РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН вр. чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от АЛЛ. К. от гр.Г.О., чрез адв.Л. И. от ВТАК,
редовно преупълномощена, против съдебно решение №157/28.04.2021г., постановено по
Гр.д.№../2021г. по описа на РС – Г.О., на което е допусната поправка на ОФГ на страница 3,
на ред 5 от диспозитива, като месецът на извършване на твърдяния акт на домашно насилие,
вместо „април“ да се чете „март“, с което е отхвърлена молбата на въззивника /молител/
срещу М. Д. Г. за извършен на 08-ми или 09-ти март 2021г. акт на домашно насилие –
изпращане на нежелана от нея пратка от цветя и вино, и е осъдена АЛЛ. К. да заплати по
сметка на РС – Г.О. сумата 25лв. – ДТ за производството, ведно с 5лв., в случай на служебно
издаване на ИЛ, както и е осъдена АЛЛ. К. да заплати на М. Д. Г. сумата 400лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Релевира оплаквания за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение, с което е отхвърлена молбата на въззивника /молител/ по чл.8
т.1 ЗЗДН, с твърдения, че основен порок в правните изводи на първоинстанционният съд е,
че той отделя цялата история на личните взаимоотношения между страните на отделни
епизоди, като приема, че те не са взаимосвързани и изключва този получен „подарък“ от
въззивника /молител/ от цялата тази поредица на предходни действия на Г., при налично по
делото негово лично признание, че той две седмици преди да запали автомобила на К. я е
следил. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени обжалваното
първоинстанционно решение, вместо което постанови друго, с което уважи предявената
1
молба по чл.8 т.1 ЗЗДН. Претендира направените съдебни разноски в хода на цялото
производство.
В рамките на тридневният срок по чл.17 ал.4 ЗЗДН за възражения не са постъпили
такива от насрещната страна – ответник по молбата М. Д. Г.. Писмен отговор на въззивната
жалба с характер на възражения по смисъла на чл.17 ал.4 ЗЗДН е подаден след изтичане на
преклузивният срок по чл.17 ал.4 ЗЗДН, изтекъл на 20.05.2021г. вкл. - по електронен път на
21.05.2021г. и чрез „Български пощи“ ЕАД – на 25.05.2021г., видно от служебна проверка
чрез интернет проследяване на пратка, поради което и на основание §1 от ЗР на ЗЗДН вр.
чл.64 ал.1 ГПК, процесуалното действие по подаване на възражения от ответника по
молбата не се взема предвид от съда.
В СЗ въззивникът АЛЛ. К., чрез адв.Л. И. от ВТАК, редовно преупълномощена,
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно
решение отменено като неправилно, вместо което постановено друго, с което бъде уважена
молбата й по чл.8 т.1 ЗЗДН, по съображения, изложени в жалбата. Претендира всички
направени в производството разноски.
В СЗ въззиваемата страна М. Д. Г., чрез пълномощника си адв.А.Е. от РАК, оспорва
въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното
първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно, с довод, че
процесният акт на 8 -9 март 2021г., изразен в изпращане от ответника до молителката на
колет с цветя и вино, не осъществява признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2
ал.1 от ЗЗДН. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно съдебно
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Г.О. е била предявена на
2
07.04.2021г. молба с правно основание чл.8 т.1 от ЗЗДН от молителката АЛЛ. К., чрез
пълномощник адв.Р. И.от ВТАК, против ответника по молбата М. Д. Г., с когото
молителката е била във фактическо съпружеско съжителство, за защита по реда на ЗЗДН от
осъществен спрямо нея от ответника по молбата на 8 -9 март 2021г. акт на домашно
насилие, изразен в изпращане от М. Д. Г. на колет до молителката с цветя и вино, чрез
налагане на мерките на защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН. В молбата са изложени
твърдения, че м. март 2020 г. страните се запознали в интернет, като отношенията им не се
развили в желаната от молителката посока, поради холеричния характер на ответника по
молбата, необяснима ревност и желанието му да се налага във всеки един аспект на
отношенията им, като в края на годината К. решила да прекрати връзката им. Сочи се, че
несъгласен с това, Г. се опитал да я продължи, но К. категорично отказала. Твърди се, че от
м. декември на 2020г. молителката е следена от Г. без нейно съгласие при придвижването си
и тормозена с телефонни обаждания, като независимо, че Г. живее и работи в гр.С.З., този
факт не е пречка да прави опити да я посещава и в домът й. Твърди се, че напрежението
между тях ескалирало, като на 29.12.2020г., след като я изчакал да се прибере от работа в
жилището си, Г. полял с бензин личния лек автомобил на К. „П.“, модел 207 с рег.№... и го
запалил, за което е налице висящо и към този момент ДП №../2020г. по описа на РУ – Г. О...
