№ 120451
гр. София, 31.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20251110124619 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Р. З..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на
предоставени услуги и цени по договори за продажба на изплащане, неустойка, мораторна
лихва върху главниците и законна лихва, както и за разноските, но съдът намира, че следва
да откаже издаването на такава за сумите: 5, 18 лв. – такса за събиране на дължими суми за
периода от 07.10.2022 г. до 06.11.2022 г., 1, 25 лв. – мораторна лихва върху сумата от 5, 18
лв. за периода от 25.11.2022 г. – 08.04.2025 г.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и
издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен
срок от съобщението.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
В случая таксата за събиране на дължими суми, видно от заявлението същата се
претендира като част от вземането, дължимо за електронни съобщителни услуги. Не става
ясно обаче за какви конкретно услуги се дължи тя или какво фактически е извършено.
Извънсъдебното събиране на задълженията не е услуга, която се предоставя на потребителя.
Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за охраняване на
неговите интереси, поради което и съдът не открива основание разходите за нея да бъдат
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формира
въпросната „такса“, а именно въз основа на какви действия. Всъщност се оказва, че не става
въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата, респ. неизпълнението, за което се претендира както мораторна лихва върху
дължимите вземания, така и неустойка за неизпълнение на договорни задължения.
1
Отхвърлянето за заявлението за главнoто вземане за такса за събиране на дължими
суми и води до отхвърляне на претенидраното акцесорно вземане за мораторна лихва.
Във връзка с отхвърлянето на част от вземанията, съдът се произнася и по
задължението за разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 149006/28.04.2025 г., подадено от „А1 България“ ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Р. З., ЕГН ********** за
сумите: 5, 18 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 07.10.2022 г. до
06.11.2022 г., 1, 25 лв. – мораторна лихва върху сумата от 5, 18 лв. за периода от 25.11.2022
г. – 08.04.2025 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането заявителят може да предяви осъдителен
иск за вземането си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2