№ 37
гр. Варна, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600043 по описа за 2022 година
Производството е по жалба от осъденото лице СТ. АЛ. ИВ., срещу
определение от 26.01.2022г. по ЧНД № 1381/21 г. на Окръжен съд Варна, с
което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно
освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.
В жалбата осъденият сочи, че е изтърпял наказанието над нормата и
моли да му бъден даден последен шанс да се оправи.
Постъпило е писмено становище по жалбата от началника на затвор гр.
Варна с подробно изложени аргументи за отсъствието на основания жалбата
да бъде уважена. Приложено е копие от Заповед № 50/28.01.2022г. за
наложено на осъденото лице дисциплинарно наказание по чл. 101 т. 4 от
ЗИНЗС поради извършен му тест за употреба на психоактивни вещества и
установяване на положителен резултат за употреба на метадон.
Съставът съобрази, че с протоколно определение №260453/22.10.2020 г.
по ЧНД 2710/2020 Районен съд Варна групирал по реда на чл.23-25 от НК
наказанията, наложени по дванадесет осъждания по отношение на С.И. в две
групи. По първата, включваща девет осъждания, съдът определил като общо
наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което по чл. 24 от
НК увеличил с една година и постановил срокът от пет години да бъде
изтърпян при първоначален строг режим. По втората група, били обхванати
наказанията по три осъждания, като било определено общо в размер на
лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим.
Съдът приспаднал изтърпяната част от наложените наказания, с оглед на
което общото по втората група било изцяло изтърпяно към 18.09.2017г.
Началото на изтърпяването на наказанието по първата група се счита от
задържането на И. 27.11.2019 г., отчита се и изтърпяното в периода
18.06.2018г. до 07.11.2019г. по групираните в съвкупността отделни
1
наказания, общо в размер на една година и шест месеца
Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е
изтърпял три години, седем месеца и двадесет и девет дни, което е повече от
изискуемата от закона граница по чл. 70 ал. 1 т. 2 от НК от две трети от
наложеното общо в размер на пет години. Остатъкът е в размер на една
година, четири месеца и един ден.
С оглед на изложеното налице е безусловната предпоставка за
прилагане на института на условно предсрочно освобождаване спрямо
осъденото лице И..
Преценка по относителната предпоставка следва да бъде направена с
оглед наличието на доказателства за поправяне и превъзпитание.
Материалният и процесуалният закон, регулиращи постановяване на
условното предсрочно освобождаване, изискват показано добро поведение и
честно отношение към труда, както и извод относно липсата или
незначителността на рисковите фактори.
Документите, съдържащи се в делото, разкриват в достатъчна степ
спецификите на личността на осъдения И. и не позволяват несъмнен извод за
започнал процес на положителна градация. Първоначалната оценка на риска
от рецидив при постъпването в затвора, изготвена през м. 07.2020г. е отчела
78т., но година по-късно е измерено покачване на стойностите до 87 т.
Наблюдава се увеличение на стойностите проблемните зони – отношение към
настоящо правонарушение, начин на живот и обкръжение (с най-сериозен
регрес и покачване с 5 пункта), и в уменията за мислене.
Налице са негативни констатации за проявленията на осъдения в
условията на затвора. До момента спрямо него не са били предприемани
предвидените от закона стъпки за облекчаване на положението чрез
прогресивната система на пенитенциарно въздействие. Налагани са му
множество дисциплинарни наказания. В хода на разглежданото производство,
образувано по негова молба за УПО, И. е допуснал две нови нарушения, като
за констатацията на наличие на метадон му е наложено ново дисциплинарно
наказание. Нарушенията на режима и изискванията към лишените от свобода,
допускани от осъдения, са разнообразни и системно извършвани.
Запознат с индивидуалния план за изпълнение на присъдата, И. все още
не е проявил разбиране за необходимостта от цялостна промяна в начина си
на живот и поведение, както и собствената си отговорност за постигането й.
Специалистите отчитат липса на устойчивост и ясно дефинирана мотивация
за преодоляване дефицитите в поведението му, като го определят като
непостоянен в изпълнение на целите и задачите по плана.
Осъденият декларира формална мотивация за промяна, но обективно не
се констатира корекционна стойност, която да подпомогне преценката за
настъпил реален процес на поправяне и превъзпитание.
Всичко изложено, обосновава извод за неоснователност на жалбата. В
определението на първоинстанционния съд правилно е било установено
2
отсъствието на категорични доказателства за трайни и цялостни промени в
съзнанието на осъденото лице, в неговите характер и поведение, които да
сочат, че С.И. се е превъзпитал и поправил.
Съставът на въззивната инстанция преценява, че все още не са
изпълнени визираните в чл.36 от НК цели на наказанието, при което не е
налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от
НК. Към настоящия момент е необходимо интензивното продължаване на
работата в условията на пенитенциарното заведение за постигане на реални
гаранции за настъпване на положителна промяна и поправяне на осъдения И..
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1,
предл.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.01.2022 г. по ЧНД № 1381/21г. на
Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3