№ 306
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря М. Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20225300900600 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 17 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД - заличен
търговец с правоприемник „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********,
конституиран като ищец в процеса с определение № 1017/07.09.2023 г., на осн. чл. 227
ГПК.
Предявени са обективно съединени искове против Ф. Р. Р. за изпълнение на
задължения за заплащане на главница, лихви и обезщетение за забава по Договор за
студентски кредит № 1509301031233500, сключен между страните на 27.10.2015 г., в
общ размер на 56 721,79 лв., от които сумата от 46 939,92 лева главница, сумата от
409,94 лева редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 06.09.2022 г. до
19.10.2022 г. включително, сумата от 9 370,80 лева отложена възнаградителна лихва,
начислена за периода от 27.10.2015 г. до 05.09.2022 г. включително и сумата от 1,13
лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 05.10.2022 г. до 19.10.2022 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на искова молбата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на сключения между тях, на 27.10.2015 г., Договор
за студентски кредит № 1509301031233500, банката е предоставила на ответника
банков кредит в размер на 93 879,84 лева, усвоен на части, за заплащане на
семестриални такси за обучение, всяка от които от 7823,32 лв., при 7% годишна лихва
1
за целия срок на договора и гратисен период от 83 месеца, считано от датата на
сключване на договора до 05.09.2022 г. и краен срок за погасяване на кредита до
05.09.2032 г. Сочи се, че въпреки, че съгласно договора за кредит лихвата по време на
гратисния период се капитализира годишно, банката не е капитализирала редовната
лихва, начислена през гратисния период, като същата е единствено отложена до
влизане на кредитополучателя в погасителен план.
Твърди се също, че на осн. чл. 6.1, от Договора за кредит банката има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не предостави
документ от съответното виеше училище или научна организация, удостоверяващ
качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за
два поредни семестъра, като за учебната 2019 - 2020 г. кредитополучателят не е
предоставил такъв. Поради изложеното се твърди да са настъпили условията за
настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит, като с исковата молба банката
упражнява правото си да обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно
изискуеми, считано от датата на получаването на препис от исковата молба от
ответника.
Моли да бъде осъден ответника Ф. Р. Р. да му заплати главница в размер на 46
939,92 лева, редовна възнаградителна лихва в размер на 409,94 лева, начислена за
периода от 06.09.2022 г. до 19.10.2022 г. включително, отложена възнаградителна
лихва в размер на 9 370,80 лева, начислена за периода от 27.10.2015 г. до 05.09.2022 г.
включително, обезщетение за забава в размер на 1,13 лева, начислено за периода от
05.10.2022 г. до 19.10.2022 г. включително; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира и всички сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски. С писмена молба преди съдебно заседание моли да бъдат
уважени предявените искове, като бъдат присъдени разноските в производството и
възнаграждение за юрисконсулт, не представя списък на разноските.
Постъпил е отговор на исковата молба от назначения на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител на ответника В. К. К., АК – Пловдив, с който се оспорват
предявените искове по основание и по размер. Прави възражение за недействителност
на договора за кредит, поради противоречие с императивни норми на ЗКСД. Твърди,
че е нарушено правилото на чл. 24, ал.2 от ЗКСД, тъй като няма подписан между
страните погасителен план в изпълнение на чл.24, ал.2 ЗКСД, страните не са
уговорили как следва да се връщат дължимите суми на падеж по размер, поради което
е налице неяснота има ли допусната забава и ако да - на вноски с какъв размер и за
какъв период. Нарушена намира и клаузата по чл.4.7 от самия договор - банката да
предостави погасителния план в рамките на 10 работни дни от изтичане на гратисния
период.
2
Сочи, че приложения към исковата молба погасителен план, неподписан от
страните, не отговаря на условията на договора и чл.24 ал.1 ЗКСД, тъй като
посочената главница е различна от тази в договора, съответно начисляваната лихва от
7% не е върху сумата на отпуснатите средства за такси, а върху друго по вид и размер
задължение.
Намира нарушени с уговорената в договора клауза на чл.4.4 от договора чл.21,
ал.1, т.1 и т.2 ЗКСД, чл.17, ал.4 ЗКСД и чл.18, ал.З ЗКСД, доколкото с оглед
уговореното капитализиране на лихвата, след гратисния период размерът на
главницата не се явява равен на таксите за обучение, както изискват цитираните
императивни норми, а включва и сумата на възнаграждението на банката за този
период, и оттук договорна лихва след гратисния период се начислява и върху размера
на изтеклите договорни лихви за гратисния период. Поради това счита тази клауза
нищожна, като противоречаща на закона, включително на чл.10, ал.3 ЗЗД, както и
неравноправна, на осн. чл.143, т.19 ЗЗП, независимо, че банката не е капитализирала
редовната лихва за гратисния период и не я търси като част от главницата, тъй като
това не променя факта на допуснатото с договора нарушение на закона.
Намира нарушени и изискванията на чл.23, ал.2 и чл.10, ал.3, ал.4 и ал.5 ЗКСД,
тъй като в чл.4.2 на договора е записано, че гратисният период е 83 месеца, считано от
датата на подписване до 05.09.2022г., без по никакъв начин да се разбира как е
определен, което счита в противоречие с предвидено в повелителните норми на ЗКСД.
В съответствие с изложеното се обосновава недействителнност на целия
договор, на осн. чл.17, ал.6 и ал.7 от ЗКСД, поради което ответникът дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но в нарочно производство, основано на
твърдения за неоснователно обогатяване, а не на договорно основание. Поради това
моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените на договорно основание искове.
Евентуално, при несподеляне на съображенията за недействителност на
договора, моли исковете да бъдат отхвърлени, поради липса на изискуемост на
задълженията, тъй като няма определеност на гратисния период и погасителен план, с
който да се определи падеж и размер на месечните вноски, а крайната дата за
погасяване на кредита 05.09.2032 г. не е настъпила.
Възразява и срещу твърденията за неизпълнение по чл. 6.1 от договора, като
твърди, че ответникът е изпълнявал задълженията си по договора, включително да
предоставя на банката документа по чл.10, ал.3 от ЗКСД за посочения период.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В становище по
същество в съдебно заседание поддържа всички направени в отговора на исковата
молба възражения и моли за отхвърляне на исковете изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
3
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения към исковата молба Договор за студентски кредит №
1509301031233500, сключен между страните на 27.10.2015 г., се доказва наличието на
облигационна връзка между страните. По силата на договора банката е отпуснала
кредит за заплащане на такси за обучение на ответника в размер на 93 879,84 лева, при
краен срок за погасяване на кредита 05.09.2023 г. Гратисния период, съгласно
уговореното, обхваща времето от 83 месеца, считано от датата на сключване на
договора до 05.09.2022 г. Кредитът се усвоява на части, след отправяне на писмено
искане и представяне на документи, удостоверяващи качеството на студент или
докторант на ответника, с право да запише следващ семестър, като сумата на всяка
дължима такса за обучение се превежда по сметка на учебното заведение, посочено в
документа и е в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър.
Уговорено е в договора, че по време на гратисния период кредитополучателят не
дължи плащане на главницата и лихва по кредита, като по време на гратисния период
банката начислява лихва върху усвоената част на кредита, която се капитализира
годишно (чл. 4.4).
В договора е предвидено също, че след изтичане на гратисния период кредитът
се погасява на 120 равни месечни вноски, на 5-то число на съответния месец, считано
от 05.10.2022 г. до 05.09.2032 г., съгласно погасителен план, който се изготвя и
предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период (чл. 4.7), който
съдържа общия размер на задължението по договора за кредит (главница, равна на
сумата на реално отпуснатите средства за такси, лихва, дължима за срока на договора
за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период),
размерът на месечните погасителни вноски, както и срока, в който следва да се
заплати първата вноска. Банката предоставя погасителния план в рамките на (10 десет)
работни дни от изтичане на гратисния период. По делото няма представен погасителен
план. Представения документ към исковата молба не носи подписа на страните, както
и дата на съставянето му. В приложения към договора погасителен план лихвата е
капитализирана, като начислените за гратисния период лихви са били прибавяни към
главницата всяка година.
