РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Девня, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20213120100492 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба на И. А. А.
,ЕГН ********** с постоянен адрес с.В. , общ.Д., обл.В. ,срещу А. Х. А., ЕГН
********** с адрес гр.Суворово , ул.“О“ №6.
На основание чл.124 от ГПК се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик по придобивна давност на
следния недвижим имот , находящ се в с.Г К , общ.Вд, обл.В-дворно място с
площ 1090 кв.м, включено в парцел ***** в квартал**** по плана на селото ,
в едно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка , описани
в н.а № 95 , том 1 , дело № 182/1984г. Претендират се разноски по делото. В
съдебно заседание ищецът изпраща представител ,като процесуалният му
представител заявява , че поддържа така предявената претенция.Иска се
присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ангажират
се доказателства.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, който твърди ,
че депозираният иск е допустим , но неоснователен.Твърди също така , че
процесният недвижим имот е придобит от ответницата по време на брака и с
бащата на ищеца при режим на СИО чрез покупко- продажба.Твърди също
1
така , че през цялото време на брака си , вкл.и след смъртта на бащата на
ищеца е полагала грижи за имота , като е заплащала данъци , извършвала е
ремонти с нейни средства , а нейната дъщеря и зет и и до настоящият момент
се грижат за имота като сеят градината и почистват къщата.
След запознаване със становището на страните по делото, като
разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази
приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
Гражданско процесуалния кодекс, с който се твърди, че ищецът е собственик
по давност на недвижим имот, находящ се в с.Г К , общ.В д.Видно от
доказателствата по делото , ищецът И. А. А. е син на А А. А , б.ж на с.г К ,
поч.на 09.01.2021г.Преди повече от 40 години А. А. се развел с майката на
ищеца и се оженил повторно за ответницата А. Х. А.По време на брака си
двамата закупили недвижим имот находящ се в с.Г. К. , общ.В. д. , обл.В.-
дворно място с площ 1090 кв.м, включено в парцел ***, в квартал ** по плана
на селото , в едно с построените в него жилищна сграда и стопанска
постройка , описани в н.а № 95 , том 1 , дело № 182/1984г. Междувременно
отношенията между бащата на ищеца и ответницата се влошили и тя преди
около 30 години заминала да живее в Република Турция, където се намира и в
към настоящият момент.Въпреки заминаването си в Република Турция обаче
ответницата продължила да полага грижи за имота , като изплащала пари за
заплащането на местните данъци , а през 2012г. с нейни средства бил
извършен и основен ремонт на жилищната сграда находяща се в имота.До
смъртта на бащата на ищеца бракът между него и ответницата не бил
прекратен.Видно от събраните по делото гласни доказателства ,
непосредствено преди смъртта на А. А. дворното място било обработвано от
дъщерята на ответницата и от нейният съпруг, като според устна договорка
между бащата на ищеца и ответницата той обитавал сутерена на къщата , а
ответницата и съответно нейната дъщеря имали ключ за етажа от къщата,
която посещавали при възможност.
Безспорно предявения установителен иск е допустим, тъй като
ищецът има правен интерес от установяване на собствеността на процесния
недвижим имот.Същият обаче според настоящият състав на ДРС е
неоснователен.Това е така , тъй като за да бъде придобит недвижим имот по
2
давност , лицето което твърди , че е собственик по давност трябва да е
упражнявал фактическата власт върху него необезпокоявано и добросъвестно
10 години.По настоящото дело се констатира, че действия на фактическа
власт върху имота е упражнявала и ответницата – заплащала е данъци ,
извършвала е ремонти за нейна сметка , нейната дъщеря е ползвала имота по
предназначение до края на 2020г.Видно от представените по делото
документи и скици , ответницата е собственик на ½ идеална част от
процесния имот , а след смъртта на бащата на ищеца тя става собственик на ¾
идеални части , съответно ищеца на ¼ идеална част, която е придобил по
наследство и по отношение на която искът е недопустим.
Съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложен
спрямо процесния недвижим имот института на придобивната давност, тъй
като имота е в съсобственост между наследниците на починалия А. А. и
неговата съпруга и освен това по делото се събраха категорични
доказателства за упражняването на фактическата власт върху имота от страна
на ответницата А.А. до края на 2020г.
С оглед така изложеното съдът намира, че ответникът по делото
успя да докаже , че е извършвал действия на фактическа власт върху имота до
края на 2020г., като по делото следва да се постанови решение, с което да се
приеме за установено, че ищецът не е собственик на основание придобивна
давност на недвижим имот находящ се в с.Г. К. , общ.В. д., обл.В.-дворно
място с площ 1090 кв.м, включено в парцел **, в квартал **по плана на
селото , в едно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка ,
описани в н.а № 95 , том 1 , дело № 182/1984г.
Предвид становището на съда за неоснователност на предявения иск
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът има право на разноски в размер
на 500,00 лева, от които 50.00 лева-заплатена държавна такса и 450 лева-
платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното Девненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от И.
3
А. А. ,ЕГН ********** с постоянен адрес с.В , общ.Д, обл.В ,срещу А. Х. А.,
ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“О.“ №*, че И. А. А. ,ЕГН ********** е
собственик на основание придобивна давност на недвижим имот находящ се в
с.Г.К. , общ.В.д. , обл.В.-дворно място с площ 1090 кв.м, включено в
парцел****, в квартал ** по плана на селото , в едно с построените в него
жилищна сграда и стопанска постройка , описани в н.а № 95 , том 1 , дело №
182/1984г.
ОСЪЖДА И. А. А. ,ЕГН ********** да заплати на А. Х. А., ЕГН
********** с адрес гр.С. , ул.“О.“ №* сумата от 500,00 /петстотин лева 00
стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4