Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на втори декември през
две хиляди и петнанадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 3997 по описа за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т. КТ и
чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с
цена на иска 4650 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от
Ц.Й.С., ЕГН**********,*** против ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, в която се твърди, че по силата на допълнително
споразумение № 659/16.05.2011 година към трудов договор ищцата работела при
ответника като заемала длъжността „Ръководител на отдел (Бюджет и анализ) в РУ
на БП"Северен централен регион". Твърди, че с акт за прекратяване на
трудов договор № 41/17.07.2015 година, считано от деня, следващ датата на връчване,
на основание чл.328,ал.2 от Кодекса на труда е прекратено трудовото й
правоотношение. Твърди, че актът за прекратяване е връчен на ищцата на
20.07.2015 година, поради което счита, че трудовия й договор е
прекратен,считано от 21.07.2015 година. Твърди, че трудовото и правоотношение с
ответника е възникнало на 04.01.1992 година по силата на договор №
15-1/04.01.1992 година, въз
основа на който
е заела длъжността. Твърди е с допълнително споразумение към трудов договор
№ РД-09-1738/24.Х.1994 и е назначена на длъжността Началник ПТТ станция - IV
клон. Твърди, че с предпоследното допълнително споразумение № 659/16.05.2011
година към трудов договор заела длъжността „Ръководител на отдел (Бюджет и
анализ) в РУ на БП"Северен централен регион", която длъжност заемала
до уволнението си, като на 15.07.2015 година между нея и ответника било
сключено допълнително споразумение № 1535/15.07.2015 година, с което считано от
01.07.2015 година било увеличено трудовото й възнаграждение. Счита, че
издаденият акт за прекратяване на трудов договор № 41/17.07.2015 година на
Главния изпълнителен директор на „*** е незаконосъобразен, тъй като не е
мотивиран и в него не е посочено фактическото основание,на което се издава, а
само правното основание - разпоредбата на чл.328,ал.2 от Кодекса на труда.
Излага съображения, че за да е налице фактическото основание за прекратяване на
трудовото й правоотношение по реда на чл.328,ал.2 от Кодекса на труда е
необходимо да са налице следните предпоставки -заеманата от ищцата длъжност да
е част от ръководството на предприятието,
да е сключен договор за възлагане на управлението на това предприятие и
да не са изтекли повече от 9 месеца от започване на изпълнението на договора.
Твърди, че легално определение на понятието "Ръководство на
предприятието" е дадено в разпоредбата на § 1,т.3 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда и това е ръководителят на предприятието,
неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на
трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и
колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет,
изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Излага съображения, че
съгласно съдебната практика се изисква за упражняване на правата по чл.328,ал.2
от Кодекса на труда не само да е налице сключен договор за възлагане на
управлението на предприятието, а сключеният договор да съдържа бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне и въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи
бизнеспрограма, която да предложи и да изпълни по време на действие на
договора, като освен това възнаграждението му следва да е обвързано с
постигнатите финансови резултати. Твърди, че тъй като в акта за прекратяване на
трудов договор № 41/17.07.2015 година не е посочено фактическото основание, въз
основа на което представителя на ответника е упражнил правото си по чл.328,ал.2
от Кодекса на труда, счита, че по всяка вероятност се касае за договора от
12.11.2014 година с изпълнителния член на Съвета на директорите на „***, с
който на Д.С.Д. е възложено управлението на ответника и въз основа на който
договор с вписване № 20141118155527 на длъжностното лице при търговския
регистър към Агенцията по вписванията същият е вписан за Изпълнителен директор
на „***. Сочи, че след запознаването със съдържанието на договора с
изпълнителен член на Съвета на директорите на „*** от 12.11.2014 година, който
е представен в търговския регистър към Агенцията по вписванията и въз основа на
който е извършено вписване № 20141118155527, ищцата не установила същият да
съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият Д.С.Д. да трябва да
постигне от една страна, а от друга - договореното с договора възнаграждение не
е обвързано с постигнатите финансови резултати, а напротив - съгласно
разпоредбата на чл.8 от договора, възнаграждението се определя съгласно чл.33
