№ 7580
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110168882 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Х. Г. Ц..
Ищецът твърди, че ответникът се явява клиент /потребител/ на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в
****************************************************, аб. № *********.
Посочва, че за периода м.07.2021г.-м.04.2023г. доставил топлинна енергия до имота, но
ответникът не заплатил нейната цена. Твърди, че с оглед неплащането на
задължението на падежа, изпаднал в забава и дължал и мораторна лихва. Поддържа, че
е извършена и услугата дялово разпределение в периода м.01.2022г.-м.04.2023г., чиято
цена също не е заплатена и за която също се дължи мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден за заплати следните суми: 3745,78лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, 777,41лв. – мораторна лихва върху горната
главница за периода 15.09.2022г.-21.10.2024г., 62,54лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.01.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, и 17,89лв. – мораторна лихва
върху горната главница за периода 15.09.2021г.-21.10.2024г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Твърди, че от придобиването на жилището на 30.06.2021г. владението върху имота не
му е предадено и се ползва от трети лица – В и И. К., които го ползват и към
настоящия момент. Счита, че липсват доказателства М. К. да е имала представителна
власт да гласува на ОС.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страна на ищеца – „Термокомплект“ ООД, не
изразява становище.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От страна на ответника не се оспорва, че на 30.06.2021г. е придобил
собствеността върху процесния имот. Този факт се установява и от събраните писмени
доказателства – с нотариален акт от 20.12.2012г. М. К. е закупила имота, а с
нотариален акт от 30.06.2021г. го е продала на ответника Х. Г. Ц.. От момента на
придобиване собствеността върху имота, ответникът се явява подразбирания клиент
на топлинна енергия съгласно цитираното по-горе ТР. Обстоятелството, че имотът се
ползва от трети лица, е ирелевантно в отношенията с топлофикационното дружество,
след като няма сключен нарочен договор за доставка на топлинна енергия с третото
лице. В отношенията с доставчика на топлинна енергия отговорност носи
собственикът на имота, а отношенията с ползвателя се явяват вътрешни и
собственикът може да предяви регресни права спрямо същия. Ето защо, ответникът в
качеството си на собственик на имота се явява страна в материалното правоотношение
по договора за доставка на топлинна енергия с дружеството и отговаря за потребеното
количество от датата на придобиване на собствеността – 30.06.2021г.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период в имота е имало 4 броя отоплителни тела, щранг – лира в банята и 2
бр. водомери за топла вода, като на отоплителните тела са били поставени ИРРО.
Вещото лице разяснява, че количествата начислена топлоенергия за отопление и топла
вода са резултат от реално извършен отчет на измервателните уреди след края на
отоплителните сезони, което се установява и от представените протоколи за отчет /л.
98/ . По отношение на топлината, отдадена от сградната инсталация, приложение
намира формулата по т.6.1.1 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1, а
отоплението, отдадено от щранг-лирата се изчислява по т.6.5 от приложението.
2
Експертът заключва, че стойността на потребеното количество топлоенергия за
процесния период м.05.2021г.-м.04.2023г. възлиза на 3797,26лв. Ищецът в настоящото
производство обаче претендира по-ниска стойност от 3745,78лв., като с оглед
действащия принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е
ограничен от завения размер. От тази сума следва да се извади консумацията за м.05 и
м.06.2021г., тъй като ответникът е придобил собствеността върху имота едва на
30.06.2021г. и отговаря за задълженията от този момент. Стойността на топлоенергията
за тези два месеца възлиза на 51,71лв., видно от експертното заключение. След
изваждане на тази сума се получава разлика от 3694,07лв. До този размер съдът
приема, че предявеният иск се явява основателен, а за разликата до пълния предявен
от 3745,78лв. и за периода 01.05.-30.06.2021г. подлежи на отхвърляне.
По делото не се твърди и доказва възникналите главни задължения за топлинна
енергия да са заплатени или погасени чрез друг способ. В ОУ е посочен моментът на
настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1 и 2/ и от деня, следващ деня на падежа, се
дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът претендира същата от
изтичане срока за плащане на задълженията по общата фактура след издадената
изравнителна сметка, а не от по-ранен момент. Съгласно чл. 162 ГПК, съдът, с
помощта на общодостъпен интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху
дължимата главница от 3694,07лв. възлиза на 766,67лв. Ето защо, искът се явява
основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен от 777,41лв. подлежи
на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
От събраните по делото доказателства се установява, че е сключен договор
между етажната собственост и третото лице – помагач за извършване на услугата
дялово разпределение за сградата /л. 38-39/. В тази връзка ответникът не може да
оспорва в настоящото производство представителната власт на част от етажните
собственици, доколкото приетите решения на ОС подлежат на контрол за
законосъобразност само по определен законов ред. Влезлите в сила решения обвързват
всички етажни собственици, включително тези, придобили имот по-късно в ЕС. ЕС се
представлява от своите органи и не е необходимо сключване на индивидуален договор
за извършване на услугата с всеки отделен собственик на самостоятелен обект. От
представените протоколи за отчет, издадените изравнителни сметки и приетото
експертно заключение се установява, че това дружество е продължило да извършва
услугата и към процесния период. С оглед клаузата от приложимите ОУ, стойността на
тази услуга се дължи на продавача - ищцовото дружество. От събраните писмени
доказателства се установява, че нейният размер за периода м.01.2022г.-м.04.2023г.
възлиза на сумата от 45,74лв., а не на претендираната 62,54лв. Ето защо, този иск се
явява основателен до размер на сумата от 45,74лв., а за разликата до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер от
17,89лв. се явява недоказан и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
3
двете страни.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 502,33лв., като претендира и юрк.
възнаграждение, което съдът определя на 100лв. От общия размер на разноските –
602,33лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят
589,62лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлените спрямо
него искове, но не е доказал направата на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Х. Г. Ц., ЕГН: **********, с адрес:
****************************************************, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми: 3694,07лв. – цена на доставена
топлинна енергия за периода 30.06.2021г.-30.04.2023г. за имот, находящ се в
****************************************************, аб. № *********, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.11.2024г. до окончателното
плащане, 766,67лв. – мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2022г.-
21.10.2024г., 45,74лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.01.2022г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.11.2024г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 589,62лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 3694,07лв. до пълния предявен от 3745,78лв. и за
периода 01.05.-30.06.2021г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 766,67лв. до пълния предявен от
777,41лв., иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 45,74лв. до пълния предявен от 62,54лв. и изцяло иска за сумата от
17,89лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021г.-21.10.2024г. върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.01.2022г.-30.04.2023г. в размер от
62,54лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4