О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд наказателно отделение
в закрито заседание на 28.07.2020г. в състав:
Председател:А.Ставарова
Членове:П.Вълчева
Ив.Никифорски-мл.с.
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията Ставарова
ВНЧх дело N`275 по
описа за 2020 г.
Тъжителят А.Ч.К. ***,чрез адв.В.К. от
АК-Благоевград е атакувал постановеното от РС-Б.Слатина определение № 90 от
01.04.2020г. по ЧНХД № 705/2016г. по описа на съда,с което е осъден да заплати
в полза на НБПП гр.София адвокатско възнаграждение за служебна защита на
подсъдимите,общо в размер на 900.00 лв.Недоволството се свежда до оспорване размерът
на присъдените адвокатски възнаграждения и се възразява срещу решението на
първоинстанционният съд за допускане на правна помощ и назначаване на служебни
защитници на подсъдимите по делото,когато такава не е необходима по дело от
частен характер.
Молбата е за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на съда,който да намали
присъдените възнаграждения,определени от НБПП,съгласно Наредбата за заплащане
на правна помощ.
От съдържанието на жалбата,от представеното дело и
доказателствата по него,Врачанският окръжен съд прие следното:
По реда на чл.247 ал.1 т.2 НПК с тъжба на А.К. е образувано дело от частен
характер № 705/2016 по описа на РС Б.Слатина срещу подс.М.А.,Ш.А.,С. /С./М. и Ф.
М. за престъпление по чл.130 ал.1 НК.От първото съдебно заседание,проведено на
12.01.2017г. до 30.04.2019г.,когато е обявена присъдата по делото, то е
отлагано от съда многократно по различни причини,както по вина на тъжителя и неговия
повереник,така и по вина на подсъдимите или на техните защитници.Многократно
съдът е правил опит да призове
подсъдимите за провеждане на редовно
съдебно заседание,но част от тях са с неустановен адрес.Усилията на съда
се свеждат до търсене съдействие от органите на МВР,чрез „Граничен контрол“.За
да се гарантират интересите на подсъдимите в процедура по чл.269 ал.3 т.4 б“а“ НПК и на осн. чл.94 ал.1 т.8 НПК,когато делото се разглежда в тяхно
отсъствие,съдът е назначил на подс. Ш.А. служебен защитник адв.К.К. от ВрАК,на
подс.Ф. М.-адв. И.И. от ВрАК,на подс. М. А.-адв.М. М. от ВрАК,на подс. С. М.-адв.
А. М. от ВрАК.
С присъда № 11 от 30.04.2019г.първоинстанционният
съд е признал подсъдимите за невинни в това на 08.04.2016г.да са причинили телесно
увреждане на тъжителя и ги е оправдал по частното обвинение по чл.130 ал.1 НК.
С обжалваното определение по искане на НБПП,след
като са представени Решения от председателя на НБПП по реда на чл.306 вр. с
чл.189 НПК,съдът е присъдил в тежест на тъжителя А.К. направените разноски за
служебните защитници както следва:С
Решение № ВР-1862-22214/19 от 09.12.19г.
на осн. чл.16 т.2 от Наредбата,на адв.М. М. е определено и изплатено възнаграждение
в размер на 200лв. за служебна защита по ВНЧхД № 266/19 ОС-Враца на подс. М. А..
С Решение ВР-399-5952 от 23.03.18г. на адв. К.К. е
определено и изплатено на осн. чл.16 т.2 вр. с чл.9 ал.4 от Наредбата
възнаграждение в размер на 300лв,като защитник на подс.Ш.А. по ЧНхД № 705/16 РС
Б.Слатина;на осн. чл.16т.2 от Наредбата на същия адвокат са изплатени 200лв. по
ВЧНхД № 220/18 ОС-Враца по силата на Р № ВР-1038-14491 от 10.07.18г.в
качеството му на защитник на подс.Ш.А.;с Р № Вр-1843-22274/10.01.19г. на адв. К.
са определени и изплатени 200лв. в качеството му на сл. защитник на същия
подсъдим по ВНЧхД № 266/19 ОС-Враца на осн. чл.16 т.2 от Наредбата.
Размерът на адвокатското възнаграждение е
определен след обсъждане на подлежащите за обсъждане въпроси,на основание
предоставените отчети за правна помощ и становища на АС-Враца,в рамките на
посочените в Наредбата размери.
Този съд не споделя възраженията на
жалбоподателите за прекомерност на разноските,направени по делото в защита на
оправданите подсъдими .Претенцията за намаляване на адвокатското възнаграждение
на служебните защитници на подсъдимите е необоснована.Законодателят е изброил
изчерпателно в раздел III,Гл.15,както хипотезите
в които се присъждат разноските,така и кръга на задължените за тях лица,като
размерът на дължимите суми не е поставен в зависимост от минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение
съобразно чл.36 от закона за адвокатурата.Настоящият казус попада в приложното поле на чл.189 ал.4 НПК.
Правомощията на съда са да ревизират правилното
приложение на нормативната уредба при определяне на адвокатския хонорар при служебната
защита и доколко размерът на
възнаграждението е съобразен с изложеното в представените отчети за свършена
работа при процесуалното представителство и Наредбата за определяне на
адвокатско възнаграждение.
Няма спор,че адв.К. и адв. М. са направили
проучване на делото,изготвяли са становища,жалби и присъствено са участвали в
могобройните съдебни заседания,както пред първа,така и пред въззивна инстанция
и са постигнали удовлетворителен за техните подзащитни
резултат.Възнагражденията за които се
спори не надхвърлят обичайния размер за такъв вид дейност при оказване
на квалифицирана адвокатска защита.Първоинстанционният съд е съобразил всички
тези обстоятелства,при вземане на
решението си за присъждане в тежест на тъжителя направените разноски за
служебна защита на подсъдимите.
Ето защо,разгледаната жалба по същество се явява
неоснователна и като такава се оставя без уважение,а съдебният акт като правилен и законосъобразен се потвърждава.
Воден от горните съображения,Врачанският окръжен
съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 90 от 01.04.2020г.
постановено по НЧхД № 705/2016г. по описа на РС Б.Слатина.
Определението е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........