от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала. Поради изложеното счита, че при упражняване на
правата за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата по реда на чл.328,ал.2 от Кодекса на труда не
са били налице изискуемите от трайната съдебна практика предпоставки. Счита,
че заеманата от ищцата длъжност не е
ръководна по смисъла на § 1 ,т.З от допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда. Излага съображения, че макар в допълнително споразумение №
659/16.05.2011 година към трудов договор да е посочено, че длъжността е
„Ръководител на отдел (Бюджет и анализ) в РУ на БП"Северен централен
регион", то съгласно действащото длъжностно разписание на регионално
управление „СЦР" на „*** ПЛЕВЕН в сила от 15.06.2015 година, в звено
„Бюджет и анализ" длъжността „Ръководител" и на ищцата не са й
възлагани функции по ръководство на трудовия процес и няма подчинени лица, като
и преди това не е имала ръководни функции по отношение на трудовия процес,
което счита, че се признава в писмо изходящ № 94-Ц-3-1/15.08.2013 година на
Главния изпълнителен директор на „***. Твърди, че в тази посока е и факта, че
пет дни преди уволнението, на 15.07.2015 година е увеличено трудовото
възнаграждение на ищцата, считано от 01.07.2015 година, за което е подписано
допълнително споразумение № 1535/15.07.2015г. Счита, че уволнението е незаконосъобразно и за това, че
прекратяването на трудовия договор не е станало със заповед, каквито са изискванията
на Кодекса на труда, а с акт за прекратяване на трудов договор, а отделно от
това същото е прекратено от ненадлежен работодател. Твърди, че от постъпването
си на работа до момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
Работодател по смисъла на § 1 ,т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда е бил Регионално управление на Български пощи "Северен централен
регион" Плевен, а не юридическото лице в „***, поради което прекратяването
на трудовото й правоотношение от Главния изпълнителен директор на „***, а не от
Директора на Регионално управление на Български пощи "Северен централен
регион" Плевен е незаконосъобразно. Твърди, че след прекратяване на
трудовото й правоотношение на 21.07.2015 година, ищцата не е упражнявала труд
по трудово правоотношение. Твърди, че за времето от 21.07.2015 година до датата
на подаване на исковата молба в съда ответника й дължи 750.00 лева,
представляващи обезщетение на основание чл.344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.225,
ал. 1 от Кодекса на труда, а за период от шест месеца същото възлиза на сумата
от 4 500.00 лева. Моли, на основание чл.344, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда да
бъде признато за незаконно уволнението на ищцата и да бъде отменен акт за
прекратяване на трудов договор № 41/17.07.2015 година на Главния изпълнителен
директор на „***, на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда ищцата да
бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност - „Ръководител на отдел
(Бюджет и анализ) в Регионално управление на Български пощи „Северен централен
регион" Плевен при „***, на основание чл.344, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл.225, ал. 1 от Кодекса на труда да бъде осъден „*** да й заплати обезщетение
за период от шест месеца,считано от 21.07.2015 година в размер на сумата от 4 650.00
лева след допуснато измененение на размера на претенцията. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че
оспорва предявените претенции. Счита, че прекратяването на трудовия договор на
ищцата е законосъобразно, тъй като са налице комулативните условия на чл. 328,
ал.2 от КТ, а именно: Сключен е договор
№ВД-3 7/11.11.2014г. за възлагане управлението на еднолично акционерно
дружество с държавно участие между министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, упражняващ правата на държавата като едноличен
собственик на капитала на „*** и Д.С.Д. - член на Съвета на директорите на
„БП"ЕАД, за срок от три години, с който е възложено на директора да
представлява и управлява дружеството, като осигурява изпълнението на одобрената
бизнес програма; договор от 12.11.2014г. между председателя на Съвета на
директорите на „БП"ЕАД и изпълнителния член на Съвета на директорите и
Главен изпълнителен директор на БП ЕАД *** Д. за управляване и представляване
на дружеството; предложен от Главния изпълнителен директор и одобрен с решение
на Съвета на директорите от 22.12.2014г. бизнес план на „БП"ЕАД за 2015г.,
внесен за разглеждане в МТИТС и одобрен със Заповед №ПД-85/30.04.2015г. на
упълномощения от министъра заместник-министър на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Твърди, че
прекратяването на трудовия договор на ищцата е извършено след започване
изпълнението на договора за управление, но преди да са изтекли 9 месеца.
Твърди, че ищцата е работила като
„Ръководител отдел „Бюджет и анализ" в Регионално управление „Северен
централен регион" на „*** и е била от ръководството на предприятието по
смисъла на пар.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ, тъй като с
длъжностната характеристика й е възложено да организира, ръководи, координира,
планира и отговаря за финансово - икономическата дейност в РУ, свързана с
планиране, анализиране и бюджетиране на дейността на Регионалното управление,
което включва седем области - Силистра, Русе, Разград, Велико Търново, Габрово,
Ловеч и Плевен със съответните областни пощенски станции и разположените на
територията на региона 716 пощенски станции. Твърди, че в тази връзка дава
методически указания на областните пощенски станции /ОПС/, контролира дейността
на всичките 131 бр. Пощенски станции /ПС/ от ОПС-Плевен, контролира дейността
на съответните икономисти в ОПС Силистра, Русе, Разград, Велико Търново,
Габрово и Ловеч, проверява, контролира, отчита и анализира трафичните обеми /
кореспондентски пратки, печатни произведения, малки пакети, колетни пратки,
парични преводи в страната и в чужбина, Булпост/ и приходите от всички Областни
пощенски станции в региона и Пощенските станции в област Плевен , предлага
приходната част на бюджета на РУ въз основа на извършения анализ на трафичните
обеми и приходите от дейността. Счита, че при наличие на посочените три
предпоставки право на Главния изпълнителен директор, сключил договор за
управление на дружеството, е да подбере екипа, с който смята да изпълни бизнес
програмата за периода на действие на договора, поради което е неоснователно
твърдението, че трудовия договор на ищцата е прекратен не от надлежния
работодател. Счита, че няма значение какво е наименованието на документа, с
който се прекратява трудовия договор - заповед или акт за прекратяване.
Достатъчно е да е спазена изискуемата съгласно чл.335, ал.1 от КТ писмена
форма, в която да е материализирано волеизявлението на компетентния орган за
прекратяване на трудовото правоотношение. Въз основа на изложеното счита, че
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ - за признаване
уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна и неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Счита, че неоснователността на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ обуславя неоснователността и на съединените с него искове по чл.344, ал.1
т.2 и т.З от КТ, които също следва да бъдат отхвърлени. Освен това счита, че
предявените искове са недопустими, тъй като са предявени против ненадлежен
ответник. Твърди, че ищцата е работила в Регионално управление "Северен
централен регион" - Плевен на „***. Твърди, че РУ «СЦР" - Плевен е
едно от обособените структурните звена на „БП"ЕАД, имащо организационна и
икономическа самостоятелност и именно РУ"СЦР"-Плевен е било
работодател на ищцата по смисъла на пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
КТ. Излага съображения, че съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС
не авторството на самото волеизявление,
довело да прекратяване на трудовото правоотношение, сочи коя е
надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл.357 от КТ, тъй като не
винаги органът, който има право да сключва и прекратява трудовите договори
съвпада с предприятието „работодател" по смисъла на КТ, но при наличие на
съдебен спор относно законността на уволнението, спорът следва да се развие с
участието на работодателя, който е надлежна страна в трудовия спор и срещу
когото следва да бъде насочен иска /Решение №782 от 23.10.2009г. по
гр.д.№3738/2008г- ВКС, III г.о./
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните и се установява от Акт
за прекратяване на трудов договор № 41/17.07.2015г., връчен на ищцата на
20.07.2015г., „на основание чл.328, ал.2 КТ, прекратявам трудовия договор между
***, *** от една страна и Ц.Й.С., на
длъжност „Ръководител отдел Бюджет и анализ в РУ на БП Северен централен район
Плевен, считано от датата, следваща датата на връчването“.
