Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …..01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 6257 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 302864 от 16.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 17329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав,
поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 12.02.2020г., постановено по гр.
д. № 17329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, е уважен
предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.7, т.1, б.“а“ от
Регламент /ЕС/ № 261/2004г. от Й.Г.К. срещу „У.Е.У.Кфт – клон България“ КЧТ, за
признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 488,96 лева, ведно със законната лихва, считано от
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.12.2018г. до окончателното
плащане, представляващо компенсаторно обезщетение за отмяна на полет W64342 Братислава – София на 13.06.2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.01.2019г. в
производството по ч.гр.дело № 76371/2018г. по описа на СГС, ГО, 35 състав.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
депозирана въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение, с
която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се
поддържа, че ответникът по делото е представил достатъчно доказателства, от
които категорично се установява наличие на няколко последователни събития от
извънреден характер на 13.06.2018г. на процесния самолет с рег.№ HA –LXG, поради което и въздушният превозвач е
направил промяна на въздухоплавателното средство за следващите полети W6 4341 от София за Братислава и W64342 от Братислава за София, като ги е пренасочил за по
– късен час. Отделно от това се поддържа, че за въздушният превозвач не
съществува задължение да докаже и наличие на извънредно обстоятелство за преназначения
самолет. Сочи се, че след превишаването на съответното 3 – часово закъснение на
процесния полет поради извънредно обстоятелство, ответникът не носи отговорност
за по –нататъшни забавяния в заместващия полет. Поддържа, че при установената
съвкупност от обстоятелства – лоши метеорологични условия и наложилата се
техническа инспекция, вследствие доклад от удар от мълния и удар от птица,
несъмнено става въпрос за външна сила, над която превозвачът няма контрол,
предвид обстоятелството, че се касае за природно събитие, а също така и за
специфични технически изисквания, отнасящи се до риска за сигурност. Именно
посочените събития в изложената последователност, настъпили непосредствено
преди процесния полет, са поставили авиопревозвачът в невъзможност да планира и
осъществи полета навреме.
По
изложените съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на направените в производство
разноски, за които се представя списък по реда на чл.80 от ГПК. Релевира се възражение
по отношение претендираните разноски по делото на насрещната страна.
Въззиваемата страна – ищец Й.Г.К.,
посредством надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Б. – САК,
оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Сочи се, че фактът на
настъпване на събитие от извънреден характер по отношение на процесния полет не
е доказан или безспорен по делото, а мотивите на съда счита за правилни и
изцяло съобразени със задължителната практика на СЕС. Оспорва наведените с
жалбата доводи на въззивника за наличие на извънредно обстоятелство, което би
могло да го освободи от отговорност. Моли жалбата да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция, за което
представя списък по реда на чл.80 ГПК. Релевира възражение за прекомерност по
отношение претендираните разноски по делото на насрещната страна, както и по
отношение тяхната доказаност.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като
настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по
реда на чл. 272 ГПК.
Във връзка с
доводите във въззивната жалба, досежно правилността на първоинстанционния
съдебен акт, е необходимо да се отбележи следното:
Предявен е за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б.
"а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г. /.
Безспорно е във
въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че ищецът е сключил с ответника договор за въздушен превоз за полет
№W6 4342 от Братислава до София /като разстоянието между двете летища е под 1
500 км./, определен за изпълнение по разписание на 13.06.2018 г., с час на
излитане 21:50ч. и час на пристигане 00. 25
ч. на 14.06.2018 г., плануван
да бъде осъществен със самолет с рег. №HA-LXG, както и че полетът бил изпълнен
на 14.06.2018 г., с друг самолет с рег. №HA-LXH, който излетял в 12:30 ч. и пристигнал в 14:00 ч. /с което въздухоплавателно
средство бил изпълнен и предходен полет № W6 4341 по направление София –
Братислава – София, а предходният полет №W6 4322 на самолет с рег. №HA-LXG от
летище Буве до летище София на 13.06.2018 г. бил отклонен за кацане на летище
Пловдив/, т. е. с повече от три часа закъснение, а именно 16:35 ч. Не се спори също така, че ищецът е изправна страна по
договора.
Настоящият съдебен
състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим
Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5
– 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на
територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника.
Несъмнено е, че последният се явява "опериращ въздушен превозвач" по
смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "б" от Регламента –
въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет
съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо,
имащо договор с този пътник.
По отправеното
преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № 261/2004,
СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и
С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл. 633 ГПК/, че членове 5, 6
и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането
на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на
пристигане по разписание/.
Спорният между
страните въпрос е свързан с наличието на извънредни обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3
от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът.
Същият поддържа, че такива обстоятелства в случая са лошите метеорологични
условия на летище София на 13.06.2018 г., които са наложили самолет с рег.
№HA-LXG да кацне на летище Пловдив при изпълнение на предходен полет, а
впоследствие при изпълнение на извънреден полет от Пловдив до София същият е
бил ударен от мълния и от птица, което наложило замяната му.
Според
горепосочената норма, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща
обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинени при
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на
отговорността на превозвача при възникване на "извънредни
обстоятелства". Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за
прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива
"извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори
и ако са взети всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства, които се
намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. С вземането на всички
необходими мерки се цели да бъде избегнато настъпването на извънредни
обстоятелства, а не да бъдат взети мерки с цел закъснението да остане в рамките
на времевия диапазон от три частта, посочен в чл. 5, § 1, б. "в" от
Регламента. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на
обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се
тълкува стриктно.
В съображение 14
от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на "извънредни
обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено,
че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в
определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия
ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения
или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства,
съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина
за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
"в" от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства
биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл. 5,
§ 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в
четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход. Такова виждане е
отразено и § 22 на Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15 Marcela Peskovб и
Jirн Peska срещу Travel S. a. s. – сблъсъкът на самолета с птица, както и
евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с
операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или произход
този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно такъв
сблъсък трябва да се квалифицира като "извънредно обстоятелство" по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, като е не е от значение дали
действително сблъсъкът е причинил повреда на съответния самолет. В това решение
е посочено също така, че тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да
установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в
този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл –
освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си
към дадения момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се
сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането
му от три или повече часа.
Следователно в
тежест на въздушния превозвач – ответник по делото е да установи наличието на
"извънредни обстоятелства", станали причина за закъснението на
процесния полет – чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и
главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
За
установяване на твърдяните обстоятелства ответникът е представил писмени
доказателства, като въз основа на съвкупната им преценка, въззивният съд
приема, че полет № W6 4322, определен за изпълнение със самолет с рег. № HA-LXG
/по отношение на който били извършени всички предполетни проверки и било
констатирано, че е бил в техническа изправност/, с дестинация от летище Буве до
летище София на 13.06.2018 г. е следвало да кацне на летище София в 17:05 ч. Следващият
полет № W6 4341 на същия самолет за летище Братислава е следвало да излети в 17:40
ч., като процесният полет бил обратният такъв от Братислава до София. При
изпълнение на полет № W6 4322 от летище Буве до летище София
въздухоплавателното средство не могло да кацне на летище София поради лоши
метеорологични условия и било пренасочено към летище Пловдив, като след
кацането му там било назначено да изпълни извънреден полет – № W6 4322 А до летище София, без пътници на борда. При
кацането му на летище София в 21: 49 ч. /при първоначално планирано време за
кацане по разписание в 20:05 ч. поради оплакване, направено с пилотски доклад,
за удар от птица по време на излитане от летище Пловдив и удар от мълния по
време на заход за кацане на летище София, самолетът бил оставен на земя, поради
нужда от инспекция от сертифицирано дружество. В тази връзка били изготвени
поръчки за работа на 13.06.2018 г., съответно в 18:0 ч. и 19:00 ч. и
инспекцията приключила на 14.06.2018 г. в 02:00 ч., като не били открити удар
от птица и щети от удар от мълния.
