Определение по дело №143/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2717
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20227050700143
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                   2022 година, гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав

 

 

                                                                   СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 143/2022г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „Фендер Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК ***, чрез адв. К.Д., против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна.

С молба с.д.№13943/20.09.2022г. жалбоподателят отправя искане за спиране на изпълнително дело №612/2021г. и/или на оспорения АУЗД № МД-АУ-474-1/07.07.2020 г.

След като се запозна с исканията и след преценка на доказателствата, съдържащи се в изпратената от административния орган преписка по издаване на оспорвания Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 ДОПКМД-АУ-474-1/07.07.2020 г. на гл. инспектор „МД“-община Варна, съдът приема, че искането за спиране изпълнението на оспорваният акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е допустимо, но неоснователно, поради следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

С оглед цитираните разпоредби на ЗМДТ, приложимо към оспорването на акта за установяване на задължения за местни данъци и такси по данни от декларация е универсалното производство по Дял III ДОПК - вж. чл. 144, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Обжалването на акта за установяване на задължения по декларации пред съда няма суспензивен ефект по арг. от чл. 157, ал. 1 от ДОПК. Спирането на изпълнението от съда е съобразно предпоставките на чл. 157, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Обусловено е от сезиране с искане от жалбоподателя, към което да са приложени доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането (чл. 157, ал. 3 във вр. с чл. 153, ал. 3 от ДОПК), а когато обезпечение не е наложено - искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

В случая жалбоподателят не е представил доказателства за направено обезпечение на публичните вземания, нито е предложил обезпечение, поради което и спирането на изпълнението е недължимо. Горното води на извод, че искането следва да се отхвърли. Изложените в молбата съображения касаят правни последици от отменен акт, а не основанията за спиране на неговото изпълнение. Съгласно чл. 1**, ал. 6 ДОПК недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В изложения по-горе смисъл са определение № 3980 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2015 г., VII о., определение № 10851 от 12.09.2017 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 3871/2017 г., определение № 11972 от 20.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9277/2019 г., I о.

Съдът намира за недопустимо искането за спиране на изпълнително дело  №612/2021г. образувано от частен съдебен изпълнител.

Законодателят е дал възможност публичните вземания на общината от местни данъци и такса да бъдат принудително събрани от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Молителят сочи, че принудителното събиране на вземанията по оспорения акт е възложено на съдебен изпълнител. Искането за спиране на изпълнителното дело, може да се направи от длъжника до посочения в относимата в ГПК разпоредба срок пред съдебния изпълнител.

С оглед на това защитата на жалбоподателя е по реда и чрез средствата предвидени в Гражданския процесуален кодекс. В горната насока е Определение № 977 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2016 г., VII о.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, Административен съд – Варна

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане обективирано в молба с.д.№13943/20.09.2022г. на „Фендер Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК ***, чрез адв. К.Д. за спиране на изпълнително дело №612/2021г. на ЧСИ 716 Н.Г..

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Фендер Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК ***, чрез адв. К.Д. обективирано в молба с.д.№13943/20.09.2022г. за спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПКМД-АУ-474-1/07.07.2020 г. на гл. инспектор „МД“-община Варна.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: