Решение по гр. дело №341/2020 на Районен съд - Девня

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№260009/3.2.2021г.

гр. Девня

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

  Девненският районен съд, в публично съдебно заседание на 21.01.2021г.в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ

 

 

при секретаря Ивелина Маркова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 341 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи  правното си основание в разпоредбата на  чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК от БАНКА ДСК ЕАД,  срещу С.М.А., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми по договор за текущо потребление, сключен между Банка ДСК ЕАД и С.М.А.: 8 162.39 лв. главница, 1880.95 лв. договорна лихва от 15.05.2018г до 01.06.2020г., 98,94 лв. обещетение за забава от 16.06.2018г. до 01.06.2020г., 120 лева разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда – 04.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 21.11.2016 г. С.М.А. е сключила с Банка ДСК ЕАД Договор за текущо потребление, по силата на който Банка ДСК ЕАД се е задължила да отпусне на ответника сумата от 9000 лева. Кредитополучателят се е съгласил предоставената му от кредитора сума да бъде усвоена еднократно.Срокът на крдите е бил определен на 120 месеца , при лихва 10.7% годишно и ГПР 12.54 %. Кредитополучателят е приел условията по договора , подписал го е и е усвоил предоставената му парична сума. Съгласно т.8 от договора при нарушаването на условията кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и дължимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката ,съгласно условията.Претендираната сума от 120 лв е предвидена  в Тарифата на банката  и представлява разход по изискуем кредит. Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем. Ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, по което ответника е уведомен по реда на чл.47 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна , чрез особен представител е депозирала отговор на исковата молба

Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експертно заключение на вещото лице Р.С. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са сключили Договор текущо потребление на 21.11.2016г.Със същия Банката предоставила на ответника сума в размер на 9000 лева.Сумата била усвоена еднократно от кредитополучателя.За периода от 15.12.2016г. до 29.05.2018г по договора са били извършени плащания в размер на 2 197.37 лева. Видно от договора и погасителния план страните по делото уговорили задължението по кредита да се изплати на 120 месечни анюитетни вноски, всяка от които е в размер на 126.83 лева.Към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК от Банка ДСК ЕАД в съда- 26.07.2019г. общото задължение е било в размер на 9 354.23 лева включващо в себе си главница , редовна договорна лихва , обезщетение за забава, законна лихва и такса изискуемост.По делото няма данни за плащания по договора за кредит след 29.05.2018г.,като по този начин общото задължение за главница и договорна лихва би било в размер на 10 336.81 лева от които 8 162.39 лева главница и реална договорна лихва 2 174.42 лева към момента на изготвяне на експретизата.Лихвата за забавено плащане изчислена за претендирания от банката период е 124.17 лева.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти и обстоятелства: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане. Правоотношението между страните е възникнало от договора за кредит за текущо потребление с №11, сключен на 21.11.2016г. Същият е действителен, тъй като е сключен в писмена форма, текстът на същия е разбираем и четлив и не създава затруднения за потребителя да се запознае с неговото съдържание. Съгласно експертното заключение ищецът  е изплатил по уговорения начин  размера на кредита, с което е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорения заем. Също съгласно експертното заключение ответникът е извършил плащания по договора в размер на 2 197.37 лева , като след 29.05.2018г. не е извършвал повече плащания. Съгласно т. 12.1 от Общите условия към договора ищецът има право да обяви за предсрочно изискуем договора за кредит, ако кредитополучателят не издължи частично или напълно, която и да е месечна вноска по кредита над 90 дни. След като са положени всички усилия да се извърши редовно уведомяване на ответника , съдът след внесен депозит му е определил особен представител , който е получил уведомлението поради което следва да се приеме, че уведомлението на кредитора за предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор е достигнала до неговото знание. При настъпване на предсрочна изискуемост остатъкът от главницата е дължим в пълен размер, от което се следва извод за основателност  и доказаност на предявения на това основание иск за дължима главница от 8 162.39 лв, чийто размер е установен от назначената съдебно –счетоводна експертиза. По отношение на втория от обективно кумулативно съединените искове съдът приема за безспорно установено, че сочената в предмет на иска лихва е договорена като възнаграждение за ползване на пари. Съгласно установения по делото факт на настъпване на предсрочна изискуемост, то именно до този момент са явява и дължима уговорената възнаградителна лихва  -  така  ТР №3/27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК на ВКС. Договорните лихви, начислени за ползване в рамките на уговорения срок по погасителен план до дата на настъпване на  предсрочна изискуемост  възлизат на  1880.95 лв. съгласно изготвената таблица от вещото лице.Освен възнаградителната лихва, доколкото ответника е в забава той дължи и обещетение за същата / „лихвена надбавка” / съгласно уговореното между страните - – съгласно т.12 от Общите условия при забава в плащането на месечна вноска се олихвява с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Видно от заключението на изслушаната по делото ССчЕ размерът на лихвената надбавка за забава за периода  16.06.2018г. – 01.06.2020 е 124.17 лева, като искът следва да бъде уважен до размера посочен в ИМ-98.94 лева и отхвърлен за горницата до 124.17 лева. Съгласно сключения договор между страните ответника е длъжен да заплаща такси съгласно Тарифата на банката за такси за текущо потребление, поради което той дължи на ищеца и разходите, свързани с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Същите съгласно изслушаната по делото ССчЕ са в размер на 120 лева. Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответника дължи и претендираната със заявлението законна лихва върху главницата от датата на депозиране на настоящият иск до -04.06.2020г.до окончателното й изплащане.

Доколкото не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането на евентуалните осъдителни искове, съдът не дължи произнасяне по тях.

Доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв.  С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, отгветникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно депозирания по чл. 80 ГПК списък, включващ претенция и за дължимо юрисконсултско възнаграждение ,платени държавни такси за заповедното и исковото производство, депозит за особен представител и депозит за вещо лице.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19,  и С.М.А., ЕГН **********, че ответника дължи на ищеца следните суми по договор за текущо потребление, сключен между Банка ДСК ЕАД и С.М.А.: 8 162.39 лв. главница, 1880.95 лв. договорна лихва от 15.05.2018г до 01.06.2020г., 98,94 лв. обещетение за забава от 16.06.2018г. до 01.06.2020г., 120 лева разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване иска в съда – 04.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ********* , гр. София , ул. “ Московска “ №19, сумата от  1739.62 лева / хиляда седемстотин тридесет и девет лева и 62 стотинки/, представляваща направените съдебно - деловодни разноски в настоящето производство съразмерно уважената част от исковете и сторените разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок  от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

  

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................