№ 19461
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110148095 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
260273/13.08.2024 г., подадена по пощата с клеймо от 09.08.2024 г, от А. Г. А.
с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. **********, притежаващ л.к. № ***,
валидна до 15.10.2031 г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело
№ 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване
на дейността: *********, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail:
********@*****.*** срещу *********, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от А. Пенчев Пенчев, с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
с който ********* да бъде осъден да заплати на А. Г. А., сумата в размер на
25,59лв., представляваща изначално недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № 757303/30.10.2022 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) до
окончателното изплащане на сумата;
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.10.2022 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит № 757303. Страните са
се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева, срокът за
погасяване е бил 16.01.2023 г. В посочения договор кредиторът е уговорил, че
ГПР е в размер на 48.61 %, а годишната договорната лихва е в размер на 40.05
1
%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 11 месечни
вноски, дължими е падеж понеделник, като размер па погасителните вноски е
1 вноска от 3,89 лв. и 10 вноски по 52,17 лв. Твърди се, че ищецът е следвало
за обезпечени кредита с гаранция, а при неизпълнението на задължението се
дължи неустойка в размер на 145.41 лева, на основание чл.11 от договора.
Твърди, че тази неустойка е включена в погасителня план, като вноската вече
била 61 лева, а общата сума, което следва да се върне по заема – главница,
лихва и неустойка е 671.00 лева.
Излага правни твърдения, че клаузата за такса за неустойка е нищожна,
на основание чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1
от ЗЗП. Твърди, че целият договор е недействителен и ищецът следва да върне
само чистата сума по кредита. Претендира процесната сума като платена без
основание, с оглед твърдяната нищожност на договора.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Посочна банкова сметка, на която да се заплати сумата: IBAN *******
BIC: CECBBGSF
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Счита, че
искът е недопустим и ищецът е следвало да предяви иска си в другото
производство, с което е установено нищожността на клаузата за неустойка.
Изцяло оспорва исковата претенция. Твърди, че липсват доказателства за
извършено плащане. Твърди, че е налице злоупотреба с процесуални права.
Ответникът твърди, че вземането се основава на договор за кредит.
Моли да се отхвърли исковата претенция. Да не се присъждат разноски.
Прави списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Подава молба, с която моли съда да уважи иска. Излага доводи,
че ищецът е заплатил на ответника сумата от 171.00 лева, като 145.51 лева са
били предмет на другата дела и остава сума за връщане в размер на 25.59 лева.
Претендира разноски и представя списък.
Ответникът, не се явява и не се представлява в о.с.з. С допълнителна
молба моли съда да отхвърли исковете. Излага правни съображения.
Претендира разноски. Представя списък.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
2
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 40503/07.10.2024 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, поради което съдът приема, че с цел процесуална икономия не е
необходимо да повтаря изложеното в настоящия съдебен акт (л.51-59 от
делото).
Съдът след преценка на съдържанието на договора и анексите към него
приема, че клаузите за неустойка покриват такива по чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй
като с тези услуги дейности, които са свързани пряко с кредита – неговото
обезпечение. Освен това тази клауза е обявена за нищожно, съгласно
цитираното в определението дело. Съдът и приел, че с невключването на тази
клаузи се води до оскъпяване на кредита и не се знае как е сформиран ГПР при
кредита.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с таксата за липса на представено обезпечение заобикаля
императивна правна норма, а именно чл.10, чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което
води до оскъпяване на кредита. Същевременно тази такса не е включена в
ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е
включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на
кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност
потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се
включва в него, което води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11,
ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10а, чл.11, ал.1,
т.10,11, чл.19 ЗПК.
След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК,
ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата
стойност на кредита, т.е. сумата от 500.00 лева. Видно от представените
разписки по чл.77, ал.1 ЗЗД, ищецът е заплатил по този договор за кредит
сумата от 61.00 + 610.00 лева или това е 671.00 лева (л.13-14 от делото). При
това положение сумата, която следва да се върне на ищеца е 171.00 лева.
Видно от приложеното гр.д.№ 70995/2022 г., ответникът е осъдена да
върне на ищеца сумата от 145.41 лева. Следователно сумата, за която няма
постановен акт за връщане е 25.59 лева (171.00 - 145.41). Същата е предмет на
настоящото дело, тъй като другата сума е била предмет на гр.д. № 70995/2022
3
г. и има постановен съдебен акт.
Ето защо съдът приема, че сумата е платена без основание и следва да
бъде върната на ищеца. С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан
по основание и размер.
Ето защо *********, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: ******* следва да бъде осъден да заплати на А. Г. А. с ЕГН:
********** с постоянен адрес гр. **********, притежаващ л.к. № ***,
валидна до 15.10.2031 г. сумата в размер на 25,59лв., представляваща
изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №
757303/30.10.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба (09.08.2024 г.) до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът претендира следните разноски (л.70 от делото) и представя
доказателства за тях както следва:
50 лева – държавна такса за иск (л.24 от делото)
960.00 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие (ДПЗС) – л.71-74 от делото.
Ищецът в ОИМ е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът
приема, че възражението е основателно.
Съгласно представения договор ищецът и адвокатът са се договорили за
възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС за два иска и плащане в брой. На
първо място по делото е налице само един иск по делото, а не два. Затова
следва да се приеме, че договорената сума е в размер на 480.00 лева за един
иск. За възнаграждението е издадена фактура и касов бон, който са от дата
18.10.2024 г. За съда не е ясно кога е сключен ДПЗС и дали тези касови
бележки са по този договор и тази фактура. Освен това за съда възниква
обосновано предположение за злоупотреба с права, тъй като между страните
са налице над 10 дела в СРС, освен това не е ясно защо ДЗПС е представен
преди съдебното дирене, а не с ИМ, когато би следвало да е сключен, при
възлагане работата на адвоката. Това е отново индиция за злоупотреба с права
по смисъла на чл.3 ГПК.
Освен това възнаграждение в размер на 480.00 лева за иск с материален
интерес от 25.59 лева не съответства на фактическата и правна сложност на
делото, както и с оглед факта, че ищецът е водил и други дела за този договор
– нищожност на клауза, връщане на сумата от 145.51 лева и сега трето дула за
другата сума от 25.59 лева.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
4
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
Възнаграждението следва да бъде съобразно с действителната правна и
фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес.
Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 20-30 процента
от защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че
институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като
инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси –
частични искове от 5.00 лева и такива под 10 000 лева. Претендирано
възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото
се явява прекомерно, не само с оглед фактическата и правна сложност по
делото, но се явява и като инструмент за неоснователно обогатяване, което е
накърняване на етичните стандарти и добрите нрави.
В процесния случай, при определяне размер на възнаграждението
следва да се вземе предвид цената на материалния интерес на делото – 25.59
лева, а се претендира възнаграждение в размер на 480.00 лева. Следва да се
отбележи, че за същият потребителски договор и подобни дела за друга суми
ищецът вече е водил дело, но е избрал да раздели недължимо платената сума
на две дела.
За съжаление диспозитивът по гр.д. № 70995/2022 г. е по упоменато, че
сумата по чл.55, ал.1 ЗЗД е за сума по нищожна клауза по договор, а не изцяло
за целия договорът, поради което за остатъчната сума настоящият иск е
допустим и не се ползва СПН от предходното решение.
Отчитайки характера на исковото производството, изготвената искова
молба, която беше нередовна, неявяването на процесуалния представител
о.с.з., което е индиция за незаинтересованост и уважение към съдебната власт,
многократното подаване на такива молба от същия адвокат (над 20 на месец),
представянето на правни доводи на базата copy-paste, богата съдебна практика
по исковата молба, както и че претендираната такса в списъка по чл.80 ГПК не
отговаря на действителна заплатената по делото, което е доказателства, че
процесуалният представител изобщо не е запознат с делото, съдът приема, че
възнаграждението на адвоката следва да бъде определен в размер съразмерен
с размера на дължимата държавна такса, т.е. това което получава държавата за
такъв вид дело, а именно 50.00 лева. Начислено ДДС върху тази сума е 10.00
лева. Поради което разноските са в размер на 60.00 лева.
Ето защо общият размер на разноските, които следва да се признаят на
ищеца са в размер на 110.00 лева.
Ето защо *********, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
5
управление: ******* следва да бъде осъден да заплати на А. Г. А. с ЕГН:
********** с постоянен адрес гр. **********, притежаващ л.к. № ***,
валидна до 15.10.2031 г. сумата в размер на 110.00 лева (сто и десет лева),
представляващи разноски по гр. д. № 48095/2024 г., на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: ******* да заплати на А. Г. А. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. **********, притежаващ л.к. № ***, валидна до 15.10.2031 г.
сумата в размер на 25,59лв., представляваща изначално недължимо платена
сума по договор за потребителски кредит № 757303/30.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
(09.08.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *********, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: ******* да заплати на А. Г. А. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. **********, притежаващ л.к. № ***, валидна до 15.10.2031 г.
сумата в размер на 110.00 лева (сто и десет лева), представляващи разноски
по гр. д. № 48095/2024 г., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6