Сочи се, че на 16.02.2021г. К. заминала за У.., за да се погрижи за баща си, който получил
инфаркт и не след дълго починал и на 26.03.2021г. тя се прибрала в България. Твърди, че
докато все още била там, около 8-9 март, К. е получила телефонно обаждане от неин колега,
който я уведомил, че по „Е..“ Г. е изпратил колет до нея с цветя и вино, като молителката
категорично отказала да бъде приета доставката и помолила същата да бъде върната, което е
и поредната нежелана, натрапена намеса на Г. в живота на А..., поради която същата търси
закрила. Твърди се, че спрямо молителката се упражнява психическо насилие от ответника
по молбата, който въздейства върху психиката й, чрез непристойно поведение, извършване
на престъпление, следене, настойчиви обаждания и неканени посещения в домът й, и на
работното й място, с което и причинява психологическа травма, която се изразява в силна
тревожност, депресия и нервно разстройство върху нея, като е налице и системност и
продължителност в поведението на ответника по молбата. Претендирала е разноски.
С уточняваща ИМ молба от 08.04.2021г. молителката е изложила твърдения, че
между нея и М. Д. Г. е имало фактическо съжителство за времето от месец март до месец
декември 2020г. на адреса й в гр.Л..., като двамата са участвали с общи средства в
издръжката на жилището, в смисъл са заплащали режийните разходи по него.
В СЗ пред първоинстанционният съд ответникът по молбата лично и чрез
пълномощника си адв.А.Е. от РАК, е оспорил молбата по чл.8 т.1 от ЗЗДН като
неоснователна и недоказана с искане да бъде отхвърлена, доколкото процесният акт,
осъществен пот него на 8-9 март 2021г., изразен в изпращане чрез „Е..“ на колет до
молителката с цветя и вино, не осъществява признаците на домашно насилие по смисъла на
чл.2 ал.1 от ЗЗДН. Признал е факта, че с молителката са живели във фактическо съпружеско
3
съжителство в гр.Л....в периода от м. март до към 10 декември 2020г., когато връзката им
приключила.
Правно релевантните са спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал са следните:
Страните по делото са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство от
м. март на 2020г. до към 10 – ти декември 2020г., когато връзката им приключила, като,
видно от свидетелските показания на разпитаната пред първоинстанционният съд И..Д.,
отношенията им се развили много бързо, ответникът идвал в жилището на К. в гр.Л.. всяка
вечер, преспивал, сутрин пътувал за работа за гр.С..З.., идвал с пълни чанти с пазаруване,
преместен бил багажа му вече при нея.
Безспорен между страните е факта, който се установява и от свид. показания на Д.., че
на 8-9 март 2021г. ответникът изпратил по „Еконт“ до молителката колет с опаковани цветя
и бутилка вино, взета от магазина, като според свид. показания на Д., М.Г. е оставил
пратката с вино в „Еконт“ в гр.Л.., който факт й казали служителите. Видно от показанията
на св.Д.., към момента на изпращане на процесната пратка с цветя и вино, молителката е
била в чужбина, свидетелката била в „Еконт“, когато служителите там й казали, че има
пратка от ответника за приятелката й – молител в процеса, която пратка Д.. не вземала,
защото нямала право да взема от ответника по молбата нищо, в същия момент се обадила по
месинджър на К. и й казала. Според показанията на св.Драганова, бутилката не била
опакована, като служителите на „Еконт“ й казали, че М.Г. дошъл в гр.Л.. и я оставил за нея.
По делото е прието като доказателство ДП №.../2020г. по описа на РУ – Г.О., по което
М. Д. Г. е привлечен като обвиняем за противозаконно унищожаване чрез запалване на
29.12.2020г. в гр.Л., на ул.“И..К.“, срещу №..., на чужда движима вещ – л.а. марка „П...“,
модел .., с рег.№... на стойност 3 314,46лв., собственост на АЛЛ. К. – престъпление по
чл.216 ал.1 НК.
От свид. показания на Д.. се установява, че след инцидента със запалване на колата й
молителката получила стрес и след месец декември 2020г. К. не искала да говори с
ответника по молбата, чувствала се стресирана, изпитвала страх и за нея и за дъщеря й,
която е на 20г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С подадената молба с правно основание чл.8 т.1 от ЗЗДН молителката в процеса
търси защита за осъществен спрямо нея от ответника по молбата акт на домашно насилие –
психическо такова, осъществен на 8-9 март 2021г., изразен в изпращане от ответника по
молбата до нея на колет с цветя и вино.
Молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН е процесуално допустима, доколкото е подадена от
4
активно процесуално легитимирана страна по смисъла на чл.3 т.2 пр.2 от ЗЗДН, която
твърди да е пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във
фактическо съпружеско съжителство, като е предявена в рамките на едномесечният
преклузивен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН от твърдяния процесен акт на домашно насилие,
осъществен на 8-9 март 2021г.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна и недоказана, поради което
следва да бъде отхвърлена.
За да уважи молба с правно основание чл.8 т.1 пр.1 от ЗЗДН съдът следва да
установи, че спрямо молителя е осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1
от ЗЗДН.
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятието „психическо насилие“, но като такова могат да бъдат определени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно
лице – пораждат отрицателни за него емоции. Психическо насилие представляват всички
действия, посредством които негативно се въздейства върху психиката на дадено лице, и
което обикновено се характеризира с трайност и системност.
В процесният случай страните не спорят, а и безспорно се установява, че същите са
живели до м. декември 2020г. в условията на фактическо съпружеско съжителство в
жилището на молителката К. в гр.Л., като към 10 – ти декември връзката им приключила, с
което ответникът по молбата не бил съгласен. Между страните по делото не е спорен и
факта, който и се установява от събраните гласни доказателства пред първата инстанция, че
на 8 – 9 март 2021г. ответникът по молбата изпратил до молителката К. по „Еконт“ колет с
опаковани цветя и вино. Спорен е въпроса осъществява ли процесното деяние, реализирано
на 8 – 9 март 2021г. от ответника по молбата, изразено в изпращане на молителката на колет
с цветя и вино, акт на домашно насилие, изразено в психическо такова по смисъла на чл.2
ал.1 от ЗЗДН, отговорът на който въпрос е отрицателен. Само по себе си от обективна страна
осъщественото деяние по изпращане от ответника по молбата до молителката на колет с
цветя и вино не е противоправно и вредоносно. Същото обичайно, според общоприетите
представи, се възприема като мил жест на внимание и не е от естество да окаже отрицателно
въздействие върху адресата му, в случая върху психиката на молителката. В тази връзка
съдът приема, че процесното деяние, осъществено на 8-9 март 2021г. от ответника по
молбата, не съставлява акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН, в частност не
съставлява акт на психическо насилие спрямо молителката, доколкото по делото не е
доказано, вкл. и от събраните по почин на К. гласни доказателства, именно в резултат и в
5
пряка причинно – следствена връзка от този акт да е оказано негативно въздействие върху
психиката на молителката и в резултат от същия К. да е изживяла твърдяните в молбата
негативни емоции. Дори и самата молителка в молбата си по ЗЗДН свързва причинената й
психологическа травма, изразена в силна тревожност, депресия и нервно разстройство, не с
процесното деяние на 8-9 март 2021г., а с предхождащо поведение на М.Г., изразено в
осъществено от него следене на молителката през м. декември 2020г. и запалване на личния
й автомобил „П..“, модел ...с рег.№... на 29.12.2020г., за които деяния, доколкото настоящата
молба по чл.8 т.1 от ЗЗДН е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.10 ал.1
ЗЗДН до един месец от акта на домашно насилие, е преклудирана възможността й да търси
защита, поради което, както правилно е приел и първоинстанционният съд, същите не
подлежат на разглеждане в рамките на настоящото производство.
Разгледано и в контекста на извършено след прекратено фактическо съпружеско
съжителство между страните, недоказано е, че с процесното деяние на 8 – 9 март 2021г.,
изразено в изпращане на колет до молителката с цветя и вино, от субективна страна
ответникът по молбата е целял или допускал същата на направи нещо, противно на волята
си, а именно да възобнови отношенията си с него, поради което нито от обективна, нито от
субективна страна процесното деяние не разкрива признаците на домашно насилие по чл.2
ал.1 ЗЗДН под формата на психическо такова. Същото не би могло да се квалифицира и като
опит за такова психическо насилие, доколкото по естеството си не е противоправно, нито
съставлява и принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права
на молителката, доколкото от обективна страна липсва признак принуда. Неоснователно е
оплакването във въззивната жалба за съществен пропуск на първостепенният съд, като е
изключил този получен „подарък“ от молителката от цялата тази поредица от предходни
действия на Г.. Както вече съдът отбеляза, за деянията, осъществени от ответника по
молбата преди процесния акт на 8 – 9 март 2021г., е преклудирана правната възможност на
молителката да търси защита по реда на ЗЗДН в рамките на настоящото производство,
доколкото молбата й по чл.8 т.1 ЗЗДН е предявена, досежно тях, след изтичане на
преклузивния срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, който е до един месец от акта на домашно насилие.
Съгласно и изричната норма на чл.2 ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт сред
изброените в правната норма, и защита по реда на ЗЗДН се търси от пострадалото лице за
всеки отделен акт на домашно насилие, в която насока е и ТР №2/2019г. от 25.11.2020г. по
т.д.№2/2019г. на ОСГК на ВКС, според което всеки акт на домашно насилие, при подадена
молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран, като се наложи поне една от мерките
по чл.5 ал.1 ЗЗДН. В този смисъл преклузивният срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН следва да е спазен
за всеки отделен акт на домашно насилие. /Така и Решение №1001/14.11.2008г. по гр.д.
№962/2008г. на ВКС, ГК, III гр.о./. В процесният случай в молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН не са
изнесени данни за постоянно, ежедневно психическо насилие над молителката от страна на
ответника по молбата, което да продължава и към момента на образуване на делото, поради
което и не би могло да се приеме, че молбата за защита е в срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН и
досежно деянията преди процесното. Не на последно място, не само, че процесното деяние
6
на 8-9 март 2021г., от обективна страна не е противоправно, недоказано е от него
неблагоприятно да е засегната трайно психиката на молителката и то от неполучена пратка с
цветя и вино /подарък/, като деянието не се характеризира и с трайност и системност,
поради което и не осъществява признаците на домашно насилие под формата на психическо
такова по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН, предвид което молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН се явява
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
До идентичен правен резултат на отхвърляне на предявената молба по чл.8 т.1 ЗЗДН
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното съдебно решение се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респ. въззивната жалба
отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Изходът по делото обуславя неоснователност на претенцията на въззивника К. за
присъждане на съдебни разноски във въззивното производство, каквито по делото липсват и
данни да е направила /да е заплатила/, както и за неоснователност и на претенцията й за
направени съдебни разноски в първоинстанционното производство /за заплатено адв.
възнаграждение да един адвокат/, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода по делото се явява основателна и следва да бъде уважена претенцията
на въззиваемата страна за присъждане на направените във въззивното производство съдебни
разноски в доказан размер от 500лв. /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/,
които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
На основание §1 от ЗР на ЗЗДН вр. чл. 273 ГПК вр. чл.11 ал.3 пр.1 ЗЗДН, в тежест на
въззивника АЛЛ. К. следва да бъде възложена дължимата ДТ за производството в размер на
12,50лв., съгласно чл.18 ал.1 вр. чл.16 от ТДТКССГПК, ведно с 5лв., в случай на служебно
издаване на ИЛ.
На основание чл.17 ал.6 ЗЗДН решението е окончателно.
Водим от горното и на основание чл.17 ал.5 ЗЗДН вр. чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №.../28.04.2021г., постановено по Гр.д.№../2021г. по
описа на РС – Г.О.
ОСЪЖДА АЛЛ. К. от гр.Л.., ул.“И..К.“ №.., вх.“..“, ет..., ап.12, ДА ЗАПЛАТИ на М.
Д. Г. с постоянен адрес гр.С..З., ул.“И..“ №.., с ЕГН **********, сума в размер на 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство.
7
ОСЪЖДА АЛЛ. К. от гр.Л.., ул.“И..К.“ №.., вх.“..“, ет...., ап.12, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТОС, сума в размер на 12,50 лв.
/дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща ДТ за въззивното производство,
ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8