Предвидено е в чл. 6.1 от Договора за студентски кредит, че банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не
предостави на банката документ от съответното висше училище или научна
организация, удостоверяващ качеството му на студент или докторант с право да се
запише за следващ семестър за два поредни семестъра или ако се установи, че
кредитополучателят е предоставил неверни сведения.
От представените от Медицински университет – Пловдив информация в писмо
от 30.04.2024 г. и приложени към същото удостоверения за студентски кредит по чл.
4
10, ал. 3 ЗКСД е видно, че ответникът е бил записан в МУ-Пловдив, специалност
„Медицина“ на 10.09.2015 г., като е прекъсвал по слаб успех през учебната 2018/2019 г.
(Заповед №46/12.10.2018 г.). Срокът, съгласно издадените удостоверения, за полагане
на последния държавен изпит е бил 30.09.2021 г., като ответникът получил диплома за
завършено висше образование 29.11.2022 г. Последното издадено от университета
удостоверение за студентски кредит е за летен семестър на 2017 – 2018 година.
Представените удостоверения сочат и дължимата сума за заплащане на семестриални
такси от страна на ответника за завършване на образованието и в Медицински
университет – гр. Пловдив, стойността на всяка семестриална такса.
От приетата без възражения на страните ССЕ, която съдът възприема изцяло
като компетентно изготвена и обоснована, се установява, че по Договор за студентски
кредит №1509301031233500 от 27.10.2015 г., е преведена сума общо в размер на
46939,92 лв, на шест равни вноски, както последната сума в размер на 7823,32 лв. е
преведена на 07.03.2018 г. Размерът на непогасените задължения на ответника Ф. Р. Р.
по Договор за студентски кредит №1509301031233500 от 27.10.2015г, към датата на
подаване на исковата молба 56 721,79 лв. в това число усвоена и непогасена главница
46 939,92 лв, от която редовно изискуема главница - 271,20 лв. и предсрочно изискуема
главница в размер на 46 668,72 лв., начислена редовна възнаградителна лихва - 409,94
лв. от която 273,82 лева за периода от 06.09.2022г. до 05.10.2022г. включително и
начислена редовна лихва в размер на 136,12 лева върху предсрочно изискуема
главница от 20.10.2022г. за периода от 05.10.2022 г. до 19.10.2022 г. включително,
начислена е отложена възнаградителна лихва в размер на 9370,80 лева за периода от
27.10.2015 г. до 05.09.2022 г. и изискуема към 20.10.2022 г., както и обезщетение за
забава в размер на 1,13 лева за периода от 05.10.2022 г. до 19.10.2022 г. включително.
Към датата на изготвяне на заключението размерът на усвоената и непогасена
главница е същият, изискуемата лихва е определена в размер на 9781,87 лв., като сбор
от „просрочена редовна лихва", „начислено обезщетение за забава" и „Отложена
възнаградителна лихва" (409,94 лева + 1,13 лева + 9370,80 лева) и законна лихва
9365,71 лв. за периода от 20.10.2022 г. до датата на изготвяне на ССЕ - 22.05.2024 г.
Сочи се в заключението, че е представена на експертизата и справка за съдебни
разноски в размер на 8569,43 лв. Експертизата сочи, че заявената в исковата молба
редовна (възнаградителна) лихва, към датата на подаване на исковата молба е в размер
на 409,94 лв., изчислена при 7% лихва, а обезщетението за забава в размер на 1,13 лв. е
изчислено върху просрочена главница 271,20 лв. за период от 05.10.2022 г. до
19.10.2022 г. включително, при размер на лихвен процент-10%.
При така събраните доказателства е доказано сключването на договора за
кредит, усвояване на посочената в исковата молба главница в размер на 46 939,92 лв.,
като ответникът не твърди и не представя доказателства за връщане на кредита, което
е в негова доказателствена тежест.
5
Поради непредставяне от ответника на документ от МУ Пловдив удостоверяващ
качеството му на студент за два поредни семестъра на учебната 2019 - 2020 г., за
банката е възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на целия кредит,
поради сбъдване на предвидените в чл. 6.1 от договора обективни предпоставки, като
с исковата молба банката упражнява правото си да обяви всички усвоени и непогасени
суми за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаването на препис от
исковата молба. Въпреки положените от съда усилия по делото, препис от изявлението
на банката, инкорпорирано в исковата молба, не е достигнало лично до
кредитополучателя, но препис от същата е връчен на особения представител на
ответника, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 53 ГПК. Съгласно
задължителната практика на ВКС е допустимо предсрочната изискуемост да бъде
обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му
представител. В този смисъл е постановеното по чл.290 ГПК решение №
198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г., I т.о., в което е даден отговор на въпроса, по който
е допуснато обжалването, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-
ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът следва да
прецени действителността на договора, евентуално наличието на неравноправни
клаузи в договора, съобразно задълженията си по чл. 7, ал. 2 ГПК.
Договорът за студентски кредит № 1509301031233500, сключен между страните
на 27.10.2015 г., е договор за потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни
– от една страна физическо лице, действащо при сключването му извън
професионалната си компетентност и от друга страна финансова институция по
смисъла на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска
дейност. Приложима правна уредба към този договор се съдържа в действащия ЗКСД,
който се явява специален по отношение на ЗПК, както и уредбата в ЗЗП, съгласно
изричното препращане в текста на чл. 17, ал. 5 ЗКСД. Специалният закон съдържа в
цитираната норма изисквания за действителност на договора, при нарушаване на
които договорът се счита недействителен. Такива са договорът да е сключен в писмена
форма (чл. 17, ал. 1 ЗКСД), кредитополучателят да не се задължава да извършва
плащания, които не са включени в условията на сключения договор (чл. 17, ал. 4
ЗКСД), преди сключване на договора банката да уведоми кредитополучателя за всички
условия на кредита (чл. 18, ал. 3 ЗКСД) както и да е в съответствие със
задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по
чл. 7 от закона. В противен случай законът повелява, в разпоредбата на чл. 17, ал. 6, че
6
договорът за кредит е недействителен, като при недействителност на договора за
кредит кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихви, такси или други разходи. От една страна строгостта на закона по
отношение на формата и съдържанието на договора е свързана с целта му да се
подобрят условията за достъп до висше образование, поради което държавата оказва
финансова подкрепа чрез гарантиране на кредитното задължение, погасяване в
определените от закона случаи и заплащане на премия за добро управление, или, с
оглед охраняване на държавния интерес, а от друга - с оглед засилената потребителска
защита, гарантирана както от националното, така и от законодателството на ЕС,
предоставена на икономически по-слабата страна в договорното правоотношение.
Поради това, освен на общите изисквания на законодателната уредба на
потребителското кредитиране, договорът по ЗКСД следва да е съобразен и със
специалните правила, уредени с този закон.
В настоящия случай процесния договор не отговаря на изискванията за
действителност, уредени в специалния закон.
В чл. 4.4 от договора се предвижда, че натрупаната през гратисния период
възнаградителна лихва се капитализира годишно. В конкретния случай същата не се
претендира от ищеца, видно от приетото заключение на ССЕ и от разпита на вещото
лице в съдебно заседание. Това, че банката не претендира към момента плащане на
заложените в договора суми, не променя факта на допуснатото нарушение с постигане
на договорка, в противоречие с императивните правила на закона, водеща до
недействителност на договора. Действителността на договора следва да бъде
преценена не с оглед заявената по настоящем претенция, а с оглед съдържанието на
уговорките между страните. ЗКСД урежда правото на банката по време на гратисния
период да начислява лихви, но никъде специалният закон не отменя общата забрана за
олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Напротив, налице е анатоцизъм, като
по въпроса допустима ли е уговорка в договор за банков кредит за преструктуриране
на кредитно задължение на физическо лице - кредитополучател чрез прибавяне на
просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница е
формирана и съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 60091 от
27.09.2021г. на ВКС по т.д. № 1345/2019г., II т.о., ТК, решение № 122 от 18.05.2022г. на
ВКС по гр.д. № 3201/2021г., IV г.о., и цитираните в тях решение № 66/29.07.2019г. по
т.д. № 1504/2018г., ІІ т.о., и решение № 30/20.05.20 г. по т.д. № 739/19г., І т.о., като
даденото тълкуване е, че уговорката за прибавяне към размера на редовната главница
на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
С договорката в чл. 4.4 от договора за годишно капитализиране на начислената
7
през гратисния период лихва се нарушава и разпоредбата чл. 24 ЗКСД, която сочи, че
общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на
гратисния период и включва главницата, чийто размер се определя от сумата на
отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от
кредитополучателя за срока на договора за кредит. Съгласно цитираната разпоредба
законът не допуска увеличаване на размера на главницата с капитализирани лихви,
като върху същите да бъде начислявана и договорна лихва, при което размерът на
последната неминуемо надхвърля законово определения максимум по чл. 20 ЗКСД.
Съгласно ал. 2 на цитирания чл. 24 ЗКСД, изплащането на кредита започва един месец
след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между
страните.
По делото не е представен погасителен план, подписан от страните, поради
което съдът приема, че липсва уговорен такъв, съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 3
ЗКСД. Представения не носи подписа на страните и не се доказва да е бил предоставен
на ответника към датата на сключване на договора. Уговорено е в договора такъв да
бъде изготвен едва след изтичане на гратисния период, съгласно чл. 4.7, който
предвижда, че в рамките на десет работни дни от изтичането на гратнисния период,
банката изготвя погасителен план, който съдържа общия размер на задължението по
договора за кредит (главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за
такси, лихва, дължима за срока на договора за кредит, в това число и
капитализираните годишно лихви през гратисния период ), размерът на месечните
погасителни вноски, както и срока, в който следва да се заплати първата вноска. В
самия договор също не е определен размера на всяка една от дължимите 120 месечни
погасителни вноски, които кредитополучателят дължи след изтичане на гратисния
период, за времето от 05.10.2022 г. до 05.09.2032 г.. Тези уговорки обаче противоречат
съществено на нормата на чл. 18, ал. 3 ЗКСД, според която кредитополучателят следва
да бъде уведомен за всички условия на кредита, и то на ясен и разбираем език, както
изисква нормата на чл. 17, ал. 3 ЗКСД, което включва и спазването на изискването на
чл. 24, ал. 3 ЗКСД за изготвяне на ясен и разбираем за потребителя погасителен план,
в който да са посочени всички дължими суми, както и условията, при които се дължи
връщането им.
С така посочените в договора разпоредби не се осигурява никаква
информираност на потребителя каква е общата сума по договора, която дължи, какви
са условията, при които се задължава да върне тази сума, съществен елемент от които
са размерът на погасителната вноска, като за тези съществени условия на договора не
се представят доказателства ответникът да е бил уведомен нито преди сключване на
договора, съгласно задължението по чл. 18, ал. 3 ЗКСД, нито след сключването му. На
практика за кредитополучателя са останали неясни икономическите последици от
сключването на договора.
8
Видно от приетата по делото експертиза, а и от изявленията на банката, не само,
че не е бил уведомен потребителят за всички условия на договора, а и за да не бъде
обявена недействителността му, претенцията не е съобразена с тях. Съдът следва да
прецени действителността на договора за кредит съобразно постигнатите в него
договорки, а те противоречат на императивни норми на закона, нарушението на които
води до недействителност на целия договор.
Съдът прима за доказано и направеното в отговора на исковата молба
възражение, че гратисния период също е определен в противоречие с разпоредбата на
чл. 23, ал. 3 ЗКСД според която това е периода от сключването на договора за кредит
до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен
изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната
специалност, която в конкретния случай, видно от издадените удостоверения от МУ
Пловдив, е 30.09.2022 г., а падежът на първата погасителна вноска по договора е
определен преди изтичане на този срок. Доколкото обаче посочените по-горе
разпоредби в договора, поради противоречието им със закона, покриват нормативно
уредените основания за недействителност на договора, без значение за конкретния
спор се явява датата на изискуемост на първата погасителна вноска.
Поради изложеното съдът приема, на осн. чл. 17, ал. 6 ЗКСД, във вр. с чл 18, ал.
3 ЗКСД, че процесният договор за кредит е недействителен, като кредитополучателят
е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или
други разходи. Чистата стойност на кредита е равна на преведените средства за
заплатени семестриални такси и е в размер на 46939,92 лв., съгласно кредитираното
заключение на вещото лице. Разпоредбата на чл. 17, ал. 7 ЗКСД е аналогична на
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, като по прилагането на разпоредбата има формирана
задължителна практика на ВКС с Решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр.д. №
3855/2021г. на ІV г.о., според което, тази разпоредба е императивна и урежда
последиците от сключен недействителен договор за потребителски кредит, като следва
да бъде съобразена и приложена от съда. Поради това предявеният иск следва да бъде
уважен до размера на чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за
чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД (в този смисъл и
Решение от 28.11.2022г. по т.д.№ 1023/2020г. на І т.о. на ВКС, Решение 50259 от
12.01.2023 г., по гр.д. 3620/2021 и др.)
С оглед изложеното искът следва да бъде уважен до размера на чистата
стойност на кредита, или сумата от 46939,92 лв., като основателен и доказан, а в
останалата част, по отношение на претендираното заплащане на капитализирана лихва,
договорна лихва и лихва за забава, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски, съразмерно уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са направени реално в производството в
9
размер на 8 554,33 лв., включващи държавна такса, разноски за превод и пощенски
такси за връчване на исковата молба, както и възнаграждение на особения
представител и заплатената част от определеното възнаграждение на вещото лице,
като съдът определя и възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл. 37 ЗЗП и чл. 25, ал. 1 НЗПП, в размер на 300 лв., като съразмерно на уважената
част от иска следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 7 326,90 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Р. Р., родена на ********** г., продължително *** с регистриран
настоящ адрес *****, да заплати на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
Витоша № 89Б, правоприемник на "Кей Би Си Банк България" ЕАД ( с предишно
наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД), сумата от 46 939,92 лв. (четиридесет
и шест хиляди деветстотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки)
представляваща главница - чиста стойност на кредит по Договор за студентски кредит
№ 1509301031233500, сключен между страните на 27.10.2015 г., на осн. чл. 79 ЗЗД, вр.
с чл. 17 ЗКСД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2022 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 7326,90 лв. (седем хиляди триста
двадесет и шест лева и деветдесет стотинки) представляващи направени по делото
разноски по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове в частта им за заплащане на сумата от 409,94 лева редовна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 06.09.2022 г. до 19.10.2022 г. включително, сумата от 9
370,80 лева отложена възнаградителна лихва, начислена за периода от 27.10.2015 г. до
05.09.2022 г. включително и сумата от 1,13 лв. обезщетение за забава, начислено за
периода от 05.10.2022 г. до 19.10.2022 г. включително по Договор за студентски кредит
№ 1509301031233500, сключен между страните на 27.10.2015 г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10