О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………….2018г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено
на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.ч.т.д. №1746/2018г., по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 вр.чл.414 от ГПК.
Образувано
е въз основа на частна жалба на К.В.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв.П.Тодоров от ВАК срещу разпореждане за връщане
на възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГД
№11659/2018г. на 47 състав на ВРС, а в евентуалност – възражение по чл.423 от ГПК срещу същата.
В
частната жалба жалбоподателят изрично иска произнасяне по разпореждането за
връщане на възражението като неправилно, а след това и при потвърждаването му
от въззивния съд, желае разглеждане и на възражение срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение на основание чл.423 ГПК. Твърди се, че срокът за подаване
на възражение не е изтекъл към датата на депозирането му и същото е подадено
преждевременно тъй като не е налице редовно връчване на издадената заповед за
изпълнение. Излагат се съображения по извършеното от ЧСИ връчване на заповедта
ведно с призовката за доброволно изпълнение. Твърди се, че извършеното от ЧСИ
Л.Станев връчване не е извършено редовно, поради което срокът за подаване на
възражение по чл.414 ГПК, респ. срокът по чл.423 ГПК следва да се счита, че
тече именно от датата на подаване на възражението фактически пред съда, на
29.08.2018г. Излагат се и аргументи, които почиват на разпоредбата на чл.423 ГПК, т.е. на твърдения за пороци при връчването и узнаването на заповедта за
изпълнение. Претендира си отмяна на разпореждането за връщане на възражение на
длъжника ведно с даване указания за продължаване на производството от
заповедния съд по подаденото своевременно възражение по чл.414 ГПК. Евентуално,
при стабилизиране на съдебния акт за връщане на възражението като просрочено,
жалбоподателят поддържа възражение по чл.423 ГПК поради липса на връчване.
Претендират се разноските за производството.
В
срока за отговор на частната жалба е постъпило становище на насрещната страна Ж.С.М.,
ЕГН **********, чрез адв.Даниела Ванчева от ВАК, за неоснователност на жалбата
и просрочие на възражението срещу заповедта за изпълнение. Претендират се
сторените в производството разноски ведно с прилагане списък по чл.80 ГПК.
Съдът
по предмета на производството прецени, че доколкото жалбоподателят изрично е
заявил, че обективира в жалбата си както частна жалба срещу разпореждане на ВРС
за връщане на възражението по чл.414 ГПК като просрочено, така и възражение по
чл.423 ГПК, намира, че е сезиран редовно с частната жалба. От една страна,
произнасянето по реда на чл.423 ГПК към настоящия момент е недопустимо тъй като
предполага стабилизирана заповед за изпълнение, т.е. по която е изтекъл срокът
за възражение по чл.414 ГПК, или разрешаване на въпроса, поставен с частната
жалба. От друга страна, депозираното едновременно, обективирано в жалбата
възражение по чл.423 ГПК, не е надлежно администрирано, което предполага
връщането му на администриращия съд за събиране на дължимата за него държавна
такса, след влизане в сила на разпореждането за връщане на възражението чл.414 ГПК.
При
преценка редовността на частната жалба съдът намира, че същата изхожда от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен неин процесуален представител,
подадена е в преклузивния срок при спазване на изискванията по чл.275 и чл.276 ГПК, вкл. заплатена държавна такса. Жалбата е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи разпореждането
за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно
изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу
неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл.414, ал.2 във
връзка с чл.418, ал.5 ГП
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна
поради следното:
Пред ВРС е
подадено заявление от Ж.С.М., чрез адв.Д.Ванчева, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на акт по чл.417, т.10 ГПК – запис на заповед,
издаден на 29.09.2016г. от К.В.К., за сумата от 300 лева, платими на падеж
28.02.2017г., без предявяване и без протест. С разпореждане от 02.08.2018г.
заповедния съд по ЧГД №11659/2018г. на 47 състав, е разпоредил издаване на
заповед за незабавно изпълнение по предявения със заявлението по чл.417 ГПК
запис на заповед, в полза на Ж.М. срещу К.К., за сумата от 300 лева, дължими по
записа ведно със сторените разноски в заповедното производство.
На заповедния съд е изпратено съобщение по чл.418, ал.5 ГПК, за образуваното въз основа на заповедта и изпълнителния лист изп. дело
№1377/2018г. на ЧСИ Людмил Станев, рег.№895, ВРС, ведно със заверен препис от
връчена покана за доброволно изпълнение. Видно от същата, заповедта, вкл. по
процесното заповедно производство, е връчена на длъжника на 13.08.2018г. чрез
неговата майка в кантората на ЧСИ като към призовката е приложено и пълномощно
от К.К. на неговата майка Ангелина Митева Димова, с нот. удостоверяване на
подписите и съдържанието рег.№9307 и №9308 от 21.06.2011г. на нотариус
Ал.Александров, рег.№316. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение вх.№56770 на К.В.К. чрез адв.П.Тодоров от 29.08.2018г. Видно от
придружаващото копие на плик и проследяване на пратка се установява, че
възражението е подадено след изтичане на двуседмичния срок съгласно чл.414 ГПК,
на 28.08.2018г., поради което същото се явява просрочено. При издадена заповед
за незабавно изпълнение съдът е длъжен да следи дали възражението на длъжника е
подадено в рамките на двуседмичния срок, считано от връчване на заповедта от
съдебния изпълнител /чл.414, ал.2 във връзка с чл.418, ал.5 ГПК/. Този срок е
по съществото си преклузивен и спазването му ангажира служебната преценка на
съда на основание чл.7, ал.1 ГПК. Съдът не може да пристъпи към даване на
указания за предявяване на иск за съществуване на вземането, без да се е
уверил, че възражението е подадено в срок - в този смисъл е изричната
разпоредба на чл.415, ал.1 ГПК, обвързваща допустимостта на иска от наличието
на подадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В случай
че длъжникът не е представил доказателства за датата, на която му е връчена
заповедта за незабавно изпълнение, съдът е длъжен да му даде указания за
представяне на такива или да изиска същите от съдебния изпълнител. Въз основа
на това, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна – постановеното
от заповедния съд разпореждане за връщане на възражението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Доколкото
определението на въззивния съд не подлежи на обжалване, с потвърждаване акта на
заповедния съд, заповедта за изпълнение се стабилизира и единствената защита
срещу нея длъжникът може да постигне чрез възражение, основано на чл.423 ГПК.
Поради констатираната по-горе нередовност на същото, следва да бъде върнато на
заповедния съд за администрирането му като възражение по чл.423 ГПК срещу
заповедта за изпълнение, вкл.в съпроводителното писмо до въззивната инстанция.
Съобразно
изхода от спора, на заявителя следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в размера съобразно приложен списък и писмени доказателства от 200 лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №34615/30.08.2018г., постановено по ЧГД №11659/2018г. на ВРС, 47
състав, с което е върнато възражение вх.№56770/29.08.2018г. на К.В.К. срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение на основание чл.414 вр.чл.417, т.10 ГПК.
ОСЪЖДА К.В.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на Ж.С.М., ЕГН **********, сторените в
производството по частната жалба разноски в размер на 200 лева, на осн.чл.78,
ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА на
заповедния съд за администриране на инкорпорираното в частната жалба възражение
по чл.423 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: