Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 10.12.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на десети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ Г.
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 5033 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1, вр. чл. 437, ал. 1 вр. чл. 527, ал. 4, вр.
ал. 3, вр. чл. 528, ал. 5 ГПК, образувано по жалба на М.К.Г. срещу постановление
от 24.01.2020г. по изп.д. №20199240400602 на ЧСИ с рег. №924, с което на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 лв. за неизпълнение на
задължение за предаване на малолетното й дете В.А.Т. на 28.12.2019г. съгласно
режима на лични отношения с бащата А.М.Т., за който е издаден изпълнителен лист
от 25.05.2019г. по гр.д. №48914/2017г. на СРС, 149 с-в и е образувано
изпълнителното дело.
Възраженията
в жалбата са, че основания за налагане на глоба по чл. 528, ал. 5 ГПК не са
налице, тъй като жалбоподателката е изпълнила задълженията си по чл. 528, ал. 2 ГПК, а невъзможността за изпълнение на режима на лични отношения, за който е
издаден процесният изпълнителен лист, не се дължи на действия или бездействия
на жалбоподателката, а на нежеланието на детето да се вижда и общува с бащата.
Взискателят
А.М.Т. оспорва допустимостта на жалбата с възражения, че е подадена след
предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок. Оспорва и основателността на жалбата с възражения,
че жалбоподателката многократно е препятствала изпълнението на определения
режим на лични отношения между бащата и детето, включително след получаване на
поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.
Обжалваното
постановление е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 05.02.2020г., а
жалбата срещу него е подадена на 18.02.2020г., поради което е допустима (в
противовес на възраженията на взискателя разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК след
изменението с ДВ, бр. 100 от 2019г. предвижда двуседмичен, а не едноседмичен
срок за обжалване на актовете и действията на съдебните изпълнители).
Разгледана
по същество, жалбата се явява и основателна.
Според
съдържанието на обжалваното постановление глобата по чл. 528, ал. 5 ГПК е
наложена за това, че на 28.12.2019г. в 10,00 часа в гр. София, ж.к. ******, ап.
9 майката М.К.Г. не е предала детето В.А.Т. на бащата А.М.Т. съгласно
определения режим на лични отношения, за който е издаден изпълнителният лист по
гр.д. №48914/2017г. на СРС, 149 с-в и е образувано
процесното изпълнително дело.
Относно
конкретните обстоятелства по предприетите действия за предаването на детето на
посочените дата и място обжалваното постановление препраща към протокол от
28.12.2019г., с който е удостоверено, че при посещението на адреса от съдебния
изпълнител в присъствието на взискателя и социален работник от отдел „Мобилна
работа за деца в риск“ към АСП-Оборище майката е извела детето пред входа на блока,
но не е положила никакви усилия да изпълни задълженията си и да предаде детето
на бащата, като по този начин предаването на детето не се е осъществило, след
което майката е прибрала детето в дома, в който живеят.
Описаното
съдържание на протокола от 28.12.2019г. не обусловя извод за неизпълнение на
задълженията на жалбоподателката по чл. 528, ал. 2 ГПК, което да представлява
основание за налагане на санкция по чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, тъй
като липсват данни за отказ на жалбоподателката да предаде детето на взискателя
или за действия на жалбоподателката, които да препятстват предаването на детето
в изпълнение на режима на лични отношения между детето и взискателя.
Следва
да се посочи, че протоколът от 28.12.2019г. не съдържа и данни за причините,
поради което предаването на детето не е осъществено на посочената дата, но
съвкупната преценка на протокола с останалите доказателства по изпълнителното
дело (включително протоколите, съставени за предаване на детето на предходни и
последващи дати, но също и социалният доклад и писмото от ДСП-Красно село,
постъпили по изпълнителното дело на 02.09.2019г., съответно на 03.09.2019г.)
безпротиворечиво установява твърденията на жалбоподателката, че причината
детето да не бъде предадено на бащата на определените дати е нежелание и
противопоставяне на самото дете.
Посоченото
обстоятелство поначало не може да бъде преодоляно с принудителни действия по
чл. 528, ал. 5 ГПК (обект на допустима принуда по реда на цитираната разпоредба
е адресатът на задължението за предаване на детето, а не самото дете), а с
предприемане на мерки по чл. 23, т. 3 и 6 от Закона за закрила на детето, вр.
чл. 528, ал. 4 ГПК, въз основа на които да бъде възстановена връзката
„баща-дете“, която дори и само от данните в социалния доклад от ДСП-Красно
село, изпратен по изпълнителното дело, се установява, че в процесния случай е
трайно прекъсната и предполага съдействие от специалист за осъзнаване у детето
на интереса и необходимостта от контакти с бащата преди предприемане на
действия по предаване на детето в изпълнение на режима на лични отношения с
бащата.
Предприетите
от съдебния изпълнител действия в упражняване на правомощията му по чл. 528,
ал. 4 ГПК по процесното изпълнително дело се изчерпват до искания за присъствие
на социални работници на определените дати за предаване на детето и дори и само
според данните в цитирания социален доклад от 02.09.2019г. са крайно недостатъчни
за изпълнението на режима на лични отношения между детето и бащата при спазване
на правилата на чл. 528 ГПК, но това, което е от съществено значение за
незаконосъобразността на обжалваното постановление за налагане на глоба по чл. 528,
ал. 5 ГПК, представлява обстоятелството, че в противовес на мотивите на
съдебния изпълнител, изложени по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК (а и в част от
протоколите за предаване по изпълнителното дело), задълженията на длъжника по
образуваното изпълнително дело поначало не включват задължения за действия по убеждаване
на детето относно необходимостта от контакти с взискателя, а в случаи като
процесния, при които от социалния доклад по изпълнителното дело (а и при самите
действия на съдебния изпълнител, предприети за предаване на детето) е
установено, че самото дете не желае и се противопоставя на такива контакти,
задълженията за иницииране на мерки по чл. 23, т. 3 и 6 от Закона за закрила на
детето за преодоляване на кризата в отношенията между детето и взискателя и
осъзнаване у детето на интереса и необходимостта от тези контакти са възложени
с разпоредбата на чл. 528, ал. 4 ГПК именно върху съдебния изпълнител.
Задълженията
за съдействие на длъжника по образувано изпълнително дело за предаване на дете,
регламентирани с разпоредбата на чл. 528, ал. 2 ГПК, освен задължения за
бездействие (въздържане от действия, които препятстват предаването в изпълнение
на режима на лични отношения между взискателя и детето), несъмнено включват и
задължения за активни действия, но именно и само в очертания от разпоредбата обем
– осигуряване на присъствието на детето на определените време и място за предаването
му на взискателя.
Според
съдържанието на протокола за предаване от 28.12.2019г. тези задължения са
изпълнени от жалбоподателката на посочената дата, което предпоставя неизбежния
извод, че обжалваното постановление за налагане на глоба е постановено при
липса на основания по чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК и подлежи на
отмяна като последица от подадената жалба по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от
24.01.2020г. по изп.д. №20199240400602 на ЧСИ с рег. №924, с което на М.К.Г. е
наложена глоба в размер на 400 лв..
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.