М О Т
И В И
По присъда № 23/10.06.2019 година по НОХД № 504/2019 година
по описа на Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано с внесен обвинителен акт от РП-гр.Добрич по реда на
чл.247,ал.1,т.1 от НПК, изготвен от държавния обвинител след запознаване с
материалите по досъдебно производство №707/15
година, водено по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич. С този обвинителен акт
срещу подс.П.Н.П. ***, с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, а именно:
За
това, че на 19.06.2014 год. в гр.Добрич, в писмена форма е потвърдил неистина,
че свидетелството му за управление на МПС с № ********* е изгубено, която
декларация по силата на Закона –чл.160, ал.1 от Закона за движението по
пътищата се дава пред орган на властта - МВР, за удостоверяване истинността на
твърдянето обстоятелство, а именно, че свидетелството за управление на моторно
превозно средство с №*********, издадено на дата 10.03.2010 година от ОД на МВР
- гр.Добрич е било изгубено - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Съдебното
производство бе проведено по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.”в” от НПК /респ.„задочно производство”/ в отсъствие на
подсъдимия П.П. предвид факта, че същият
бе редовно призован за съдебното заседание чрез
своя процесуален представител – адв.М.З. *** /договорен защитник/, но въпреки
това, не посочи уважителни причини за своето неявяване в съдебното заседание. За
да пристъпи към разглеждане на делото в отсъствието на дееца съдът съобрази
най-вече обстоятелството, че П. трайно местопребиваване извън пределите на
страната – в Република Кипър, както и че това няма да попречи за разкриване на
обективната истина, доколкото се касае за престъпление, което не е „тежко” по
смисъла на чл.93,т.7 от НК, в която хипотеза не се изисква задължително
присъствие на подсъдимия в съдебното заседание.Същевременно е налице и отправено
искане от страна на защитника за провеждане на съдебното заседание при
условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”в” от НПК, предвид изрично заявено желание
от дееца делото да се гледа в негово отсъствие, поради невъзможност да се яви
пред съда. В този смисъл, съдът прие, че законните права и интереси на подсъдимия
няма да бъдат накърнени, доколкото същият ще бъде представляван от защитник в
хода на съдебното производство, както и че провеждането на съдебното заседание
в негово отсъствие, няма да попречи за разкриването на обективна истина.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на държавното обвинение, който приема, че
изложената обвинителна теза, третираща виновното поведение на подсъдимия в инкриминираното
престъпно деяние се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. В
обвинителната си реч прокурорът се позова на събраните в хода на съдебното
дирене безспорни писмени и гласни доказателства, доказващи авторството и вината
на дееца в престъплението. Пледира, след признаване вината на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение да му бъде наложено
на основание чл.57,ал.1 от НК алтернативно предвиденото по-леко по вид
наказание „глоба”, което да се индивидуализира в максимален размер. Изрази
становище в насока, че с посоченото по-леко по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани целите, заложени в разпоредбата на чл.36 от НК /респ. тъй
нар.”специална” и „генерална” превенции/.
Процесуалният представител на подсъдимия –
адв.М.З. от ДАК /договорен защитник/, по
същество не оспори изложената от обвинителя фактическа обстановка и авторството
на дееца в престъпното деяние. По отношение на вида и размера на наказанието
посочи, съдът да съобрази в конкретния случай ниската степен на обществена
опасност на дееца и изминалия сравнително дълъг период от време от извършване
на престъплението до момента. Изрично подчерта, че в случай разпоредбата на
чл.78А от НК се явява неприложима, предвид факта на предходно извършено деяние,
по отношение на което деецът е бил освободен от наказателна отговорност по този
ред, както и това, че за това деяние не е изтекъл давносттия срок. Адв.З.
изрично пледира за налагане на по-лекото по вид наказание „глоба”, предвидено
от законодателя наред с наказанието „лишаване от свобода”, което да бъде
определено в размера посочен от прокурора. Прие, че с това по вид и размер
наказание могат да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК.
След като подложи
на обстоен анализ и преценка на събраните
по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност,
съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият П.Н.П. към датата на извършване
на инкриминираното престъпно деяние е бил правоспособен водач, с придобита
правоспособност от 1989 год., отнасяща се за категориите - Ф, Ф1, АМ и Ткт.
