Решение по дело №970/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 71
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Атанас Кобуров
Дело: 20221230100970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. П., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100970 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Румен Пенков Спецов
– Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите на
Република България, действащ чрез: Биляна Ангелова Хаджийска – Тодорова
– главен публичен изпълнител при ТД на НАП С., дирекция „Събиране“,
отдел „Входящ контрол и координация“, сектор „Специализиран“,
процесуален представител на НАП с ЕИК 1310631880221, с адрес за
съобщения гр. С., ул. „Триадица“ № 2, ет. 6, стая 38, против „С.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „О.“ № 1, представлявано
от К.Б.П., и Т. С. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. М., общ.
П., обл. Б..
Сочи се в исковата молба, че „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Б., ул. „О.“ № 1, представлявано от Т. С. Г.
/продавач/, е прехвърлило на Т. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
С., ул. „Х.“ № 35 /купувач/, правото на собственост върху собствения си
недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 56126.45.10,
находящ се в гр. П., общ. П., обл. Б. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с
1
последно изменение 24.04.2014 г., на адрес гр. П., местност „Неволница-
лозята“, с площ: 3000 кв. м., с трайно предназначение: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 8. Собственици по данни от
КРНИ: „С.“ ЕООД, ЕИК ***. Сгради попадащи върху имота: 56126.45.10.1
със застроена площ от 122 кв. м., на 2 етажа, предназначение: Промишлена
сграда и 56126.45.10.2 със застроена площ от 307 кв. м., на 1 етаж,
предназначение: Склад. Сделката е обективирана в нотариален акт № 184,
том I, рег. № 6955, дело № 168 от 2017 г., по описа на нотариус Фани Шутова
с peг. № 511, с район на действие Районен съд - П., вписан в Служба по
вписванията гр. П. с вх. peг. № 1421 от 01.08.2017 г., акт № 102, том V, д. №
744/2017 г.
Релевира се също, че описаната сделката е сключена при наличието на
декларирани публични задължения, във вреда на публичния взискател и
страната по тази сделка е свързано с длъжника лице. Подробно са описани
декларациите, с които ответното дружество има декларирани и неплатени
публични задължения към държавата в лицето на НАП С., представляващи
формирани задължения за вноски за ДДС, ДОО, ЗО и УПФ към момента на
сключване на сделката – 01.08.2017 г., като неплатените задължения по
подадените декларации възлизат в размер на 19 008,96 лв. и лихва към
09.06.2022 г. в размер на 14 172,24 лв. При наличието на така описаните
публични задължения, с продажбата на недвижимия имот срещу продажна
цена от 3 000 лв., изплатена към извършване на сделката, ответното
дружество е осуетило възможността за насочване на принудително
изпълнение към недвижимото имущество на публично задълженото лице и
удовлетворяване интереса на публичния взискател от получената цена. Сочи
се още, че дружеството продавач и приобретателят на недвижимия имот са
свързани лица, тъй като купувачът – ответницата Т. С. е управител и
едноличен собственик на капитала на продавача – ответното дружество „С.“
ЕООД към момента на изповядване на сделката.
Касателно предявените евентуални искове се навежда, че освен
наличието на декларирани публични задължения от страна на ответника
юридическо лице, е налице и намерение за увреждане на публичния
взискател. Увреждането се състои в обстоятелството, че страни по сделката
са свързани лица, като управителят и едноличен собственик на капитала на
дружеството, със знанието за наличието на публични задължения на
2
дружеството, се е разпоредил с единствения му имот, като по този начин,
съзнавайки, че за публичния кредитор ще настъпят неблагоприятни
последици, е препятствал възможността за удовлетворяване на държавата в
лицето на ТД на НАП С.. Релевира се, че след продажбата са извършени
множество действия, целящи увреждане на публичния взискател –
непогасяване на публичните задължения на дружеството в размер на
45 400,55 лева към 09.06.2022 г., от които главница в размер на 23 946,16 лв. и
лихви в размер на 21 454,39 лв., прехвърляне на дружествените дялове на
трето лице, назначаването на нов управител, промяна на седалището и адреса
на управление. Твърди се, че е налице знание у приобретателя по
увреждащата сделка досежно увреждането на публичния взискател, тъй като
те са едно и също лице.
Предвид изложеното, с молбата са предявени главен иск с посочено
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, евентуален иск с посочено правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и евентуален иск с посочено правно
основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване
недействителна по отношение на НАП сключената между „С.“ ЕООД, ЕИК
***, представлявано от управителя Т. С. Г., ЕГН ********** /продавач/ и Т.
С. Г., ЕГН ********** /купувач/ разпоредителна сделка, обективирана в
нотариален акт № 184, том I, рег. № 6955, дело № 168 от 2017 г., по описа на
нотариус Фани Шутова peг. № 511, с район на действие Районен съд - П.,
вписан в Служба по вписванията гр. П. с вх. peг. № 1421 от 01.08.2017 г., акт
№ 102, том V, д. № 744/2017 г., с която „С.“ ЕООД прехвърля правото на
собственост върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор 56126.45.10, находящ се в гр. П., общ. П., обл. Б. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
70/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение 24.04.2014 г., на адрес
гр. П., местност „Неволница-лозята“, с площ: 3000 кв. м., с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 8. Собственици по данни от КРНИ: „С.“ ЕООД, ЕИК ***. Сгради
попадащи върху имота: 56126.45.10.1 със застроена площ от 122 кв. м., на 2
етажа, предназначение: Промишлена сграда и 56126.45.10.2 със застроена
площ от 307 кв. м., на 1 етаж, предназначение: Склад.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
3
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на
едномесечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
единствено от ответницата Т. С. Г.. С отговора си ответната страна изразява
становище за допустимост и основателност на иска.
Предвид интереса си да запази собствеността върху цитирания
недвижим имот, отв.Г. излага, че е заплатила изцяло дълга на първия
ответник по настоящото производство, като прилага платежни нареждания,
както следва: платежно нареждане от 08.09.2022 г. за сумата от 19 008,96 лв. –
главница, и платежно нареждане от 08.09.2022 г. за сумата 14 653,00 лв. –
лихва, която е образувана от заявената лихва в исковата молба и лихвата до
плащане на задължението. С оглед изложеното, моли производството по
настоящото дело да бъде прекратено.
Отговорът на исковата молба е изпратен на ищцовата страна за
становище по така изложените факти и направеното плащане.
В срока предоставен от съда, е депозирано становище от процесуалния
представител на НАП, в което оспорва обстоятелството, че НАП е кредитор
на първия ответник на вземане в размер на 19 008,96 лв. и лихва към
09.06.2022 г. в размер на 14 172,24 лв. Сочи, че това е размерът на
декларираните и неплатени публични задължения към Държавата в лицето на
НАП към момента на сключване на сделката (01.08.2017 г.), както и
начислените и дължими лихви за тези задължения към момента на изготвяне
на исковата молба, но ответното дружество все още има неплатени публични
задължения към Държавата. ПротИ.поставя се на искането на ответника за
прекратяване на производството, тъй като при наличието на неплатени
публични задължения към Държавата, за изпълнението на тези задължения,
кредиторът може да насочи принудително изпълнение по отношение на
недвижимия имот, предмет на сделката, чиято относителна недействителност
се иска да бъде обявена от съда. Признава заплащането на сумите от
19 008,96 лева – главница и лихва в размер на 14 172,24 лева.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. С., надлежно упълномощен от
Изпълнителния директор на НАП, действаща в качеството си на процесуален
субституент на Държавата, който поддържа съображенията за основателност
на предявените субективно (пасивно) съединени конститутивни искове
4
изложени в исковата молба. По отношение частичното погасяване на
публичните задължения в хода на производството от страна на ответното
дружество и наличието на непогасени такива, изразява становище, че
визираната в чл. 216 от ДОПК недействителност е относителна само по
отношение на субектите, но не и на вземанията на кредитора или имуществата
на длъжника, тъй като последната не се прогласява за и до размера на
определени публични задължения. Твърди, че при липса на изрична законова
забрана, върху имуществото, за което е уважен иск по чл. 216 от ДОПК може
да се провежда принудително изпълнение за всички публични задължения на
длъжника, без ограничение. Моли за уважаване на предявената искова
претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За ответното дружество „С.“ ЕООД не се явява представител.
Ответницата Т. Г. не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който твърди, че посочените от
кредитора в исковата молба публични задължения, наличието на които е
инициирало настоящото производство, са погасени чрез плащането на
съответните суми, за което са представени платежни нареждания с отговора
на исковата молба. Навежда, че при погасяване на задължението, за
обезпечаването на което е предявен иска, липсва представителна власт да се
търси уважаване на иска, а другите задължения на длъжника следва да се
представят или в отделно производство или с изменение на иска. Моли за
прекратяване на производството като недопустимо или отхвърляне на
предявените искове като неоснователни.
П.кият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема от фактическа страна следното:
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 184, том I, рег. № 6955, дело № 168 от 2017 г. на Нотариус Фани Шутова с
рег. № 511 в РНК, с район на действие района на РС – П., вписан в Служба по
вписванията-гр.П. към АВ в дв. вх. рег. № 1421 от 01.08.2017 г., акт № 102,
том V, дело № 744/2017 г., обективиращ сключената на 01.08.2017 г. сделка за
покупко-продажба на недвижим имот между Т. С. Г., в качеството на
управител на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. П., като продавач и Т. С. Г., в
качеството на купувач. Съгласно цитирания нот. акт, ответното дружество е
5
продало на ответницата Г. собствения си недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с идентификатор 56126.45.10 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, четиридесет и пет, точка, десет) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. Б., одобрени със
Заповед РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ
на поземления имот по скица 3000 кв.м. (три хиляди квадратни метра), трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, с административен адрес на имота гр. П., п.к. 2850 (две хиляди
осемстотин и петдесет), местност „Неволница-Лозята“, номер на имота по
предходен план: 045010 (четиридесет и пет хиляди и десет), при граници
(съседи) на позмеления имот: поземлен имот с идентификатор 56126.45.24
(петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, четиридесет и пет, точка,
двадесет и четири), поземлен имот с идентификатор 56126.45.25 (петдесет и
шест хиляди сто двадесет и шест, точка, четиридесет и пет, точка, двадесет и
пет), поземлен имот с идентификатор 56126.45.9 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, четиридесет и пет, точка, девет) , поземлен имот с
идентификатор 56126.45.5 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест,
точка, четиридесет и пет, точка, пет), поземлен имот с идентификатор
56126.45.134 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, четиридесет
и пет, точка, сто тридесет и четири), за сумата от 3 000,00 лв. (три хиляди
лева), изплатена на продавача изцяло и в брой към момента на подписване на
договора. В нот. акт е вписано обстоятелството, че данъчната оценка на
недвижимия имот е в размер на 182,70 лв. (сто осемдесет и два лева и
седемдесет стотинки) съгласно удостоверение с изх. № ДО000135/17.01.2017
г. на ОА-П..
Съгласно представеното заверено копие от кадастралната карта с данни
от КРНИ, собственик по данни от КРНИ е „С.“ ЕООД, ЕИК ***, сгради
попадащи върху имота: сграда с идентификатор 56126.45.10.1 (петдесет и
шест хиляди сто двадесет и шест, точка, четиридесет и пет, точка, десет,
точка, едно), със застроена площ от 122 кв.м. (сто двадесет и два квадратни
метра), брой етажи 2 (два), предназначение: Промишлена сграда и
56126.45.10.2 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
четиридесет и пет, точка, десет, точка, две), със застроена площ от 307 кв.м.
(триста и седем квадратни метра), брой етажи 1 (един), предназначение:
Складова база, склад.
6
За установяване твърдението си, че към момента на сключване на
процесната сделка, държавата в лицето на ТД на НАП С. има качеството на
кредитор по отношение на ответното дружество С.” ЕООД, ищецът е
представил заверени копия от справка-декларация по ЗДДС, подадени за
различни периоди от 2013 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., обективиращи
формирани задължения за вноски за ДДС /л.10-32/; заверени копия от
декларация обр. 6, подадени за различни периоди от 2013 г., 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. /л.33-62/, ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2013 г., 2016 г. и 2017 г.
/л.67-81/ и ДД по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, подадена на
19.07.2017 г. /л.82-83/, всички обективиращи формирани задължения за
вноски за ДОО, ЗО и УПФ, подробно описани в исковата молба. В резултат
от декларираните данни, според твърденията на ищеца, към датата на
сключване на процесната сделка (01.08.2017 г.) ответното дружество „С.“
ЕООД има декларирани, но неплатени публични задължения към Държавата
в лицето на ТД на НАП С. в размер на 19 008,96 лв. (деветнадесет хиляди и
осем лева и деветдесет и шест стотинки) и лихва към 09.06.2022 г. в размер на
14 172,24 лв. (четиринадесет хиляди сто седемдесет и два лева и двадесет и
четири стотинки).
Представена е по делото и Справка за общите задължения на „С.“
ЕООД, съгласно която задълженията са актуални към 09.06.2022 г. и същите
възлизат общо на 45 400,55 лв. (четиридесет и пет хиляди и четиристотин
лева и петдесет и пет стотинки), от които 23 946,16 лв. (двадесет и три хиляди
деветстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки) - главница и
21 454,39 лв. (двадесет и една хиляди четиристотин петдесет и четири лева и
тридесет и девет стотинки) - лихви.
В хода на производството по делото, от ответницата Т. Г. са ангажирани
платежни нареждания с посочено задължено лице „С.“ ЕООД, както следва:
платежно нареждане от 08.09.2022 г. за сумата от 19 008,96 лв.,
представляваща главница, и платежно нареждане от 08.09.2022 г. за сумата
14 653,00 лв., представляваща лихва, като ответницата уточнява, че
последната е образувана от заявената лихва в исковата молба и лихвата до
плащане на задължението.
Ищцовата страна признава заплащането на сумите от 19 008,96 лева –
7
главница и лихва в размер на 14 172,24 лева, като представя Справка за
общите задължения на „С.“ ЕООД, съгласно която задълженията са актуални
към 14.11.2022 г. и същите възлизат на сумата от 12 294,57 лв. (дванадесет
хиляди двеста деветдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща лихви.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, районният съд
излага следните правни съждения:
Предявен е иск за обявяване на недействителна по отношение на
Държавата в лицето на ТД на НАП С., увреждаща сделка, обективирана в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184, том I, рег. № 6955,
дело № 168 от 2017 г. на Нотариус Фани Шутова с рег. № 511 в РНК, с район
на действие района на РС – П., вписан в Служба по вписванията-гр.П. към АВ
в дв. вх. рег. № 1421 от 01.08.2017 г., акт № 102, том V, дело № 744/2017 г., с
която „С.“ ЕООД, ЕИК ***, прехвърля правото на собственост върху
подробно описан в исковата молба недвижим имот на Т. С. Г., тъй като към
момента на сключване на сделката ответното дружество „С.“ ЕООД е имало
декларирани и неплатени публични задължения.
Ищецът основава предявените главен и евентуални искове на твърдения
за извършена след датата на деклариране на публични задължения продажба
на недвижим имот, собственост на длъжника.
В тази връзка твърди, че към момента на сключване на сделката,
обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот, първият
ответник има непогасени задължения към Държавата в лицето на ТД на НАП
С. в размер на 19 008,96 лв. (деветнадесет хиляди и осем лева и деветдесет и
шест стотинки) и лихва към 09.06.2022 г. в размер на 14 172,24 лв.