Не е спорно между страните, а и се установява от Трудов договор № 15-1/04.01.1992г., Трудов
договор № РД-09-1738/24.10.1994г., Допълнително споразумение № 659/16.05.2011г.
и Доплънително споразумение № 1535/15.07.2015г., че ищцата е заемала длъжността
„Ръководител отдел Бюджет и анализ при
РУ „СЦП“ БП Плевен. Последното допълнително споразумение е подписано от
Директора на СЦР ***, в качеството му на пълномощник на Д.Д.- Главен
изпълнителен директор на ***.
Видно от подписана от ищцата Ц.С. длъжностна
характеристика /л.60 от делото/ Ръководителят отдел Бюджет и анализ организира,
ръководи, координира, планира и отговаря за финансово-икономическата дейност в
РУ. Организира и въвежда трафичните обеми на ниво ОПС и изготвяне на месечен
отчет. Обобщава информацията от дневните отчети на всички ОПС, във връзка с
отчитане на приходите по ОПС.Участва в текущото планиране и бюджетиране на
дейността, анализира степента на изпълнение на плановите показатели, анализира
въздействието на обществено-икономическите условия. Прави предложения за
подобряване на работата по планиране и анализ в региона. Изготвя методически
указания до икономистите в ОПС и контролира изпълнението им. Отговаря за
финасово- икономическата дейност на РУ. Отговаря за въвеждането, обработката и
анализа на трафичните обеми в РУ. Отговаря за сводиране на въведената от
счетоводителите информация и изготвяне на икономическите отчети и анализи за
РУ. Длъжността е пряко подчинена на Главен счетоводител РУ.
Видно от Писмо № 94-Ц-3-1/15.08.2013г.,
Изпълнителният директор на *** е отговорил на Ц.С., че Отдел Бюджет и анализ в
управлението на РУ Северен централен район се състои само от една щатна бройка
и Ръководител отдел няма подчинени лица. Длъжността е в 12-та квалификационна
група.
Видно от утвърденото от Д.Д. дължностно разписание
на РУ СЦР на БП ЕАД Плевен длъжността Ръководител отдел Бюджет и анализ по
щатно разписание е една и няма подчинени, от поименното щатно разписание
длъжността към 15.06.2015г. се заема от Ц.С..
Видно от структура на ***/л.57 от делото/, тя е
формирана от 5 РУ, като едно от тях е Северен централен район- Плевен, в което
са включени 7 ОПС с над 500 ПС.
Видно от договор №ВД-3 7/11.11.2014г. за възлагане
управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие между
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, упражняващ
правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „*** и Д.С.Д. -
член на Съвета на директорите на „БП"ЕАД, за срок от три години е възложено на директора да представлява и
управлява дружеството, като осигурява изпълнението на одобрената бизнес
програма. Съгл. Чл.7 от Договора, директорът получава възнаграждение съгласно
условията на този Договор в размер, определени по реда на чл.33 ППУПДТДДУК.
Размерът на тантиемите, които може да получи Директорът се определя с решение
на Министъра и е за сметка на печалбата на Дружеството. Министърът не гарантира
размера на възнаграждението по ал.1 и не го компенсира при липса на средства. Директора
се задължава да осигурява изпълнението на одобрената бизнес-програма.
Видно от договор от 12.11.2014г. между
председателя на Съвета на директорите на „БП"ЕАД и изпълнителния член на
Съвета на директорите и Главен изпълнителен директор на БП ЕАД *** Д. за
управляване и представляване на дружеството, на Д.Д. е възложено да управлява и
представлява дружеството.
Установява се, че е предложен от Главния
изпълнителен директор и одобрен с решение на Съвета на директорите от 22.12.2014г.
бизнес план на „БП"ЕАД за 2015г., внесен за разглеждане в МТИТС и одобрен
със Заповед №ПД-85/30.04.2015г. на упълномощения от министъра
заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Видно от Декларация от Ц.Й.С. от 02.12.2015г.,
ищцата е декларирала, че за времето от 21.07.2015г. до 02.12.2015г. не е
упражнявала труд по трудово правоотношение.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира, като обоснована и компетентна, се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за предходния на уволнението
месец е в размер на 775,00 лв. Посочено е, че размера на дължимото
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
периода от 21.07.2015г. до 21.01.2016г. е в размер на 4650,00 лв., а за периода
от 21.07.2015г. до 02.12.2015г. е в размер на 3440,16 лв.
Съдът кредитира показанията на св.Ц.И.И., като
преки, логични и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства.
От тях се установява, че ищата е заемала длъжността Ръководител отдел Бюджет и
Анализ при РУ Северен централен район- Плевен и е била пряко подчинена на св.И.,
в качеството й на главен счетоводител и ръководител на Направление Финанси и
Икономика. Длъжността на Ц.С. включва ръководство, контрол и анализ на
дейността по бюджет и анализ на РУ. За целта тя е давала указания на
икономистите в ОПС и е събирала, обобщавала и анализирала получената
информация. Длъжността няма подчинени в РУ, в ОПС икономистите не са йерархично
подчинени на Ръководител Бюджет и анализ, но тяхната дейност се контролира и
ръководи от него. Във функциите на длъжността е да събира, обобщава и препраща
в централно управление на *** събраната и обобщена информация.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът следи служебно за
процесуалната легитимация на страните. В отговора на исковата молба са изложени
съображения, че *** не е надлежен ответник по предявената претенция, тъй като
не е нейн работодател, а нейн работодател е РУ Северен централен район на ***.
Съдът намира възражението за неоснователно. Видно е от последното допълнително
споразумение от 15.07.2015г., че същото е сключено с ищцата чрез директора на РУ
Северен централен район на ***, упълномощен надлежно от изпълнителния директор
на ***. Съгласно § 1, т. 1 ДР КТ, работодател е всяко организационно и
икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение. В качеството си на работодател, това
структурно обособено образувание притежава специална правосубектност да
участвува като страна в производство по трудови спорове, а постановеното спрямо
него решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура е
включено. Представляващият юридическото лице разполага с правомощието да
сключва и прекратява трудовите договори с ръководителите на съответното звено
"работодател" по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ и да им предоставя правомощия
за самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и
служителите от звеното. Предоставеният им мандат обаче не дерогира правомощията
на представляващия юридическото лице, който винаги може да извърши и сам
действието, за което е упълномощил другиго. Когато трудовият договор на
работника е сключен със структурно и икономически обособено звено на юридическото
лице, то съгласно чл. 357 КТ вр. с § 1 от ДР на КТ, това образувание разполага
със специална правосубектност по трудови спорове. Постановеното спрямо него
решение обаче обвързва юридическото лице, поради което участието му като страна
в процеса не е в нарушение на закона - правните последици на решението
настъпват в правната му сфера, а изпълнителния директор разполага с
правомощието да извърши и сам действието, за което е упълномощил ръководителя
на съответното звено./В този смисъл постановеното
по реда на чл.290 ГПК Решение № 325 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
954/2010 г., IV г. о., ГК/. Предвид гореизложеното *** е пасивно
легитимирана да отговаря по предявената искова претенция.
По искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ
Правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с работника на някое от безвиновните
основания по чл. 328 КТ е негово субективно преобразуващо право за едностранно
преустановяване на трудово- правната връзка при предвидените от закона условия.
В случая трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл.328, ал.2 КТ.
Субективното преобразуващо право на уволнение е надлежно и законно упражнено,
когато е налице посоченото в заповедта основание за уволнение. В разпоредбата
на чл. 328, ал. 2 от КТ е предвидена правна възможност за работодателя, освен в
случаите по чл. 328, ал. 1 от КТ, да прекрати едностранно трудовите
правоотношения със служителите от ръководството на предприятието поради
сключване на договор за управление на предприятието. Правото на уволнение е
предоставено на новоназначения управляващ, страна по договора за възлагане на
управление. Уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ може да бъде извършено след
започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9
месеца. Понятието "ръководство на предприятието" е дефинирано легално
в § 1, т. 3 от ДР на КТ, според който "ръководството на
предприятието" включва ръководителят на предприятието, неговите заместници
и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес,
включително и в поделение на предприятието, и колективните изборни органи за
управление. При съдебен спор преценката на съда за законност на уволнение,
извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, се свежда до съществуването на
предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, визирани в чл. 328,
ал. 2 от КТ, а именно: Длъжността, която е заемал уволненият служител, попада
ли сред ръководните длъжности в предприятието; Сключен ли е договор за
управление на предприятието; Спазен ли е 9- месечният срок по чл. 328, ал. 2,
изр. 2 от КТ, до изтичането на който работодателят може да упражни правото си
на едностранно прекратяване на трудовите договори със служителите от
ръководството на предприятието.
