РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Бургас, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело №
20232100900511 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от ЗК
„Сила“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, с адрес: с.П.,
община А., област Б., чрез пълномощник адв. Станко Кралев от АК-Бургас, с
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 против Застрахователно
дружество „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. “Сребърна“ № 16, чрез
пълномощник адв. Яна Василева Антонова - Кьосева от АК-София, със
служебен адрес: гр.София 1000, бул. „Цар Освободител“ № 14, ап.1,
Адвокатско сдружение „Си Ем Ес София“ да бъде осъдено ответното
дружество да заплати сумата от 178 207,30 лв., представляваща регресно
вземане за платено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в
резултат на причинена смърт на Н. Н. при трудова злополука с трактор МТZ
952 с рег.№ А 03633, застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданско отговорност“ по застрахователна полица BG/01/120000400335,
законната лихва от поканата за плащане – 26.07.2023г. до завеждане на
исковата молба в размер на 9092,53 лв., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от момента на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в
1
исковата молба, с влязло в сила решение № 249/ 20.10.2022г. по гр.д. №
19/2022г. по описа на РС-Айтос, потвърдено с решение № 376/ 05.05.2023г. и
определение № 1170/ 28.04.2023г. по в.гр.д.№ 3/2023г. по описа на ОС-Бургас,
ЗК „Сила“ е била осъдена да заплати в полза на П. Г. Н. сумата от 71 104 лв. и
на К. Н. Н. сумата от 61 104 лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща Н. К. Н.
при изпълнение на трудовите му функции, ведно със законните лихви от
12.01.2022г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни
разноски от 4238,27, съотв. 7824,50 лв., при участието на „Алианц България“
АД и М. Ч. като трети лица – помагачи на страната на ЗК „Сила“. От
фактическа страна, на 23.10.2020 г. при извършване на сеитба на земеделски
площи – нива в м. „Карамише“, стопанисвана от кооперацията, след
съприкосновение с трактор, управляван от М.Ч., за Н.Н. настъпил летален
изход, а случаят е бил определен като трудова злополука. Ищецът е изплатил
присъдените обезщетения и разноски по изп.д.№ 332/2023г. при ДСИ към РС-
Айтос на 30.06.2023г. или това е сумата от общо 178 207,30 лв.
Според ЗК „Сила“, отговорността на ответното дружество
произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“
по полица ****, със срок на покритието включващ и 23.10.2020 г.
Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и
държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Ищецът се
позовава на чл. 435 от КЗ, съгласно който застрахователят дължи доброволно
платената от кооперацията сума, доколкото същата е в рамките на
застрахователната сума и на покритието по застрахователния договор, при
спазване изискванията на чл.434 от КЗ. Въпреки предоставената банкова
сметка, застрахователят не е платил дължимите суми.
В постъпилия писмен отговор, ответникът оспорва исковата
претенция изцяло както по основание, така и по размер. Застрахователят не
оспори следните факти и обстоятелства: настъпване на трудова злополука на
23.10.2020г. в нива в с.П., при която вследствие със съприкосновение с трактор
МТZ 952 управлявана от М. Ч., е починал Н. Н.; предявяването на иск по
чл.200 от КТ от наследниците на пострадалия и постановяването на решенията
на РС-Айтос и ОС-Бургас; участието на „Алианц България“ АД като трето
лице – помагач пред двете инстанции; наличие на валидна застраховка за
трактор МТZ 952 с рег.№ А 03633, застрахован при ответното дружество по
2
застраховка „Гражданско отговорност“ по застрахователна полица
BG/01/120000400335. Тези обстоятелства бяха приети за безспорни на
основание чл.146ал.1, т.4 от ГПК с определение № 602/ 10.06.2024г.
