МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 24.02.2020 г. ПО НОХД № 6109/2019г., ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Н.О., IV-ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
От
Районна прокуратура- Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство
№ 821/2018 г. по описа на 01- во РУ при ОД на МВР Пловдив (пр. пр. № 9635/2018
г., по описа на Районна прокуратура- Пловдив) срещу С.Д.Д., ЕГН ********** за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че на 17.10.2018
г. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„БМВ“, модел „730Д“, с рег. № *****, след употреба на наркотично вещество- кокаин
/СОС/.
В
хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и
категоричен начин е изяснена фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Акцентира
върху обстоятелството, че при процедурата
по установяване употребата на наркотични вещества не са допуснати нарушения,
които биха довели до опорочаване на резултатите от нея. Поддържа се, че от
приетата в рамките на съдебната фаза от процеса съдебно- химическа и
токсикологична експертиза, по един категоричен начин се изяснява, че на дата
17.10.2018г. подс. Д. е управлявал МПС след употреба на наркотици.
Представителят на държавното обвинение акцентира върху факта, че за разлика от
състава на чл. 343б, ал. 1 НК, този на чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда
установяването на употребата на наркотични вещества да става по „надлежен ред“.
Тоест, този съставомерен белег би могъл да бъде установен чрез всяко едно
допустимо по НПК доказателствено средство или способ. Допълнително, посочва се,
че за да бъде съставомерно деянието, е необходимо деецът да е употребил
наркотично вещество, като е напълно ирелевантно дали същото му е повлияло и
засегнало възможността му да управлява МПС. По отношение обясненията на подс. Д.,
то се предлага същите да бъдат кредитирани единствено в частта, в която
заявява, че на процесната дата е управлявал МПС. В останалата част, предлага се
същите да не бъдат кредитирани, доколкото са оборени от събраната и приета по
делото доказателствена съвкупност. Предвид това, предлага се подс. Д. да бъде
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По
отношение на наказанието, то се предлага същото да бъде определено при превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, като бъде „лишаване от свобода“ за
срок от две години и шест месеца и „глоба“ в размер от 1200лв. На основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, се предлага така наложеното наказание „лишаване
от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Предлага се на
подс. Д. да му бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от две години и шест месеца. Предлага се в тежест на подсъдимия да
бъдат възложени сторените в рамките на досъдебното производство разноски, а
приложеното по делото веществено доказателство- касета от полеви тест „Дрегер
Дръг Чек“, да бъде унищожено.
Защитникът
на подсъдимия – адв. П., излага доводи в насока недоказаност на обвинението по
един несъмнен и категоричен начин.
Посочва,
че процедурата по установяване употреба на наркотични вещества от неговия
подзащитен е опорочена. Изтъква, че следи от прием на наркотично вещество са
открити единствено в пробата урина на подс. Д., но не и в неговата кръвна
проба. Предвид това, на основание чл. 23, ал. 1 Наредба № 1/ 19.07.2017г., то
следва да се съобрази само анализът на кръвната му проба и да се приеме, че той
не е употребявал наркотично вещество. Акцентира върху обстоятелството, че за да
бъде съставомерно от обективна страна деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК, то следва по един несъмнен начин да се установи, че вследствие приема на
наркотични вещества, в съзнанието и поведението на водача на МПС са настъпили
неблагоприятни изменения, които са го направили опасен за движението и поради
което следва да понесе наказателна отговорност. Според защитата, в случая това
не е установено. Предвид изложеното, се моли подсъдимият Д. да бъде оправдан по
така повдигнатото му обвинение.
Адв.
