РЕШЕНИЕ
№ 16728
гр. ***, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110165101 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването й.
С влязло в сила решение № 7118 от 18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 65101/2022 г. по
описа на СРС, 61 състав, е допусната делба между Г. К. Г., ЕГН **********, и П. К. Г., ЕГН
**********, на следните техни съсобствени недвижим имот и движима вещ, а именно: 1)
апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
находящ се в град ***, *** община, район „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, находящ
се в сграда с идентификатор ***.1, предназначение на сградата: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ: 65,66 кв.м, стар
идентификтор: ***, при съседни съгласно кадастрална карта самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ***.***, ***.***, под обекта: ***.***, над обекта - няма, при
съседи по документ за собственост: изток-ап.***, запад-ап.***, север- стълбище, юг-двор,
заедно с зимнично помещение №***(***), с полезна площ 4,62 (четири цяло и шестдесет и
две стотни) квадратни метра, при съседи изток-мазе ***, запад - мазе ***, север-двор, юг-
коридор, заедно с 4,176 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата- държавна земя; 2) лек
автомобил „Фолксваген Пасат”, с рама ***, двигател – без номер, с рег. № ***, цвят – тъмно
син металик, при следните квоти: 5/6 ид.ч. за Г. К. Г., 1/6 ид.ч. за П. К. Г..
На основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС ответницата П. К. Г. е предявила срещу
ищеца Г. К. Г. претенция по сметките – за осъждането му да заплати сумата от 12600 лв.,
1
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от
процесния имот за периода от 01.06.2021 г. до *** г.
Ищецът Г. К. Г. оспорва иска като неоснователен.
На основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС ищецът Г. К. Г. е предявил против
ответницата П. К. Г. претенция по сметките – за осъждането й да му заплати сума в общ
размер от 21267,54 лв., представляваща припадащата му се част от ремонтни дейности в
кухнята, балкона, банята, всекидневната, спалнята и входното антре, а именно: къртене на
подова замазка, подмяна на водопроводна и канализационна инсталация, подмяна на подова
замазка, смяна на дървената дограма на прозорците с ПВЦ, подмяна на тапети по стените,
монтаж на климатик, поставяне на нови первази, шпакловка, боядисване с латекс, поставяне
на ламинат, поставяне на мокет в спалнята, подмяна на входната врата в коридора, къртене
на стари плочки, измазване на стени, смяна на водопровод и канализация в банята, подмяна
на водомери, доставка и полагане на нови плочки, обзавеждане за баня.
Ответницата П. К. Г. оспорва иска с възражения, че извършените строително-
ремонтни работи не представляват необходим ремонт, а луксозни подобрения, както и че не
са налице доказателства, че закупените материалите, за който са представени писмени
доказателства са закупени от ищеца и са вложени в имота.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По способа за извършване на делбата:
Съобразно заключението по приетата по делото СТЕ процесният имот, по
предназначение и употреба е жилищен и неподеляем, предвид на което делбата му следва да
бъде извършена по един от предвидените в чл. 348 и сл. ГПК начини.
Предвид липсата на възлагателни претенции от страните във връзка с чл. 349, ал. 2
ГПК и при липса предпоставките за приложение същия специален състав, делбата следва да
извърши по общия такъв на чл. 348 ГПК, като неподеляемият жилищен имот бъде изнесен
на публична продан.
Процесният лек автомобил Фолксваген Пасат”, с рама ***, двигател – без номер, с
рег. № ***, цвят – тъмно син металик, е неподеляема движима вещ, предвид на което
делбата му следва да бъде извършена по реда на чл. 348 ГПК като бъде изнесен на публична
продан. Съобразно заключението по приетата по делото СТЕ, неоспорено от страните,
процесният лек има средна пазарна стойност 2200 лв.
По претенцията по сметки по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само
от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
Основателността на претенцията по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС се обуславя от
осъществяване на следните предпоставки: 1. съсобственост върху вещта; 2. ползване на
вещта само от единия съсобственик за задоволяване на свои жилищни нужди; 3.
възпрепятстване чрез фактически правни действия на другия съсобственик да ползва вещта
съобразно нейното предназначение; 4. писмена покана за заплащане на обезщетение от
лишения от ползването съсобственик и искане за предоставяне на ползването, като
2
доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е на предявилия
претенцията съделител.
Съгласно задължителните разяснения дадени в ТР 7/2012 г. на ОСГК на ВКС лично
ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове /наемната цена е такъв
граждански плод/. Съобразно изложеното в решението, когато един от съсобствениците
упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни
свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности –
той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство
или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи
да ги реализират. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него.
В случая, наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, *** община, район „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх.
***, ет. ***, е установено със сила на присъдено нещо с решението на съда по допускане на
делбата. Също така по делото не се спори, че в периода от *** г. до *** г. същият се е
обитавал от ответника.
Безспорно по делото се установява и последната предпоставка по предявения иск –
писмено искане от ответницата П. К. Г. до ищеца за заплащане на обезщетение за
лишаването й от ползване на съсобствения имот, с нотариална покана, връчена на ответника
чрез пълнолетно лице от домакинството съгласно да приеме съобщението на *** г.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването
му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
С оглед изложеното предявеният от съделителя П. К. Г. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за
обезщетение за ползването на съсобствения имот – апартамент № ***, находящ се в град
***, *** община, район „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, се явява доказан по
основание. По отношение на размерът на дължимото обезщетение, съдът намира, че следва
изцяло да кредитира заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза. Съобразно последното средният пазарен месечен наем за процесния
имот е 663 лв. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за периода от *** г.
(датата на получаване на нотариалната покана) до *** г. (датата на предявяване на
претенцията) възлиза на сумата от 3491,80 лв. (5 месеца по 663 лв. + 8 дни по 22,10 лв.), като
предвид правата на ответницата в имота – 1/6 ид.ч., има право на обезщетение за сумата от
581,97 лв. До тази сума искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен и следва да се уважи, а за
разликата над сумата от 581,97 лв. до пълния предявен размер от 12600 лв. следва да се
3
отхвърли.
По претенциите по сметки по чл. 346 ГПК, вр. по чл. 30, ал. 3 ЗС:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира изцяло, се установява, че на място вещото лице е
установило извършването на твърдените от ищеца ремонтни дейности, описани в таблицата
към заключението. Вещото лице посочва, че стойността на извършените видове СМР в
процесния апартамент са на стойност 21366 лв., като видно от вида и количествата на
материалите по представените от ищеца писмени доказателства, същите съответстват на
материалите, вложени при извършване на описаните в таблицата СМР. Извършването им
именно от ищеца Г. Г. се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите К. Р. Я. и А. Т. Д., които съдът при преценката си по
реда на чл. 172 ГПК кредитира изцяло като последователни, логични и безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, вкл. и помежду си.
От показанията на св. Я., съсед на ищеца, се установява, че през 2022 г. се появил теч
от покрива на блока, който продължил около 3 месеца. В следствие на теча били наводнени
апартаментите на 7- мия и 6-тия етажи от сградата. Твърди, че след като бил извършен
ремонт на покрива от съсобствениците на самостоятелните обекти в сградата, в началото на
2023 г. ищецът започнал ремонт в собствения си апартамент. Поддържа, че след
наводнението в процесния апартамент във всички помещения стените били наводнени и
започнали да мухлясват, подът се бил надигнал. Заявява, че водопроводната и
канализационната система били стари, със запушени тръби, изгнили и имало течове от тях и
в собствения му апартамент, разположен непосредствено под процесния. Било необходимо
да бъдат подменени изцяло В и К инсталациите. Свидетелства, че ремонтните дейности от
страна на ищеца продължили няколко месеца, през който били сменени водопроводната и
канализационната инсталация, поставена била нова ПВЦ дограма, стените били грундирани,
шпакловани и боядисани, подменени били подовите настилки, а в спалнята бил поставен
мокет. Направен бил и цялостен ремонт на банята – облицовка на стените, направа на
теракот на пода, сменени били душа, тоалетната и „всичко което има в една баня“.
Свидетелят Д., колега на ищеца, разказва, че началото на 2023 г. ищецът му споделил,
че поради теч от покрива на блока, се налага да започне ремонт на апартамента и го
помолил за помощ. Поддържа, че със служебния микробус извозвал материали от и към
жилището на ищеца – мазилка, латекс, плочки, тоалетни чинии, моноблок, санитария, тръби.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Съобразно трайната съдебна практика, съдът следва да
извърши разграничение на претенциите като посочи кои от твърдените дейности
представляват необходими разноски и кои полезни разноски /подобрения/, изхождайки от
тяхното предназначение. Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/
ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на вещта, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни
ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване, като чрез тях се цели да се запази
вещта или да се приведе в състояние, годно за живеене или съобразно предназначението на
вещта. При необходимите разноски е без значение, дали съсобственикът, който ги е
извършил сам си служи с вещта или тя се ползва и от другите съсобственици, тъй като тези
разноски произтичат от действия по управлението на вещта. Подобренията са тези разноски,
които увеличават стойността на вещта. За разлика от необходимите, полезните разноски не
са наложителни, запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното
4
извършване. При необходимите разноски се присъждат действително изразходваните
средства съобразно частта на съсобственика. Дали извършените от единия от собствениците
на вещта ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи, зависи от
фактическия проблем на конкретното състояние на вещта преди извършването им, както и
от причината, наложила тази подмяна, като преценката следва да се извърши за всеки
конкретен случай съобразно доказателствата по делото. Както е прието в съдебна практика,
задължение на съда, а не на ищеца, е да определи характера на претендираните от ищеца
строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои-
подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е
извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки
противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е длъжен да даде
правилната правна квалификация на предявения иск и да присъди на съсобственика
дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
Претендираните от ищеца разходи съдът намира, че са необходими такива и касаят
поддържане и запазване на имота. Това се установява от характера на тези дейности, за
които са направени разноските – става въпрос за неотложни, необходими ремонтни дейности
в процесния апартамент за отстраняване на нанесените в имота щети, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие – появилия се теч от покрива на блока в края на 2022 г.
Необходими разноски са и разходите за подмяна на старата водопроводна и канализационна
инсталация, както и водомерите, тъй като поставянето или подмяната им през определен
период от време е задължителна предпоставка за осигуряване водоснабдяването на имота и
обезпечава възможността същият да бъде използван. Към необходимите разноски по същите
мотиви следва да бъде отнесен и разходът за доставка и монтаж на кухненска мивка,
смесителна батерия, моноблок, смесителна душ-батерия с вграден и с подвижен душ, и
тоалетна мивка с шкаф, относим към т.нар. цивилизационен минимум, без който
ежедневното използване на имота е практически невъзможно. Те са предназначени за
привеждане на недвижимостта в състояние, годно за обитаване.
Съдът намира, че разходите за закупуване и монтиране на климатик нямат характер
на необходими такива – за предпазване на имота от погиване или значително повреждане.
Не представляват и подобрение на имота, тъй като движимата вещ може да бъде отделена,
без това да доведе до съществено увреждане на недвижимия имот. Ето защо стойността и
монтаж на климатик следва да бъде изключена от стойността на разноските, което е
съобразено от вещото лице в заключението по СТЕ.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответницата, че закупените материали, за
който са представени писмени доказателства са вложени в имота, както и че материалите не
са закупени от ищеца. Между страните не се спори, че в този период имота е ползван от
ищеца Г. Г.. В противоречие с принципите на обективната логика би било да се счете, че
някое трето лице ще направи или заплати ремонт на жилището на страните, особено при
липсата на индикации и данни за това. От заключението на изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза се установява и че материалите, за които са представени писмени
доказателства са вложени в имота.
Неизвършилите необходимите разноски по поддържането на общата вещ
съсобственици дължат възстановяването на припадащата им се част без оглед дали ли са
съгласие за извършването им. Поради това ответницата П. К. Г. дължи да възстанови на
ищеца Г. К. Г. припадащата й се част, или сума в размер на 3544,50 лв. До тази сума искът
по чл. 30, ал. 3 ЗС е основателен и следва да се уважи, а за горницата над сумата от 3544,50
5
лв. до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за таксите и разноските,
които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите дължат държавна такса за делбеното
производство в размер на 4 % от стойността на дяловете си, съразмерно на квотите им в
съсобствеността. Доколкото общата пазарна стойност на имота, предмет на делбата, възлиза
на 238865 лв., то всеки един от съделителите следва да заплати държавна такса върху
стойността на дела си от делбеното имущество, както следва: Г. К. Г. – 7962,16 лв., и П. Г.ева
Г. – 1592,44 лв.
Определената от вещото лице по неоспореното заключение по СТЕ пазарна стойност
на движимата вещ-предмет на делбата е 2200 лв., като дължимата от страните съобразно
дела им държавна такса във връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК е от Г. К. Г. – 73,30 лв., и от П. К. Г. – 14,70 лв.
Дължимата държавна такса по претенциите на ищеца Г. К. Г. по чл. 346 ГПК, вр. чл.
30, ал. 3 ЗС възлиза в размер на сумата от 850,70 лв. Предвид изхода на спора Г. К. Г. следва
да заплати в полза на бюджета на СРС сумата от 708,92 лв., а П. К. Г. – сумата в размер на
141,78 лв.
Дължимата държавна такса по претенциите на ответницата П. К. Г. по чл. 346 ГПК,
вр. чл. 31, ал. 2 ЗС възлиза в размер на сумата от 504 лв. Предвид изхода на спора П. К. Г.
следва да заплати в полза на бюджета на СРС сумата от 480,72 лв., а Г. К. Г. – сумата в
размер на 23,28 лв.
По извършване на делбата разноските се определят по реда на чл. 355 ГПК –
съобразно стойността на дяловете. Страните са заплатили съобразно дяловете си разноските
за вещите лица по експертизата за определяне пазарната стойност, и поделяемостта на
имота, и размера на средния пазарен наем поради което тези разноски остават така, както са
направени.
Ответницата П. К. Г. претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2300 лв. По делото е представен Договор за правна помощ и съдействие от *** г.,
сключен между П. К. Г. и адв. В., с който страните са уговорили възнаграждение в размер на
2300 лв., платими както следва: 1000 лв. – заплатени в брой при подписване на договора, и
1300 лв. – „ще бъдат заплатени в брой преди първото съдебно заседание“. В т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 по описа за 2012 г., ОСГТК,
ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. Следователно, на присъждане подлежат само
действително направените, т.е. заплатените разноски. Само тогава съдът следва да определи
отговорността на страните за поемането им. В договора за правна помощ следва да бъде
указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително да се
осъществи по определен начин, например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, който има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай, в представения договор за
правна защита и съдействие има отбелязване, че възнаграждението е платено в брой
единствено по отношение на сумата от 1000 лв. За останалата договорена сума в размер на
1300 лв. липсва изрично отбелязване в този смисъл, поради което представеният договор, в
тази част няма характер на разписка, с която се удостоверява, че ответникът действително е
заплатил договорения адвокатски хонорар.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата доказва разноски за заплатено
6
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Доколкото в представения договори за
правна защита и съдействие не е диференцирано възнаграждение за първата и за втората
фаза на производството, съдът приема, че е уговорено и платено по равно за двете фази.
Съобразно съдебната практика, разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат на
страните в производствата за съдебна делба, освен при спор относно квотите или способа за
извършване на делбата, и по присъединените искове. По делото не е имало спор между
страните относно квотите в съсобствеността, както и по способа за извършване на делбата
във втората фаза на производството. Спор е формиран единствено по отношение на исковете
по сметки, т. е. следва да се счете, че адвокатското възнаграждение от 500 лв. за втората фаза
се разпределя по равно за защита и съдействие по предявената от ответницата претенция по
чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС и за защита по предявения срещу ответницата претенция по
чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на П. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 11,55 лв.,
съразмерно на уважената част от претенцията по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на П. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 216,27 лв., съразмерно на отхвърлената част от претенцията по чл. 346 ГПК, вр.
чл. 30, ал. 3 ЗС.
Ищецът Г. Г. до приключване на устните състезания по делото не претендира и не
доказва извършването на разноски в производството, поради което такива не му се следват.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния недвижим
имот: апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
находящ се в град ***, *** община, район „***“, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, находящ
се в сграда с идентификатор ***.1, предназначение на сградата: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ: 65,66 кв.м, стар
идентификтор: ***, при съседни съгласно кадастрална карта самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ***.***, ***.***, под обекта: ***.***, над обекта - няма, при
съседи по документ за собственост: изток-ап.***, запад-ап.***, север- стълбище, юг-двор,
заедно с зимнично помещение №***(двадесет), с полезна площ 4,62 (четири цяло и
шестдесет и две стотни) квадратни метра, при съседи изток-мазе ***, запад - мазе ***,
север-двор, юг-коридор, заедно с 4,176 % идеални части от общите части на сградата и
идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата- държавна
земя, като от получената сума от проданта съсобствениците получат паричната
равностойност на дяловете си от имота, както следва: Г. К. Г. – 5/6 ид.ч., и П. К. Г. – 1/6 ид.ч.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следната движима
вещ: лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рама ***, двигател – без номер, с рег. № ***, цвят
– тъмно син металик, като от получената сума от проданта съсобствениците получат
паричната равностойност на дяловете си от вещта, както следва: Г. К. Г. – 5/6 ид.ч., и П. К. Г.
– 1/6 ид.ч.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на П. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***, на основание
чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 581,97 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на притежаваната от П. К. Г. 1/6 ид.ч. от апартамент № ***, находящ
7
се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, за периода от *** г. до *** г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 581,97 лв. до пълния предявен размер от 12600
лв. и за периода от 01.06.2021 г. до 04.06.2024 г.
ОСЪЖДА П. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***, да заплати на Г. К. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание
чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 3544,50 лв., представляваща 1/6 от направените от
ищеца Г. К. Г. разходи за поддържането и запазването на съсобствения имот, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3544,50 лв. до пълния предявен размер на от
26267,54 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК и чл. 77 ГПК Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 8767,66 лв., от които 8035,46 лв. – държавна такса по извършване на
делбата, и 732,20 лв. – държавна такса по претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 и чл. 77 ГПК П. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с.
***, ул. „***, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 2229,64 лв., от които
1607,14 лв. – държавна такса по извършване на делбата, и 622,50 лв. – държавна такса по
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на П. К. Г., ЕГН **********, с адрес:
с. ***, ул. „*** сумата от 227,82 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8