№ 4
гр. Бургас, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100100290 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“ гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 7, представлявана
от изпълнителния директор Иван Кожухаров, чрез ст. юрисконсулт Магдалена Атанасова
Чакърова срещу „Агрон груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 82, вх. 1, ет.5, представлявано от управителя Апостол
Христов с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 42 702,42лв.-
частичен иск от сумата от 427 024,23лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди- пропуснати ползи от нереализиран активен летен сезон през 2020г.,
вследствие виновно неизпълнение на задължение по договор ОП-96/03.10.2019г. с предмет
извършване на цялостен ремонт на покривно покритие и ремонтни дейности на хотелска
част на Военно-почивен дом „Несебър“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на ПМС №54/01.04.2010г. за приемане
на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на
пряко подчинение на министъра на отбраната, на Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно почивно дело“ е предоставен за управление държавен имот, а именно Военно-
почивен дом- Несебър, община Несебър, местността Кокалу, за който е издаден АПДС
№2538/04.05.2002г. Посочва се, че в качеството си на държавен орган, на който е възложено
оперативното управление на държавния имот, Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно почивно дело” /ИА „ВКВПД”/, възложила, по силата на договор ОП-96/03.10.2019г.,
на изпълнителя „Агрон груп“ ЕООД да извърши цялостен ремонт на покривното покритие и
ремонтни дейности на хотелската част на Военно-почивен дом „Несебър”, съгласно
приложение №1- “техническа спецификация” и приложение №3- “техническо предложение
1
за изпълнение на поръчката”, неразделна част от цитирания по-горе договор.
Военно-почивен дом Несебър, категоризиран по Закона за туризма като ”Хотел и
бунагала Несебър-МО” с 1 звезда, представлявал място за настаняване за задоволяване
нуждите от летен отдих и възстановяване на военнослужещи и цивилни служители,
работещи в Министерството на отбраната или в структури на пряко подчинение на
Министъра на отбраната и Българската армия, както и на други лица, посочени в Наредба Н-
9 от 18.03.2011г. за военно-почивното дело, издадена от Министъра на отбраната. Мястото
за настаняване включвало основна триетажна сграда, в която се разполагала и рецепцията,
както и различни по вид едноетажни постройки (бунгала, вили, блокчета и т.н), които
обекти се експлоатирали всяко лято в периода от 08 юни до 22 септември, съгласно т. 1.6 от
Приложение № 1 към чл. 10 от Наредба Н-9 от 18.03.2011г. за военно-почивното дело,
издадена от Министъра на отбраната. В основната сграда имало 57 търговски помещения,
предлагани за настаняване, в това число 9 броя апартаменти, с максимален капацитет на
редовните легла от 4 души, 36 бр. двойни стаи, с максимален капацитет от 2 души и още 12
бр. двойни стаи, с максимален капацитет на настаняване на редовните легла от 2 души. В
зависимост от помещението, в него можели да бъдат настанени и още лица на допълнителни
легла, което също генерирало приходи за Агенцията. Освен с военнослужещи и цивилни
служители базата за настаняване работела и с външни лица, на свободен прием.
Цените за настаняване се определяли ежегодно, съгласно чл. 4, ал. 1, т.1 от Наредба
Н-9 от 18.03.2011г. за военно-почивното дело, издадена от Министъра на отбраната, като 65
% от себестойността на почивката се осигурявала от Министерството на отбраната от
средствата за социално-битово и културно обслужване в рамките на утвърдения бюджет за
съответната година, а служителите от системата на МО и членовете на техните семейства
заплащали 35 % от себестойността, плюс доплащане за категория помещение, туристически
данък и застраховка, които обаче се разпределяли към съответната община и застраховател,
тоест не се явявали приход на Агенцията. Видно от Заповед ОХ-95/30.01.2020г., издадена от
Министъра на отбраната, стойността за 2020г. на един пълен пансион на човек в почивните
бази, управлявани от Агенцията била в размер на 63,02 лв. с ДДС, или 22,06 лв. с ДДС,
заплащани от почиващия и 40,96 лв. с ДДС, заплащани от МО.
На база на постъпили списъци от структурите с желаещи служители да ползват
почивка за сезон „ЛЯТО 2020” били изготвени карти за почивка като съгласно утвърден от
Министъра на отбраната протокол № РД-38-7/20.01.2020г. в изпълнение на негова заповед
№ Р-336/19.12.2019 г. за сезон „Лято 2020” за „хотел и бунгала Несебър”, в това число за
основната сграда и допълнителните едноетажни постройки били предвидени 1587 бр. карти,
изпратени на различните структури в страната за предоставяне на конкретните служители.
Процесът по продажба на картите и съответно резервациите на конкретно
помещение, брой настанени лица и период на настаняване се извършвал от служители на
отдел „Почивно дело, координация и контрол” към Главна дирекция „Военно- почивно дело
и военни клубове” на ИА „ВКВПД”.
Поради неприключили ремонтни дейности в основната сграда обаче, се наложило
2
служителите, направили резервации за помещения в основната сграда да бъдат преместени
по възможност в сходни помещения в едноетажните постройки (бунгала) или в други бази,
управлявани от Агенцията, а част от картите, дори били анулирани, поради изразено
нежелание от страна на служителите закупили такива да бъдат преместени. Видно от
приложено писмо с peг. №162/06.01.2022г. на Главния директор на Главна дирекция
„Военно-почивно дело и военни клубове” и приложенията към него, не са били реализирани,
а са били анулирани резервации на обща стойност 214073,66 лв., а резервациите, които са
пренасочени в останалите едноетажни корпуси, бунгала и вили в хотел и бунгала „Несебър-
МО”, са на обща стойност 212950,57 лв. По този начин ИА „Военни клубове и военно-
почивно дело” претърпяла сигурни финансови загуби под формата на пропуснати ползи
поне за 427024.23лв. за сезон „Лято 2020“.
От изготвения счетоводен отчет за приходите и разходите за обекта, за летния
период 01.06-30.09 на 2019г., 2020г. и 2021г. , също било видно, че приходите през 2020г. са
значително по-малко в сравнение с 2019г. и 2021г., която също е туристическа година, в
условия на пандемия. Разликата била повече от половината, тоест през 2019г. приходите
били 1157633,74 лв., през 2021г. - 1125154.92 лв., а през 2020г. едва - 503309,23 лв. или
около 620000 лв. по- малко.
На следващо място се сочи, че предмет на договор ОП-96/03.10.2019г. е извършване
на строително- ремонтни работи само в основната триетажна сграда, не и самостоятелните
постройки тип бунгало. Видно от Приложение №3 обектът представлявал триетажна сграда,
състояща се от три обема, свързани помежду си под формата на буква „Ш”. В трите крила
били изградени хотелски стаи/апартаменти със самостоятелни санитарни възли, входни
антрета и вградени гардероби, трите етажа са еднакви с изключение на свързващите им
части. Ремонтни дейности се изразявали, както следва в: разваляне на съществуващата
облицовка от фаянсови и теракотени плочи по стени и под в санитарните помещения;
доставка и монтаж на фаянс и теракота върху предварително положена хастарна
мазилка/замаска; доставка и монтаж на санитарен фаянс; освежителен ремонт в стаи;
апартаменти и коридори; подмяна на дограма в цялата сграда; подмяна на парапети на
терасите; подмяна на покривното покритие, воронки, водосточни тръби, казанчета.
Договорът бил сключен на 03.10.2019г. със срок за изпълнение на поръчката 90
календарни дни, който започвал да тече от датата на изготвяне на Протокол обр.2 за
откриване на строителна площадка. Последната е открита на 28.10.2019 г., с двустранно
подписан протокол. При откриването е направена констатация, че част от предвидените в
обществената поръчка дейности не са включени в предварителната количествено
стойностни сметка, но пък са включени други такива, които не следвало да се реализират,
което наложило изготвянето на заменителна таблица. Проекти на заменителната таблица
били изпращани до „Агрон Груп“ ЕООД за съгласуване и обсъждане на 08.01.2020 г. и
10.01.2020 г., като фирмата не възразила по заменените и допълнени дейности. Процесът по
изготвяне на заменителната таблица включвал и представител на Изпълнителя, който бил
запознат със заменените и отпаднали видове строително-монтажни работи, но отказвал да
3
предостави анализни цени за допълнително възникнали дейности. Същевременно настоявал
това да стане от Възложителя. В периода на уточняване и изготвяне на таблицата за замени
на видовете дейности, подлежащи на ремонт, строителната площадка била спряна с
подписване на протокол, като срокът за изпълнение на договора е удължен с 32 календарни
дни. Изпълнителят „Агрон Груп“ ЕООД, не възразил по предоставената му заменителна
таблица и реализирал част от дейностите по същата. Проведени били многократни
разговори от страна на служители от Агенцията с управителя на фирмата в тази връзка. След
удължаване на срока на договора същият изтекъл на 27.02.2020 г., тоест преди обявяването
на извънредното положение в страната с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
Същевременно изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” извършила
предвиденото авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора, равняващо се
на 140426,39 лв. без ДДС, съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, като други междинни плащания
не се предвиждали. Със заповед № 450/30.04.2020 г. на изпълнителния директор на ИА
„ВКВПД” е назначена комисия за установяване степента на изпълнение на ремонтните и
строително-ремонтни дейности по процесния договор. Комисията изпълнила поставената
задача и съставила констативен протокол №1 от 05.05.2020г. в навечерието на започващия
летен туристически сезон, като било установено, че към момента не се извършват ремонтни
дейности на обекта, поради въведеното извънредно положение, а степента на изпълнените
такива дори не покривала предоставения с цитирания договор аванс. По време на
въведеното извънредно положение преминало впоследствие в извънредна епидемиологична
обстановка, нямало забрана за извършване на строително-ремонтни дейности. През месец
октомври и ноември 2020г. изпълнителният директор на ИА „ВКВПД” със свои заповеди
назначил още две комисии, които да извършат подробен оглед и контролни замервания на
обекта и да оценят степента на завършеност. След извършения оглед в началото на месец
октомври 2020г. до ответника дори било изпратено предизвестие с изх. №
13562/19.10.2020г., с което изпълнителя се предупреждавал, че ако не изпълни оставащите
си задължения в срок от 10 календарни дни, считано от получаване на въпросното
предизвестие, договора ще се счита за прекратен по негова вина, на основание чл. 19, ал.1,
т.3 от договора. На 30.11.2020 г. ответникът уведомил с писмо ищеца, че е завършил обекта
и желае да се сформира комисия, която да приеме същия. Със заповед № 1696/03.12.2020г.
на изпълнителния директор на ИА „ВКВПД” е назначена такава, която приела обекта и
съставила констативен акт за установяване годността за приемане на ремонта на 10.12.2020г.
При окончателното приемане на работата, видно и от изготвения акт Обр. 15 на ответника
са наложени неустойки за забава в максималния размер от 10 % от стойността на договора,
равняваща се на 46808,80 лв. без ДДС, на основание чл.22, ал. 1 от договор ОП-
96/03.10.2019г. и неустойка за некачествено изпълнени ремонтни дейности, съгласно чл. 22,
ал. 2 от договора също в максимален размер от 10 % от стойността на договора (равняваща
се на 46808,80 лв. без ДДС).
Въпреки многобройните проведени срещи и разменена кореспонденция, от страна на
ответника липсвала всякаква последователност в планирането и изпълнението на СМР,
както и контрол върху работниците, на които се разчитало да приключат цялостното
4
изпълнение по договора. На обекта системно не се осигурявало присъствие на техническия
ръководител, въпреки поетите ангажименти. Заповедната книга не се подписвала от
назначения технически ръководител; не се изпълнявали указанията, давани в писмен вид,
чрез запис в заповедната книга на обекта, а също и на официалната електронна поща на
фирмата; на обекта нямало достатъчен брой персонал. Вследствие на всичките тези
причини, за които ответникът отговарял, през 2020 г. не се състоял летен сезон, което от
своя страна довело до причинени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи на
Агенцията в размер минимум от 427024,23 лв. Поради това е заявено становище, че
наложените по договора санкции - неустойки, дори и в максимално предвидения размер са
недостатъчни да обезщетят причинените имуществени вреди и пропуснати ползи. Касаело се
за място за настаняване от „затворен тип”, тоест това не бил класически хотел, който да
разчита на случайни туристи и да се конкурира с безброй много места за настаняване по
Черноморието, този обект функционирал с основно предназначение настаняване на военно
служещи, цивилни служители и техните семейства от структурите на пряко подчинение на
Министъра на отбраната и други лица, в което се осъществявала социалната политика на
Министерството на отбраната по реда на Наредба Н-9 от 18.03.2011г. за военно- почивното
дело, издадена от министъра на отбраната.
От клаузите на договора ставало ясно, какъв тип точно е сградата, която ще се
ремонтира. Последната не представлявала жилищна такава, нито промишлена или офис
сграда, а хотел-място за настаняване по Закона за туризма и то разположено в един от най-
посещаваните и известни морски курорти- гр. Несебър. Ответникът бил информиран за това
още при участието си в процедурата по обществената поръчка, при която изпълнението на
задължението в разписания в договор срок или дори малко след срока, но поне преди летния
сезон е от особена важност и в случая забавеното изпълнение следвало да се приравни на
напълно негодно такова.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба е
депозирал отговор на същата, в който изразява позиция за отхвърляне на иска. Не оспорва
наличието на подписан между страните договор, по силата на който е следвало да се
извършат, описаните в него строително-монтажни дейности. Не спори и че действително е в
забава, за което била ангажирана договорната отговорност, като били приложени
неустоечните клаузи на чл.22 ал.1 и ал.2 от договора и начислени неустойки в максималния
им размер.
Невярно било обаче твърдението на ищеца, че процесното място за настаняване е от
затворен тип, предназначено за настаняване на военнослужещи и техните семейства, и
цивилни служители на МО, и вследствие на това не функционирало като класически хотел,
който можел да разчита на случайни туристи. По аргумент на чл. 6 от Наредба №Н-
9/18.03.2011г. за военно-почивно дело, издадена от Министерство на отбраната се
предвиждало външни лица да бъдат настанявани във военно-почивните домове и хотелите.
Т.е. при анулиране на резервации на военнослужещи, напълно възможно било освободените
от тях места да бъдат предложени за заемане от други лица. Но ищецът не направил това,
5
което представлявало бездействие, вместо да положи грижа на добрия стопанин.
Липсвали доказателства, които да водят до извод, че единствена причина за
анулираните резервации са ремонтните дейности. Всеизвестен бил и фактът, че през летния
сезон се прилагали множество забрани и ограничения, касаещи местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечение, налагани със заповеди на Министъра на
здравеопазването.
Не се ангажирали и доказателства за колко от анулираните резервации основна и
единствена причина били незавършените от ответното дружество ремонтни дейности, както
и за каква част- наложените ограничителни мерки и изисквания за ограничаване риска от
разпространение на COVID-19, или неудобствата за почиващите, свързани със спазването
им при условията на извънредна епидемична обстановка. Посочват се обобщени данни за
настаняването в Община Несебър през един и същи период, съответно на 2020г. и 2021г.,
като разликата била 4 пъти повече в полза на последната година.
Неоснователно се твърдяло, че частта от претенцията, обоснована като вреда, в
размер от 212 950.57лв., се дължала на пренасочване на резервации към останалите
едноетажни сгради тъй като лицата които били резервирали карти, все пак били настанени,
т.е. почивката се реализирала, съответно заплатена.
Освен това размерът на пропуснатите ползи се обосновавал със счетоводния размер
на приходите от продажба на карти за почивка. Не се държало сметка, че 65% от тяхната
стойност се осигурявало от МО, от средствата за социално-битово и културно обслужване, а
служителите от системата на МО и членовете на техните семейства заплащали 35% от
себестойността на почивката. В този смисъл 65% от стойността на анулираните резервации
в действителност представлявали икономии в бюджета на МО, по отношение, на което
ищецът – ИА „ВКВПД“ била структура на пряко подчинение на министъра на отбраната за
административно обслужване на военнослужещи и цивилни служители от МО.
Обръща се внимание и на заменителната таблица, посочена в исковата молба, която
удостоверявала отпадането на част от предвидените за изпълнение дейности, включени в
обхвата на договора и възлагане на нови такива, които не били включени в предварителната
количествено- стойностна сметка. Действително договорът бил удължен с 32 дни, но не се
споменавало доколко технологичната сложност и сроковете за изпълнението на
нововъзложените СМР съответствало на първоначално предвидените и отпаднали
впоследствие дейности. Видно било от писмо изх. № 233/16.11.2020г., изходящо от
ответното дружество, възложителят бил надлежно уведомен за необходимостта от
допълнителен срок за изпълнението на такива, възложени в последния момент дейности,
както и за неговата отговорност да достави материали, които следвало да бъдат вложени в
строителството. От значение за спора било кога са доставени материалите като израз на
дължимата от кредитора грижа на добрия стопанин.
Правело впечатление и че общият размер на претендираната сума представлявал
механичен сбор от нереализирани приходи от анулирани резервации по счетоводни данни и
6
стойността на резервациите, пренасочени в останалите едноетажни корпуси, бунгала и вили
в същия обект- хотел и бунгала „Несебър – МО“. Общият размер на пропуснатите ползи
следвало да се намали с начислените неустойки по чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора, за които
Агенцията издала фактура № **********/17.12.2020г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна и правна страна:
По делото не се спори, че по силата на ПМС №54/01.04.2010г. за приемане на
устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на
пряко подчинение на министъра на отбраната, на Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно почивно дело“ е предоставен за управление държавен имот, а именно Военно-
почивен дом- Несебър, община Несебър, местността Кокалу, за който е издаден АПДС
№2538/04.05.2002г. Не са налице противоречиви позиции относно факта на сключване на
процесния договор ОП-96/03.10.2019г. по силата, на който ищецът възложил на ответника
„Агрон груп“ ЕООД извършване на цялостен ремонт на покривното покритие и ремонтни
дейности на хотелската част на Военно-почивен дом „Несебър”, съгласно приложение №1-
“техническа спецификация” и приложение №3- “техническо предложение за изпълнение на
поръчката”, неразделна част от цитирания по-горе договор. Липсват разногласия между
страните и относно предназначението на посочения по-горе обект, категоризиран по Закона
за туризма като ”Хотел и бунгала Несебър-МО” с 1 звезда, представляващ място за
настаняване за задоволяване нуждите от летен отдих и възстановяване на военнослужещи и
цивилни служители, работещи в Министерството на отбраната или в структури на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и на други лица,
посочени в Наредба Н-9 от 18.03.2011г. за военно-почивното дело, издадена от Министъра
на отбраната. Мястото за настаняване включвало основна триетажна сграда, в която са
изградени 57 търговски помещения в това число 9 броя апартаменти, 36 бр. двойни стаи и
още 12 бр. двойни стаи с максимален капацитет на настаняване на редовните легла от 2
души, както и рецепцията. В имота се разполагали и различни по вид едноетажни постройки
(бунгала, вили, блокчета), които се експлоатирали всяко лято в периода от 08 юни до 22
септември, съгласно т. 1.6 от Приложение № 1 към чл. 10 от Наредба Н-9 от 18.03.2011г. за
военно-почивното дело, издадена от министъра на отбраната.
Безспорно е между страните също, че цените за настаняване се определяли ежегодно,
съгласно чл. 4, ал. 1, т.1 от Наредба Н-9 от 18.03.2011г. за военно-почивното дело, издадена
от министъра на отбраната, като 65 % от себестойността на почивката се осигурявала от
Министерството на отбраната от средствата за социално-битово и културно обслужване в
рамките на утвърдения бюджет за съответната година, а служителите от системата на
министерството и членовете на техните семейства заплащали 35 % от себестойността, плюс
доплащане за категория помещение, туристически данък и застраховка. Съгласно заповед
ОХ-95/30.01.2020г., издадена от министъра на отбраната, стойността за 2020г. на един пълен
пансион на човек в почивните бази, управлявани от Агенцията е в размер на 63,02 лв. с ДДС,
7
или 22,06 лв. с ДДС, заплащани от почиващия и 40,96 лв. с ДДС, заплащани от
Министерство на отбраната.
За процесния военно-почивен дом- Несебър, включващ основната сграда и
допълнителните едноетажни постройки, при съобразяване на постъпилите списъци от
различните структури на министерството и съгласно утвърден от министъра на отбраната
протокол № РД-38-7/20.01.2020г. за сезон „Лято 2020” са издадени 1587 бр. карти, изпратени
по места в страната за предоставяне на конкретните служители.
Ремонтните дейности в основната сграда не приключили в срока, предвиден в
договора за изпълнение на поръчката. Съгласно клаузите на същия срокът за извършване на
ремонтните дейности бил 90 календарни дни, като започвал да тече от датата на изготвяне
на протокол обр.2 за откриване на строителна площадка. При откриване на последната на
28.10.2019г. станало ясно, че част от предвидените дейности не са отразени в
предварителната количествено- стойностна сметка, но пък са включени други такива, които
не следвало да се реализират, което наложило изготвянето на заменителна таблица. Горното
довело до спиране на строителните дейности и удължаване срока на договора с 32
календарни дни до 27.02.2020г. След тази дата обаче обектът не бил изпълнен по начина
съгласуван между страните, независимо от обстоятелството, че ищецът превел авансово
сумата от 140426,39 лв. без ДДС, съгласно чл.5 ал.2 от договора. На 05.05.2020г. комисия,
назначена със заповед № 450/30.04.2020г. на изпълнителния директор на агенцията
установила, че СМР в обекта не се провеждат, а степента на изпълнените дейности не
покрива сумата по предоставения аванс. Тази забава довела като последица до
невъзможност за настаняване на желаещите да почиват в ремонтираната основна сграда през
лятото на 2020г. и анулиране на резервации на стойност 214073,66 лева, както и до
пренасочване на почиващи в останалите едноетажни корпуси, бунгала и вили в хотел и
бунгала „Несебър-МО”, като тези резервации възлизали на сумата 212950,57 лева.
Със заповед № 1696/03.12.2020г. на изпълнителния директор на ИА „ВКВПД” е
назначена комисия, която извършила обстоен оглед и проверка на обекта и съставила
констативен акт за установяване годността за приемане на ремонта на 10.12.2020г. При
окончателното приемане на работата, видно и от съставения акт обр. 15 комисията решила
да определи неустойка в общ размер на 93 617.60 лева без ДДС, включваща неустойка за
забава в максималния размер от 10 % от стойността на договора, равняваща се на 46808,80
лева без ДДС, на основание чл.22 ал. 1 от договора и неустойка за некачествено изпълнени
ремонтни дейности, съгласно чл.22 ал.2 от договора също в максимален размер от 10 % от
стойността на договора (равняваща се на 46808,80 лв. без ДДС). Взето било също така
решение на изпълнителя да се заплати по-малка от договорената сума, предвид направените
от комисията констатации във връзка с изправността на последния по повод изпълнението
на поръчката.
Страните не спорят и относно допусната забава при изпълнение на задълженията на
изпълнителя. Спорът се свежда до това налице ли са всички елементи от фактическия състав
на исковата претенция и конкретно установява ли се наличие на причинна връзка между
8
неизпълнението и настъпилите вреди, както и представляват ли същите пряк и закономерен
резултат от неизпълнението. Заявена е и позиция, че ищецът не е положил грижата на добър
стопанин, за да ограничи вредата, както и че действителният размер на пропуснати ползи от
ищеца не е доказан по делото.
За установяване на фактите, подлежащи на доказване по делото са представени
множество писмени документи. Приобщени са такива, свидетелстващи за възникналото
договорно правоотношение и комуникацията между страните по повод изпълнение на
поръчката, както и за направените от ищеца констатации в тази връзка. Освен доказателства
/констативни протоколи/, установяващи забавата на изпълнителя и некачествено изпълнение
на част от възложените работи са ангажирани и такива за изправността на ищеца /фактури и
платежни нареждания/, удостоверяващи направено от него плащане по договора в полза на
цесионера „Ауреус Инвест“ЕООД. Приети са включително писмени материали, отразяващи
заявеното желание от служителите на Министерство на отбраната да почиват в обекта,
стопанисван от ищеца, както и начина на определяне на цените и разпределение на картите
в различните структури на министерството. Налична е и кореспонденция между ищеца и
отделни поделения на министерството, от която става ясно, че в края на месец май не са
приключили ремонтните работи в основната сграда на хотела в гр.Несебър, поради което и
не се изисква заплащане на издадените карти за почивка на посоченото място. Приложена е
и актуализирана справка за анулирани и преместени резервации във военно-почивния дом-
Несебър.
В показанията си свидетелката С.Т. заявява, че ремонтът е приключил през декември
2020г., което пък е довело до невъзможност за настаняване на гости в основната сграда през
летния сезон на 2020г. Сочи, че част от резервациите били анулирани, а друга пренасочени в
обекти на ищеца в Сарафово и Созопол.
В заключението си вещото лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза на първо
място е съпоставило процента на заетост на процесния обект през 2020г. спрямо заетостта
през 2019г. и 2021г. Посочен е положителния финансов резултат за 2020г., като са сравнени
приходите с тези, реализирани през 2019г. и 2021г. Същевременно експертизата е
достигнала до заключение, че предвид начина, по който е уреден статута на агенцията-
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, последната не формира печалби и загуби.
Вещото лице е изчислило размера на анулираните резервации в хотела през лятото на
2020г., както и на пренасочените такива при съобразяване начина на изчисляване
себестойността на същите- 35%, заплащани от правоимащите и 65%, получавани по
социална програма от Министерство на отбраната. Изведена е констатация, че
финансирането от фонд СБКО на Министерство на отбраната води като последица до
увеличаване бюджета на ищеца, а сумите, представляващи 35% от стойността на почивката
се отчитат като приходи в приходната част на бюджета на агенцията.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е обосновано и
компетентно изготвено.
Отговорността по чл.79 ЗЗД предполага виновно неизпълнение на задължението от
9
страна на длъжника. Забавеното изпълнение е противоправното закъснение на престацията
по причина, за която длъжникът отговаря. Такава забава несъмнено в случая е налице и не е
установено настъпването на такова събитие, възникнало до падежа на задължението, което
да освободи изпълнителя от отговорност. Въвеждането на извънредното положение е
обстоятелство, настъпило след като изпълнителя по договора е бил в забава, поради което и
няма как ответника като неизправна страна да се позовава на подобни, освобождаващи го от
отговорност събития или клаузи от договора. Ищецът от своя страна е изправна страна, като
е изпълнил ангажимента си за плащане по договора.
При предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи,
произтичащи от забавено изпълнение на обект трябва да съществува сигурност за
увеличаване имуществото на кредитора. Тази сигурност не се предполага, а ищецът следва
да докаже, че при точно изпълнение на задължението от ответника реално би увеличил
имуществото си и би реализирал доходи от предоставяне на намиращите се в почивната
станция стаи и апартаменти за ползване и нощувки. Процесното място за настаняване на
военнослужещи и цивилни служители, работещи в Министерството на отбраната
функционира, за да задоволява най-вече нуждите и потребностите на посочените по-горе
правоимащи лица като в конкретния казус, видно от приобщените по делото писмени
доказателства за сезон 2020г. е имало общо 346 анулирани и преместени резервации.
Предприемането на действия по запазване/резервиране/ на почивката поначало следва да се
преценява като факт, който сам по себе си е достатъчен да установи реални намерения и
желание от страна на тези лица да ползват хотела и конкретно сградата, ремонтирана от
ответника. Налице е следователно достатъчна сигурност, че най-малкото тези служители на
министерството и членове на техните семейства са щели да почиват и пребивават във
военно-почивния дом, в случай че това място за настаняване е могло да работи по
предназначение и строителните дейности бяха извършени в срок. Няма как да бъдат приети
изложените възражения, че въведеното извънредно положение е способствало и допринесло
за отказите на желаещите да почиват. Част от списъците с поискалите да отидат на почивка,
в процесния обект, са изготвени и изпратени на ищеца след датата на въвеждане на
ограниченията и забраните със заповед на министъра на здравеопазването в началото на
месец март 2020г., като е ясно, че в случая се касае за летен сезон и сравнително отдалечен
период във времето, когато заболеваемостта от вирусни инфекции, типични за есенно-
зимния сезон поначало намалява, както и за място, което приоритетно се е ползвало за
ведомствени нужди, при спазване заповедите и разпорежданията на министъра на отбраната
и изпълнителния директор на агенцията, включително във връзка с организация дейността
на управлявания от ищеца обект и при съблюдаване на противоепидемичните мерки. При
това положение недоказана е останала тезата, че резервациите са анулирани, поради
пандемичната обстановка в страната. Действително съществувала е възможност процесното
място за настаняване да се ползва и от външни лица, но само останалите незаети
помещения. Такива незаети помещения в ремонтираната част е нямало, тъй като
апартаментите и стаите въобще не са били въведени в експлоатация по време на летния
10
сезон на 2020г.
Настъпилите вреди са били предвидими и за ответника, който в качеството си на
строител, извършващ ремонтни дейности в хотел за сезонно ползване е бил наясно с
нуждата и потребностите на ищеца сградата да бъде въведена в експлоатация в уговорените
между страните срокове. Ищецът е пропуснал да реализира положителен финансов резултат
през лятото на 2020г., като последица от неправомерното поведение на съконтрагента си по
договора, което в случая обуславя наличието на пряка причинна връзка между вредите и
неизпълнението. Реалната пропусната полза е съизмерима с положителния финансов
резултат, който агенцията не е постигнала, а същият би следвало да се изразява в стойността
на анулираните резервации, съответно получените приходи от ищеца, съответни в цифрово
изражение на тези резервации, намалени с размера на направените от него разходи през
2020г.
По мнение на съда обезщетение се следва за анулираните резервации, довели до
реално намаляване на финансовия резултат, който ищеца би получил, като това не може да
се каже за така наречените преместени резервации. След като желаещите да почиват са
упражнили това си право, макар и пренасочени към други обекти в почивния дом, то
агенцията не е пропуснала да реализира приходи от тези правоимащи, като е получила от
една страна финансиране от министерството, представяващо 65% от себестойността на
нощувките и от друга сумите, дължими от почиващите в размер на 35% от стойността на
същите. Данни, че по същото време е имало проявен интерес и резервирани нощувки от
клиенти, желаещи да ползват същите тези обекти, което би довело до пропуснати ползи от
тяхното отдаване, по делото не са ангажирани и такова успешно доказване не е проведено.
Съдът счита, че размерът на обезщетението за анулираните резервации трябва да се
изчисли като разликата между приходи, които биха постъпили при заплащане на 35% от
себестойността на почивката от правоимащите лица и разходите, които биха били направени
от агенцията.
Съгласно чл.4 ал.1 от Наредба № Н-9 от 18март 2011г. за военно- почивното дело,
издадена от министъра на отбраната почивките и мероприятията се финансират от
Министерството на отбраната и от собствени средства на лицата. Последните заплащат 35%
от стойността на нощувката и 100 % от стойността на хранителните продукти, определени
съгласно методиката по чл.4 ал.2, както и добавка за вид помещение, туристически данък и
застраховки с включен ДДС, а останалата част от себестойността на почивката
(представляваща 65 % от стойността на нощувката и 100 % от разходите по подготовка на
самия храноден) се осигурява от Министерството на отбраната от средствата за социално-
битово и културно обслужване в рамките на утвърдения бюджет за съответната година. В
устройствения правилник на изпълнителната агенция е заложено, че същата е структура-
юридическо лице, която управлява военно-почивните домове, предоставени и във връзка с
изпълнение на функциите и. По силата на чл.4 и 5 от същия подзаконов акт, изпълнителният
директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на
Министерството на отбраната, като издръжката на агенцията се формира от бюджетни
11
средства. Бюджетната субсидия съгласно чл.7 от правилника се разходва за покриване на
одобрените разходи за издръжка на агенцията. Предвидена е също така възможност
агенцията да администрира приходи от други дейности и услуги-чл.6 т.7- това в случаите,
когато субсидията не достига за издръжката и.
От казаното е ясно, че в конкретния случай бюджетната субсидия, отпускана под
формата на средства за социално- битово и културно обслужване се дава, за да се разходва
целево от агенцията, като по този начин се покриват разходи за реализиране на посочените в
правилника на същата социални политики. Тези средства, равняващи се на 65% от
себестойността на нощувката няма как да бъдат с характер на пропуснати ползи, тъй като
постъпват с това предназначение и след това излизат от бюджета на ищеца под формата на
разходи. Във връзка с тези средства, както правилно е отбелязало вещото лице агенцията не
формира нито печалби, нито загуби. Тези, отпускани субсидии не водят до увеличаване на
имуществото на ищеца и не формират доходи, независимо от това, че документално се
отразяват като увеличаване бюджета за съответната година. Настоящият състав възприема
становище, че имуществена вреда от вида на пропусната полза представлява сумата, която
би била получена от правоимащите лица в размер на 35% от себестойността на почивката и
то само за анулираните резервации. Постъпването на същата несъмнено би довело до
промяна на финансовия резултат за 2020г. и съответно следва да се дефинира като
неосъществено увеличаване на имуществото на увредения. Този размер от 88 205.08 лева-
нереализирани приходи трябва да бъде съпоставен със сумата на разходите, които биха били
извършени, за да се получи реалния размер на пропусната полза от ищеца. През 2020г.
разходите представляват 81% от приходите, видно от констативно-съобразителната част на
експертизата въпрос №2 /523 550.24 лева- приходи и 424000.02лева- разходи/. При
използване на това съотношение размерът на разходите, съответни на 35% от
себестойността на анулираните почивки възлиза на 71 446.11 лева. Разликата между двете
суми /приходи- 88 205.08 лева и разходи 71 446.11 лева/, а именно 16 758.97 лева
представлява пропусната полза от ищеца през процесния период- 2020г.
Важно е да се отбележи, че изпълнителната агенция е упражнила правото си да
прихване извънсъдебно размера на предвидената в чл.22 ал.1 от договора неустойка за
забава в максимален размер от дължимата към изпълнителя цена, за което е издадена
съответната фактура /№**********/17.12.2020г./, а наредените в полза на цесионера
„Ауреус Инвест“ ЕООД от ищеца суми, представляващи окончателно плащане по договора
са намалени с изчислената от ищеца неустойка за забава в размер на 46 808.80 лева.
Установеният размер на вредите под формата на пропуснати ползи от забавата на ответника,
както вече се посочи е 16 758.97 лева, като тази сума е по-малка от размера на приспадната
/прихваната/ от ищеца неустойка за забава. В конкретния случай ищецът претендирайки
действително понесените вреди от неизпълнението не е доказал същите да надхвърлят
уговорената и прихваната от него неустойка за забава/ чл.92 предл.2 ЗЗД/. При това
положение заявената претенция за обезщетяване на действително причинените от
неизпълнението вреди следва да се отхвърли като неоснователна.
12
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените съдебно деловодни разноски в размер на 2250 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“ гр.София, бул.„Цар Освободител“ № 7, представлявана от изпълнителния
директор Иван Кожухаров, чрез ст. юрисконсулт Магдалена Атанасова Чакърова иск срещу
„Агрон груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 82, вх.1, ет.5, представлявано от управителя Апостол Христов за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 42 702.42 /четиридесет и две хиляди
седемстотин и два лева и четиридесет и две стотинки/лева, заявена като част от общо
дължимата сума от 427 024.23 /четиристотин двадесет и седем хиляди и двадесет и четири
лева и двадесет и три стотинки/лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди- пропуснати ползи от нереализиран активен летен сезон през 2020г.,
вследствие виновно неизпълнение на задължение по договор ОП-96/03.10.2019г. с предмет
извършване на цялостен ремонт на покривно покритие и ремонтни дейности на хотелска
част на Военно-почивен дом „Несебър“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ гр.София,
бул.„Цар Освободител“ № 7 да заплати на „Агрон груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.„Демокрация“ № 82, вх.1, ет.5 направените
по делото разноски в размер на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13