Х. се солидаризира с изложеното от адв. П.. В допълнение изтъква, че
разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК препраща към Наредба № 1/ 19.07.2017г. и
следва да намери съответно приложение при формиране на извода дали подсъдимият
е употребявал наркотично вещество. Изтъква се, че за се установи дали е
употребявано наркотично вещество, то е необходимо да се изследва единствено
предоставената кръвна проба. Излагат се и доводи в насока необходимост от
установяване, че наркотичното вещество е въздействало върху съзнанието на
подсъдимия. Акцентира се върху факта, че наркотичните вещества въздействат,
когато се намират в кръвта и именно това следва да бъде съобразено в конкретния
случай. Изтъква се, че в съставените при прегледа на подс. Д. документи, на
нито една позиция не е посочено, че той има реакции на лице, което е употребило
наркотично вещество. Излагат се и съображения в насока негодност на самия
биологичен материал, взет от подс. Д.. Посочва се, че не в нито един документ
не е отбелязано дали са стерилизирани епруветките, в които се съхраняват
взетите проби. Не е посочено и на кого са предадени, как са съхранявани и как
са транспортирани до лабораторията за изследване. Предвид изложеното, се моли
подс. Д. да бъде признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият
Д., в рамките на предоставената му възможност за лична защита, поддържа
казаното от своите защитници.
С
последната си дума, моли да бъде оправдан, тъй като на процесната дата не е
употребявал, нито е бил под въздействие на наркотично вещество.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, счита
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
С.Д.Д., е роден на ***г***, *****, български гражданин, със средно образование,
неработещ, разведен, осъждан, ЕГН **********. Подсъдимият Д. притежава
свидетелство за управление на МПС № ***, с валидност до 09.10.2023 г. Към
настоящия момент, подсъдимият е наказван с влезли в законна сила двадесет и
един броя наказателни постановления, за извършени от него нарушения по смисъла
на ЗДвП.
На
17.10.2018г. около 21.20ч. свидетелите И., В. и А., служители при 01- во РУ при
ОД на МВР- Пловдив, изпълнявали служебните си задължения. Във връзка с това,
със зачисления им служебен автомобил, те извършвали обход по ул. „Стефан
Стамболов” в гр. Пловдив. Около 21.20ч. те забелязали л.а. марка „БМВ”, модел
„730Д”, рег. № *****, който се движел срещу тях по посочената улица. Лекият автомобил
направил рязка маневра, изненадващо пресякъл пътя на служебния автомобил, в
който се намирали полицейските служители и спрял на паркинга за клиенти на
ресторант „Меню” ( който се намирал в близост до ул. „Стефан Стамболов”).
Рязката маневра направила впечатление на полицейските служители, които решили
да извършва проверка на водача, управляващ лек автомобил рег. № *****. Те се
насочили към автомобила, като подали светлинен сигнал със служебния автомобил.
Когато свидетелите се доближили, шофьорът на лекия автомобил рег. № ***** бил
зад волана, като автомобилът му бил с работещ двигател. Служителите при ОД на
МВР- Пловдив се представили на водача и му разяснили, че предстои да му бъде
извършена проверка. Самоличността на лицето била установена като С.Д.Д., ЕГН **********.
По време на проверката полицейските служители забелязали, че подс. Д. е със
забавени реакции и говор. Това усъмнило проверяващите и те преценили, че следва
да отведат подс. Д. в сградата на 01- во РУ при ОД на МВР- Пловдив, където да
бъде тестван за употреба наркотични вещества и техни аналози. Св. Л. тествал
подс. Д. в сградата на районното управление с еднократна касета от полеви тест
„Дрегер Дръг Чек 3000”, LOT
№
ARLD- 0351,
като същата отчела положителен резултат за употреба на кокаин /СОС/. За
тестването бил съставен Протокол за извършване проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества от 17.10.2018г. Резултатът
от теста бил предявен на подсъдимия, като последният не приел тези показания на
полевия тест. На подс. Д. бил съставен АУАН с бл. № 157760 от 17.10.2018г.,
който му бил предявен. Подс. Д. се запознал със съдържанието му и го подписал,
като отбелязал, че не е съгласен с резултата от пробата. Бил съставен и Талон
за изследване № 0034197 от 17.10.2018г., в който подс. Д. отново записал, че не
приема показанията на полевия тест. Предвид това, подсъдимият бил съпроводен от
органите на МВР до УМБАЛ „Св. Г.“***, за да предостави кръвна проба и проба
урина за изследване. Биологичните
образци за изследване били взети от д-р С. С., за което бил съставен нарочен
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 17.10.2018г. Бил
съставен и лист за преглед на пациент в КДБ/ СО от 17.10.2018г. Така взетите
биологични проби били запечатани, надписани и парафинирани.