В тежест на работодателя е да
докаже горните обстоятелства, както и процесуалната законосъобразност на
оспорения акт за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът намира, че атакувания
уволнителен акт за прекратяване на
трудов договор № 41/17.07.2015г. е издаден при допуснати нарушения на
процесуалните изисквания на закона. В оспорения акт е посочена единствено
цифровата законова разпоредба за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата. При оспорване на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ съдът проверява само
дали служителят е заемал ръководна длъжност, дали е освободен от оправомощения
за това орган/управител, с когото е сключен договор за управление на
предприятието/ и в законоустановения срок и не е необходимо заповедта да е
мотивирана с фактически основания /персонални причини/ за уволнението на
конкретния ръководен служител, тъй като преценката за отстраняването му от
ръководството на предприятието е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. Въпреки това, обаче в заповедта
за уволнение на осн. чл. 328, ал. 2 КТ следва да има словесен текст, който да
сочи на причините за уволнението /в изпълнение на принципа за
законоустановеност на основанията за уволнение./ /Определение № 1348 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2014 г.,
III г. о., ГК, Решение № 45 от 3.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1834/2002 г.,
ГК, III г. о./. Липсата на словесен текст при издаването на процесния акт
прави уволнението, извършено въз основа на същия незаконно само на това основание
и като такова следва да бъде отменено.
Само за пълнота на изложението,
следва да бъде посочено, че съображенията на ищцата, че заеманата от нея
длъжност не е ръководна са основателни. Характерът на длъжността като ръководна
се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като
ръководна по Единния класификатор на длъжностите. Съгласно практиката на ВКС /Решение по гр. д. № 1168/94 г., на трето г.
о. на ВС, Решение по гр. д. № 83/12 г. на четвърто г. о./ за да бъде едно
лице служител от ръководството на предприятието е достатъчно да му бъде
възложено ръководството дори само на един етап (или фаза) от трудовия процес. Ръководният
характер на длъжността по см. на чл. 328, ал. 2 КТ се определя от задълженията,
включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководна
длъжност, като е без значение дали ръководството се упражнява върху основен
трудов процес или върху спомагателна дейност. Не може да бъде прието, че длъжността
Ръководител отдел Бюджет и анализ в РУ СЦР на *** е от ръководството на
предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като заемащото я лице не ръководи
цялостен трудов процес в някой етап или фаза в основна или спомагателна дейност
на юридическото лице. Сключения договор за управление, въз основа на който е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата е сключен за управлението на ***,
а не на неговото поделение РУ Северен централен район. По тази причина, макар
ищцата да ръководи процеса по бюджетиране и анализ в СЦР на ***, то тя не
осъществява ръководни функции по цялостния процес на бюджетиране и анализ в ***
и не е налице предпоставката, длъжността да ръководи определен етап, фаза или
сфера на дейност в ***, тъй като дружеството е състои от 5 регионални
управления. От приложените длъжностна
характеристика и структура на ***,
е видно, че Ръководител отдел Бюджет и анализ в РУ СЦР-Плевен е пряко подчинен
на ръководителя на Направление финансово-икономическо-главен счетоводител на РУ
СЦР Плевен, който от своя страна е пряко подчинен на директора на РУ "СЦР"-Плевен.
