РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Монтана, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20231600100002 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 4 0 000
лв. , предявен като частичен иск от 120 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 08.09.2019 г. до окончателното
изплащане .
Ищецът твърди , че на 01.09.2019 г. около 04:30 в Република *, по автомагистрала
А/1 с посока на движение от гр. *към гр. *, е настъпило ПТП,като Д.Т.,вследствие
нарушение на правилата за движение по пътищата, при управлението на л.а. „** с
регистрационен номер * е загубил контрол ,отклонил се надясно и се е ударил в тревистия
склон, поставен извън пътното платно. В резултат на това ПТП са пострадали возещите се в
автомобила пътници, в това число и К. А..Вследствие на това произшествие ищцецът е
получил следните увреждания: 1. Белодробни контузии, Множествени травма, тънко
покритие от PNX аникалио вдясно, белодробни контузии в задно основно пространство на
долен десен участък, фрактура на трети, среден на дясна ключица, фрактура на I и II ребро
вдясно, фрактура на XII ребро ляво, фрактура на са крал но крило ляво, на илеопубна част и
на ябълчна кост и искионубна част в ляво, мозъчна травма, фрактура на назална пирамида,
фрактура па таз, белодробни възли, илурифрагментни фрактури на странична стена на лява
орбита, фрактура на предна и странична стена на челюстна кухина в ляво, хематом на
меките тъкани около очно; 2. Алергичен дерматит и псориазис; значителен двигателен
постурален дефицит, дифузна астения и липса на равновесие; лицева парализа вляво от
периферен тип; дефицит на VII черенномозъчен нерв вляво от периферен тип с феномен на
Бел; депресия, хиностения и депресивен ендорективен синдром. За първата група
увреждания К. А. е предявила съдебен иск, по който е образувано гр.д.№ 37/2021 г. по описа
на ОС - Монтана. По това производство има постановено и към момента влязло в законна
сила решение от 05.04.22 г. /С решение по гр.дело № 2348/22 г. решението на МОС е
потвърдено по отношение на исковата претенция на К.А. , а с определение от 09.11.2023 г.
1
по дело № 1803/23г. на ВКС решението не е допуснато до касационно обжалване/.
Настоящата претенция на ищцата е свързана с втората група увреждания.Както самата ищца
чрез своя процесуален представител с молба от 24.08.23 г.е уточнила, претендираното
обезщетение в настоящото производство не е част от претендираното обезщетение по
гр.дело № 37/2021г., а е изцяло различно ,касаещо други болки и страдания,настъпили при
влошаване на здравословното състояние вследствие претърпяното ПТП на 01.09.2019 г. Това
становище на ищцата се установява и от материалите по гр. дело № 37/2021 г.С исковата
молба са претендирани и съответно обсъждани от съдилищата следните увреждания:
Белодробни контузии, Множествена травма, тънко покритие от РNХ апикално вдясно,
белодробни контузии в задно основно пространство на долен десен участък, фрактура на
трети, среден на дясна ключица, фрактура на I и II ребро вдясно, фрактура на XII ребро ляво,
фрактура на сакрално крило ляво, на илеопубна част и на ябълчна кост и искиопубна част в
ляво, мозъчна травма, фрактура на назална пирамида, фрактура на таз, белодробни възли,
плурифрагментни фрактури на странична стена на лява орбита, фрактура на предна и
странична стена на челюстна кухина в ляво, хематом на меките тъкани около очно и други.
С оглед на това съдът приема за безспорно,че настоящата искова молба касае присъждане на
обезщетение за болки и страдания,които са се развили и и настъпили впоследствие.
Ответникът ЗК „ Л.И.“ АД ,ЕИК *чрез своя процесуален представител е представил
писмен отговор, в който са заявява,че искът е недопустим, а по същество неоснователен
,като оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите увреждания .
Предвид гореизложеното моли съда да уважи частично предявения иск за неимуществени
вреди ,като му бъдат присъдени и направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от
фактическа страна е назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза и
автотехническа експертиза .