В
рамките на вече образуваното на основание чл. 212, ал. 2 НПК досъдебно
производство ( образувано с първо действие по разследването- разпит на
свидетели), с постановление на разследващия орган била назначена
съдебнохимическа експертиза, чиято задача била да изследва взетите от подс. Д.
биологични проби. Така взетите проби били транспортирани от лицето А. П. (
служител при ОД на МВР- Пловдив) до ***. Там, пробите били предадени, за което
бил съставен Протокол за предаване и приемане на проби за химико-
токсикологичен анализ от 19.10.2018г. В посочения протокол било отразено, че
пробите са надлежно надписани, парафинирани и опаковката им отговаря на
изискванията за анализ на лабораторията. Назначената съдебно- химическа/
токсикологична експертиза била изготвена от д-р Д.Я. и д-р С.С. С.. В своето
заключение, вещите лица посочили, че в изследваните проби от кръв не се
наблюдава наличие на наркотични вещества или техни аналози. Констатирали обаче,
че в пробата от урина на подс. Д. е налице присъствие на кокаин и негови
матаболити. Предвид това, експертите посочили, че пробата е положителна за
наличието на кокаин. В заключението било посочено, че кокаинът метаболизира
бързо, като присъствието на наркотичното вещество в урината означава, че подс. Д.
го е употребил в период от 12 до 24 часа преди вземането на биологичните проби.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за недвусмислено
установена от показанията на свидетелите А. ( л. 46 гръб от съд. произв.; л. 17
от досъд. произв., прочетени на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т. 2 НПК), Л.
( л. 47-48 от съд. произв.; л. 18- 19 от досъд. произв., прочетени на основание
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК), И. (л. 48 гръб- 49 от съд. произв.; л. 20
от досъд. произв., прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК),
В. ( л. 49гръб- 50 от съд. произв.; л. 21 от досъд. произв., прочетени на
основание чл. 281, ал .5, вр. ал. 1, т. 2 НПК), обясненията на подс. Д. ( съдът
ги кредитира единствено в частта, в която заявява, че на процесната дата е
управлявал МПС, като съображенията за това ще бъдат изложени по- долу), както и
от приетите и проверени по реда на НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 17.10.2018г. / л. 39 от ДП/, АУАН с бл. №
157760 от 17.10.2018г. /л. 38 от ДП/, Талон за изследване № 0034197 / л. 34 от
ДП/, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 17.10.2018г.
/ л. 35 от ДП/, Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО от 17.10.2018г. / л. 43 от
ДП/, Протокол за доброволно предаване на касета от „Дрегер Дръг Чек 3000” / л.
40 от ДП/, Протокол за предаване и приемане на проби за химико- токсикологичен
анализ от 19.10.2018г. / л. 27 от ДП/, Заповед за задържане на лице / л. 36 от
ДП/, Справка за нарушител/ водач / л. 70- 72 от съд. произв./, характеристична
справка на подс. Д. / л. 58 от ДП/, справка съдимост на подсъдимия / л. 9- 11
от съд. произв./. В рамките на проведеното досъдебно производство е назначена и
изготвена съдебно- химическа/ токсикологична експертиза на биологичните проби,
взети от подс. Д. /л. 30- 32 от ДП/, която съдът изцяло кредитира.
Допълнително, в проведено на 24.01.2020г. ОСЗ / л. 50-52 от съд. произв./,
вещите лица Я. и С. защитиха в цялост своите изводи, обективирани в експертизата
и отговориха в пълнота на поставените пред тях въпроси, като при формиране на
своите изводи, съдът цени и допълнителните разяснения, предоставени от
експертите.
Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че гореизброената доказателствена съвкупност, еднопосочно,
категорично, безпротиворечиво и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната в
настоящите мотиви фактическа обстановка. Свидетелите А., В. и И. като служители
при 01- во РУ при ОД на МВР- Пловдив, които първоначално са спрели за проверка
подс. Д., освен първични са и преки информационни източници досежно процесните
събития. От техните показания се установява по един категоричен начин датата,
мястото, авторството и фактическата обстановка, при която е извършено
процесното деяние. Посочените свидетели съвсем недвусмислено установяват и че
на процесната дата ( 17.10.2018г.), подсъдимият е извършвал активни действия по
управление на МПС рег. № *****- когато е спрян за проверка от служителите при
ОД на МВР, подсъдимият Д. е бил зад волана на посоченото МПС, като двигателят
му е бил в работен режим. Допълнително, Св. Л., бидейки служителят, който е
тествал подс. Д. с полеви тест, внася яснота досежно това кога е бил тестван
подсъдимият, с какъв тип тест, както и че резултатът от него е бил положителен
за наличие на кокаин /СОС/, като впоследствие подс. Д. го е оспорил. Показанията
на свидетелите внасят яснота и в това какви са били последващите действия на
контролните органи, а именно: съставяне на АУАН, издаване на талон за
медицинско изследване и придружаване на подсъдимия до болнично заведение,
където той предоставя биологични проба от кръв и урина за изследване.
По отношение на самите биологични проби, взети от
подс. Д., доколкото защитата наведе доводи в насока тяхната негодност, то съдът
счита за нужно да посочи следното: напълно опровергано от приетата по делото
доказателствена съвкупност се явява релевираното възражение за негодност на
пробите. Същите са взети от медицински специалист- д-р С. С., за което е
съставен нарочен протокол от 17.10.2018г., подписан от него и от подсъдимия.
Липсва каквото и да било основание съдът да се съмнява в професионалните
качества на лекаря, взел пробите и да се счита, че същият е нарушил правилата
за екстракцията на биологичен материал от подс. Д.. Този извод се затвърждава и
от обективираното в Протокол за предаване и приемане на проби за химико-
токсикологичен анализ ( л. 27 от ДП). В същия изрично е посочено, че пробите на
С.Д.Д. са доставени за анализ надписани, парафинирани и поставени в хладилна
чанта. Отразено е и че пробите напълно отговарят на изискванията на Токсикохимичната
лаборатория към ***. Тоест, ако самите проби са били негодни или по какъвто и
да било начин е съществувало съмнение за лицето, от което са взети, то това е
щяло да намери съответно отражение в протокола.
Изводите досежно годността на биологичните проби са
напълно потвърдени и от заключението на вещите лица, което както вече бе
посочено, съдът кредитира изцяло. В рамките на проведената от тях защита на
заключението, вещите лица бяха изрично запитани за своята специалност, като
вещо лице Я. посочи, че е *** и ***, а вещо лице С. посочи, че е бакалавър по ***,
магистър по *** и притежава ***. Предвид всестранните квалификации на вещите лица,
то е напълно ясно, че те са опитни и квалифицирани медицински специалисти и за
настоящия съдебен състав не съществува каквото и да било основание да се
съмнява в техните професионални качества и интегритет. Вещите лица са
изследвали предоставените им проби и ако същите са били негодни, то несъмнено
специалистите са щели да посочат в своето заключение, че предоставеният им
биологичен материал не подлежи на изследване. В подкрепа на последното е
изложеното на л. 31 от съд. произв.( стр. 2-ра по собствената номерация на
експертизата), а именно: „ Пробите кръв и урина отговарят на изискванията за
токсикологично изследване в ***”.
Анализът на експертизата и нейната защита от вещите
лица, неизбежно налага необходимостта да се коментира въпросът защо в кръвта на
подс. Д. не са установени следи от употреба на кокаин, а в урината безспорно са
налице такива. Този въпрос е и основна опорна точка в защитната теза. Всъщност,
причината в кръвта на подсъдимия да не бъдат установени следи от кокаин, а в
урината да са налице такива, е напълно резонна и логична от биологична гледна
точка, като това бе подробно разяснено от вещите лица ( л. 50, абз.
„последен”). Експертите са категорични, че предвид особеностите на кокаина
/СОС/, същият се метаболизира много бързо от организма и се пристъпва към
неговото изхвърляне. Тоест, напълно нормално е няколко часа след употребата на
кокаин, следи от него да няма в кръвта, но такива да са налице в урината, като
това се дължи на нормално протичащ биологичен процес. Така изложеното от вещите
лица в съдебното заседание, напълно съвпада и с извода им, отразен в
експертизата, че подс. Д. е употребявал кокаин от 12 до 24 часа преди
предоставянето на пробата. Особено ключово досежно категоричния извод на съда,
че подс. Д. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, е заявеното
от вещите лица, че човешкият организъм не може да синтезира кокаин или друго
подобно съединение, което да доведе до отчитане на следи от кокаин в урината.
Тоест, напълно ясно е, че за да бъдат налице следи от кокаин в урината на подс.
Д., то преди това той е приел/ употребил наркотичното вещество.
Анализирайки експертизата, настоящият съдебен състав
счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че съставът на чл. 343б,
ал. 3 НК, за разлика от този на чл. 343б, ал. 1 НК, не разписва установяването
употребата на наркотични вещества да става по „надлежен ред”. Тоест, изводът за
употреба на наркотични вещества от подсъдимия може да се базира на всяко едно
допустимо по НПК доказателство, доказателствено средство и способ ( в тази насока Решение № 116/ 08.08.2016г. по
к.д. № 34/ 2016г., по описа на ВКС, III-
то
н.о.; Решение № 81/ 15.05.2018г., по к.д. № 237/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 198/ 04.12.2019г.,по к.д. №
562/ 2019г., по описа на ВКС; Решение № 126/ 05.07.2019г., по к.д. № 540/
2019г., по описа на ВКС, II- ро н.о.; Решение
№ 259/ 23.01.2020г., по к.д. № 938/2019г., по описа на ВКС). В конкретния казус, доказването употребата на
наркотични вещества се установява чрез назначена и изготвена в досъдебното
производство химико- токсикологична експертиза, в която с категоричност е
посочено, че от пробата урина на подс. Д. се установява употребата на кокаин. В
тази връзка, то напълно неоснователно е възражението на защитата, че изводът за
употребата на кокаин следва да се базира единствено на изследването на кръвната
проба, съобразно чл. 23, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Предвид
разясненията в цитираните по- горе решения на ВКС на Р. България, то за целите
на чл. 343б, ал. 3 НК, установяването употребата на наркотични вещества следва
да се извършва чрез всички допустими по НПК средства и способи- в случая чрез
експертно изследване на биологична проба урина на подс. Д.. Това разбиране е в унисон не само с белезите
от обективна страна на състава на чл. 343б, ал. 3 НК, но и с разпоредбите на
Закона за нормативните актове, доколкото е недопустимо един подзаконов
нормативен акт ( какъвто се явява Наредбата), да установява допълнителен
съставомерен белег на престъпен състав по смисъла на НК и да лимитира и поставя
ограничения досежно процедурата по доказване, разписана в НПК. Следва да се посочи и че
нормата на чл. 343б, ал. 3 НК не е нито препращаща, нито бланкетна- в себе си,
тя съдържа конкретна хипотеза, правило за дължимо поведение, както и санкцията,
която следва да се наложи при несъобразяване с диспозицията. Предвид това,
доводът на защитата, че Наредба № 1/ 19.07.2017г. следва да намери съответно
приложение при прилагане състава на чл. 343б, ал. 1 НК, не намира опора и в
закона.
Във връзка с експертизата,
защитата възрази, че в същата не е упоменато каква е била концентрацията на
наркотично вещество в изследваната проба урина. Това обаче, не представлява
пропуск на вещите лица, нито следва да бъде отнасяно като критика към пълнотата
на заключението. Отново, за разлика от състава на чл. 343б, ал. 1 НК, този на
чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда количествен критерий като съставомерен белег.
Предвид това, то напълно ирелевантно досежно съставомерността на деянието и
предмета на доказване в настоящото производство, е обстоятелството каква е била
концентрацията на кокаин /СОС/ в пробата на подс. Д. ( в този смисъл, произнесени по идентичен казус: Решение №
116/08.08.2016г., по к.д. № 34/2016г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 259/ 23.01.2020г., по к.д. № 938/ 2019г., по описа на
ВКС).
По отношение на обясненията на подсъдимия Д., следва
да се има предвид, че същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено средство,
така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана
внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни находки по делото и
подробния им анализ /в тази насока
Решение №92/05.07.2018 по к. дело №298/2018, по описа на ВКС/. В тази
връзка, следва да се посочи, че обясненията на подс. Д., дадени в ОСЗ,
проведено 24.02.2020г. са твърде лаконични. Въпреки това, съдът ги кредитира в
частта, касаеща
обстоятелството, че на процесната дата - 17.10.2018г. е извършвал действия по
управление на МПС. Не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в
частта, в която същият заявява, че изобщо не е употребявал наркотични вещества
и предвид това няма как да бъде и под въздействие на такива. Това твърдение е не
само голословно, но и напълно оборено от събраните и проверени в наказателното
производство доказателствени материали. От особено значение за оборване на
изложената от подс. Д. версия, е заключението по изготвената съдебно- химическа
и токсикологична експертиза, съобразно което не само подс. Д. е употребил
наркотично вещество- кокаин, но и това е станало в период от 12 до 24 часа
преди вземането на пробите. Предвид това, то дори не е налице и драстична
отдалеченост във времето от употребата на наркотичното вещество, до момента, в
който подс. Д. е бил първоначално спрян за проверка. Съобразно Протокола за
медицинско изследване / л. 35 от ДП/, пробата урина е взета в 23.15ч. на
17.10.2018г., а подс. Д. е бил спрян за проверка от служителите при ОД на МВР-
Пловдив в 21.20ч. на същата дата. Тоест, буквално часове преди да предприеме
действие по управление на МПС, подс. Д. е употребил наркотично вещество- кокаин
/ СОС/.
По
отношение твърденията на защитата за възможно извършено манипулиране на
резултатите от експертизата, то същото е неоснователно. Както бе посочено и по-
горе, налице е документална следа, проследяваща биологичните проби, от момента
на тяхното вземане, до предаването им в акредитираната лаборатория към ***. Не
само в протокола за предаване на пробите, но и впоследствие при самото им
изследване, няма каквито и да било данни в насока тяхната подмяна, неправилно
съхранение или негодност.
По отношение изводите за обремененото съдебно минало
на подсъдимия, данните за същия, неговата правоспособност и извършени нарушения
по смисъла на ЗДвП, съдът ги изведе въз основа на приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, а именно: свидетелство за съдимост, характеристична
справка и справка за нарушител/ водач, издадена от системата на ОД на МВР, с-р
„Пътна полиция“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
така възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и
категоричен начин се установява, че подс. Д. е осъществил в своето единство
всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния
състав по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като на 17.10.2018 г. в гр. Пловдив, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ“, модел
„730Д“, с рег. № *****, след употреба на наркотично вещество- кокаин /СОС/.
От
обективна страна, на посочените време и място подсъдимият е извършвал активни действия с механизмите и приборите на МПС,
тези действия са били свързани с опасност от настъпване на съставомерни
последици, предвид което и съобразно разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г.,
същият е управлявал моторно превозно средство, а именно – лек автомобил
марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег. № *****.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи и че подсъдимият е
управлявал посоченото МПС след употреба на наркотично вещество- кокаин /СОС/.
Кокаинът и неговите метаболити (метилекгонидин и метилекгонин) са включени в
Списък I
по чл. 3, т. 1 Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Безспорно, кокаинът представлява вещество
( ЦНС- стимулант ) с висока степен на риск за общественото здраве и поради
вредния ефект от злоупотребата с него е забранен за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Предвид това, абсолютно забранено е, както неговото
притежание, така и употребата му.
Съдът
счита за нужно да посочи и че в процедурен аспект, не са допуснати нарушения
при установяването употребата на наркотични вещества. Първоначално, подсъдимият
е приканен да бъде тестван чрез касета от полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“, като
след като същата е показала положителен резултат за кокаин / СОС/, то
подсъдимият е оспорил резултата и е пожелал да предостави биологичен материал
за изследване. Правата му в тази насока са осигурени, като той незабавно е
отведен в УМБАЛ „Св. Г.”***, където е бил извлечен биологичен материал за
изследване. Впоследствие, изследваната проба урина е дала положителен резултат
за употреба на кокаин / СОС/. Именно и на този резултат, обективиран в приетото
по делото заключение на експертите, стъпват изводите на съда за употреба на
наркотично вещество от страна на подс. Д.. По –горе в настоящите мотиви, при
обсъждане на експертизата, съдът зае становище, че изводът за употребата на
наркотични вещества за целите на чл. 343б, ал. 3 НК следва да се базира на
всяко едно допустимо по НПК доказателствено средство и способ. Този извод на
съда бе подплатен и със съдебна практика на ВКС на Р. България, предвид което
липсва необходимост от повтаряне на изложението в тази му част.
В рамките на своята
пледоария, защитниците на подсъдимия наблегнаха на аргументацията в насока
липса на съставомерност на процесното деяние, тъй като според тях,
установяването на употреба на наркотични вещества не е достатъчно, а следва да
бъде изяснено и че те са повлияли ( въздействали) негативно върху възможността
на водача правилно да възприема и реагира на променящата се пътна обстановка.
Настоящият съдебен състав счита, че това разбиране е неправилно, по следните
съображения: за да се приеме, че деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК е
съставомерно от обективна страна, то напълно достатъчно е да се установи
употребата на наркотични вещества при управлението на МПС, като без значение е
кога подсъдимият ги е приел във времето, както и дали наркотичните вещества са
успели да въздействат върху съзнанието, а от там и на реакциите му като водач, т.е.
дали той е бил повлиян или по някакъв начин да се е чувствал под тяхно
въздействие. Забраната за управление на МПС след употреба на наркотично
вещество е абсолютна и по това се различава от забраната, касаеща управление
след употреба на алкохол, която е относителна ( до 0, 5 ‰ е допустима
употребата на алкохол, от 0.5‰ до 1.2 ‰ е административно нарушение, а над 1,
2‰ е криминализирана ). Както вече бе посочено, съставомерният признак на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е „след употреба“, а не „под влияние/
въздействие“. Именно и предвид това, изцяло ирелевантно и ненужно да се
изследва е обстоятелството, дали употребеният наркотик е повлиял негативно
върху способността на подсъдимия да управлява МПС ( в тази насока- Решение № 245/
21.12.2018 на ВКС по к.н.д. №707/2018г., Решение № 203/ 05.12.2017 г., ІII- то
Н.О., по к.н.д. № 1021 по описа за 2017 г., Решение № 81/15.05.2018 г., ІII- то
Н.О., к.н.д. № 237 по описа за 2018 г.; Решение № 79/08.05.2018г., по к.д. №
318/ 2018г., по описа на ВКС, III-
то н.о.; Решение № 4/ 11.05.2018г., по к.д. №
1244/ 2017г., по описа на ВКС). Това разбиране е и в унисон и с останалата
нормативна уредба, действаща в Р. България и уреждаща статута на високорисковите
наркотични вещества ( каквото е кокаинът). След като съществува абсолютна
забрана за държане и употреба на наркотични вещества, то на още по-силно
основание е забранено да се управлява МПС след употреба на такива субстанции. Приемането
на тезата на защитата, на практика би означавало, че държането на кокаин /СОС/
е абсолютно забранено, но не е забранена неговата употреба и управление на МПС
след това (стига да не е въздействал върху съзнанието на водача). Не без
значение е и обстоятелството, че недопустимо би било по тълкувателен път да се
добавя признак на престъплението от обективна страна, без същият изрично да е
включен в състава на същото.
