Р Е Ш Е Н И Е
31.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
29.05. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 578 2019
дело № по описа за година.
А.Н.В., ЕГН: **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Б.В.К., ЕГН: **********, е предявил срещу Н.С.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл.150 СК във вр. с чл.143, ал.2 от СК за увеличаване размера на присъдената в негова полза издръжка от 60.00 лв. на 200.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба /19.03.2019г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът поддържа, че ответникът е негов баща и бивш съпруг на неговата майка и законен представител Б.В.К., като бракът между двамата е прекратен с решение № 389 от 08.07.2008г., постановено по гр.д.№ 164/2008г. по описа на РС-Дупница. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака, малолетно тогава, дете А.Н.В., било предоставено на майката, като бил определен режим на лични отношения с бащата, било определено местоживеенето им при майката, а също така бил осъден ответникът да заплаща месечна издръжка на малолетния си син в размер на 60.00 лв. месечно. Ищецът сочи, че от определянето на издръжката са изминали повече от десет години, през които обстоятелствата значително са се променили и нуждите му са нараснали, поради което тези средства са крайно недостатъчни за издръжката му. Необходими са му повече средства за храна, облекло, обувки, за учебни и извънучебни занимания, джобни пари и т.н. същият е ученик в ІХ-ти клас, а също така посещава и частни уроци по български език и математика. Майката на ищеца има и друго дете-Владимира Дениславова Шаркова, родена на ***г., за което също трябва да се грижи. От друга страна, ответникът работи и следва да участва с необходимите средства в издръжката на сина си.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК да измени определения размер на издръжка, който ответникът е осъден да й заплаща с решение № 389 от 08.07.2008г., постановено по гр.д.№ 164/2008г. по описа на РС-Дупница, от 60.00лв. на 200.00 лв. месечно.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск по размер. Ответникът счита, че не следва да заплаща издръжка в размер, по-висок от минимално установения за страната, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, размер от 140.00 лв. месечно. Твърди, че винаги е заплащал половината от разходите, свързани с посещаваните от ищеца части уроци и закупуваните от майката дрехи и обувки, както и че всеки месец плаща по 100.00 лв. издръжка на ищеца, чрез неговата майка Б.К.. Освен това твърди, че по време на личните му контакти с ищеца, той плаща всички разходи за храна и му дава по пет лева дневно джобни пари. Ответникът сочи, че също има друго семейство и също се грижи за малко дете-Н.Н.В., роден на ***г. Твърди, че майката на ищеца получава доход в размер на минимум 1100 лв. месечно, както и месечните помощи за отглеждане на детето. Твърди, също така, че е работил до месец декември 2018г. на намалено работно време, със заплата 255.00 лв. месечно, а от 24.11.2018г. получава парично обезщетение за безработица в размер на 13.34 лв. дневно.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на А.Н.В., препис от Решение № 389 от 08.07.2008г. по гр.д.№ 164/2008г. по описа на РС-Дупница (влязло в сила на 25.07.2008г.), че ищецът е низходящ по рождение от първа степен сродник на ответника, както и че, по сила на посоченото съдебно решение, бащата е осъден да изплаща месечна издръжка на малолетното си към онзи момент дете, в размер на по 60.00 лв. месечно.
Видно от удостоверение с изх. № 0557/13.03.2019г., издадено от СУ „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Дупница, А.Н.В. е редовен ученик в 9-ти клас през учебната 2018/2019г. и продължава да учи.
Видно от удостоверение с изх. № 45/13.03.2019г., издадено от „БАЛКАНФАРМА ДУПНИЦА“ АД, ЕИК *********, гр. Дупница, Б.В.К. работи в дружеството по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „Лаборант“, като в последните седем месеца е получила брутно трудово възнаграждение в размер на общо 6 935.59 лв. Последното получено от нея БТВ (за м. февруари 2019г.) е в размер на 1131.70 лв. Видно от удостоверение № 009-00061748/15.03.2019г., през периода от 01.03.2018г. до 01.03.2019г. Б.В.К. е получавала обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от КСО в размер на общо 2839.69 лв. за периода.
Видно от удостоверение за раждане № **********, изд. от общ. Дупница, Б.В.К. е майка на малолетната Владимира Дениславова Шаркова, ЕГН: **********.
