава V от закона, по строго формално дисциплинарно производство, гарантиращо обективността при преценката на органа и защитата на служителя. Затова отклонението от тези правила е всякога съществено нарушение, налагащо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

   Съгласно чл.96, ал.1 ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал.1, т.4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната процедура за провеждане на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет е задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 ЗДСЛ, каквото е разглежданото. Касае се за производство, в чиито рамки се събират и изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост се изслушват обясненията на държавния служител и се обсъждат представени от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал.3 от ЗДСл, дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган /ал. 4/. Законодателят е предвидил специална процедура преди налагане на по-тежките дисциплинарни наказания, за да бъде изяснена безпристрастно фактическата обстановка и държавният служител да има възможност за представяне на доказателства в своя защита.

  По настоящото дело са представени данни за провеждане на такова производство, видно от приложеното решение на дисциплинарния съвет.

  След като са обсъдени събраните в производството доказателства, членовете на дисциплинарният съвет се обединили около становището, че служителят е допуснал нарушения на служебните задължения, описани подробно в решението, поради което са налице основания за търсене на дисциплинарна отговорност. Наказващият орган се е съобразил със становището на дисциплинарния съвет за налагане на дисциплинарно наказание. Изслушването е документирано в нарочен протокол.

   Разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и неспазването на едното от тях е основание съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В процесният случай формално е спазено изискването на чл. 93 от ЗДСл.

  В случая са изпълнени кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган. 

  Заповедта е издадена в рамките на визираните в чл.94, ал.1 от ЗДСл преклузивни срокове. Съгласно чл. 94, ал.1 ЗДСл, в редакцията му към момента на уволнението, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание.

   При това настоящият състав ще следва да провери правилно ли е приложен от дисциплинарно-наказващия орган материалният закон. Основният спорен въпрос по делото е дали са извършени посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и съответства ли наложеното наказание на тяхната тежест и настъпилите от нарушението последици за държавната служба или за гражданите, както и спазил ли е административнонаказващият орган изискванията на чл. 91 от ЗДСл при налагане на дисциплинарното наказание. 

  От фактическите установявания в заповед № РД-07-4/17.01.2020 г. на Областен управител на Област Ловеч могат да се изведат две  нарушения: 1 неявяване на работа, без уважителна причина в два последователни работни дни на 28 и 29 ноември 2019 година, и 2. поведение, несъвместимо с добрите нрави, изразяващо се в употреба на алкохол в работно време и на работно място на 10.07.2019г., към 15,00 часа, установено от служители на пътен контрол в проверка при управление на МПС - като служителят П.Н.В. е бил спрян за проверка от органите на МВР гр. Ловеч, при която е установено, че същият е извършил административно нарушение, изразяващо се в управление на описаният лек автомобил на Областна администрация Ловеч след употреба на алкохол, за което му е съставен АУАН № GA-50609/10.07.2019 г. и издадено въз основа на него наказателно постановление /НП/.

   За първото изведено нарушеие е прието, че е в нарушение на чл.11 от КПСДА, а за второто- на чл.17, ал.1 от КПСДА.  

  Относно първото нарушение - неявяване на работа, без уважителна причина в два последователни работни дни на 28 и 29 ноември 2019 година настоящият състав приема, че е необосновано. В тази връзка съобрази изложеното от оспорващият от една страна че първият издаден му болничен лист за временна неработоспособност до краят на месец ноември 2019 година е анулиран от органите на медицинската експертиза, поради превишаване предвиденият размер на временна неработоспособност, но предвид здравословното състояние и необходимостта от допълнително лечение въпросът е търпял развитие относно възможността, за продължение на лечението му, както е отбелязано в обясненията на оспорващият, дадени в дисциплинарното производство. При което е следвало дасциплинарно наказващият орган да извърши допълнителна проверка за разрешаването на така възникналият проблем, за да се прецени обективно поведението на оспорващият, тъй като същият не участва в издаването на болничният лист. Наред с това следва да се съобрази, че със Заповед № РД-07-116/29.07.2019 г. на Областен управител - гр. Ловеч,  жалбоподателят е отстранен временно от заеманата от него длъжност поради образуваното дисциплинарно дело за срок до произнасяне на Дисциплинарния съвет, за която е отбелязано, че е получена на ръка от съпругата му на 02.12.2019 г., но според изявлението на оспорващият, същият е известен за тази заповед, почти веднага след издаването й, което му дало основание да не се яви на работа на 28.11.2019 г, респ. явяването му на 28 и 20 ноември 2019г. резонно е възприето от него като нарушение на така издадената заповед. При изтъкнатото узнаване за издадената против него заповед за временно отстраняване от работа е имал уважителна причина да не стори това на 28 и 29.11.2019г., когато все още не е приключила работата на дисциплинарния съвет, при което се явява необоснован извода за извършено нарушение на чл.11 от КПСДА. С посочената разпоредба на чл.11 от КПСД на служителят е вменено задължение да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения, но с издадената заповед от 29.07.2019г. същият е отстранен от възложените му задължения за посоченото време, при което наложеното наказание за това нарушение се явява  необосновано. В решението на дисциплинарния съвет е застъпено становище, че това нарушение не е умишлено.  

               Дисциплинарната власт е проявление на йерархическата власт, която даденият орган има в съответствие с принципа на йерархичност /субординация/, въз основа на който, съгласно чл. 2 ал. 1 т.5 от Закона за администрацията е изградена държавната администрация и изпълнението на държавната служба - чл. 18 от ЗДСл. Тази йерархична подчиненост или субординация предпоставя и принципа на целесъобразност и на следващото се от това свободно усмотрение за дисциплинарното наказание. Дисциплинарните наказания, за разлика от престъпленията, не са numerus clausus. Те са посочени от законодателя само като общо съдържание, като във всеки конкретен случай, дисциплинарно - наказващият орган трябва да докаже, че конкретното деяние осъществява фактическия състав на някое или някои от посочените видове дисциплинарни нарушения. За да е упражнил законосъобразно правомощието си да наложи дисциплинарно наказание, органът трябва не само да е посочил точно твърдяните дисциплинарни нарушения и да ги е доказал, но трябва и определеното от него наказание да е в съответствие с изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Изискванията към дисциплинарното нарушение и към дисциплинарното наказание са кумулативни. Несъответствието, на което и да е от тях, с изискванията на закона прави заповедта за налагане на дисциплинарното наказание незаконосъобразна.

               При преценката доказано ли е второто нарушение –управление на лек автомобил след употреба на алкохол, което е нарушение на ЗДвП, съдът взе предвид фактическата връзка и събраните доказателства. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата оспорващият е извършил описаното нарушение, което и не се отрича от него. 

     Относно това дисциплинарно обвинение макар и конкретизирано и индивидуализирано от обективна страна и субективна страна, доколкото е установено управление на служебния автомобил с АУАН/на 10.07.2019г. в 15.44 часа/ и влязло в сила наказателно постановление,  обективно не е отчетено, че в длъжностната характеристика за заеманата от оспорващият длъжност не е вменено задължение за управление на служебен автомобил, като за посочената дата това се е случило, поради издадената устна заповед на двамата зам. области управители, спрямо които служителят е в йерархическа зависимост и според длъжностната характеристика е подчинен, въпреки разположението на шофьора за този ден или поне липсват данни да е отсъствал. Само по себе си управлението на МПС след употреба на алкохол е нарушение на Закона за движението по пътищата, с висока степен на обществена опасност и подходът към него е изключително критичен, поради което законодателят е предвидил висока глоба /1000 лева/ и лишаване от управление /в процесния случай една година/ до определени промили - 1.2 алкохол в кръвта, както и наказателна отговорност, над тази граница. В случаят следва да се разграничи административнонаказателната отговорност на водача, за която същият осъзнава вината си и за която е понесъл наказанието си за извършеното нарушение на транспортното законодателство, от  дисциплинарната  такава на служителя, който по възникналото служебното правоотношение не е шофьор и служебния автомобил не му е работно място, с оглед вмененото му нарушение употреба на алкохол в работно време и на работно място, прието за нарушение на чл.17, ал.1 от КПСДА.  

   Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДСЛ държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. С оглед точното изпълнение на служебните задължения самият закон - с нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДСл уточнява, че конкретните задължения на служителя се определят в длъжностната характеристика. Съгласно раздел 5 от представените длъжностни характеристики на оспорващият - изпълняващ длъжността главен експерт са възложени основните преки задължения, сред които не е посоченото в оспорената заповед управление на служебния автомобил, за което не е отчитана дейност и разход. Действително в т.11 от същия раздел е вменено задъжение самостоятелно или в екип да изпълнява и други функции и задачи, възложени от областния управител, в рамките на своите компетенции. Компетенциите са предвидени в раздел 11 и сред тях не фигурира управление на автомобил.      