В името на правната
яснота и прецизност, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че му
е служебно известно Решение № 483 от 17.12.2015 г. по н. д. № 1488 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, в което е застъпено становището,
развито и от защитата в настоящия процес. Посоченото решение обаче, се явява
изцяло изолирана практика, която Върховният касационен съд многократно е
отхвърлил, което обстоятелство е намерило и своето изражение в множеството
цитирани по- горе решения, в които изрично е обсъдено, че от значение е само и
единствено установяване управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл- деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Така, подсъдимият Д.
е имал ясната представа, че управлява МПС след като е употребил наркотично
вещество (кокаин). Бидейки правоспособен водач на МПС е имал и познанието, че с
това си поведение накърнява обществените отношения, регулиращи безопасното
придвижване на гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено ползване.
Въпреки това, подс. Д. се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е
била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.
По изложените съображения, подсъдимият С.Д.Д.,
съгласно чл. 303, ал.2 от НПК бе признат за виновен за така извършеното от него
престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия С.Д.Д. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, се
предвиждат кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ от една до три години,
„глоба“ в размер от 500 до 1500
лева, и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
„лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът
счита, че наказанието за подсъдимия Д. следва да бъде определено в рамките на
закона при прилагането на чл.54 НК, доколкото не са налице условията на чл.55 НК. По делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия Д. обстоятелства.
При
определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за
извършеното от подсъдимия Д. престъпление, настоящият съдебен състав отчете
като смекчаващо отговорността му обстоятелството, че същият е баща на малолетно
дете- А. С. Д. (видно от характеристичната справка на подсъдимия- л. 58 от ДП).
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете обремененото съдебно минало
на подсъдимия. Ярко впечатление прави обстоятелството, че последните две
осъждания на подсъдимия Д. са за разпространение на наркотични вещества, при
условията на опасен рецидив- чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б.”а” НК. Предвид това, то видно е, че подсъдимият системно борави
със забранени наркотични субстанции, като настоящото деяние не се явява
изолирана и откъслечна противоправна деятелност, а е поредно проявление на
трайно следвана негативна линия на поведение.
Поради
изложеното, според настоящия съдебен състав, наказанието на подсъдимия Д. следва
да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Предвид това, на подс. Д. бе определено и наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца и „глоба“ в размер
от 1000 / хиляда лева / лева.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНСЗ, бе постановено така наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, да се изтърпи при първоначален
„строг” режим. Това извод е обусловен от факта, че за последно подсъдимият е
изтърпял наказание „лишаване от свобода” на 23.12.2016г., като от този момент,
до постановяването на настоящата присъдата не са изминали повече от пет години.
Предвид обстоятелството, че подс. Д. е бил
задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР на дата 17.10.2018г., то на
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК, се приспада времето през което е
бил задържан, като един ден задържане, да се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На
основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на
подсъдимия Д. бе наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от една година и осем месеца. На основание чл. 59, ал. 4 НК се приспада
времето, през което му е било отнето свидетелството за правоуправление на МПС
по административен ред, считано от 17.10.2018г. до датата на влизане в законна
сила на присъдата.
Настоящият
съдебен състав счита, че така определеното на подсъдимия Д. наказание ще окаже
нужния поправително- превъзпитаващ и предупредително- възпиращ ефект не само
върху личността му, но и върху другите членове на обществото, в каквато насока
е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото
доказателство- 1бр. касета от полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“, с фабричен № ARLD 0351, приложен в кориците
на досъдебното производство, следва да се унищожи като вещ без стойност, след
влизане в законна сила на присъдата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Доколкото
подсъдимият Д. бе признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК, на основание чл. 189 ал. 3 НПК същият бе осъден да
заплати сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 226
лв./ двеста двадесет и шест/ лева, по сметка на ОД на МВР- гр. Пловдив.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. Д. бе осъден да заплати по сметка на РС-
Пловдив, сума в размер от 76 / седемдесет и шест /лв., представляваща сторени в
рамките на съдебната фаза от наказателното производство разноски.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И. Й.