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Както бе изложено по-горе, в случая се претендира обезщетение за неимуществени
вреди ,възникнали при ексцес.
При тази хипотеза за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново
състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече репарираните.
При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно вече възникнало облигационно
правоотношение. В този смисъл, вече установеното с влязлото в сила решение за
извършването на деликта, за съпричиняване на вредите от пострадалия и за неговото дялово
(процентно) участие в уврежданията, се ползва със сила на присъдено нещо и не е предмет
на установяване по новото дело. Казаното се отнася и за хипотезите, когато поради промяна
на обстоятелствата, във връзка с причинените вреди, се следва изменение в размера на вече
присъденото обезщетение, или отпадане на някои от присъдените плащания за репариране
на бъдещи увреждания.
Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално
претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена
последица от увреждането. Претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както
вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено
продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане./ в
2
тази насока Решение по гр.дело № 773/2012 г. На ВКС,4 гр.отделение от 01.08.2014 г.,
решение от 30.12.2015 г. по т.дело № 2005 от 2014 г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно установено,че 01.09.2019 г.
около 04:30 в Република *, по автомагистрала А/1 с посока на движение от гр. *към гр. *, е
настъпило ПТП,като Д.Т.,вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата, при
управлението на л.а. „** с регистрационен номер *, е загубил контрол ,отклонил се надясно
и се е ударил в тревистия склон, поставен извън пътното платно. В резултат на това ПТП са
пострадали возещите се в автомобила пътници, в това число и К. А..
В постановеното и влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 37/21г. по описа на
МОС е прието,че ищцата е получила следните увреждания: 1. Белодробни контузии,
Множествени травма, тънко покритие от PNX аникалио вдясно, белодробни контузии в
задно основно пространство на долен десен участък, фрактура на трети, среден на дясна
ключица, фрактура на I и II ребро вдясно, фрактура на XII ребро ляво, фрактура на са крал
но крило ляво, на илеопубна част и на ябълчна кост и искионубна част в ляво, мозъчна
травма, фрактура на назална пирамида, фрактура па таз, белодробни възли,
илурифрагментни фрактури на странична стена на лява орбита, фрактура на предна и
странична стена на челюстна кухина в ляво, хематом на меките тъкани около очно,за които
съответно и на същата е присъдено обезщетение в размер на 80 000 лв.В това производство
е разгледано и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат ,като същото е
оставено без уважение ,т.е.в настоящото дело не следва да бъде разгледано това възражение
.
В настоящото производство предмет на установяване е друг фактически състав
– влошаване състоянието на увредения и причинната връзка на това влошаване с
увреждането , за което е била ангажирана отговорността на застрахователя в предходното
производство.
Предвид горното ,ищцата следва да докаже, че впоследствие е настъпило
влошаване на състоянието й, като е развила и други заболявания, а именно: Алергичен
дерматит и псориазис; значителен двигателен постурален дефицит, дифузна астения и липса
на равновесие; лицева парализа вляво от периферен тип; дефицит на VII черенномозъчен
нерв вляво от периферен тип с феномен на Бел; депресия, хиностения и депресивен
ендорективен синдром.
С оглед установяване на тези увреждания съдът назначи и изслуша съдебно-
медицинска експертиза и психологическа експертиза.
Видно от заключението на съдебно-мединската експертиза , ищцата е получила като
усложнение посттравматично увреждане на лицевия нерв и то е с компресивно исхемична
идеология. Лицева парализа вляво, периферен тип - това е в меките тъкани, където е имала
тежка лицева травма и се получава увреждане на непериферните влакна, без вкусови
нарушения, без слухови нарушения, но се изразява в изглаждане бръчките на челото в
съответната лицева половина, устния ъгъл, по-тясна очна цепка и когато говори най-вече се
получават едни патологични синтенизии - просто или притваряне на окото, или придръпване
леко на устните. Тази парализа рефлектира върху бързината на говора, защото тя малко
забавя общо взето и то това се определя от депресивната симптоматика, че не може да се
излекува. Има затруднения понякога, понеже лицевата мускулатура той нервира този нерв в
лицевата мускулатура, задържане на храна понякога.
По отношение на алергичния дерматит и псоразис - при ищцата има
анамнестични данни, първо за алергична реакция в следствие плаката, следоперативно. След
3
това второ - има клинични изяви на псориатичен артрит, леки промени в ноктите, суха кожа,
намалена сила в двете ръце,които вещото лице приема,че се дължи на алергична реакция
вследствие поставена ваксина. Относно болестта „Феномен на Бел „,която е в лицевия
нерв,заключението на експертите е в насока,че тя е била налице непосредствено след
травмата непрекъснато, когато клепача изостава и при затваряне на очите през клепача се
вижда очната ябълка. В момента го няма и има пълно затваряне на клепа ,но лицевата
асиметрия си е трайна, няма да се изглади. Доста време е минало, за да се очаква
възстановяване . В момента това заболяване отсъства .
Относно наличието на Депресивния синдром ,пострадалата не е представила
медицински документи за проведени изследвания за диагностично уточняване и лечение на
получените кожни изменения с възможна генетична предиспозиция, поради което и това
заболяване не може да бъде категорично прието като усложнение на претърпяното ПТП.
По отношение на значителния двигателен постурален дефицит,дифузна
астения и липса на равновесие, експертът е дал заключение в насока,че при К. А. не се
установяват клинични данни за дискоординацио нен синдром с постурална нестабилност и
нарушение в равновесието и към настоящия э момент при К. А. категорично не се
установяват клинични данни за кортико- базална дегенерация. Вещото лице И.Д. в съдебно
заседание пояснява,че затрудненията в походката и загубата на равновесие са на
ортопедична основа, а не на неврологична. Загубата на равновесие се получава, когато
единия крак е нестабилен,/ човек инстинктивно пази пострадалия крак, и когато пренесе
тежестта на него, по някой път той поддава и затова се губи и равновесие./
По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза.
Видно от заключението на експерта, за времето на престоя в болница след
претърпяното ПТП през 2019 г. и по време на възстановителния период, ищцата вероятно е
имала интензивна тревожно-депресивна симптоматика. На база на анамнестични данни би
могло да се допусне наличието на лека до умерена степен на депресивно състояния, но
такова допускане на този етап би било неоснователно.
Към настоящия момент като последиците за психиката й, в негативен аспект, може
да се посочи, споменът за престоят в болницата и съпътстващите го физически и психически
страдания, но силата и интензитетът на негативните психични преживявания са намалели с
времето. В съдебно заседание вещото лице пояснява,че тази депресия би могла да се дължи
и на други фактори,защото единственото притеснение, споменато пред нея от ищцата , е
свързано с парализата на лицето, защото не се чувства комфортно с това.
По делото са разпитани като С.и М. Т. и Д.С..От техните показания се установява,че
ищцата и към момента има лека парализа на лицето, забавяне на говора,притеснена е и
изпитва болки и от импланта .Същата е изключително тревожна,че не може да бъде
пълноценен член на семейството и постоянно е в паника.Съдът кредитира показанията на
тези С.и, тъй като кореспондират отчасти и с изслушаните експертизи.
Предвид гореизложеното съдът намира,че ищцата е получила допълнителни
усложнения на първоначално заявените и обезщетени наранявания от катастрофата, а
именно лицева парализа,дължаща се на остатъчна лезия на лицевия нерв,болест на БЕЛ
/която е отминала към настоящия момент/,липса на равновесие ,лека към средна степен на
депресия. Относно наличието на алергичен дерматит и псориазис съдът приема,че същото
се дължи както на алергичната реакция към поставената плака ,така и на преживения нервен
стрес.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и
сеопределя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че вследствие настъпилия ексцес ищцата е
претърпяла болки и страдания, които допълнително са влошили състоянието , в което
същата се е намирала преди възникването на новоустановените вредоносни последици.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й вследствие установените
нови усложнения неимуществени вреди е в размер на 20 000 лв. Законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна
норма). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 2022 г.
(ексцеса), и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
допълнителни увреждания, водещи до съществено влошаване на здравословното състояние
на пострадал на работоспособна възраст, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на
настъпилото влошаване на здравословното му състояние (т. нар. „ексцес”) е в размер на
сумата от 20 000 лв. Съдът взема предвид и обстоятелството, че на практика пълно
възстановяване на някои от тези вреди не е възможно.Предвид тези съображения съдът
намира предявеният иск за основателен до сумата 20 000 лв.,предявен като частичен от
120 000 лв., като над този размер същият следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно обаче се явява своевременно релевираното от ответника частично
правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
То се основава не на факти, настъпили при влошаването на здравословното състояние на
пострадалия, за което се присъжда заместващо обезщетение, а на неговото противоправно
поведение при настъпване на процесното ПТП. Тъй като при ексцес са възникнали нови
обстоятелства след преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението, с
което е присъдено първоначалното застрахователно обезщетение, е допустимо възражението
за съпричиняване да обхваща единствено новонастъпилите факти, като противоправното
поведение на увредения трябва да е в пряка причинно-следствена връзка със самия ексцес.
В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 167/30.12.2015 г. На
ВКС по т. д. № 2005/2014 г., I т. о., ТК практика на ВКС.
Ответникът нито твърди, нито установява, че констатираното влошаване на
здравословното състояние на ищеца се дължи на проявена от него небрежност при лечебния
5
и възстановителния процес.
След като искът за заплащане на обезщетение на ищеца за причинените му
неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде
уважено и акцесорното искане - за заплащане на законната лихва върху главницата, но не от
момента ,посочен от ищеца.В исковата молба се твърди,че лихвата се дължи от 08.09.2019
г.,но това е дата, от която ответникът не е изпълнил задължението си по първоначално
възникналите увреди. В настоящата хипотеза, с оглед приетото в определение на САС №
1079/ по ч.гр.дело № 1061/2024г. на САС , лихвата се дължи , считано от изтичане на
тримесечния срок от връчване на исковата молба на ответника, а именно от 13.06.2023г.
Относно разноските по делото:
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски съобразно уважената част на исковата претенция . Ищецът е бил защитаван
безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да му се присъждат,
а такива се следват на адв. П. К. ,поради което и ответникът следва да му заплати
сумата 2200 лв.адвокатско възнаграждение .Направените разноски от ищеца са в размер на
875 лв.,поради което и съобразно уважената част на иска ответникът следва да му заплати
сумата 437,50 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на МОС и ДТ в размер на 800 лв. предвид
обстоятелството,че ищцата е освободена от заплащане на ДТ и разноски .
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Общият размер на направените от ответника
разноски е 1275 лв. / 975 лева за съдебно-медицинска експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.25 ,ал.2 от НЗПП / .Съобразно
уважената част на исковите претенции ищцата следва да заплати на ответника сумата
637,50 лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.*, бул. „*“ № *да заплати на К. А. от гр.*,обл.*, ЕГН
********** по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата
от 20000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за причинени неимуществени
вреди (болки и страдания) от допълнително влошаване (ексцес) на здравословното
състояние на пострадалата А., ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателното
му заплащане., като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 40 000 лв.
предявен като частичен от 120 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр.*, бул. „*“ № *да заплати на К.А. от гр.*,обл.*, ЕГН **********
разноски по водене на делото в размер на 437,50 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД с ЕИК *, да заплати на
адв. П. К. сумата 2 200 лв.адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА К. А., ЕГН ********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД сумата 637,50 лева лв.разноски по водене на делото.
6
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД да заплати по сметка
на МОС ДТ в размер на 800лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
7