(четиринадесет хиляди сто седемдесет и два лева и двадесет и четири
стотинки), представляващи формирани задължения за вноски за ДДС, ДОО,
ЗО и УПФ, декларирани пред приходната администрация с подробно
изброени в исковата молба декларации, изхождащи от самия длъжник. Видно
от представената с молбата Справка за общите задължения на „С.“ ЕООД,
задълженията на „С.“ ЕООД към ТД на НАП С. към 09.06.2022 г. (дата
предхождаща депозирането на исковата молба в съда), са нараснали и същите
възлизат общо на 45 400,55 лв. (четиридесет и пет хиляди и четиристотин
8
лева и петдесет и пет стотинки), от които 23 946,16 лв. (двадесет и три хиляди
деветстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки) - главница и
21 454,39 лв. (двадесет и една хиляди четиристотин петдесет и четири лева и
тридесет и девет стотинки) - лихви.
Доколкото обаче основанието, на което ищецът основава искането си е
въведено с изменението на материалната норма на чл. 216 ДОПК с § 41, т. 1
от ЗИД на ДОПК, прието от 44-то Народно събрание на 03.12.2020 г.,
обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., се поставя
въпросът за приложимата към процесния случай редакция на чл.216 ДОПК.
С новелата на чл.216 ДОПК се урежда субективно преобразуващо право
за обявяване за относително недействителни по отношение на публичните
взискатели на отговарящи на определени условия действия и сделки,
извършени от длъжника, което право се упражнява по съдебен ред. Поради
това следва да се приеме, че макар и да се съдържа в процесуален закон,
същата има чисто материално-правен характер, като при отсъствието на
закон, с който се придава обратно действие по смисъла на чл. 14 ЗНА, то тя
следва да бъде прилагана единствено по отношение на факти, настъпили след
влизането в сила, като същото се отнася и за нейните изменения.
Фактическият състав, на който се основава предявеният иск и с който
ищецът свързва възникването на претендираното преобразуващо право за
обявяване на относителна недействителност на извършената продажба на
недвижим имот, включва последователно декларирането на публични
задължения и извършване на разпореждане с имуществото на длъжника.
Приложимият материален закон се определя от датата на осъществяване на
последния елемент от фактическия състав, съставляващ основанието на
предявения иск, като в случая това е датата на сключване на договора за
покупко-продажба на недвижимия имот (твърдяната увреждаща сделка),
обективиран в нот. акт и вписването му в Агенцията по вписванията, а именно
- 01.08.2017 г.
В тази връзка, приложима към тази дата е редакцията на чл. 216, ал. 1, т.
6 ДОПК, обнародвана в ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г. до
01.01.2021 г., която гласи, че недействителни по отношение на държавата,
съответно на общините, са сключените след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане
9
на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.
Видно от коментираната законова разпоредба, в редакцията й
приложима към процесния случай, разпореждането с имуществени права
на длъжника след деклариране на публичните задължения, не подлежат
на обявяване за относително недействителни по отношение на
публичните взискатели.
Следователно преди да се пристъпи към установяване увреждащия
спрямо държавата характер на сделката, като положителна предпоставка за
разглеждане на спора, следва да са налице установени по съответния ред
публични задължения.
В конкретния случай, ищцовата страна не твърди задълженията да са
установени с влязъл в сила акт, нито с ревизия, нито ангажира доказателства
в тази връзка. Напротив, освен изложение на декларирани от страна на
длъжника публични задължения със съответните данъчни декларации,
липсват каквито и да е данни относно образувано изпълнително дело за
вземанията на публичния взискател (индиции за изп. дело се съдържат едва в
писмените бележки, депозирани от представителя на ТД на НАП С.),
съобщение за доброволно изпълнение, наличие на ревизионно производство
или друг административен акт, с който публичните задължения да са
установени по вид и размер.
От изложеното следва, че дори и при установяване на всички факти,
формиращи основанието на предявения иск, т.е. дори и по делото да бъде
установено, че атакуваната сделка от 01.08.2017 г. е сключена от длъжника
след деклариране на публичните задължения, това не би довело до извод, че
за ищеца е възникнало право да поиска увреждащата го сделка да бъде
прогласена за недействителна по отношение на него, тъй като към момента на
извършването й не е налице положителната предпоставка публичните
задължения да са установени по съответния ред.
Предвид обстоятелството, че в конкретния казус липсва соченото от
ищеца базисно основание за възникване на предявеното с иска по чл. 216, ал.
1, т. 6 ДОПК - преобразуващо право, т.е. не е налице една от положителните
предпоставки за възникването му, то изследването на отделните елементи от
конкретния фактически състав, на който се позовава ищецът по отношение на
твърдяната за увреждаща по отношение на държавата сделка, не следва да се
10
прави.
С оглед изложеното, първостепенната инстанция намира, че главният
иск по чл.216, ал.1, т. 6 ДОПК - за обявяване за относително недействителна
спрямо Държавата възмездната сделка, сключена на 01.08.2017 г. между „С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х.“ № 35,
представлявано от управителя Т. С. Г. и Т. С. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. П., ул. „Х.“ № 35, обективирана в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 184, том I, рег. № 6955, дело № 168 от 2017 г.
на Нотариус Фани Шутова с рег. № 511 в РНК, с район на действие района на
РС – П., вписан в Служба по вписванията-гр.П. към АВ в дв. вх. рег. № 1421
от 01.08.2017 г., акт № 102, том V, дело № 744/2017 г., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърляне на предявения главен иск на посоченото
основание, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и предявените
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК и чл. 261, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по гореизложените
съображения.
Съществуването на конкретно индивидуализирано публично вземане се
явява задължителна предпоставка за основателността и на евентуално
предявените искове, при отсъствието на която обсъждането на твърденията
относно наличието на намерение за увреждане на публичния изпълнител е
безпредметно.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в процеса имат пасивно
легитимираните страни по реда визиран в чл.78, ал.3 ГПК. Тъй като нито
юридическото, нито физическото лице – ответници са направили искане за
присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Румен Пенков Спецов – Изпълнителен
директор на Националната агенция за приходите на Република България,
действащ чрез: Биляна Ангелова Хаджийска – Тодорова – главен публичен
11
изпълнител при ТД на НАП С., дирекция „Събиране“, отдел „Входящ контрол
и координация“, сектор „Специализиран“, процесуален представител на НАП
с ЕИК 1310631880221, с адрес за съобщения гр. С., ул. „Триадица“ № 2, ет. 6,
стая 38, главен иск на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, за обявяване за
относително недействителна по отношение на Държавата, възмездната
сделка, сключена на 01.08.2017 г. между „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Х.“ № 35, представлявано от управителя Т. С.
Г. и Т. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Х.“ № 35,
обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184, том I,
рег. № 6955, дело № 168 от 2017 г. на Нотариус Фани Шутова с рег. № 511 в
РНК, с район на действие района на РС – П., вписан в Служба по
вписванията-гр.П. към АВ в дв. вх. рег. № 1421 от 01.08.2017 г., акт № 102,
том V, дело № 744/2017 г., с която „С.“ ЕООД прехвърля на Т. С. Г.
собствеността върху собствения си недвижим имот, представляващ Поземлен
имот с идентификатор 56126.45.10 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и
шест, точка, четиридесет и пет, точка, десет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. Б., одобрени със Заповед РД-
18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на
поземления имот по скица 3000 кв.м. (три хиляди квадратни метра), трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, с административен адрес на имота гр. П., п.к. 2850 (две хиляди
осемстотин и петдесет), местност „Неволница-Лозята“, номер на имота по
предходен план: 045010 (четиридесет и пет хиляди и десет), при граници
(съседи) на позмеления имот: поземлен имот с идентификатор 56126.45.24
(петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, четиридесет и пет, точка,
двадесет и четири), поземлен имот с идентификатор 56126.45.25 (петдесет и
шест хиляди сто двадесет и шест, точка, четиридесет и пет, точка, двадесет и
пет), поземлен имот с идентификатор 56126.45.9 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, четиридесет и пет, точка, девет) , поземлен имот с
идентификатор 56126.45.5 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест,
точка, четиридесет и пет, точка, пет), поземлен имот с идентификатор
56126.45.134 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, четиридесет
и пет, точка, сто тридесет и четири), както и предявените при условията на
евентуалност искове на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и чл. 216, ал. 3
ДОПК, във вр. с чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
12

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Б., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13