№ 279
гр. С., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500326 по описа за 2022 година
С решение № 51 от 12.02.2022 год. по гр. д. № 620/2021 год. С.ският районен съд е
признал за установено на основание чл. 422 от ГПК задължението на Агенция „П.И.“, гр. С.
по издадена заповед за изпълнение от 07.12.2020 год. по ч.гр.д. № 55929/2020 год. по описа
на СРС за заплащане в полза на Застрахователна компания „Л.И.“ АД сумата от 2050,72 лева
– главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вредите, нанесени на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № СО** АР от ПТП,
настъпило на 10.11.2016 год., ведно със законната лихва от 11.11.2020 год. до изплащане на
вземането; мораторна лихва в размер на 624,90 лева за периода 09.11.2017 год. – 11.11.2020
год. и 103,51 лева разноски в заповедното производство, а именно: 53,51 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция
„П.И.“ с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото
доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при които
е настъпило процесното ПТП; представеният протокол за ПТП не отговаря на изискванията
на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 от ГПК – местопроизшествието не е посетено на място от
служители на МВР, като липсва снимков материал на твърдяното препятствие на пътя;
произшествието не е станало в присъствие на съставителя на акта, поради което актът няма
материална доказателствена сила за механизма на ПТП и вредите от него. Протоколът за
ПТП не е подписан от представител на ответника, като възпроизвежда единствено
твърденията на водача, който е заинтересован с оглед евентуално обезщетяване като
1
собственик за вредите по застрахования автомобил. Размерът на препятствието не е посочен
нито в протокола, нито в схемата на ПТП, като твърдяните щети могат да се получат от друг
механизъм – удар в бордюр и др., видно и от заключението на вещото лице по приетата от
районния съд експертиза. По делото няма данни, въз основа на които да се определи
скоростта на движение на процесното МПС. Ако се възприеме посочената от районния съд
скорост на движение, то би следвало да настъпят и други щети по процесното МПС, каквито
в случая не са налице. Сочи също така, че по делото не са представени Общите условия към
застрахователния договор. В КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити,
които следва да съдържа договорът, като едни от тях са покритите застрахователни рискове.
В конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това
по делото не е доказано настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното
ПТП. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК „Л.И.“ АД са актуални към момента на
настъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при
реализирането на ПТП водачът е бил под въздействието на алкохол или други упойващи
вещества. Докладът по щета от 04.02.2017 год. също не е изготвен при спазване на Общите
условия – няма становище на юрисконсулт по основанието за плащане, подпис на главен
експерт и на изпълнителния директор на дружеството. Не са събрани доказателства от
страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили
обстоятелства, попадащи в хипотезата на раздел IX „Общи изключения“, т. 27.6, т. 27.19 и
27.8, както и т. 27.3. Застрахователната полица от 22.06.2016 год. също не удостоверява
основанието за изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като не е доказателство за
настъпване на ПТП. Останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за
щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество,
в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се
кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД,
каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и
вредите са настъпили в резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е
изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на
самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че водачът се е движел с
несъобразена скорост – нарушение на чл. 179 от ЗДвП, поради което с поведението си е
допринесъл за настъпване на вердоносните последици. Поддържа, че регресното право е
погасено и по давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Моли съда да отмени изцяло решението и да
отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия водач, поради което следва да намали размера на обезщетението, на
основание чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице-помагач на ответника „И.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
2
Представен е протокол за ПТП от 10.11.2016 год., съставен от служител на РУ на
МВР – гр. С., с който е установено ПТП, настъпило на път II- 82 км. 30+000 гр. С. за к.к. Б. с
участник л.а. „БМВ Х5“ с рег. № СО1501 АР, управляван от С.Г.К. от гр. С.. Като причина
за ПТП е посочено – „необезопасено и необозначено паднало дърво на пътното платно“.
Констатирани са щети по предна броня, предна дясна гума, задна дясна джанта и др. В графа
„схема на ПТП № 76“ е посочено местоположението на дървото - частично на пътното
платно в дясната лента в посока на движение гр. С. – к.к. Б.. Протоколът е подписн от
актосъставителя и от участника в местопроизшествието С.К..
Видно от застрахователна полица № 93001610049445 от 22.06.2016 год. за увредения
при ПТП автомобил е била сключена застраховка „Каско“ за периода 27.06.2016 год. –
26.06.2017 год.
Представено е уведомление за настъпило застрахователно събитие по цитираната
полица от участника С.К., в което е посочено настъпилото застрахователно събитие на
10.11.2016 год., което е описано съобразно констатациите в протокола за ПТП. Изготвен е
опис-заключение по щета № 2231-1261-16-415988/10.11.2016 год. след извършен оглед на
10.11.2016 год., в който са описани следните щети по пострадалия при горното ПТП
автомобил: предна броня, предна дясна гума Goodyear Ultra Grip 255/50/19; гума задна дясна
Goodyear Ultra Grip 255/50/19, джанта предна дясна al 19 и джанта задна дясна al 19, носач
преден десен долен, стойка амортисьор преден десен, калник преден десен и кора под броня
дясна.
Съгласно доклад по щета № 2231-1261-16-415988/10.11.2016 год. събитието,
настъпило на 10.11.2016 год. представлява покрит риск от условията по застрахователен
договор – полица № 93001610049445 за лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СО1501 АР,
управляван от С.Г.К. от гр. С., като определеното застрахователно ебезщетение е в размер
на 2050,72 лева. Обезщетението е определено въз основа на експертиза по цитираната щета
от 04.02.2017 год., изготвена от експерт Кристиан Василев, като в рекапитулацията са
включени нови части на стойност 798,04 лева /без ДДС/; труд Д/М – 300,60 лева; труд В.О. –
147,60 лева, труд Б.О. – 330,48 лева, боя и материали – 474 лева.
Издадена е фактура № 2644/30.01.2017 год. от „А П.Е.Ц.“ ООД с получател ЗК
„Л.И.“ АД за извършени авто-ремонтни дейности по щета № 2231-1261-16-
415988/10.11.2016 год. за л.а. „БМВ Х5“ с рег. № СО1501 АР за сумата 2050,72 лева.
Автомобилът е бил предаден на собственика С.К. на 27.12.2016 год. след извършен ремонт
въз основа на договор за автосервизни услуги, сключен между „А П.Е.Ц.“ ООД и ЗК „Л.И.“
АД, видно от приемо-предавателен протокол от същата дата, подписан от упълномощено от
собственика лице и представител на автосервиза. Видно от оферта № 3025/09.12.2016 год.;
фактури № 49242/03.12.2016 год., № 49784/10.12.2016 год. и № **********/20.12.2016 год.
при ремонта на автомобила са закупени и вложени следните нови части, закупени от
автосервиза: гума Goodyear Ultra Grip 255/50/19 на стойност 465 лева; носач преден десен –
206,70 лева с ДДС; кора под предна броня дясна, кора под предна броня лява и стойка
амортисьор – 250,44 лева общо с ДДС; тежести – 46,60 лева.
3
Сумата по фактура № 2644/30.01.2017 год. в размер на 2050,72 лева е заплатена от ЗК
„Л.И.“ АД на „А П.Е.Ц.“ ООД с преводно нареждане на 20.03.2017 год.
С писмо от 20.09.2017 год. застрахователното дружество е поканило ответника да
възстанови заплатената сума за възстановяване на нанесените щети от процесното ПТП на
основание чл. 410, ал. 1 от КЗ. Писмото е получено от ответника на 09.10.2017 год.
По делото ищецът е представил Общи условия по застраховка Каско на ищцовото
дружество, валидни към датата на процесното ПТП.
Според заключението на съдебната авто-техническа експертиза на в.л. Попов от
04.10.2021 год. ПТП е настъпило при следния механизъм: С.К. е управлявала л.а. „БМВ Х5“
с рег. № СО1501 АР по републикански път II- 82 км., гр. С., км. 30+000 с посока к.к. Б..
Самото място на ПТП е в завой с условия на ограничена видимост и с един участник в ПТП.
Характеристиките на пътя са следните: твърдо асфалтово покритие с изразен наклон към гр.
С., двупосочен път с по една лента за движение във всяка посока, без пътни знаци, без
маркировка, при дневна светлина. ПТП е станало в 12.30 ч. при движение от гр. С. посока
к.к. Б. на остър десен завой след мантинелата, поставена вдясно по посока на движението с
удар в паднало на пътя дърво. Вследствие на този удар на лекия автомобил са нанесени
вреди. Характера на повредите са от удар в твърд предмет с голяма маса, който
автомобилът се е опитал да прескочи, с височина равна на пътния просвет на автомобила
/203 мм./. ПТП е посетено от органите на КАТ след 30 минути. При сравнение на описаните
в проколола за ПТП щети по автомобила, тяхното разположение и посоченото положение на
падналото дърво на пътното платно, може да се направи извода, че е налице причинно-
следствена връзка между описаната в протокола пътна обстановка и нанесените щети. По
косвени данни може да се направи извод, че диаметърът на падналото дърво е бил
приблизително равен на пътния просвет на автомобила. Тъй като завоят е остър, движение с
максимално разрешената скорост е невъзможно, поради пораждане на центробежна сила,
която за конкретното място започва да се проявява при скорост, по-висока от 60 км./ч. За
конкретното застрахователно събитие застрахователят е съставил всички необходими
документи. Процесният автомобил има действителна стойност 27 500 лева, която се отразява
върху стойността на ремонта и степента на редукция на новите части. За установяване на
окончателната цена по вид и степен на увреждане са проведени три огледа, като към
момента на ПТП стойността на един ремонтен час е била 15 лева. Вещото лице е описало в
табличен вид щетите по вид и стойност. От фактурната стойност на новите части е
направена отстъпка от 242,04 лева. Нанесените щети по лекия автомобил възлизат на
2050,72 лева с ДДС.
Според показанията на св. Я.Д., който е съставил и подписал представения по делото
протокол за ПТП в качеството на автоконтрольор, същият не помни отразената на
10.11.2016 год. фактическа обстановка, но потвърждава, че с подписа си е удостоверил
точно действително възприетите от него на мястото на ПТП и описани в протокола
обстоятелства след произшествието в качеството му на длъжностно лице.
Със заповед за изпълнение на парично задължение от 07.12.2020 год. по ч.гр.д. №
4
55929/2020 год. по описа на СРС Агенция П.И. е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата
2050,72 лева – регресно вземане по иплатеното застрахователно обезщетение за процесните
вреди, както и сумата 624,90 лева -мораторна лихва върху главницата за периода 09.11.2017
год. – 11.11.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.11.2020 год. до окончателното изплащане.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 от
ГПК.
При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ
и л. 49 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като при успешно проведено заповедно производство и
при евентуално уважаване на исковете по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в
сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително
решение на съда. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или
бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в
качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасено и необозначено дърво на
пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.
Видно от приложена по делото застрахователна полица № 93001610049445 от
22.06.2016 год. със срок на действие от 27.06.2016 год. до 26.06.2017 год., към датата на
настъпване на ПТП – 10.11.2016 год. е съществувало валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Ищецът е бил
застраховател по застраховка "Каско" за л.а. „БМВ Х5“ с рег. № СО1501 АР, която е била
валидна към датата на застрахователното събитие. Видно от застрахователната полица,
покритите рискове са всички последици от злополука при ПТП, следователно покрити са
частичната и тотална /пълна/ щета на застрахованото МПС, съгласно чл. 7 от Общите
условия. По делото е доказано настъпването на твърдяния застрахователен риск – ПТП и
настъпилите вреди. Представени са и доказателства за заплащане на претендираното
5
обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на
2050,72 лева.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и
настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани
писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свитедел, както и е прието
заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.
По делото е приет като доказателство надлежно съставен протокол за ПТП. Видно от
схемата на ПТП, отразена в протокола, произшествието е настъпило при движение по път II-
82 от гр. С. за к.к. Б. в резултат на удар на пострадалия автомобил, управляван от С.Г.К. в
необезопасено и необозначено паднало дърво на пътното платно. Констатирани са и щетите
по автомобила.
Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени в
присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за констатираното и
възпроизведено в документа положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства и
претърпените вреди. Според показанията на св. Я.Д., който е съставил и подписал
представения по делото протокола за ПТП в качеството на автоконтрольор, същият с
подписа си е удостоверил точно действително възприетите от него на мястото на ПТП и
описани в протокола обстоятелства непосредствено след произшествието, като това е негово
задължение в качеството му на длъжностно лице. Безспорно е установено от схемата в
протокола, че на пътното платно в дясната лента в посоката на движение на пострадалия
автомобил е имало паднало на пътя необезопасено дърво.
Механизмът на произшествието е установен и от заключението на назначената от
съда автотехническа експертиза, което съответства на отразеното в протокола за ПТП
относно начина на настъпване на произшествието. Вещото лице е категорично, че от вида на
повредите може да се направи извод, че същите са настъпили от удар в твърд предмет с
голяма маса, който автомобилът се е опитал да прескочи с височина равна на пътния
просвет на автомобила /203 мм./, която съответства на диаметъра на находящото се на пътя
дърво. Последното е възприето от актосъставителя на мястото на произшествието
непосредствено след настъпването му /около 30 мин. след ПТП/, което дава основание да се
приеме, че механизмът на произшествието е именно този, описан в протокола за ПТП. При
сравнение на описаните в проколола за ПТП щети по автомобила, тяхното разположение и
посоченото положение на падналото дърво на пътното платно, вещото лице прави извод, че
е налице причинно-следствена връзка между описаната в протокола пътна обстановка и
нанесените щети. Независимо че в протокола на ПТП не е посочен точно диаметъра на
падналото дърво, според вещото лице по косвени данни /с оглед находящите се на мястото
на произшествието широколистни видове, показани на снимка към експертизата/ може да се
направи извод, че диаметърът на падналото дърво е бил приблизително равен на пътния
просвет на автомобила.
Недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила. По делото се установи, че ПТП е настъпило на място на
6
завой при ограничена видимост. Тъй като завоят е остър, движение с максимално
разрешената скорост е невъзможно поради пораждане на центробежна сила. Следователно,
водачът се е движел със скорост не по-висока от 60 км./ч., според заключението на вещото
лице. Водачът не е могъл да избегне препятствието, тъй като същото се е намирало напряко
на пътното платно и то на остър завой. Дървото обективно не е могло да бъде възприето от
водача дори при особена бдителност и намаляване на скоростта. Не се установи и
техническа възможност водачът да избегне щетата. В тежест на ответника беше да докаже
възражението си за съпричиняване на щетата в резултат на противоправно поведение на
водача, като такова пълно насрещно доказване по делото не беше успешно проведено.
Ответникът не доказа и вредите да са резултат от настъпили обстоятелства, попадащи в
някоя от хипотезите на раздел IX „Общи изключения“, т. 27-28 от Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства на ищеца.
Щетите по автомобила, констатирани към момента на произшествието и отразени от
експерта в опис-заключението по щетата при застрахователя, са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и възлизат на сумата 2050,72 лева, включваща необходимите за
поправянето на вредите материали и труд, видно от автотехническата експертиза на вещото
лице Попов. Установи се също така, че претендираната сума е заплатена изцяло от ищеца по
сключената застраховка „Каско” в полза на увредения собственик на лекия автомобил.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се
докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът
е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на
вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на
длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в своята
съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за установено противоправно поведение
/бездействие/ на ответника. Участъкът от пътя, където се е осъществило пътно-
транспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал.
2 от Закона за пътищата и поради това е изключителна държавна собственост и се управлява
от Агенция «П.И.» /чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има задължение да я
поддържа в изправно състояние, като осигурява необходимите условия за непрекъснато и
безопасно движение през цялата година, сигнализира незабавно препятствията по пътното
платно и ги отстранява в кратък срок. Съгласно §1 т. 19 от Правилника за движение по
пътищата препятствие на пътя е наличието на предмети, вещества или др., които се намират
на пътното платно и създават опасност за движението. В качеството му на лице, което
управлява републиканските пътища ответникът има задължение да осигурява цялата
дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата/,
включително чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
7
износване; охрана и защита на пътищата и водене на техническата им отчетност /§1, т. 14 от
ДР на Закона за пътищата/. Наличието на паднало дърво на пътното платно и
необезопасяването му е резултат от неизпълнение на посочените задължения на Агенцията,
от което бездействие са причинени и вредите на ищеца. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не следва да носи отговорност с оглед обстоятелството, че е
възложил извършването на дейността по поддържане на процесния участък на третото
лице-лице помагач „И.“ ЕООД. Това е така, тъй като сключеният с това лице договор за
възлагане на обществена поръчка не освобождава ответника от вменените му със закон
задължения за поддържане и обезопасяване на републиканските пътища. В случая именно
ответникът е следвало да контролира правилното изпълнение на договора от третото лице –
изпълнител, а в случай на неизпълнение на задълженията по договора може да предприеме
съответните действия по реализиране на договорната отговорност на изпълнителя.
От изложеното следва, че правопораждащият регресното вземане на ищеца -
застраховател фактически състав е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявеният иск е доказан по основание и размер.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е предявил вземането
си по регреса с отправена до ответника регресна покана, получена от него на 09.10.2017 год.
Възражението за изтекла погасителна давност на ответника съдът намира
за неоснователно, тъй като давността за регрес на застрахователя не тече от датата на ПТП
– 10.11.2016 год., а от датата, на която застрахователят, с изплащане на дължимото
обезщетение, се е суброгирал в правата на пострадалия от ПТП. По отношение на
регресните искове, в т. ч. суброгационните искове, основание за които е не
застрахователният договор, а извършеното плащане на застрахователното обезщетение, т. е.
плащането на едно чуждо задължение, приложима е общата норма на чл. 110 от ЗЗД - както
за размера на давностния срок /5 години/, така и за неговото начало /момента на
изплащането на застрахователното обезщетение/ - в този смисъл е и Решение № 53 от
16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г. ВКС, Търговска колегия, І отделение; Решение № 35 от
09.07.2019 год по т.д. № 1175 на ВКС на РБ по описа за 2018 г. и др. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 11.11.2020 год., следователно вземането за главница
не е погасено по давност. Не е погасено и вземането за мораторна лихва върху главницата за
периода 09.11.2017 год. – 11.11.2020 год., т.е. три години преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 12.02.2022 год. по гр. д. № 620/2021 год. на
С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, гр. С. да заплати на Застрахователна компания „Л.И.“
АД, гр. С. сумата 100 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника „И.“
ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9