Видно от удостоверение за раждане № **********, изд. от общ. Дупница, Н.С.В. е баща на малолетния Н.Н.В., ЕГН: **********.
По делото е прието като доказателство и удостоверение с изх. № 5/24.11.2018г., издадено от ЕТ „Сашо В.“***, в което е посочено, че Н.С.В., за периода от 11.12.2017г. до 23.11.2018г. е работил към ЕТ като шофьор на такси и за този период е получил БТВ в размер на общо 1561.37 лв., като последното му БТВ за м. ноември 2018г. е в размер на 0.00 лв. Видно от разпореждане № 092-00-173-2/23.04.2019г., издадено от НОИ, ТП-гр. Кюстенидил, на Н.С.В. е определен размер на парично обезщетение за безработица в размер на 13.34 лв. дневно, считано от 24.11.2018г.
По делото е приет социален доклад вх. № 7281/27.05.2019г., изготвен от АСП – ДСП – Дупница, в който е посочено, че от 2008г. до сега основни грижи за ищеца се полагат от майката. Налице е необходимата отзивчивост за нуждите на детето от нейна страна. Майката е осигурила сигурна и безопасна среда за отглеждането му. Живеят в тристаен апартамент, където са осигурени са всички необходими условия. А.Н.В. е ученик в 9-ти клас на СУ "Паисий Хилендарски" - гр. Дупница. По данни на майката, бащата е изплащал редовно издръжка по устно споразумение между тях, в размер на 100.00 лв. месечно от началото на 2017г. А. посещава курсове по български език и математика, за които таксата на час е в размер на 10.00 лв. или общо 80.00 лв. месечно, но понякога се налага да ходи и допълнително. Наред с тези разходи, са необходими ежедневно дневни пари за училище и други разходи, не по-малко от 10,00 лв. на ден. Майката работи в „Балканфарма – Дупница“ АД и получава възнаграждение в размер на около 1130,00 лв. Бащата е безработен. Получава обезщетение в размер на 257.00 лв. за 10 месеца, считано ноември 2018г. По данни на бащата, той заплаща на майката половината от стойността на всичко, което се купува за детето.
Събрани са в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Денислав Антонов Шарков-съжителстващ на семейни начала с майката на ищеца и Маргарита Стойчева Велева-майка на ответника, които съдът, съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК, прецени с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелят Денислав Шарков дава показания, че живее на семейни начала с майката на ищеца от началото на 2016г. Имат общо дете на две години и половина, а с тях живее и ищецът. Сочи, че почти ежемесечно купуват нови дрехи и обувки на ищеца, понеже той расте много бързо; отделно от ежедневните разходи за джобни пари, дават по около 80.00 лв. месечно за частни уроци по български език и математика. Бащата на ищеца от около година и половина дава по 100.00 лв. месечна издръжка за сина си, по споразумение с майката, а преди това е давал по 60.00 лв. месечно по съдебното решение. Извън тези пари, бащата много рядко дава средства за детето, при това с много уговорки. Ищецът и баща му не се виждат често, детето предпочита да ходи повече при баба си по бащина линия. Свидетелят споделя, че ответникът работи без трудов договор в автосервиз, като колеги са му споделяли, че си ремонтират автомобилите при него. Когато с майката на ищеца са били в добри отношения, ответникът й е споделял, че има автосервиз и реализира добри доходи. Отделно от това, свидетелят знае, че ответникът има таксиметров автомобил, който управлява на смени с още двама шофьори.
Свидетелката Маргарита Велева дава показания, че синът й (ответника), освен уговорената с майката издръжка от 100.00 лв. месечно, подпомага със всякакви средства сина си. От момента, в който ответникът останал без работа, след смъртта на баща си, свидетелката поема издръжката на детето. Споделя, че ответникът винаги е давал на майката половината от стойността на всичко, което се купува за детето. Сочи, че почти всяка събота и неделя ищецът прекарва при баща си и при нея, а през лятото на 2018г. е прекарал почти два месеца и половина при тях. Бащата и свидетелката участват и в заплащането на частните уроци, които ищецът посещава. Споделя, че синът й живее на семейни начала с друга жена и имат малко дете, родено на ***г. Отрича синът й към момента да работи като автомонтьор и шофьор на такси. Сочи, че в момента е безработен, а преди това е работил като таксиметров шофьор във фирмата на покойния й съпруг. Работил е и в автосервиз, но в момента не работи.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищецът не е навършил пълнолетие, че същият се явява по рождение низходящ от първа степен сродник на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да му заплаща месечна издръжка в размер на 60.00 лв., а по уговорка с майката на ищеца, реално му заплаща по 100.00 лв. месечно.
Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обосновава извода, че за времето от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е определен размерът на първоначалната издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /28.05.2019г./ е настъпило изменение на обстоятелствата, доколкото детето неминуемо е пораснало и в тази връзка са се увеличили и потребностите му от средства за храна и облекло, както и типичните за възрастта му (15г.) нужди, свързани най-вече с навлизането му в пубертета, който период от живота е известно, че е свързан с бурно физическо и психическо развитие и специфични нужди (от повече дрехи, обувки, храна, козметика и т.н.). Установява се също така, че ищецът е вече ученик в гимназиален курс на обучение, което несъмнено е свързано с по-високи разходи. Същият посещава и частни уроци по български език и математика, за които се заплащат около 80.00 лв. месечно, ежедневно са му необходими джобни пари. За изминалия период от повече от десет години безспорно са се изменили съществено и социално-икономически условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, а също така значително е увеличен и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Считано от м. януари 2019г., размерът на МРЗ е 560.00 лв. Видно от представеното удостоверение за доходи, майката на ищеца получава трудово възнаграждение в размер, близък до средната работна заплата за страната, като тя полага грижи и за друго малолетно дете.
Въпреки представеното удостоверение за липса на трудови доходи и за получавано обезщетение за безработица, от събраните по делото показания на свидетеля Шарков, се установи, че ответникът реализира доходи от трудова дейност като автомонтьор и таксиметров шофьор, без да има сключен трудов договор. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Велева в тази насока, че синът й вече не работи като автомонтьор и шофьор на такси, тъй като същата е заинтересована от изхода на делото в полза на сина си, а освен това показанията й противоречат на житейската логика: ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни за наличие на заболяване, водещо до намалена работоспособност, има друго семейство и малко дете, които следва да издържа, заплаща 100.00 лв. месечна издръжка в полза на сина си и едва ли разчита на отпуснатото от НОИ обезщетение за безработица в размер на 257.00 лв. месечно.
Обстоятелствата, че ответникът и издържа и другото си малолетно дете, че заплаща час от стойността на закупуваните за ищеца дрехи обувки, телефони, компютри и т.н., както и посещаваните от него частни уроци, както и че почти всяка събота и неделя, заедно с майка си, се грижи за ищеца, докато той е при него, следва да се отчетат при определяне размера на дължимата от него издръжка.
С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че материалните възможности на ответника му позволяват на този етап да заплаща сумата от 160.00 лв. месечна издръжка на малолетния си син А.В.. С оглед горните констатации, предявения по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал. 2 СК иск се явяват частично основателен за сумата от 160.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /19.03.2019г./, а за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
При това развитие на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца репариране на направените под формата на платен адвокатски хонорар съдебно – деловодни разноски, възлизащи съразмерно с уважената част от иска на 215.00 лв.
Ищецът дължи на ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска, а именно в размер на 115.00 лв.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 144.00 лв., върху увеличения размер на издръжката.
С оглед даденото в чл.242, ал.1, предл. първо ГПК разрешение следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК, размера на определената с решение № 389 от 08.07.2008г., постановено по гр.д.№ 164/2008г. по описа на РС-Дупница, в полза на А.Н.В., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 60.00 лв., като:
ОСЪЖДА Н.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетния си син А.Н.В., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Б.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 160.00 лв. (сто и шестдесет лева), считано от 19.03.2019г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лв. (двеста лева) месечна издръжка, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
Н.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на А.Н.В., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен
представител Б.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 215.00 лв. (двеста и петнадесет лева), представляваща сторените от ищеца разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, Н.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница сумата от 144.00 лв. (сто четиридесет и четири лева), представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, А.Н.В., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
Б.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Н.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 115.00 лв. (сто и петнадесет лева), представляваща сторените от ответника
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал.1, предл. първо от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: