№ 2122
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100508854 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20108889 от 29.04.2021 г. по гр.д. № 19470/2020 г.
Софийски районен съд, 65 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на М.
ХР. ХР., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 400 лв. –
главница, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 0801-
005252/2019-01, ведно със законната лихва от 22.05.2020 г. до окончателното
й заплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищцата сумата 555 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж. И З.“ АД,
който го обжалва изцяло при твърдения, че същото било недопустимо, тъй
като районният съд разгледал само доказателствата, ангажирани от ищцата,
евентуално неправилно – постановено при неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необосновано. Районният съд не обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което обусловило
1
неправилност на изводите му. Не било обсъдено същественото противоречие
между показанията на св. М. и св. П.. Неправилно не били кредитирани
показанията на М., който изяснил, че водачът на л.а. „Тойота“ навлязъл в
лентата за насрещно движение и по този начин обусловил изцяло с
противоправното си пътно поведение настъпването на процесното ПТП.
Показанията на св. П., който живеел с ищцата на съпружески начала, не били
ценени по реда на чл. 172 ГПК. Ищцата не съумяла да докаже твърдения от
нея механизъм на настъпване на ПТП. Съдът се позовал изцяло на
заключението на САТЕ, което било непълно и необосновано. В последното
механизмът на ПТП не бил изяснен по категоричен начин, налице били
съществени несъответствия между констатациите на вещото лице и
показанията на св. М.. Моли съда да обезсили, евентуално – да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявения иск, евентуално – да намали размера на присъденото
обезщетение, тъй като от една страна било прекомерно, а от друга следвало
да бъде съобразен с доказаното възражение за съпричиняване. Претендира
разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност
на претендирано от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна М. ХР. ХР. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.
Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80
ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Във въззивната жалба няма
наведени твърдения за недопустимост, въпреки че се иска обезсилване на
решението, а основания за недопустимост не се констатират и от въззивния
2
съд при извършената служебно проверка. Твърдението на въззивника, че
първостепенният съд обсъдил само събраните по инициатива на ищцата
доказателства, ако е вярно, не би могло да обуслови извод за недопустимост,
а само за неправилност на съдебното решение.
Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното
решение не са нарушени императивни материалноправни норми, то е
правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за
това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид
разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбата за
неоснователна и по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1
КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен
по силата на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл.
380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и
да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вина,
вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди,
пораждащи отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Вината
се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване
на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са
допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият.
Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за
3
вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента,
а другата – от увредения. В доказателствена тежест на ответника, съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на предпоставките на съпричиняването.
В случая не е било спорно и по делото се установява, че ищцата е
заявила извънсъдебно претенцията си пред застрахователя, като по
образуваната при ответника щета № 0801-005292/2019-01 й е заплатена
сумата от общо 1 116.46 лв. Не е било спорно също, че към датата на ПТП
между ответника и собственика на лек автомобил „Ситроен Ц4“, рег. № ****,
е бил налице валиден договор по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
От приетия протокол за ПТП, преписка по щета № 0801-005292/2019-
01, показанията на св. П. и неоспореното заключение на САТЕ се установява
по безспорен начин механизмът на процесното ПТП и причинените в резултат
на същото имуществени вреди. От тях се установява, че на 25.11.2019 г. около
14.10 ч. в гр. София л.а. „Ситроен Ц4“, рег. № ****, се движи в района на
паркинга до бл. 40, и на кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“ предприема
забранена маневра „завой наляво“ (при наличие на непресечена линия), при
която реализира ПТП с движещия се от лявата му страна л.а. „Тойота Ярис“,
рег. № ****. Вещото лице подробно е обяснило и е илюстрирало със снимков
материал и скици, че в района на процесното кръстовище бул. „Братя
Бъкстон“ с посока бул. „Тодор Каблешков“ пътното платно постепенно се
разширява, като се обособяват две ленти за движение – дясна - за движение
направо и надясно, и лява – за движение само наляво. Непосредствено преди
настъпване на ПТП водачът на л.а. „Ситроен“ е предприел маневра завой
наляво, а водачът на л.а. „Тойота“ – маневра за престрояване в лявата пътната
лента за завой наляво по бул. „Тодор Каблешков“. Няма обективни данни за
навлизане на л.а. „Тойота“ в лентата за насрещно движение, както твърди
водачът на л.а. „Ситроен“ - свидетелят М., и от техническа гледна точка няма
как водачът на л.а. „Тойота“ да е допринесъл за настъпване на ПТП. На
участъка на пътното платно маркировката постепенно се разширява наляво в
посоката на л.а. „Тойота“, и поради това няма навлизане в насрещното
платно. Преди удара и двете МПС са се движили с приблизително еднаква
скорост от около 20 км/ч, поради което ударът е бил непредотвратим за
двамата водачи. Съгласно свидетелските показания и уврежданията по лекия
4
автомобил, най-вероятният ъгъл на съприкосновение е приблизително 20
градуса. Всички увреждания по л.а. “Тойота“ от техническа гледна точка са в
причинна връзка с механизма на ПТП. За отстраняване вредите по л.а.
„Тойота“ по средни пазарни цени към датата на ПТП са необходими 1 895.17
лв., а средната пазарна цена на лекия автомобил към същия момент е 2 355
лв., с оглед на което е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, л. 2 КЗ.
Дължимото застрахователно обезщетение при условията на тотална щета и
след приспадане на запазени части е 1 648 лв.
С оглед така установеното, правилно районният съд е приел, че по
делото са доказани по безспорен начин предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника като застраховател на гражданската отговорност
на собственика и водачите на л.а. „Ситроен“. По несъмнен начин се
установява, че водачът на л.а. „Ситроен“ – св. М., е предприел забранена
маневра завой наляво (което признава и в показанията си пред съда).
Показанията на М. в частта им, че водачът на л.а. „Тойота“ се движел в
насрещното платно правилно не са кредитирани от районния съд, тъй като в
тази част същите не кореспондират с останалите събрани доказателства, вкл.
заключението на САТЕ. Заключението е обективно и компетентно изготвено
и съдът го кредитира. Ответникът не го е оспорил по реда и в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК, а доводите в жалбата заключението да било непълно и
необосновано са неоснователни. Правилно районният съд е приел и че
извършеното от ответника извънсъдебно плащане в размер на 1 116.46 лв.
представлява извънсъдебно признание за наличие на предпоставките за
ангажиране на отговорността му. При доказателствена тежест за ответника,
същият не е доказал твърдяното съпричиняване на вредите от водача на л.а.
„Тойота“ – ищцата Х., поради което предявеният иск за сумата 400 лв. е
изцяло основателен и правилно е уважен от СРС.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защитна и
съдействие. Възнаграждението е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
5
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението на въззивника за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20108889 от 29.04.2021 г., постановено
по гр.д. № 19470/2020 г. на Софийски районен съд, 65 състав.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати на М. ХР. ХР., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****,
на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6