Настоящата
инстанция намира, че ударът от мълния не би могъл да бъде обхванат от понятието
"извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент №
261/2004. На първо място по отношение на това събитие не може да се приложи
аналогията със "сблъсък с птица" – признато като извънредно
обстоятелство с цитираната по-горе практика на СЕС. Въздушният превозвач
обичайно експлоатира самолетите си при условия, в т. ч. метеорологични, които
са трудни, дори екстремни /виж Решение на СЕС по дело С-257/14/. При
осъществяване на дейността си авиокомпаниите се сблъскват с различни
метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение на планираните
полети. Според Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване
/ратифицирана от НС на Република България; страна по същата е и Унгария –
където е регистрирано ответното дружество/, както самолетите на ответното
дружество, така и операторите на летищата могат да получават, респ. предоставят
информация за метеорологичните условия по маршрута на полетите /чл. 28/, с
оглед необходимостта да се предпазят от инциденти, излагащи на опасност
сигурността на полетите, поради което не може да бъде възприета тезата на
ответника, че ударът от мълния във всички случаи е обстоятелство, което не е
могло да бъде избегнато при полагане на дължимата грижа. А и такава грижа е
дължима от превозвача, като същият получава и допълнителна специализирана
подкрепа от органите на държавата по приземяване съгласно наложените стандарти
за безопасност по смисъла на чл. 37 от Конвенцията. Отделно от това следва да
се посочи, че преминаването на самолет през гръмотевично буря е субективно
решение, изцяло в компетентността на екипажа на въздухоплавателното средство на
превозвача /а и противното в случая не се твърди/.
На следващо място
макар и да е доказано настъпването на неочаквано събитие – сблъсък с птица,
ответникът не е установил вземането на всички необходими мерки. При определяне
на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004 препраща и към
Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния
въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 г., в сила за България от
09.01.2004 г. /, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е
да докаже, че закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел
всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от
цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от
седмото съображение от преамбюла на Регламента, което установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС
по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими
мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази
риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства.
Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му
позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност,
че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент/.
В случая след като
въздухоплавателното средство, определено да изпълни полет № W6 4322 от летище Буве до
летище София, с плануван час на кацане 17:05 ч. /определено да изпълни и
следващия полет за летище Братислава, с плануван час на излитане 17:40 ч.,
както и процесния такъв/, е било пренасочено към летище Пловдив, но след осъществяване
на извънреден полет е кацнало на летище София едва в 21:49 ч., то следва да се
приеме, че до предвидения час на излитане на полета на ищеца – 21:50 ч.
ответникът е имал достатъчно време да предприеме необходимите мерки, за да не
се стигне до забавянето му, като осигури друг самолет /с какъвто очевидно е
разполагал/. Такъв обаче не е бил осигурен навреме за полета, като превозвачът
нито се позовава, нито установява някаква пречка за това, т.е. че би се
стигнало до непоносими жертви за него с оглед капацитета на предприятието му.
Ето защо не може да се приеме, че забавянето на полета е в резултат на
непредвидени обстоятелства – същото се дължи на лошо планиране, доколкото не са
били взети всички разумни мерки, за да се избегне възможността извънредните
обстоятелства, с които ответникът се е сблъскал, да доведат до отмяната или
закъснение от три или повече часа на съответния полет. В този смисъл
релевираната претенция се явява изцяло основателна.
Крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на
разноските:
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски пред настоящата инстанция се
дължат единствено в полза на въззиваемата страна, като същата е претендирала
такива в размер на 300,00
лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ от
10.10.2020г., като видно от самия договор е уговорено плащане в брой и
отбелязване за получаване на сумата, който в случая служи като разписка. Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, настоящия състав намира за неоснователно, доколкото съгласно
Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение – чл.7, ал.2, т.1 е предвидено, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес до 1 000 лв. минималният размер
на възнаграждение да е в размер на 300,00 лева. Поради изложеното,
претендираният такъв е в размер на минимално определения според Наредбата и не
е прекомерен.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 302864 от 16.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 17329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35
състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 12.02.2020г., постановено
по гр. д. № 17329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.Кфт“, вписано в ТР към МП на
Унгария с дружествен номер Cg.01 – 09 – 964332, чрез клона си „У.Е.У.Кфт. –
клон България“ КЧТ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, да заплати на Й.Г.К., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.