Определение по дело №506/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №660

гр. Варна,  21.10.2019г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 506/19г., намира следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Щ.К. от гр. Варна, действащ чрез своите родители и законни представители Щ.Д.К. и Е.Ц.И.-К., подадена чрез адв. П. М. *** /надлежно преупълномощен от упълномощеното от законните представители на страната адвокатско дружество „Басаров и Гонов“, гр. Варна/, насочена против решение № 735/26.07.19г., постановено по т.д. № 1992/18г. на ОС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, осъдителен иск за присъждане на сумата от 43 830 лева, представляваща договорна неустойка поради продължително прекъсване на ел.снабдяването на имот, собственост на ищеца, находящ се в с.Долище, обл.Варна, за периода от 01.01.2016г. до 28.12.2018г., по вина на ответника, на осн. чл. 49 от Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на дружеството, одобрени с Решение №ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение №ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР; и ищецът е бил осъден да заплати на ответника сторените разноски в размер на 2220 лева – адв. хонорар. В жалбата е изложено, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и превратна преценка на наличния по делото доказателствен материал. Счита се, че по делото е установено, че ответното дружество не е положило дължимата грижа по обезпечаване на непрекъснатост на снабдяването на ел. енергия на имота на ищеца, съгласно сключения между страните договор и съобразно изискванията на чл. 89, т. 2 от ЗЕ. Наличните затруднения в изпълнението на тези задължения на дружеството, създадени от действията на трети за договора лица, не могат да освободят същото от тяхното изпълнение. Поради това е и налице задължението, произтичащо от общите условия /ОУ/ за обезщетяване на вредите чрез претендираната от ищеца неустойка. Изложени са подробни съображения в подкрепа на тезата, че в случая не се касае до наличието на форсмажорни обстоятелства, нито за действия от страна на ищеца, които да са препятствали възможността за реално изпълнение на задълженията на лицензианта-монополист в областта на електроснабдяването. Не се споделят изводите на решаващия съд, че именно ищецът като потребител е следвало да предприеме действия по реализиране на одобрения от дружеството алтернативен способ за ел. захранване на имота му, тъй като от една страна това не произтича от сключения между страните договор, а от друга страна – същото отново не би довело до ефективен резултат, тъй като до евентуално новоизградения от потребителя трафопост /ТП/ не е била изградена захранваща линия. Изложени са съображения относно неправомерното бездействие на ответното дружество чрез изброяване на евентуалните възможни и превомерни според въззивника действия, които са могли да бъдат предприети при създалата се ситуация чрез защита на ел. съоръженията на дружеството по наказателен, административен  или гражданско-правен път. Акцентира се и на противоречието на решението с приетата фактическа обстановка и направените правни изводи в съдебните решения, постановени по гр.д. № 13052/17г. на ВРС и в.гр.д. № 1482/18г. на ВОС, в частта, с която е прието, че ответното дружество виновно не изпълнява облигационните си задължения към ищеца. Сочи се, че доказателство за виновното бездействие на ответното дружество е и обстоятелството, че през 2019г. е възстановено електроснабдяването на имота чрез свързването му към друг ТП. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения осъдителен иск, ведно с присъждането на разноски за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, гр. Варна чрез адв. Л. М. от АК-В. Търново, с който същата е оспорена като неоснователна. Взето е становище по всяко от въведените от въззивника оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Посочено е, че в случая липсва виновно неизпълнение на задълженията на дружеството по сключения между страните договор, тъй като присъединяването на имота на ищеца за целите на строителството на бъдеща постройка, е станало съобразно писменото искане на потребителя – при осигуряване съдействието на трето лице, собственик на ТП. Освен това прекъсването на ел. захранването не е осъществявано от служители на дружеството, а същото не е било длъжно да предприема други освен предприетите действия по възстановяване на прекъснатото от трето за облигационната връзка лице. Акцентира се на предложеното на ищеца сключване на допълнително споразумение към договора за промяна на точката на присъединяване, изготвено въз основа на техническото становище за реализиране на алтернативен способ за ел. захранване, поискано и от самия ищец на 18.08.16г., което споразумение същият е отказал да подпише. Поддържа се, че едностранна промяна в договорните отношения между страните не е правно възможна. Счита се, че повдигането на въпроса относно установяването на правото на собственост на Ангел Христов по отношение на имота, в който се намира МТП 5, с. Долище, е несвоевременно направено едва във въззивната жалба на ищеца, тъй като по този въпрос спор в първата инстанция не е съществувал. Обръща се внимание, че в изготвеното техническо становище относно промяната на точката на присъединяване на имота на ищеца, изработено въз основа на искането на последния, е било предвидено изграждането на електропроводна линия от дружеството, но при условието на изграден от самия ищец ТП. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските по делото.  

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението, при надлежна представителна власт за процесуално представителство и удовлетворяване на изискванията за редовност, поради което и се явява допустима. На въззивника /той и ищец в исковото производство/ следва да се укаже, че в срок до открито с.з. по настоящото дело следва да посочи банкова сметка ***то от ответника парично вземане, на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК, както и на последиците от неизпълнението.

Страните не са формулирали доказателствени искания, а отделно съдът намира, че не се налага служебно да събира или да указва на страните събирането на допълнителни доказателства. Производството по разглеждане на въззивната жалба следва да се насрочи в открито с.з.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото в открито с.з. на 20.11.19г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, както и ДСП-Варна на осн. чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт.

УКАЗВА на въззивника /той и ищец в исковото производство/, че в срок до открито с.з. по настоящото дело следва да посочи банкова сметка ***то от ответника по настоящото дело парично вземане, на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК. При неизпълнение в срок, съдът ще прецени наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: