Решение по дело №91/2022 на Административен съд - Видин

Образувано е по жалба на В.Д.В. *** против заповед № ЗХУ –ИО/Д-ВН-Д/46/ФП /28.02.2022г. на директора на ДСП Димово, потвърдена с решение № 05 –РД06-0011/31.03.2022г. на директора РДСП Видин с която на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа по реда на чл. 70 т. 1 ЗХУ в размер на 61,95 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения акт относно определяне на началния момент на плащане, тъй като не е съобразен с целта на закона. Счита, че тъй като забавянето не е по негова вина, месечната финансова подкрепа следва да бъде изплатена със задна дата, считано от началото на месеца през който е прекратена. Иска да бъде отменена заповедта. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата не взема становище.

Административен съд Видин, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу годен за обжалване акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  основателна по следните съображения:

От данните по административната преписка е описана фактическа обстановка. Същата е правилно установена не е спорна между страните и съда счита, че не следва да се преповтаря в изложението.  

Въз основа на това съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при посочване на фактическите и правните основания за издаването й. Такива се съдържат и в потвърдителното решение на по-горестоящия административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Спорен по делото е въпросът по отношение на началната дата на отпускане на финансовата подкрепа в полза на жалбоподателя.

Съгласно чл. 67 ал. 1 ППЗХУ в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Съгласно ал. 2 при неспазване на срока по ал. 1 месечната финансова подкрепа се отпуска по реда на чл. 66, ал. 3

Именно на тази разпоредба се позовава административният орган, който приема, че двумесечния срок е пропуснат, тъй като заявление – декларацията за отпускане на месечни добавки е подадено на 11.02.2022г., докато новото решение на НЕЛК е издадено на 03.12.2021 г.

От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че целта на законодателя е да обезпечи на правоимащите лица получаването на следващата им се месечни добавки за социална интеграция за целия период на инвалидизирането им, през който са налице предпоставките за получаването на добавките, независимо от датите на преосвидетелстването им от органите на медицинската експертиза. Изискването, което той поставя, за да осигури непрекъснатост на получаването на месечните добавки, е преосвидетелстването да не води до промяна на датата на инвалидизиране или в степента трайно намалена работоспособност/вида и степента на увреждане, доколкото тези факти са от значение за възникване на самото субективно право на подпомагане. Действително с разпоредбата на чл. 67 ал. 1 ППЗХУ е предвидено и изискване по отношение на срока на подаване на заявление – декларацията, но то се нуждае от корективно тълкуване предвид на вида и характера на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК и особеностите на производствата по тяхното издаване и контрол. Съгласно чл. 52 ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК изпраща екземпляр от своето решение на освидетелстваното лице, на ТП на НОИ и връща в РКМЕ медицинското експертно досие заедно с екземпляр от решението. Следователно решенията на ТЕЛК/НЕЛК подлежат на съобщаване на освидетелстваните/преосвидетелстваните лица, поради което двумесечният срок по чл. 67 ал. 1 ППЗХУ следва да брои от деня, следващ деня на съобщаването им, а не деня на издаването им. Обратното разбиране би поставило преосвидетелстваните лица в неблагоприятно положение и би ги лишило от възможността да получават без прекъсване признатите им от закона добавки за социална интеграция, защото така би се стигнало до ситуации, в които срокът за упражняване на правото по чл. 70 ал. 1 ЗХУ би започнал да тече още преди правоимащите лица да са узнали, че имат издадено ново решение на ТЕЛК / НЕЛК. Такъв правен резултат е в разрез с целите посочени в ЗХУ - насърчаване, защита и гарантиране пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; създаване условия за социално приобщаване на хората с увреждания; зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания; предоставяне на подкрепа за хората с увреждания и техните семейства включително и съгласно чл. 5, ал. 2, т. 6 чрез предоставяне на финансова подкрепа. Този резултат е в разрез и с общите правни принципи на упражняване на субективни материални права, срокът за упражняването на които не може да бъде поставян в зависимост от обстоятелства, стоящи извън волята на носителя на правото, какъвто е датата на издаване и връчване на новото решение на ТЕЛК/НЕЛК. Действително срокът за подаване на заявление – декларация цели да предотврати недобросъвестното упражняване на правото на получаване на добавки за социална интеграция, но той не трябва да бъде такъв, че да накърнява същността на самото право и да възпрепятства или затруднява неговото реализиране. В конкретния случай лицето е подало заявлението за подпомагане в срок. Съдът намира, че обективно жалбоподателят не е могъл да спази срока по чл. 67 ППЗХУ, а пропускането му не следва да се вменява в тежест на жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намира, че неправилно е административния орган е определил датата на отпускане на финансовата подкрепа. Като такава следва да бъде определена датата, от която е прекратена месечната финансова помощ. Административния орган е тълкувал буквално закона, в ущърб на лицето което има гарантирано право на социално подпомагане , а административният орган, когато прилага ЗХУ, следва да съобрази и прокламираните в закона цели - повишаване качеството на живот и активното включване на тези български граждани в обществото, които цели се постигат именно чрез механизмите и правилата, уредени в ЗХУ и ППЗХУ.

С оглед на изложените аргументи, съдът приема, че процесната заповед противоречи на материалния закон и целта на закона – отменителни основания по чл. 146 т. 4 и т. 5 АПК, поради което следва да я отмени.

На осн. чл. 173, ал. 2, предложение второ от АП следва преписката да се изпрати на ответника за издаване на нов акт при съобразяване с представените доказателства и с дадените от съда в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, за което съдът определя двуседмичен срок. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски.

Воден от горното и на основание  чл. 172 ал. 2 АПК, съдът

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ заповед № ЗХУ –ИО/Д-ВН-Д/46/ФП /28.02.2022г. на директора на ДСП Димово, потвърдена с решение № 05 –РД06-0011/31.03.2022г. на директора РДСП Видин.

 ВРЪЩА преписката по заявление-декларация от В.Д.В. за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70 ал. 1 ЗХУ за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящето решение, в двуседмичен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Дирекция за социално подпомагане  Димово да за заплати на В.Д.В. *** сумата от 410 лева, деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: