Определение по дело №70/2017 на Районен съд - Попово

^{О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 71}

 

^{гр. Попово, 17.05.2017 г.}

 

 

^{Поповският районен съд,в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:}

                                                                                                  ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ}

 

^{при секретаря М. А. и прокурора Стефан Христов, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 70 по описа за 2017 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:}    

 

                     ^{Производството е по реда на Глава ХХХIV, раздел II на НПК – за допускане на съдебна реабилитация по чл.87 НК.}

                     ^{Образувано е по молба на С.К.Й. ***, действащ чрез пълномощник адв.С. Н. от САК, в която моли съда да допусне съдебна реабилитация за осъждането, вписано в приложено свидетелство за съдимост, издадено от Бюро „Съдимост” при РС В.. Молителят твърди, че са налице кумулативните предпоставки на чл.87 НК – изминали са повече от 3 г. от изтърпяване на последното наложено наказание, няма образувани други наказателни производства против него, има добро поведение, а по отношение неплатената глоба е изтекъл абсолютния давностен срок за събирането й.}

                       ^{В с.з. молителят, редовно призован, не се явява, не ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си.}

                     ^{Представителят на Районна прокуратура–П. изразява становище, че не е изтекла абсолютната давност за заличаване последиците от осъждането, поради което не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения.}

                     ^{Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:}

                     ^{Молителят С.К.Й. *** е осъждан само веднъж с пр.№  335/26.10.2011 г. по нохд № 406/2011 г. по описа на РС П., с която за престъпление по чл. 354в,ал.1,вр. с чл.20,ал.2,чл.36 и чл.55,ал.1,т.1 НК, извършено в периода от началото на м.април до 18.08.2011 г., са му наложени наказания ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР на 2500 лв./две хиляди и петстотин лева/. На осн.чл.66,ал.1 НК е отложено ефективното изтърпяване на наложеното наказание ЛОС за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата влязла в сила на 10.11.2011 г. След влизане в сила на присъдата и в съответствие с изискванията на ПАС, за събирането на присъдената глоба е бил издаден изпълнителен лист, който на 28.12.2011 г. е бил изпратен в НАП гр.В., видно от направеното върху присъдата отбелязване. Било е образувано изпълнително дело № **********/2006 г. за събиране именно на наложената глоба и направените разноски по нохд № 406/2011 г. на ПпРС, като към 17.03.2017 г. глобата НЕ Е ЗАПЛАТЕНА, видно от приложената от самия молител справка от НАП В.}

                     ^{При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че молбата за постановяване на съдебна реабилитация по единственото осъждане на молителя, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради следното:}

                     ^{За да бъде постановена съдебна реабилитация по чл. 87 от НК, е необходимо съответно: 1) лицето да има статут на осъден; 2) в 3-годишен срок от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание да не е извършил друго престъпление; 3) в същият 3-годишен срок да е имал добро поведение; 3) при умишлено престъпление да е възстановил причинените вреди и 4) когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена. Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 4 от НПК, ако молбата за реабилитация не бъде уважена, то депозирането на нова такава може да стане не по-рано от 1 година от постановяване на определението. В конкретният случай съдът приема, че изтичането на определеният 3-годишен изпитателен срок за наказанието ЛОС, не е достатъчно, за да настъпи претендираното заличаване на цялото осъждане. Съдът намира за изцяло неправилна аргументацията на твърденията на адв.Н. досежно изтичането на абсолютния давностен срок за събиране на наказанието глоба. Защитата на молителя неоснователно поддържа, че срокът за реабилитацията на подзащитния му досежно наказанието глоба започва да тече от момента на изтичане на тригодишния срок по чл.82,ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК. Няма спор, че разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК изключва приложението на чл.82, ал. 4 ,вр. ал. 1, т. 5 от НК, тъй като чрез правилото на чл. 82, ал. 5 от НК е въплътена законодателната идея за засилена защита на фиска и същата в максимална степен обезпечава събирането на държавните вземания, поради което т.н. абсолютна изпълнителска давност в сроковете по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК е неприложима в случаите, когато за събирането на глобата е образувано изпълнително производство.}

                     ^{Когато е образувано изпълнително производство за събиране на наложената глоба какъвто е и настоящият случай, абсолютната изпълнителска давност също се прилага, но не в сроковете по НК (чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК), а в регламентираните в специалните закони срокове за погасяване на вземанията при принудителното изпълнение на наказанието глоба. Това е така, защото изпълнението на глобата съгласно чл.235 от ЗИНЗС се изпълнява от Националната агенция за приходите по постоянния адрес на осъдения съобразно разпоредбите за събиране на държавните вземания. Същността на изпълнението на това наказание се състои в събиране на съответното вземане, което държавата има правомощие да реализира от осъденото лице. Събирането на публичните вземания е нормативно уредено в Дял четвърти от ДОПК. Съгласно чл.162, ал. 2 от ДОПК вземанията на държавата за глоби по влезли в сила присъди са публични държавни вземания, които на основание чл. 163, ал. 3 вр. ал. 1 от ДОПК се събират от публичните изпълнители при НАП по реда на този кодекс. Публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок (чл. 171, ал. 1 от ДОПК), а с изтичането на десетгодишен давностен срок се погасяват независимо от спирането или прекъсването на давността (чл. 171, ал. 2 от ДОПК), като се отписват служебно (чл. 173, ал. 2 от ДОПК). Щом за всички видове държавни вземания е предвиден срок за погасяване по давност, след което се отписват като такива, вземанията от глоба, наложена с влязла в сила присъда, не могат да бъдат изключени от общия режим на държавните вземания при липсата на различна правна уредба за изпълнението им. /в т.см. виж решения № 61/ 31.05.2016 г. на ВКС по н.д.№ 150/2016 г. на ІІ н.о. и № 252/11.06.2015 г. на ВКС по н.д.№ 520/2015 г. на І н.о./.}

                     ^{Предвид съществуващата непротиворечива практика на ВКС, която се споделя изцяло и от този съдебен състав, разпоредбата на чл.82,ал. 5 от НК следва да се именно тълкува именно в този смисъл - тя изключва прилагането на абсолютната изпълнителска давност в сроковете по чл.82,ал.4, вр. ал.1,т.5 от НК за наказанието глоба при образувано изпълнително производство за събирането й. Това е така именно поради това, че основанията и сроковете при абсолютната давност за изпълнение на този вид наказание са уредени не в Наказателния кодекс, а в специалния закон за събирането на публичните държавни вземания - чл. 171, ал.1 и ал. 2 от ДОПК. След изтичане на обикновената 5-годишна и абсолютната 10-годишна давност, публичното вземане се отписва съгласно чл.173 от ДОПК и едва тогава изпълнителното дело се прекратява. Казано по друг начин това означава, че когато не е платена наложената глоба, НЕ ЗАПОЧВА да тече срокът по чл.86,ал.1,т.3 от НК за реабилитацията по право, а съгласно чл.87,ал.3 от НК НЕ СЕ ПОСТАНОВЯВА  съдебна реабилитация /виж отново подробните мотиви в цитираното по-горе  р. № 252/11.06.2015 г. на ВКС по н.д.№ 520/2015 г. на І н.о./. По този начин законодателят е възприел позицията осъденият да може да поиска съдебна реабилитация или да настъпи реабилитацията му по право само ако погаси публичното вземане на държавата (наказанието глоба) или в достатъчно продължителния срок от време до погасяването му по давност и отписването му като задължение към фиска докаже с поведението си, че се е поправил и превъзпитал.}

                     ^{В настоящия случай, освен че наказанието глоба в размер на 2500 лв. по нохд № 406/2011 г. на ПпРС не е изплатено, образувано е и към настоящия момент е висящо изпълнително дело по описа на НАП В. за събиране на задължението, то очевидно задължението по издадения изпълнителен лист не е погасено по давност на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, тъй като не е изтекъл визираният в цитираната разпоредба десетгодишен срок. Поради това, искането на молителя за постановяване на съдебна реабилитация за визираното осъждане се явява изцяло неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.}

                     ^{Водим от горното, съдът}

 

                            ^{О П Р Е Д Е Л И  :}

 

 

                     ^{ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.К.Й. ***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.С. Н. от САК, със служебен адрес ***, к.*, за постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК за осъждането по нохд № 406/2011 г. по описа на ПпРС, като неоснователна.}

 

                     ^{Определението подлежи на обжалване и протест по реда на Глава ХХІ от НПК – в 15 дневен срок от днес, пред Търговищки окръжен съд.}

 

 

             ^{РАЙОНЕН СЪДИЯ :}