Ответникът оспори възникването на регресни права за ищеца с
плащането на сумата от 178 207,30 лв., тъй като произшествието не
представлява риск, покрит от сключената застраховка. Установеният
механизъм на трудова злополука сочи, че не е било налице пътно-транспортно
произшествие по смисъла на §.6, т.30 от ДР на ЗДвП, което да отговаря на
обекта на застраховане по чл.477 ал.1 от КЗ. Тракторът не е бил използван
като пътно превозно средство, а за теглене на прикачен инвентар – валяци за
валиране след сеитба или била е използвана само подемната/ двигателната му
сила, в полза на който извод е цит. Решение от 28.11.2017г. на СЕО по дело С –
514/16, както и практика на съдилища в България. Такъв извод следвал и от
мотивите на постановеното решение от РС-Айтос относно фактическата
обстановка, доколкото Н.Н. е бил съборен и прегазен от валяците.
На следващо място застрахователят заяви, че работодателят който
е изплатил обезщетение за трудова злополука по чл.200 от КТ, не разполага
със специален регресен иск по чл.435 от КЗ. В настоящия случай застрахован е
бил водачът М.Ч., а не ищцовата кооперация или тя няма правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Отговорността на самия водач М.Ч. за настъпване на
произшествието също беше оспорена, тъй като същият не е реализирал
виновно и противоправно поведение, в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. Твърди се, че случилото се е случайно деяние. Тези
въпроси не са обхванати от решенията на съдилищата и съотв.мотивите им не
обвързват страните.
Ответното Застрахователно дружество „Алианц България“ АД
направи възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Н.Н. при
условията на обикновена небрежност, като същият е допуснал нарушения на
ЗБУТ, след като е седнал да почива в зоната за работа на трактора и макар да
го е видял, нито се е отместил, нито е помръднал, макар Б. да му извикал да
бяга. Претендира се намаляване на сумата и поради допуснати от самия ищец
нарушения на сигурността при движението на селскостопанските машини и
МПС, а и три от подписите на Н. в книгата за инструктаж не са негови.
3
На последно място бяха изложени от ответната страна доводи
относно неоснователността и необосноваността на предявената искова
претенция по отношение на лихви и разноски, тъй като ищецът не е уведомил
застрахователя съобразно чл. 430 ал.1 от КЗ. Претендират се направените по
делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Подадената от ЗК „Сила“ допълнителна искова молба, съдържа
уточнения, като размерът на претенциите включвал: 132 208 лв. главница като
сбор от изплатените на наследниците на Н.Н. обезщетения; 20 507,59 лв.; 2,60
лв. допълнителни разноски; 78 лв. разноски по изпълнителното дело; такса
пред РС-Айтос в размер на 7948,34 лв. и други разноски, от които 5400 лв.
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Твърди се, че
именно ЗК „Сила“ е застрахованото лице по застраховка „ГО“ и поради това
разполага с регрес по чл.435 от КЗ, а кой е бил водачът на трактора е без
значение. Ищецът счита, че според чл.477 ал.1 от КЗ обект на застраховане по
„ГО“ на автомобилистите е отговорността на физически и юридически лица
за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
застрахованите отговарят. В чл.481 ал.1 от КЗ е дефинирано какво е МПС и от
това следва, че ГО обхваща не само случаите, при които то се използва за
придвижване, но и когато се използва с друго свое предназначение – в случая
за валиране след сеитба. Според дефиницията на §.6, т.11 от ПЗР на ЗДвП,
тракторът представлява МПС. Цит. е Решение от 04.09.2014г. на СЕС по дело
С – 162/2013г., с дадено задължително тълкуване на чл.3, §. 1 от Директива
72/166/ ЕИО (отм.) на Съвета от 24.04.1972 г. и действащата към момента
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.09.2009г.,
според което понятието „използване на превозни средства“ включва всяко
МПС, което отговаря на обичайната му функция. Твърди, че такова е
становището и в цит.от застрахователя друго решение на СЕС, но ответникът
го е цитирал избирателно. Направен е извод, че щом тракторът е бил
използван по своето предназначение, то сключената застраховка обхваща и
вредите, настъпили при използването му. Цит.е практика на български
съдилища. Според дефиницията на т.25 от ДР на Закона за регистрация на
земеделска и горска техника, процесният трактор е самоходна „машина за
земни работи“ с мощност над 10 кW и на основание чл.11 от ЗРКЗГТ е била
4
регистрирана и застрахована от собственика. От друга страна, фактът, че
произшествието е трудова злополука не прави иска недопустим.
Дали е налице съпричиняване от страна на Н.Н. или не, е без
значение, тъй като на основание чл.430 ал.2 от КЗ ищецът е привлякъл
„Алианц България“ АД като трето лице – помагач и влязлото в сила решение
прави неоснователни възраженията относно това, дали произшествието е
ПТП, механизмът на настъпване на вредата, виновност и противоправност на
поведението на водача и др., като прекрудирани.
Подаденият отговор на допълнителната искова молба, съдържа
твърдения, че мотивите на съдебните решения обвързват страните единствено
по отношение установената трудова злополука и отговорността по чл.200 от
КТ, което е различно от отговорността на виновния водач по задължителната
застраховка ГО, тъй като при първата не се изисква вина за да бъде привлечен
работодателят към отговорност. Ищецът носи тежестта да докаже, че
твърдяното събитие представлява покрит от застрахователния договор риск.
Според чл.201 ал.2, т.1 от КТ, отговорността на работодателя би могла да бъде
намалена единствено при наличие на груба небрежност от страна на
пострадалия, а отговорността на виновния водач може да бъде намалена и при
обикновена небрежност. Направени са подробни възражения относно
приведената от ищцовата страна съдебна практика като неприложима.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като
основателни и доказани. Направено беше възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответното дружество.
Подробни доводи бяха изложени в писмени бележки.
В съдебно заседание ответното Застрахователно дружество
„Алианц България“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище
за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си
обосновава със заключенията по приетата съдебно-техническа експертиза.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов
размер. Защитната си теза разви в писмена защита.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
5
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от
кореспонденцията между кооперацията и застрахователя е видно, че е била
изпратена покана до застрахователя (л.23 по делото) за плащане на
претендираните суми. Исковата молба е постъпила в съда след липсата на
постановен отговор от застрахователя по претенцията за плащане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 435 ал. 1 от КЗ, вр. чл.86
от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение с
ответника Застрахователно дружество „Алианц България“ АД по отношение
на участвалото в ПТП, МПС трактор МТZ 952 с рег.№ А 03633 по застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/01/120000400335
със срок на покритието 11.02.2020 г. до 10.02.2021 г. (л.21). Не се спори и
относно действителното плащане от страна на кооперацията на сумата от
178 207,30 лв., извършено на 30.06.2023г. (л.24).
Според влязлото в сила решение № 249/ 20.10.2022г. по гр.д. №
19/2022г. по описа на РС-Айтос (приложено в цялост), потвърдено с решение
№ 376/ 05.05.2023г. и определение № 1170/ 28.04.2023г. по в.гр.д.№ 3/2023г.
по описа на ОС-Бургас, ЗК „Сила“ е била осъдена да заплати в полза на П. Г.
Н. сумата от 71 104 лв. и на К. Н. Н. сумата от 61 104 лв. като обезщетение
неимуществени вреди смъртта на техния съпруг и баща Н. К. Н. при
изпълнение на трудовите му функции, ведно със законните лихви от
12.01.2022г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни
разноски от 4238,27, съотв. 7824,50 лв., при участието на „Алианц България“
АД и М. Ч. като трети лица – помагачи на страната на ЗК „Сила“.
Според основното и допълнителното заключения на проведената
съдебно-техническа експертиза (л.76-84), тракторът е бил е технически
изправен. Описан е подробно механизма на станалото ПТП, като на
23.10.2020г. в местността „Карамише“ в землището на с.П., Н. Н. управлявал
колесен трактор с прикачена сеялка, към 10 ч. бил в почивка. В този момент
пристигнал М. Ч., който управлявал трактор марка МТZ 952 с рег.№ А 03633 с
прикачени валяци за валиране на засятата от Н. площ. На земята седяли Б. И.
6
и Р. Б.. Когато Ч. със скорост от 16 км/ч. приближил на около 15 м от групата,
Н. се изправил и хвърлил буца пръст по кабината на трактора. И. извикал на
пострадалия да бяга, но Н. не помръднал. Ч. направил десен завой и крайната
лява част на валяците съборили Н. по гръб и минали през него. Пострадалият
починал на път за болницата. Няма никакво съмнение, че секунди преди удара
и Н. е виждал трактора, и Ч. е виждал изправения Н.. Водачът Ч. е имал
възможност да спре на около 7,6 м от тялото на пострадалия, а Н. е следвало
да се премести извън обсега на валяците с обща работна ширина от 6 м.
Представените доказателства разкриват следната фактическа
обстановка. На 23.10.2020г. в местността „Карамише“ в землището на с.П., Н.
Н. управлявал колесен трактор с прикачена сеялка, към 10 ч. бил в почивка на
самата нива заедно с Б. И. и Р. Б.. В този момент наближил трактор марка
МТZ 952 с рег.№ А 03633 с прикачени валяци за валиране на засятата от Н.
площ, управляван от М. Ч.. Когато Ч. със скорост от 16 км/ч. приближил на
около 15 м от групата, Н. се изправил и хвърлил буца пръст по кабината на
трактора. И. извикал на пострадалия да бяга, но Н. не помръднал. Ч. направил
десен завой и крайната лява част на валяците съборили Н. по гръб и минали
през него. Пострадалият починал на път за болницата. Секунди преди удара и
Н. е виждал трактора, и Ч. е виждал изправения Н.. Водачът Ч. е имал
възможност да спре на около 7,6 м от тялото на пострадалия, а Н. е следвало
да се премести извън обсега на валяците с обща работна ширина от 6 м.
Вследствие на удара, Н. е починал.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената
медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицински и
съдебно-автотехническа експертизи, приложени по гр.д.№ 19/22г. по описа на
РС-Айтос (приложено в цялост). Механизмът на станало произшествие е
изяснен в заключението на в.л. П.С. – л.76-77, на което съдът се позовава
изцяло. Причините са субективни – недостатъчна концентрация и
несъобразяване на предприетия маршрут на движение с намиращите се в
близост хора от страна на водача на трактор МТZ 952. Обстоятелствата сочат
безспорно, че смъртта на Н. е в резултат на станалото ПТП на 23.10.2020 г.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На
основание чл.435 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
7
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател.
Според чл.477 ал.1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В чл. 481 ал.1
КЗ законодателят е посочил, че за целите на задължителното застраховане по
тази глава, моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение
по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите
и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, включително къмпинг-автомобилите. Според дефиницията,
дадена в т.25 в ДР на ЗРКЗГТ, „машините за земни работи" са самоходни или
теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или
оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи,
товарене, транспортиране, пробиване/ сондиране, разстилане, уплътняване
или каналокопаене на земни, скални и други материали. Процесният трактор
МТZ 952 попада в тази дефиниция и се явява самоходна машина за земни
работи. Разпоредбата на чл.481 ал. 2 т.2 КЗ предвижда и изключения, според
които не се смятат за МПС самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от
допълнителните разпоредби на ЗРКЗГТ с мощност на двигателя до 10 kW.
Безспорно процесната машина е с мощност над 10 кW (л.81 по
допълнителното заключение на приетата СТЕ) и според нормата на чл.11 от
ЗРКЗГТ, същата следва да бъде регистрирана от собственика. Видно от
материалите по делото (л.25), машината е регистрирана с регистрационен
номер № А 03633 и по смисъла на чл.481 ал.1 КЗ представлява МПС, за което
следва да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Според чл.633 от ГПК, решението на Съда на Европейските
общности е задължително за всички съдилища и учреждения в България. В
постановеното Решение от 04.09.14г. по дело С-162/13, СЕС се е произнесъл,
че член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972
година относно сближаване на законодателствата на държавите членки
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
8
моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на
такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него
понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване на
превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно
средство. В мотивите на решението е посочено, че тази разпоредба от
Директива 72/166 на ЕИО се прилага по отношение на използването на
превозни средства, независимо дали като превозно средство или като машини,
във всяко пространство, както публично, така и частно, където могат да
настъпят рискове, присъщи на използването на превозни средства, независимо
дали те са в движение или не.
С оглед установените в настоящото производство обстоятелства
следва да се приеме, че към момента на настъпване на събитието тракторът се
е използвал по предназначение и съобразно неговата функция, включваща и
тегленето на валяци за валиране на посевната площ, поради което и попада в
пределите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Валидното сключване на такава с ответното дружество за периода на
станалото ПТП (л.21), обосновава и пасивната материалноправна легитимация
на ответника по иска Застрахователно дружество „Алианц България“ АД.
Така установеното наличие на застрахователно събитие по
смисъла на §.1, т.4 от ДР на КЗ, изисква отговор на въпроса, дали е изпълнен и
фактическия състав на чл.45 ЗЗД. С оглед изслушаните по делото съдебно-
технически експертизи и след анализ на останалите приобщени по делото
доказателства, съдът счита, че по категоричен начин се установява
противоправното поведение на М. Ч.. Същият е управлявал трактора и е
налице причинна връзка между действията му и травматичните увреждания,
довели до смъртта на Н.. Последният не е предприел спиране на трактора или
друга подходяща маневра, макар да е имал отлична видимост към изправилия
се в цял ръст Н.. Пострадалият е бил на достатъчно разстояние от трактора и
Ч. е бил длъжен да спре, за да избегне увреждането на Н.. Следва да се
отбележи, че и водачът Ч., и пострадалият Н. са притежавали свидетелство за
правоспособност за работа с описаните по-горе трактори. Изложените
обстоятелства мотивират съда да приеме, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно извършено виновно
противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД, вината се презюмира до
9
доказване на противното, като така установената законова презумпция не бе
оборена от ответника.
Съгласно чл. 435 от КЗ, ако застрахованият е удовлетворил
увреденото лице, има право да получи от застрахователя застрахователно
обезщетение в рамките на застрахователната сума и на покритието по
застрахователния договор и при спазване изискванията на чл.434 от КЗ. Видно
от влязлото в сила решение, такова е било присъдено по гр.д.№ 19/22г. по
описа на РС-Айтос, при участието на Застрахователно дружество „Алианц
България“ АД като трето лице – помагач на ответника (ЗК „Сила“), като е бил
издаден изпълнителен лист за сумата от общо 178 207,30 лв. Сумата е била
платена на 30.06.2023г. от кооперацията, като на 26.07.2023г. е поканила
застрахователя да възстанови същата сума. Плащане не е извършвано. При
това положение съдът счита, че претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, доколкото сумата от 178 207,30 лв. не надвишава лимита на
отговорност на застрахователя.
Възраженията на ответната страна са неоснователни.
Съпричиняване от страна на Н. не се доказа от Застрахователно дружество
„Алианц България“ АД, доколкото пострадалият оправдано е очаквал Ч. да
спре, тъй като отлично е видял изправения в цял ръст Н. да хвърля към
кабината буца пръст.
Цит. от ответната страна Решение от 28.11.2017г. по дело С-514/16
на СЕС, всъщност не се различава от изводите, направени от съда в Решение
от 04.09.14г. по дело С-162/13 на СЕС, но касае различен казус, в който става
дума за разлика при използването на „превозно средство“ само като подемна/
двигателна сила. В настоящия случай основното е, че тракторът е използван
по конкретно предназначение – за работа с валяци. Ограничаването на
застраховката Гражданска отговорност единствено до случаите, когато
тракторът напр.се придвижва от гр.Айтос към с.Пирне, но не и когато служи
за работа в полето, е правен нонсенс. Поради това и не би могла да намери
приложение посочената от ответната страна практика на български съдилища
(решение № 84/ 13.07.2020г. по т.д.№ 146/2019г. на ОС-София; решение №
231/ 23.12.2022г. по в.гр.д.№ 393/2022г. на Апелативен съд – Бургас и др.),
доколкото разгледаните казуси значително се отличават по фактология от
настоящия.
10
Застраховката следва конкретно вписано МПС, за посочен период.
Кой е бил водачът е без значение за валидността на застраховката.
По делото ищецът претендира лихва за забава, считано от датата
на получаване на поканата за доброволно изпълнение – 26.07.2-23г. до
завеждане на исковата молба в размер на 9092,53 лв. Извършено от съда на
основание чл.162 от ГПК изчисляване на дължимата лихва върху главницата с
помощта на счетоводна програма, показа, че претендираната сума отговаря на
действително дължимата, поради което и претенцията за лихва следва да бъде
уважена в пълен размер.
Процесуалният представител на ищцовата кооперация е поискал
присъждане на разноски, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК (л.91-
93). На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ЗК „Сила“ следва да бъдат
присъдени разноски в пълен размер, предвид уважаването на исковете изцяло.
Приложена е фактура за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие (л.92), в която е посочено, че ищцовата страна е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 14 570,35 лв., както и
квитанция за внесена държавна такса в размер на 7492 лв. или дължимите
разноски са в размер на общо 22 062,35 лв.
Направеното от процесуалния представител на ответната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.К. е
допустимо, доколкото нормата на чл.78 ал.5 от ГПК го позволява, но е
неоснователно. Цит.норма е предвидена с цел пресичане възможността на
страна да злоупотреби с правото си на разноски за адвокатска защита.
Разглеждането на договорено и получено адвокатско възнаграждение във
всяко производство, не е целта на законодателя, доколкото е част от
характеристиките на всяка свободна професия. От друга страна, изчислено
съобразно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, същото би било в размер на 12 142 лв. или
общо 14 570,39 лв. с ДДС, която сума съвпада с тази по приложената фактура.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Алианц България“ АД,
11
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. “Сребърна“ № 16, чрез пълномощник адв. Яна Василева
Антонова - Кьосева от АК-София, със служебен адрес: гр.София 1000, бул.
„Цар Освободител“ № 14, ап.1, Адвокатско сдружение „Си Ем Ес София“ да
заплати в полза на ЗК „Сила“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, с адрес: с.П., община А., област Б., чрез пълномощник адв.
Станко Кралев от АК-Бургас, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.
„Раковски“ № 2 сумата от 178 207,30 (сто седемдесет и осем хиляди двеста и
седем лв. тридесет ст.), представляваща регресно вземане за платено
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на причинена
смърт на Н. Н. при трудова злополука с трактор МТZ 952 с рег.№ А 03633,
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданско
отговорност“ по застрахователна полица BG/01/120000400335, както и сумата
от 9092,53 (девет хиляди деветдесет и два лв. петдесет и три ст.) законна
лихва от поканата за плащане – 26.07.2023г. до завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Алианц България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. “Сребърна“ № 16, чрез пълномощник адв. Яна Василева
Антонова - Кьосева от АК-София, със служебен адрес: гр.София 1000, бул.
„Цар Освободител“ № 14, ап.1, Адвокатско сдружение „Си Ем Ес София“ да
заплати в полза на ЗК „Сила“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, с адрес: с.П., община А., област Б., чрез пълномощник адв.
Станко Кралев от АК-Бургас, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.
„Раковски“ № 2 сумата от 22 062,35 (двадесет и две хиляди шестдесет и два
лв. тридесет и пет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12