Директорът на РУ "СЦР"-Плевен от своя страна е пряко подчинен на
изпълнителния директор на "*** и се намира във функционална зависимост от
останалите лица, осъществяващи ръководни функции на ниво централно управление -
директори на дирекции и началници на отдели. Тази опосреденост от множество
други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между
длъжността на ищцата и Съвета на директорите, респективно изпълнителния
директор на "***, изключва възможността да се приеме, че ищцата е заемала
ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ, във вр. §1, т.3 от ДР на
КТ.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ищцата, че не е налице договор за управление, в който да е
налице бизнес задача. С Договора по чл. 328, ал. 2 от КТ собственикът на едно
предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлянието на
предприятието при задължение срещу възнаграждение да се постигне в уговорен
срок определен стопански резултат на риск на приелото управлението лице.
Посочването в договора за управление на бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които представляващия трябва да постигне, разработването от
управляващия на бизнес прогрма /съгласно договора или други свързани актове или
документи/ и обвързването на възнаграждението на управляващия от постигнатите
резултати, съответно определянето на гаранция при неизпълнение са част от
съдържанието на договора по чл. 328, ал. 2 КТ, съгласно възприетото в Решение
по чл. 290 от ГПК на ВКС-Решение № 481/13.12.2011 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. по
гр.д. № 168/2011 г., Решение № 249/04.07.2013 г. по гр.д. № 1308/2012 г.,
Решение № 32/25.02.2014 г. по гр.д. № 4502/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.,
Решение № 215/03.07.2014 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. по гр.д. № 7007/2013 г. За да е
налице основанието за уволнение по чл. 328, ал.2 от КТ е необходимо да е
сключен нов договор за управление на предприятието. Безспорно се установи, че е
налице договор за управление с нов директор. Лицето, с което е сключен договора
за управление, по силата на който му е възложено управлението, на това
основание придобива качеството на лице, което представлява работодателя и
изпълнява неговите правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Правилника за
реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие
в капитала /ПРУПДТДДУК/ управлението на еднолични търговски дружества с
държавно участие в капитала се възлага с договори за управление, сключени между
всеки член на управителния орган на дружеството и органа, който упражнява
правата на едноличния собственик на капитала. Видно от договор №ВД-3
7/11.11.2014г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с
държавно участие между министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на
капитала на „*** и Д.С.Д. - член на Съвета на директорите на „БП"ЕАД, за
срок от три години е възложено на
директора да представлява и управлява дружеството, като осигурява изпълнението
на одобрената бизнес програма. Съгл. Чл.7 от Договора, директорът получава
възнаграждение съгласно условията на този Договор в размер, определени по реда
на чл.33 ППУПДТДДУК. Размерът на тантиемите, които може да получи Директорът се
определя с решение на Министъра и е за сметка на печалбата на Дружеството.
Министърът не гарантира размера на възнаграждението по ал.1 и не го компенсира
при липса на средства. Директора се задължава да осигурява изпълнението на
одобрената бизнес-програма. На 12.11.2014 г. е сключен договор за управление с
изпълнителния член на съвета на директорите на "*** между ***, председател
на Съвета на директорите на "*** и Д.С.Д., в качеството му на главен
изпълнителен директор на дружеството. Съгласно раздел ІV, чл. 6 от договора,
главният изпълнителен директор представлява дружеството еднолично. Съществено е
всеки договор за управление да съдържа бизнес-задача с конкретни икономически
показатели, които управляващия предприятието, в случая главния изпълнителен
директор, следва да постигне, а въз основа на бизнес-задачата управляващият е
длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по
време на действие на договора. Освен това, възнаграждението му следва да бъде
обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на
програмата той следва да носи отговорност. С оглед изложеното на главния
изпълнителен директор е предоставена възможност да сформира управленски екип,
като му се предоставят правата по чл. 328, ал.2 от КТ. В този смисъл са Решение № 481 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 168/2011 г.,
ГК, ІV г.о. на ВКС и Решение № 249 от 04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1358/2012
г., ІV г.о., ГК, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съгласно т.2
от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК са
задължителни за съдилищата. Видно е от представените договори за
управление, както и от бизнес-програма, че съгласно чл.4, т.1 от Договор №
ВД-37/11.11.2014г., Директора се задължава да осъществява ефективно управление
на стопанската дейност на дружеството, в съответствие с действащото
законодателство, като осигурява изпълнението на одобрената бизнес-програма.
Предвид всичко гореизложено
поради процесуалната и материална незаконосъобразност на оспорения акт за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата предявеният иск се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му
е възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът счита,
че ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
"Ръководител отдел „Бюджет и анализ“ в ***, РУ Северен централен район
–Плевен.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Във връзка с паричната претенция
на ищеца по делото беше изслушана съдебно-икономическа експертиза. Ищцата,
обаче не представи доказателства, въпреки разпределената й надлежно
доказателствена тежест, че за времето от 21.07.2015г. до 02.12.2015г. е останала
без работа. В този смисъл са налице изрични възражения от ответника по делото в
депозираните писмени бележки.
Съгласно ТР № 6/2013 на ОСГК на
ВКС, Оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент
от хипотезата на правната норма на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. От факта на
безработица през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква
право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно
който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания,
в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не
е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък
размер/. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал
без работа поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава
на тази норма, и няма законова опора за отклонение от правилото на чл. 154 ГПК.
Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез
съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени
изводи относно отрицателния факт. Да се приеме противното становище, че
отрицателното фактическо твърдение за оставане без работа не подлежи на
доказване от ищеца, означава твърдението да се приеме за доказано например в
случаите, когато не е подаден отговор на исковата молба. Процесуалният закон не
дава такава възможност, а съдебната практика на ВКС трайно приема, че липсата
на отговор не освобождава ищеца от задължението да докаже правнорелевантните
факти, на които основава претенцията си.
Фактът на безработица може да
бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение
в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като
безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се
направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява
от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./. Предвид задължението на работодателя по чл.
62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори,
удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване съ***ието на
безработица по трудово правоотношение. Декларацията,
с която ищецът декларира оставане без работа след уволнението, съставлява
частен свидетелстващ документ, не е скрепена с наказателна отговорност по чл.
313 НК, и поради това не може да удостовери твърдяното обстоятелство.
По делото за доказване на
оставането си без работа, ищцата е представила само декларация за този факт от
02.12.2015г. и не е ангажирала други доказателства. Видно от горепосочената
задължителна тълкувателна практика на ВКС, декларацията не може да удостовери
твърдяното обстоятелство за оставане без работа на ищцата за периода от 21.07.2015г.
до 02.12.2015г, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ се явява изцяло
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в предявения си размер.
Съобразно изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 380,00 лв. съразмерно с
уважената част на исковите претенции. Този размер съответства на минималния
такъв, определен в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения за уважените искове за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, тъй като размера на адвокатското възнагражения е в
размер на една минимална работна заплата, която понастоящем е 380 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да зплати на ответника направените разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция. Отхвърлен е искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ с цена на иска
4650,00 лв., поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 545 лв. равна на минималния размер на адвокатско възнаграждение,
определен върху първоначално предявения размер на претенцията от 4500 лв.
съобразно Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Направено е в срок възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно, тъй
като адвокатското възнаграждение е в минималния размер.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 60,00 лв./30+30/, както и 50 лв. за вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Ц.Й.С., ЕГН**********,*** по иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ,
предявен срещу ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, извършено
на основание чл.328,ал.2 КТ
с Акт за прекратяване на трудов договор №41/17.07.2015г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ, Ц.Й.С., ЕГН**********,***
на заеманата преди уволнението
длъжност "Ръководител отдел „Бюджет и анализ“ в ***, РУ Северен централен
район –Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Й.С.,
ЕГН**********,*** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
*** иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата от 4650,00
лв., представляваща обезщетение за времето, в което ищцата е останала без
работа поради уволнението в периода 21.07.2015 г. - 27.01.2015 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, *** да заплати на Ц.Й.С.,
ЕГН**********,*** разноски
за производството за адвокатско възнаграждение в размер на 380,00 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц.Й.С., ЕГН**********,***
да плати на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, *** разноски за
производството за адвокатско възнаграждение в размер на 545,00 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ***,
***, със седалище и адрес на управление: ***, *** да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 60,00 лв,
както и 50 лв. за вещо лице.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд считано от 16.12.2015г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: