|
|
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
28.01.2020 г. гр. Несебър
Несебърският
районен съд
граждански състав на двадесет и
осми януари през две хиляди и двадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова-
Белчева
като разгледа
докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 66 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
С.Т.Т., ЕГН **********,***, против Г.д. „П.б.и з.н. населението”,
представлявана от Николай Николов. Твърди се, че през периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. ищецът изпълнявал длъжността „пожарникар и водач на
специализиран автомобил” 1 степен в Регионална дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението"- Несебър, която е структурно
подчинена н.Г.д. "П.б.и з.н. населението” в МВР. Съгласно чл. 142, ал.1,
т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут
на държавен служител. Изпълнявайки посочената длъжност през процесният период
се твърди, че бил полагал труд при органа по назначението на 24 часови
дежурства по график, като по време на тези дежурства се полагал нощен труд за
времето от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа на дежурство/. Отработеното време се
отчитало сумирано на тримесечие. Положеният от Петков нощен труд през процесния
период не бил приравнен от органа по назначаването на дневен такъв по
коефициент 1,143 съобразно правилата на Наредба за структурата и организацията
на работната заплата и съответно разликата не му е заплатена от органа по
назначаването, нито бил компенсиран по друг начин. Развиват се съображения в насока, че
след приравняване на нощния труд на дневен такъв по посочения коефициент,
часовата разлика представлява извънреден труд, който съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР следвало да се заплати при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %. Сочи се, че през процесният период били действали
различни наредби, приети на основание чл.187, ал. 9 от ЗМВР, които впоследствие
били отменени. Поради тази причина се счита, че била налице празнота, която
следвало да се запълни със субсидиарното приложение на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Намира, че разпоредбите на чл.8 и чл.9,
ал.2 от НСОРЗ следва да се прилагат едновременно, като на работниците и
служителите следва да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0,25 лв., а нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове да се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. С тези доводи сочи, че за
периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. положеният от него нощен труд от 1680 часа
следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 на 1920 часа. Намира, че е
положил извънреден труд от 240 часа, който работодателят не му бил заплатил- с
общ размер на претенцията от 1400 лв. Гореизложеното е мотивирало ищеца да
поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му
заплати сумата в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за
периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., приравнен към дневен по коефициент 1,143 и
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и за
присъждане на сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща сбора на мораторните
лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд за периода 01.02.2017г.-
03.10.2019г. Представят писмени доказателства. Молят да бъде задължен ответника
да представи находящи се у него фишове за заплати /платежни бележки/, протокол
за положен нощен труд между 22.00 часа и 6.00 часа, както и всички заповеди за
назначаване, преназначаване, определяне и промяна на възнаграждението на ищеца.
Прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на постановените в исковата молба въпроси. Моли на основание
чл.242, ал.1 от ГПК, съдът да постанови предварително изпълнение на решението в
частта му за присъдените суми за възнаграждение.
Предявени са искове с правно
основание чл.179, ал.1 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР е депозиран отговор, с
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Оспорват същите, както по основание, така и по размер. В тази връзка
сочат, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
следва да се прилага по отношение на ищеца, тъй като същият е държавен служител
на служебно правоотношение, уредено в ЗМВР. Обръща се внимание, че нормата на
чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентира специална продължителност на нощния труд за
лицата, назначени по ЗМВР и същата няма как да бъде дерогирана с наредбата.
Сочи се, че за процесния период е действала Наредба № 812з-776 от 29.07.2016г.
за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява
се, че чл.3, ал.3 от Наредбата съответства на чл.187, ал.3 от ЗМВР. С тези
доводи намира, че НСОРЗ не може да се приложи към спора. Сочи, че в ЗМВР се
прави разграничение между извънреден и нощен труд. В тази връзка развива
подробни съображения в насока, че не е налице положен от ищеца извънреден труд.
С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски. Отправя се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Молят делото да се гледа в тяхно
отсъствие.
С
оглед изложеното и съобразно чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по
всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, да съобщи на
страните проекта си за доклад по делото и да ги напъти към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
Представените с
исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и относими и като
такива следва да бъдат допуснати. Искането за извършване на съдебно- счетоводна
експертиза следва да бъде уважено, като доколкото вещото лице има за задача да
се запознае с протоколите за положение от ищеца труд, графиците за работа и
кадровото досие, съдът не счита за нужно да се изискват същите по делото, а
видно и от приложените към отговора писмени доказателства, ответната страна е
представила голяма част от тях. Този извод се налага и с оглед обстоятелството,
че ответната страна не оспорва, че за процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника и е полагал сочения труд.
Предвид
изложеното и на основание чл.140 от ГПК, Несебърски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ
делото
за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 17.02.2020
г. от 14,00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА
на Гражданско деловодство, че се касае за БП, като делото следва да бъде
отбелязано със съответния стикер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищецът да се изискат от ответника протоколите за положение
труд и кадровото досие.
ДОПУСКА
приложените
към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА
извършването на съдебно- счетоводна експертиза,
вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Определя за вещо лице Петя Няголова, която да се
уведоми незабавно.
УКАЗВА на страните
възможността за доброволно уреждане на спора- чрез медиация или друг, избран от
страните, способ с оглед постигане на благоприятен за спорещите субекти краен
резултат.
УКАЗВА на страните за възможността да
ползват правна помощ при необходимост и право за това.
УКАЗВА на ищецът в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да
посочи на основание чл. 127, ал. 4 ГПК банкова сметка ***то от него вземане по
предявените осъдителни искове за парични вземания.
СЪОБЩАВА на страните
проекто- доклада по делото съобразно мотивировъчната част на настоящото
определение.
Съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните трябва да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, както следва:
По
иска по чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР в тежест на ищцата е да
докаже, че за претендирания период между страните е съществувало служебно
правоотношение, че за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал нощен труд в
посочените от него часове, както и размера на претендираното възнаграждение.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга, т.е., че е изплатил дължимото на ищеца възнаграждение.
По
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличие на главен
дълг и изпадане на ответника в забава за изпълнението му. При установяване на
тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът отделя като безспорни между
страните обстоятелствата, че за процесния период между страните е съществувало
служебно правоотношение, по което ищецът е полагал труд.
Липсват
ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
Приема
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че за процесния
период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е полагал труд.
УКАЗВА на ответникът, че ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не изпрати представител на
първото заседание по делото, без да е направено искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответниците или да оттегли иска си.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви на първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на ответната страна, че съгласно чл. 40 ГПК страната, която живее или
замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището
на съда, на което да се връчват съобщенията- съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, а съгласно чл.41 от ГПК страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същите задължения имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задълженията, вменени на
страната с цитираните норми, всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за връчени.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
писмения отговор, ведно с приложените
доказателства, като им се укаже, че в едноседмичен срок могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия. На страните да се укаже, че съгласно чл. 313 ГПК ако не изпълнят указанията в дадения срок, те губят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: