№ 4763
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100504599 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Й. Р. И. срещу решение № 67/03.01.2025 г.
по гр.д. № 55912/2023 г. по описа на СРС, 126 състав, с което е признато за
установено, че жалбоподателят дължи в полза на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 288 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
32, ал. 2 СК сумите, както следва: 1005,28 лв., представляваща дължима към
16.06.2023 г. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г.
до погасяването; 841,34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.07.2022
г. до 15.06.2023 г.; 48,79 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.07.2022
г. до 15.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 34798/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.
Жалбоподателят – Й. Р. И., твърди, че решението е неправилно. Счита, че не е
страна по процесния договор за кредит, поради което не следва да отговаря за
изпълнение на задълженията по същия. Сочи, че кредитополучател е Л.Г.И., с което
лице е във фактическа раздяла от 1994 г.-1995 г., което обстоятелство е доказано по
делото, предвид събраните гласни и писмени доказателства. Ето защо, счита, че не
1
следва да носи солидарна отговорност с него за изпълнение на задълженията му по
договора за кредит от 11.03.2023 г., доколкото не е доказано по делото изобщо да е
имала общо домакинство и семейство с кредитополучателя към датата на сключването
на договора. Моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете са бъдат
отхвърлени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – „Банка ДСК“ ЕАД, оспорва жалбата и моли решението
да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Банка ДСК“ ЕАД с установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Й. Р. И. дължи на
ищеца сумите, както следва: 1005,28 лв., представляваща дължима към 16.06.2023 г.
главница по договор за кредит от 11.03.2021 г., ведно със законната лихва от 22.06.2023
г. до погасяването; 841,34 лв., представляваща договорна лихва за периода от
07.07.2022 г. до 15.06.2023 г.; 48,79 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
07.07.2022 г. до 15.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 34798/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.
Ищецът - „Банка ДСК“ ЕАД, твърди, че е сключил договор за кредит от
11.03.2021 г. с Л.Г.И., по силата на който му е предоставил сумата в размер на 13200
лв. срещу задължение същата да бъда върната в срок от 120 месеца, ведно с
договорена лихва. Последната платена вноска по договора е с падеж 07.06.2022 г.
Вноски, дължими за периода от 07.07.2022 г. до 07.06.2023 г., не са погасени от страна
на кредитополучателя, като последният е починал на 28.05.2022 г. Счита, че на
основание чл. 32, ал. 2 СК ответникът Й. Р. И. следва да отговаря за изпълнението на
задълженията по договора, доколкото се явява съпруга на кредитополучателя Л.Г.И..
Ето защо, за процесните суми е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, което е уважено и в производството по ч.гр.д. №
34798/2023 г. по описа на СРС, 126 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 13.07.2023 г. Длъжникът е възразил срещу същата в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, поради което и с оглед указанията на съда „Банка ДСК“ ЕАД предявява
посочените по-горе искове.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
За основателност на иска за главница в тежест на ищеца е да докаже наличието
2
на: валидно облигационно отношение между „Банка ДСК“ ЕАД и Л.Г.И. по договор за
заем, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесните суми, а именно – предаване от „Банка ДСК“ ЕАД на Л.Г.И. на паричната
сума, предмет на договора за заем, настъпване на изискуемостта на вземането за
заплащане на главница– изтичане на срока за заплащане на вноските за главница;
какъв е размерът на вземането, фактът, че към момента на сключване на договора
ответницата Й. Р. И. е била в брак с кредитополучателя, като задължението по
договора за кредит е поето за задоволяване на нуждите на семейството на
кредитополучателя и ответницата И., поради което същата носи солидарна
отговорност във връзка с погасяване на възникналото задължение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Видно от договор за кредит за текущо потребление от 11.03.2021 г., „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставила на Л.Г.И. в заем сумата в размер на 13200 лв. срещу
задължение същата да бъде върната на месечни вноски, съгласно погасителен план, в
срок от 120 месеца, ведно с договорена възнаградителна лихва. По делото е представен
погасителният план по посочения договор, в който са посочени дължимите вноски във
връзка с погасяване на задължението, начина на формиране на същите, падежа им,
общата сума, която следва да бъде заплатена във връзка с погасяване на дълга,
дължимата главница и възнаградителна лихва при първоначално уговорения лихвен
процент.
Видно от удостоверение за наследници на Л.Г.И., последният е починал на
28.05.2022 г., като не се спори, че към датата на сключване на договора за кредит е бил
в брак с ответницата Й. Р. И., което обстоятелство освен това се установява от
представеното удостоверение за родствени връзки.
Основният спорен по делото въпрос е, дали ответницата И. следва да отговаря
за изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит като солидарен
длъжник с кредитополучателя. Действително, на основание чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
За да се ангажира солидарната отговорност на съпруга, който не е страна по
правоотношение, следва на общо основание да се докажат предпоставките за това, а
именно – че задължението е поето за задоволяване на нуждите на семейството на
длъжника по правоотношението. В конкретния случай, не са ангажирани никакви
доказателства за установяване на това обстоятелство, като в самия договор за кредит е
посочено, че същият е за потребителски нужди, съответно – от съдържанието му не
може да се формира извод относно конкретната нужда, наложила сключването на
договора и поемането на задължението.
Също така, от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. Р.М.
3
се установява, че от 1994 г./1995 г. Л.Г.И. и Й. Р. И. са във фактическа раздяла, като от
този момент до прекратяване на брака им със смъртта на Л.Г.И. съпрузите не са
поддържали никакви отношения, живеели са в различни жилища, грижата за общите
им деца е поета само от Й. Р. И., като Л.Г.И. нито се е интересувал от тях, нито им е
осигурявал издръжка, включително не е присъствал на погребението на едно от децата
им, което е починало.
Следователно, на базата на събрания доказателствен материал може да се
направи единствен извод, че задължението по процесния договор за кредит е поето от
страна на Л.Г.И. за задоволяване на лични негови нужди, няма връзка с Й. Р. И.,
поради което същата не носи солидарна отговорност за погасяване на задълженията по
договора. Ето защо, исковете се явяват неоснователни, доколкото не се установява
ответницата да е пасивно материалноправно легитимирана да отговоря във връзка с
претенциите, предмет на исковете.
За пълнота следва да се посочи, че ответницата И. не носи отговорност за
изпълнение на задълженията по договора и в качеството на наследник на Л.Г.И., тъй
като същата се е отказала от наследството на Иванов, видно от представеното по
делото съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 32457/2022 г. по описа на СРС, 92
състав.
Ето защо, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено
изцяло, като исковете бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 37,90 лв., представляваща разноски във въззивното производство, както и
сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 67/03.01.2025 г. по гр.д. № 55912/2023 г. по описа
на СРС, 126 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Й. Р. И.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
Й. Р. И. дължи на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД сумите, както следва: 1005,28 лв.,
представляваща дължима към 16.06.2023 г. главница по договор за кредит от
4
11.03.2021 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Л.Г.И., ведно със законната лихва от
22.06.2023 г. до погасяването; 841,34 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 07.07.2022 г. до 15.06.2023 г.; 48,79 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 07.07.2022 г. до 15.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 34798/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на Й. Р. И.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 37,90 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5