№ 436
гр. гр.Несебър, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150100675 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 1-о от Закона за задълженията и договорите.
Ищците А. И. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град ***, и С. М. К.
с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, настоящ адрес: град ***, твърдят в исковата
молба, че на 23.06.2004г. са сключили договор за кредит за покупко-продажба на недвижим
имот, по силата на който, в качеството им на кредитополучатели, са получили кредит в
размер на 56 000 лева от кредитодателя по договора „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление град *** – ответника. За обезпечение на изпълнението им за връщане
на кредита ищците са ипотекирали свой недвижим имот в к.к. Слънчев бряг. Задължението
по кредита е следвало да бъде погасено на равни месечни вноски, включваща главница,
уговорената лихва по кредита и надбавка. Към момента на подписване на договора за кредит
лихвата за стандартни жилищни кредити е в размер на 11,75%, а надбавката е в размер на
1.5 пункта, общият лихвен процент по кредита е 13,23%. Б.та обаче е започнала едностранно
да увеличава месечната вноска по кредита, за което ищците-кредитополучатели не са били
уведомявани по никакъв начин, като им е било обяснявано, че лихвата се е повишила в
резултат на едностранно взето решение за промяна на лихвените проценти по ипотечните
кредити на „Б. ДСК“ ЕАД. Ищците са продължили да изпълняват редовно задълженията си
чрез заплащане на погасителните вноски за да не бъде насочено срещу тях принудителното
изпълнение, включително и по отношение на ипотекирания имот. Считат, че клаузите на т.6,
т.7 и т.13 „ж“ от договора за кредит, на които Б.та се е позовала за да увеличи едностранно
лихвата по кредита, са неравноправни, на което основание се явяват нищожни. Тази тяхна
1
нищожност е призната с влязъл в сила съдебен акт, с който ищците са осъдили Б.та да им
заплати недължимо платени лихви по кредита за част от периода за изплащане на кредита, а
именно от 23.06.2004г. до 11.07.2017г. След този период обаче ищците са продължили да
заплащат погасителните вноски по кредита в размера, определен от Б.та, отново
позовавайки се на неравноправните клаузи относно лихвите, които се включват в
погасителните вноски, и които клаузи са признати за нищожни с влязъл в сила съдебен акт.
Молят съда да постанови решение, с което „Б. ДСК“ ЕАД да бъде осъдена да им заплати
сумата в размер на 1 000 лева, представляваща недължимо платена сума под формата на
лихви, поради разликата между първоначално договорените суми и заплатените завишени
такива за периода от 27.11.2017г. до 17.05.2021г. Претендират разноски.
В отговора на исковата молба Б.та-ответник счита предявения иск едновременно
за недопустим и неоснователен, което е процесуално невъзможно. Спорът вече бил
разрешен с влязъл в сила съдебен акт, съответно не може да бъде пререшаван предвид
забраната на чл.299 от ГПК. Не взема становище и не излага никакви доводи по
основателността на претенцията, но моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищците не се явяват в съдебно заседание, представляват се от упълномощен от
тях адвокат, който заявява, че поддържа предявения иск. Правят изменение на иска като
увеличават размера на исковата си претенция за въведения от тях период на 3 177,04 лева.
Представя писмени бележки, в които заявява, че поддържа доводите, изложени в исковата
молба, моли искът да бъде уважен като основателен и доказан, включително и по размер.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител,
който поддържа отговора на исковата молба, както и становището, че спорът вече е
разрешен в друго съдебно производство, с което е изяснено сумите, които ответникът следва
да възстанови на ищците-кредитополучатели като недължимо платени, счита иска за
неоснователен.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 23.06.2004г. между „Б. ДСК“ ЕАД, от една страна в качеството му на
кредитор, и А. И. К., от друга страна, в качеството му на кредитополучател, е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който Б.та-кредитор се е
задължила да отпусне на кредитополучателя кредит за покупка на недвижим имот,
представляващ апартамент № 10, находящ се на втори надпартерен етаж в комплекс „Д.“ в
к.к. Слънчев бряг, със застроена площ 78,83 кв.м., в размер на 56 000 лева, който от своя
страна се е задължил да върне кредита чрез заплащане на 180 месечни анюитетни вноски
през периода от 27.07.2004г. до 27.06.2019г., всяка от които в размер на 717,77 лева с
падежна дата 27-о число на месеца. Кредитополучателят се е задължил да заплаща лихва,
включена в анюитетните вноски, в размер на действащата по стандартни жилищни кредити,
която към датата на сключване на договора за кредит е 11,75%, плюс надбавка за риск в
размер на 1,50%, т.е. лихвен процент 13,25%, като в клаузата на чл.6 от договора, в която
тази лихва е уговорено, е предвидено промяната на лихвата по стандартни жилищни
2
кредити, обявена от УС на „Б. ДСК“ ЕАД, до окончателното издължаване на кредита е
задължителна за страните по него, докато в чл.7 от кредитния договор е предвидено лихвата
по разрешения кредит да се капитализира месечно. Съгласно чл.15 от договора за кредит,
кредитът се обезпечава със законна ипотека върху гореописаното жилище, за чието
закупуване е предоставена сумата кредита на кредитополучателя А. И. К.. В договора са
уговорени условия за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, а съгласно
чл.21 от договора за кредит е предвидено кредитополучателя да заплаща и такса за
управление на кредита, като всяка година на падежната дата се капитализира към дълга,
както и други обявени от кредитора такси и комисионни и всички други разходи по
обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането, разходи по
преоценка на обезпечение. Като допълнителна клауза в договора за кредит, а именно чл.24,
е посочено, че С. М. К., като съпруга на кредитополучателя, е уведомена за кредита, както и
че същата носи солидарна отговорност за издължаването му, включително, че за
обезпечаване на кредита ще бъде учредена ипотека върху недвижимия имот. Освен от
представителя на Б.та-кредитор и от кредитополучателя, договорът за кредит е подписан и
от С. М. К..
На същата дата – 23.06.2004г. е сключен и договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 186, том VIII, рег.№ 4892, дело №
1442/2004г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, по който договор ищецът А. И. К. има качеството на купувач, и с който е
закупил следния недвижим, а именно: Апартамент № 10,находящ се на II надпартерен етаж
в комплекс „Д.“ в к.к. Слънчев бряг, с площ 78,83 кв.м., състоящ се от входно антре, хол с
трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и един балкон, при съседи на
апартамента: ап.№ 9, ап.11 и стълбище, заедно със съответно припадащите се идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, върху който е построен
комплекс „Д.“, съставляващ УПИ III от кв.27 по плана на к.к. Слънчев бряг – изток, с площ
от 994 кв.м., при съседи на УПИ: юг – терен на „Слънчев бряг“ АД, запад – тревна площ,
север и изток – пешеходни алеи, за сумата от 72 500 лева, от които 16 500 лева продавачите
са получили от купувача предварително – напълно и в брой, а остатъка в размер на 56 000
лева, представляващи средства, осигурени чрез кредит на купувача от „Б. ДСК“ ЕАД, клон
Казанлък, ще бъдат изплатени по сметка на продавачите в същата Б. след прехвърляне на
собствеността върху имота по нотариален ред, вписване на законна ипотека в полза на
кредитора – „Б. ДСК“ ЕАД, клон град Казанлък, и представяне на удостоверение за вещни
тежести, от които да е видно, че Б.та е първи по ред кредитор.
Законната ипотека върху този имот е вписана с № 27, том I, с вх.№
2919/23.06.2004г. в Службата по вписванията – Несебър.
На 23.02.2006г. между страните по договора за кредит от 28.06.2004г.: „Б. ДСК“
ЕАД – кредитора, и длъжниците А. И. К. и С. М. К., е подписано допълнително
споразумение, с което са се съгласили да предоговорят условията по предоставен кредит.
Съгласието им се изразява в това длъжниците да заплащат първоначалната лихва в размер
3
на 1,50% за период от една календарна година, считано от подписване на споразумението,
след който срок кредитополучателите да заплащат лихва в размер, равен на базисен лихвен
процент, определян периодично от кредитора, и надбавка – 4,5%, съгласно „Условия да
ползване на преференциален лихвен процент по жилищни кредити“, и който базисен лихвен
процент към датата на сключване на договора е в размер на 3,69%. В чл.1.2. от
споразумението е посочено още, че промяната на лихвата е задължителна за страните.
С Решение № 10887 от 14.01.2019г., постановено по гр.д.№ 46700/2017г. по описа
на Софийския районен съд, „Б. ДСК“ ЕАД е осъден да заплати на А. И. К. и С. М. К., сумата
в размер на 3 344,30 лева, с която Б.та се е обогатила неоснователно за тяхна сметка,
представляваща разликата за периода от 27.07.2012г. до 27.06.2017г. между дължимите и
реално заплатените договорни лихви по Договора за кредит за покупка на недвижим имот от
23.06.2004г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението. Със същото решение е отхвърлен предявеният
от А. И. К. и С. М. К., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-о от ЗЗД, относно
осъждането на „Б. ДСК“ да им заплати сумата от над 3 344,30 лева до 9 065,11 лева, с която
ответната Б. се е обогатила неоснователно за тяхна сметка, представляваща разликата за
периода от 23.06.2004г. до 11.07.2012г. между дължимите и реално заплатените договорни
лихви по Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 23.06.2004г., ведно със
законната лихва върху сумата от над 3 344,30 лева до 9 065,11 лева, считано от 11.07.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, поради погасяване по давност на това
вземане. Отхвърлен е и искът на А. И. К. и С. М. по чл.55, ал.1, предл.1-о от ЗЗД, предявен
при условията на евентуалност, относно осъждане на „Б. ДСК“ ЕАД да заплати на ищците
сумата от над 3 344,30 лева до 9 065,11 лева, с която се е обогатила неоснователно за сметка
на ищците, представляваща разликата между действително дължимата договорна лихва и
заплатената от ищците такава, вследствие на неправилното й изчисляване от Б.та за периода
от 23.06.2004г. до 11.07.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от над 3 344,30 лева
до 9 065,11 лева, считано от 11.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
поради погасяване по давност на това вземане. Това решение е било потвърдено с влязло в
законна сила Решение от 13.02.2020г., постановено по гр.д.№ 4511/2019г. по описа на
Софийски градски съд. В мотивите на решението на въззивната инстанция е прието, че
клаузата на чл.7 от договора за кредит е нищожна и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради
противоречието й с чл.10, ал.3 от ЗЗД и чл.15 от Наредба № 9 от 19.12.2002г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от
обезценка (отм.).
От допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, извършена
по делото, се установява, че Общият размер на плащанията за погасяване на договора за
кредит от 23.06.2004г. за периода от 11.07.2017г. до 10.09.2019г. е 15 505,07 лева. След
направената вноска на 21.03.2019г., във връзка с окончателното плащане по договора за
кредит, е налице надплатена сума в размер на 433,76 лева, като след тази вноска
допълнително за обслужване на кредита кредитополучателите са превели и сумата в общ
4
размер на 2 743,28 лева, както следва: на 16.04.2019г. – 608,31 лева, на 30.04.2019г. – 11,58
лева, на 07.05.2019г. – 599,20 лева, на 27.05.2019г. – 0,43 лева, на 07.07.2019г. – 608,33 лева,
на 10.09.2019г. – 915,43 лева. Така на базата на изчисленията, направени съгласно
погасителен план, приложен от Б.та към Допълнителното споразумение към договора за
кредит, надплатената сума като цяло над първоначално договореното с договора за кредит
от 23.06.2004г. за периода от 11.07.2017г. до завеждане на исковата молба – 20.05.2021г., е в
размер на 3 177,04 лева. Сравнявайки първоначалния погасителен план с този, приложен
към Допълнителното споразумение към договора за кредит, размерът на надплатените
лихви, в резултат на извършени плащания през периода от 28.07.2017г. до 28.06.2019г., е 1
171,65 лева (разликата между началната лихва съгласно първоначалния погасителен план –
2 126,39 лева, която е капитализирана лихва от страна на Б.та, и лихвата съгласно новия
погасителен план – 954,74 лева). Документи, удостоверяващи промяна на лихвата по
стандартни жилищни кредити, обявена от УС на „Б. ДСК“ ЕАД, не са предоставени на
вещото лице. Месечната вноска в частта лихва следва да съответства на предоставения при
подписването на Допълнителното споразумение погасителен план. Следователно при
лихвен процент 8,19% и при месечна анюитетна вноска по кредита в размер на 535,97 лева,
общата сума за плащане по кредита през периода от 28.07.2017г. до 28.05.2019г., е следвало
да бъде в размер на 12 328,03 лева, от която размерът на договорната лихва за същия период
– 954,74 лева.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че поддържа заключението
си, като уточнява, че на базата на допълнителното споразумение лихвата се е намалила, като
изчисленията на Б.та не са били съобразени с това допълнително споразумение, в резултат
на което са надвнесени суми в общ размер на 3 177,04 лева, включваща сумата в размер на
433,76 лева, платени по време на действие на договора, и сумата в размер на 2 743,28 лева,
платена след 21.03.2019г., когато е било окончателното плащане по договора.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
прави изводи:
Клаузата на чл.7 от процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот от
23.06.2004г., според която „лихвата по разрешения кредит се капитализира месечно“, е
призната за нищожна по силата на влязло в сила Решение от 13.02.2020г. по гр.д.№
4511/2019г. по описа на Софийски градски съд. Тя е призната за нищожна на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради противоречието й със закона. Качеството „присъдено нещо“ на
решението по осъдителния иск за заплащане на надвнесени суми по договора за кредит, с
които Б.та кредитор се е обогатила неоснователно, е създал състояние на определеност и
безспорност относно съществуването и несъществуването на спорното право и има за
последица непререшимост на разрешения спор. Отреченото с влязло в сила решение спорно
право не може да бъде предявено в нов исков процес между същите страни както чрез иск
така и чрез възражение (чл.298, ал.1 и ал.2 и чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК). Следователно,
когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по
отхвърлителен осъдителен иск и е било обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото
5
в сила решение, то в последващ процес между същите страни или на техни правоприемници
е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или
правоотношение. Задължението на съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в
сила решение е регламентирано в чл.297 от ГПК. Когато се разрешава правен спор и по
преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го
зачете и да не приема нещо различно, въпреки, че мотивите на съда не се ползват със сила
на присъдено нещо. Предмет на силата на присъдено нещо не е само субективното
материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се
претендира. В основата на иска се включват всички факти, очертани в хипотезиса на
правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право.
Следователно, установените с решението по предходното дело общи правопораждащи
факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо.
Във връзка с основното възражение на ответника за недопустимост на иска, следва
да се отбележи, че въведеният от ищците период, за който претендират парично вземане по
правилата на неоснователното обогатяване, не се обхваща от силата на присъдено нещо на
посочения по-горе съдебен акт.
Със сключването на допълнителното споразумение от 23.02.2006г. към договора за
кредит не е отменено приложението на нищожната клауза на чл.7 от договора. С него е
намалена лихвата по кредита, поради което и съобразно заключението на вещото лице,
надвнесената от кредитополучателя сума за лихви за въведения период от 27.11.2017г. до
20.05.2021г. в размер на 3 177,04 лева защото изчисленията на Б.та не са съобразени с
допълнителното споразумение и/или е в резултат на капитализиране на лихвата, доколкото
Б.та не е променяла едностранно лихвата за този период, а плащанията на по-голямата част
от тази надвнесена сума е извършвано след срока на договора.
Предвид на това съдът намира искът за основателен и за доказан в претендирания
след изменението на иска размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Сумата, с
която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците, е изискуема и следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска (ТР № 5/2017 от
21.11.2019г. по тълк. дело № 5/2017г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед правилата на процеса в полза на ищците следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, а именно сумата в размер на 4 737,08 лева, съгласно
списъка на разноските, която сума ответникът следва да бъде осъден да им заплати.
На ответникът не се следват разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***,
представлявано от В.М. С. – Главен изпълнителен директор, и Д.Н.Н. – изпълнителен
директор, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град
6
***, и С. М. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, настоящ адрес: град ***,
сумата в размер на 3 177,04 лв. (три хиляди сто седемдесет и седем лева и 04 ст.),
представляваща платена без правно основание сума за лихви по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 23.06.2004г. и Допълнително споразумение от 23.02.2006г.,
представляваща разлика, формирана в периода от 27.11.2017г. до 20.05.2021г. между
размера на договорената между страните погасителна вноска и реално заплатена такава в
частта над договорената лихва с допълнителното споразумение от 23.02.2006г. към договора
за кредит за покупка на недвижим имот от 23.06.2004г., поради нищожност на клаузата на
чл.7 от Договора за кредит за покупка на недвижим имот от 23.06.2004г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***,
представлявано от В.М. С. – Главен изпълнителен директор, и Д.Н.Н. – изпълнителен
директор, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град
***, и С. М. К. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, настоящ адрес: град ***,
сумата в размер на 4 737,08 лв. (четири хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 08 ст.),
представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски съгласно списъка на
разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7