През 2014 година същият притежавал валидно свидетелство за управление на моторно
превозно средство с
№*********, издадено на дата 10.03.2010 година от ОД на МВР - гр.Добрич.
В началото на 2014 година, преминавайки през територията на Република
Словения и при управление на лекотоварен автомобил „Пежо Боксер” , с рег.№ *** подс.П.
извършил нарушение на правилата за движение. Поради неплащане на наложената му
глоба, словенските власти му отнели издаденото на негово име СУМПС с №
*********,издадена на дата 10.03.2010 год. от ОД на МВР-Добрич , както и малкия
талон на управлявания лекотоварен автомобил.
След завръщането си в Реп.България
подсъдимият П. решил да се възползва от възможността да му се издаде ново
СУМПС, като по този начин целял да прикрие факта, че издаденото му преди това валидно
СУМПС е отнето от словенските власти, поради нарушение на правилата за движение
и неплащане на наложена глоба. За да реализира противоправните си намерения на дата
19.06.2014 год. подс.П. отишъл в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Добрич с
конкретна цел - да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за
управление на маторно превозно средство. В тази връзка и съобразно нормативните
изисквания на чл.160,ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.17,ал.1 от
Правилника за издаване на български документи за самоличност деецът лично подал
заявление с вх.№2255/19.06.2014 год. , като при това попълнил и декларация, в
която декларирал неистина относно обстоятелството, че е „изгубил” издаденото му
преди това от ОД на МВР-Добрич на дата 10.03.2010 год. на негово име СУМПС, регистрирано
под №********* по описа на СПП - КАТ.
Въпросната декларация, която по силата на горепосочената законова разпоредба се
попълва с цел удостоверяване истинността на някои обстоятелства подсъдимият подписал
собственоръчно. Същата е заведена по регистъра на Сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР-Добрич с вх.№8213/19.06.2014 година.
С оглед на подаденото заявление с
вх.№2255/19.06.2014 год. и заявена от подсъдимия „бърза услуга”, на дата 20.06.2014 год. на
негово име е издадено ново СУМПС с №28464275, със срок на валидност до
20.06.2019 год. Новото СУМПС е било връчено лично на подсъдимия на 23.06.2014
год., за което обстоятелство съдим от представената по делото „Справка за лице -
АИС „Български документи за самоличност” /л.11-14 от ДП/.
Впоследствие във времето, с писмо с
вх.№119370-11890/22.05.2015 год. изпратено от Главна дирекция „Национална
полиция”, получено чрез ДКО - МВнР, от посолство на Република България в
Любляна /изх.№ КО-11-118/29.01.2015
год./ е получена информация, че издаденото на подс. П.Н.П. СУМПС с № *********
е било отнето от словенските власти, поради извършено нарушение на правилата за
движение и незаплащане на наложена глоба. Към въпросното писмо е била приложена и таблица със списък на
отнетите български СУМПС в чужбина през
2014 година, като в този списък от имена на български граждани под №9
фигурира името на подс.П.Н.П..
С
оглед разкриване на обективната истина и събиране на достатъчно по обем
доказателства, доказващи авторството на дееца в инкриминираното престъпление, в
хода на дос.производство е била назначена графическа експертиза №61/17.12.2018
година със задача да се установи, дали
подписът в графа „декларатор” на
Декларация с вх.№8213/18.06.2014 година /входирана на дата 19.06.2014 год. / по
описа на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Добрич, е изпълнен от подс.П.Н.П..
От заключението е видно, че положениеят подпис в графа „Декларатор” в
декларация по чл.160 от ЗДвП от дата 18.06.2014 год., с вх.№ 8213/19.06.2014
год. е изпълнен от П.Н.П..В заключението си вещото лице посочва още, че положеният
ръкописен текст в графа „факти и обстоятелства” на декларация по чл.160 от ЗДвП
от 18.06.2014 год. ,с вх.№ 8213/19.06.2014 год. също е изпълнен от подсъдимия П.П..
Гореописаната и възприета от съда
фактическа обстановка на процесното престъпно деяние се установява по безсъмнен
и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, които съдът приобщи по
предвидения процесуален ред, а именно:
Съдът, при преценка на доказателствата и
доказателствените средства, за да формира вътрешното си убеждение на осн.чл.14
от НПК ги възприе, като непротиворечиви, взаимосвързани и установяващи по
безсъмнен и категоричен фактите по делото, относно повдигнатото обвинение на
дееца.
Безспорно, че за съставомерността на инкриминираното
престъпление от първостепенно правно значение се явява експертното заключение
на изготвената в хода
на досъдебно производство графическа експертиза №61/17.12.2018 година, доколкото
от този доказателствен източник съдим по безпротиворечив и категоричен начин,
че подписът в графа „декларатор” в декларацията по чл.160,ал.1 от ЗДвП,
входирана под № 8213/19.06.2014 год. от дата 18.06.2014 година и положеният
ръкописен текст в графа „факти и обстоятелства” са изпълнени от подс.П.П..
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимият е признал вината си по повдигнатото му обвинение, като
същевременно се е възползвал от правото да не дава обяснения и да излага подборни
обяснения за извършеното от него престъпно деяние. Пред разследващия орган същият
е изразил явно желание да сключи споразумение с РП-Добрич, посочвайки при това
адрес, на който местопребивава и извън пределите на страната,респ. в Реп.Кипър.
Съдът счита, че от съществено правно
значение между посочените доказателствени източници, явяващи се в подкрепа на
развитата обвинителна теза се явяват и показанията на св.Р.Д. Т. – системен оператор към С”ПП” при ОД на
МВР-Добрич, която в качеството си на дл.лице приема подадените от
гражданите заявления от гражданите за
издаване на СУМПС, както и Декларация по чл.160 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на български документи за самоличност. От показанията на
свидетелката, депозирани пред съда научаваме за конкретни факти, отнасящи се най-вече
до провеждане на процедурата, при подаване на съответните документи, при
издаване на СУМПС на гражданите, както и за произтичащите за тях задължения.
Съобразени на плоскостта на останалите събрани по делото безспорни писмени
доказателства, показанията на св.Р.Т. допринасят съществено за разкриване на обективната
истина по делото.
Встъпвайки на общата доказателствена
плоскост на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
експертното заключение на вещото лице, изготвило графическата експертиза по
делото, съдът прие, че след като на 19.06.2014 год. в гр.Добрич, в писмена форма е потвърдил неистина, че
свидетелството му за управление на МПС с № ********* е било изгубено, която декларация по силата на Закона
–чл.160, ал.1 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта
- МВР, за удостоверяване истинността на твърдяното
обстоятелство, а именно, че свидетелството за управление на моторно превозно
средство с №*********, издадено на дата 10.03.2010 година от ОД на МВР -
гр.Добрич е било изгубено, подсъдимият П.Н.П. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК.
В обективно отношение с престъплението са накърнени
обществените отношения, свързани с правилното отправление на дейността на
държавния и обществен апарат. Изпълнителното деяние на деянието се изразява в съзнателно деклариране на от дееца на неверни обстоятелства в декларация,
послужила като основание на надлежните власти за издаване на официален
документ. Неистинността в подадената пред длъжностните лица на СПП-КАТ при ОД на МВР-Добрич декларация се изразява в отразяване на
неверни факти и обстоятелства, във връзка с притежаван от дееца преди това валиден официален документ –СУМПС, респ. че същият
е бил „изгубен”. Престъплението се явява довършено със
самия факт на деклариране на неверните обстоятелства в декларацията, без да е
нужно да са настъпили конкретни вредни последици от това /изцяло в тази насока
е и константната практика на ВС на РБ/.
Към момента на извършване на
престъплението подсъдимият е бил наказателно отговорен субект– пълнолетен. От
субективна страна престъплението е осъществено при условията на „пряк умисъл”
по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от НК от страна на дееца. Същият е съзнавал е
общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от неправомерното си поведение и е искал пряко тяхното
настъпване. В случая се предполага и преследваната от дееца цел, а именно, с
подаване на декларацията пред Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, в
която е удостоверил неистина, относно притежавано от него СУМПС с рег.№*********,
издадено на дата 10.03.2010 година от ОД на МВР - гр.Добрич, твърдейки че е
изгубено, да придобие „дубликат” на издадения му преди това официален документ
/СУМПС/. По този начин деецът е преследвал конкретна цел - да избегне
съответната наказателна отговорност и произтичащите от нея негативни последици във
връзка с извършено от него правонарушение в Реп.Словения и наложена глоба, при
което властите на тази страна са иззели притежаваното от него СУМПС.
Съдът приема, че в конкретния казус не са налице материално-правните
предпоставки за освобождаване на дееца от наказателна отговорност по реда на
чл.78А от НК с налагане на адм. наказание „глоба”, доколкото същият е бил санкциониран
по този ред от НК преди това. От представената „справка за съдимост” черпим
информация, че с Решение №143/15.02.2013 год. по Н.О.Х.Д.№198/2012 год на
РС-гр. Каварна, влязло в сила на 08.03.2013 год. е видно, че за извършено от
подс.П.П. престъпление по чл.296,ал.1 от НК на осн.чл.78А от НК му е наложено
адм.наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Предоставената информация от
РС-гр.Каварна в хода на съдебното следствие е в насока, че наложената „глоба”
не е била заплатена до момента от П., както и че няма данни за събирането й да
е било образувано изп.дело по регистъра на СИС на РС- Каварна. При тези фактически
обстоятелства, съдът прие, че няма предпоставки за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, макар и същият да се счита неосъждан,
предвид настъпилите последици от „реабилитация по право”.
/
По отношение размера на наказанието и неговата
индивидуализация/
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия П.Н.П. съдът се ръководи от правилата на чл. 54,
ал. 1 и 2 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност деянието и
тази на дееца, подбудите за извършване на деянието, формата на вината и всички
останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
Подсъдимият
П.Н.П. е ******* работи и местопребивава трайно в ****. Към настоящия момент
подсъдимият се счита неосъждан, предвид настъпили последици от реабилитация по
право /чл.86,ал.1,ал.1,т.3 от НК/ по отношение на друго предходно осъждане с
Присъда от 03.07.2003 год. по Н.О.Х.Д. №146/2002 год.на РС-гр.Каварна, с което
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.5,ал.1 ,т.2,б.”б”
от НК му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Представените характеристични данни по
местоживеене са балансирани и сочат, че подсъдимият е работил предимно в
чужбина, както и че не се ползва с добро име сред съгражданите си. По делото
няма данни за други водени наказателни производства срещу него. По изложените
съображения съдът прие, че настоящото престъпно деяние е извършено от дееца при
превест на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства. За смекчаващи
обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало и липсата на водени
наказателни производства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът намира санкционирането
на дееца по реда на чл.78А от НК, не добрите характеристични данни по
местоживеене. Обстоятелството, че в хода на проведеното разследване деецът не е
открит на заявения постоянен адрес и същият е бил издирван през продължителен
период от време /обявен е за ОДИ/, несъмнено е осуетило възможността за своевременното и бързо
приключване на разследването по досъдебното производство. Сочените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че в конкретния случай прилагането на
разпоредбата на чл.55,ал.1 от НК се явява неуместно, доколкото липсват
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства за дееца.
За
престъплението по чл.313,ал.1 от НК законодателят е предвидил налагането при
условията на алтернативност на две наказания - „лишаване от свобода” за срок до
три години или наказание „глоба” от сто до триста лева. Съдът, след като съобрази
ниската степен на
обществена опасност на дееца, а от друга страна сравнително по-високата степен
на обществена опасност на престъпната проява както и формата на вината, при
която е осъществена, ръководейки се от наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, на основание чл. 54 от НК
наложи по-лекото по вид наказание „глоба”, което индивидуализира в максимален
размер – 300 / триста/ лева. С налагането на това по вид и размер наказание,
съдът прие, че деецът ще може да бъде поправен и превъзпитан в спазване на
законите на Република България, както и че с него ще може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите членове от обществото, да се въздържат от
подобни противообществени прояви - в каквато насока са целите на чл.36 от НК.
С присъдата съдът постанови подсъдимия
П.Н.П. да заплати сторените разноски в хода на досъдебното производство в
размер на на 73,52 лв. /седемдесет и три
лева и петдесет и две стотинки/ лв. по сметка на ОД на МВР – гр.Добрич.
Воден
от изложените правни съображения и мотиви съдът постанови настоящия съдебен
акт.
Съдия :