    В този смисъл дисциплинарно обвинение е следвало да бъде конкретизирано за целите на служебното правоотношение, доколкото мотивите са бланкетни и възпроизвеждат АУАН относно приетото нарушение на чл.17, ал.1 от КПСДА, не се сочи и спрямо кои изисквания или задължения в обхвата на служебните такива е извършена преценка за неизпълнение по смисъла на чл. 89, ал.1 от ЗДСл, но предвид принципно заложените изисквания към поведението на държавните служители да не уронват престижа на държавната служба и да спазват закона, съдът приема това нарушение за доказано. В съответствие с чл. 28, ал.1 от ЗДСл при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Този кодекс определя правилата за поведение на служителите в държавната администрация и има за цел да повиши общественото доверие в техния професионализъм и морал, както и да издигне престижа на държавната служба /чл. 1 от същия/.

                Административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл. Оспорената в случая заповед не съдържа съображения по чл. 91 ЗДСл - за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вина на служителя и цялостното му служебно поведение, и в този смисъл дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание „уволнение”. При наличието на противоречия в изложеното в Решение № 1/06.01.2020 г. относно това, колко от членовете на Дисциплинарния съвет са били за уволнението на жалбоподателя и колко против това наказание, не е ясно, как дисциплинарно наказващият орган е формирал законосъобразно решението си да издаде оспорената заповед. В тази връзка според  доказателствата част от членовете на дисциплинарния съвет считат, че за първото нарушение относно шофиране на служебен автомобил служителят е понесъл своето наказание, а за второто нарушение няма умисъл. След проведено  гласуване е отразено, че 3 от членовете са „за“ налагане на наказание „уволнение“, а 4 са „за“ налагане на наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година“ /л.л.18-19/. Липсват изцяло мотиви, в които да се проследи цялостното  поведение на държавен служител, видно от данните от приетото по делото лично досие на жалбоподателя, които да бъдат съпоставени с допуснатото от него инцидентно нарушение, което е изолиран случай, за да може да се прецени какво по вид и тежест наказание следва да му бъде наложено. Отделно, в противоречие с нормата на чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, решението на дисциплинарния съвет не е взето с необходимото мнозинство.

    Не са изложени мотиви дали приетите от дисциплинарно-наказващия орган нарушения могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това е така, защото при определянето на наказанието административния орган и съдът следва да се съобразят с разпоредбата на чл. 91 от Закона за държавния служител, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл.93, ал.1 от ЗДСл да оцени посочените от държавния служител доказателства и да обсъди писмените му възражения, както и не е изложил доводи защо не ги възприема, не е оценено цялостното поведение на служителя, който макар и да не е награждаван няма друго наложено дисциплинарно наказание, освен процесното. 

   При немотивиране на преценката за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание с доказани в посочената част изводи по т.1 и т.4 от разпоредбата - за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите и за цялостното служебно поведение на държавния служител не може да бъде направено обосновано заключение дали при определянето на размера на дисциплинарното наказание е бил спазен принципът за съразмерност. Действително, органът по назначаването действа в условията на оперативна самостоятелност, но тя не изключва съдебния контрол, съгласно чл. 169 АПК. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Не е мотивирана преценката на органа защо е решил да наложи най-тежкото измежду всичките пет вида дисциплинарни наказания. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона. В конкретния случай от данните по делото не се установява на жалбоподателя да са налагани други дисциплинарни наказания. При положение, че дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил тежестта на нарушението, последиците за държавната служба от него и не ги е преценил на плоскостта на цялостното служебно поведение на държавния служител, то преценката му за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е необоснована, съобразно принципа за съразмерност, а наложеното наказание прекомерно.

    Административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 91 от ЗДСл. Оспорената в случая заповед не съдържа съображения по чл. 91 ЗДСл - за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вина на служителя и цялостното му служебно поведение, и в този смисъл дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание „уволнение”.

   По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата на В. се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен.

             Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2 предложение второ от Административно-процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти състав  

             РЕШИ:

             ОТМЕНЯ Заповед № РД-07-4 от 17.01.2020 година на Областен управител на Област Ловеч, с която на П.Н.В. с ЕГН ********** и адрес: *** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител за дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от същия закон.

            Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

  Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: