РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-217 18.12.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На:
седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с.
КРАСЕН ВЪЛЕВ
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 2460 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Г.Г.Д. ***, подадена чрез пълномощник
адв.Мартин Чушков, против решение № 260002/20.08.2020
г., постановено по
гр.д.№ 36/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което е отхвърлен предявения иск от
Г.Г.Д. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1900.73 лв. по фактура №
***42/20.11.2019 г., с която е коригирана сметката му за електроенергия за
минал период от 10.02.2019 г. до 08.05.2019 г., за обект на потребление в гр.Поморие,
ИТН ***95, клиентски № ***62. С решението Г.Г.Д. е осъден да заплати на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 400 лв. за разноски по делото.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на
материалните норми и при съществени процесуални нарушения, накърняващи и
ограничаващи правото на защита на ищеца. Счита се също, че обжалваното решение
е постановено при напълно погрешно и превратно тълкуване на събраните
доказателства изцяло в полза на ответника ЕР ЮГ, като изводите на съда са
противоречиви и непоследователни, а фактическите му констатации не съответстват
на обективната истина и на доказателствата, като се базират на едностранчив
анализ на представените от ответника доказателства (частни документи) и на
изготвената въз основа на тях експертиза, без да е извършено фактическо
изследване на самия електромер. Сочи се, че ПРС е игнорирал и пренебрегнал
изложените твърдения и доводи от ищеца за допуснати нарушения на ПИКЕЕ и ОУ на
ЕВН ЕР от страна на ответника при начисляването на процесната сума, нейния размер
и корекционния период, а като не е уважил исканията на ищеца по чл.190 и чл.192 ГПК съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Сочи се също, че съдът е
приел без каквото и да било съмнение за вярност представените и съставени от
него писмени доказателства. Според въззивника, ответникът не е доказал
правилността на приложената от него методика за определяне на неизмереното
количество ел.енергия, нито начисленото количество ел.енергия да е било реално
доставено, нито правилното определяне на корекционния период. Поддържа се
изложеното в исковата молба твърдение, че ответникът ЕР ЮГ няма правомощие по
ЗЕ да доставя и продава ел.енергия, а още повече да претендира заплащането й от
крайните потребители, тъй като е лицензиран единствено за разпределяне на
ел.енергия, но не и за продажба на същата, а облигационното правоотношение за
продажбата е с друг субект – крайният снабдител „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Твърди се, че доказателствата са били погрешно
изтълкувани от съда, като се сочи, че служителите на ЕР ЮГ не са констатирали
никакви нередности, нарушения и манипулации по пломбите на електромера, които
да са индиция, че същият е бил неправомерно отварян или манипулиран, поради
което въззивникът счита, че манипулацията е извършена след демонтажа на
електромера и преди предаването му в БИМ от ответника. Твърди се също, че на процесния
електромер не са били извършване рутинни технически проверки от служителите на
ЕР ЮГ на всяко тримесечие, съгласно чл.42, ал.5 ПИКЕЕ, като липсват
доказателства за такива проверки за периода от монтажа на СТИ – 11.12.2018 г.
до неговия демонтаж на 08.05.2019 г. Оспорена е метрологичната експертиза на
БИМ, като едностранно извършена само с участието на ЕР ЮГ, но не и на ищеца,
който въобще не е бил уведомяван за нея. Сочи се също, че съдът не е отчел
определянето на корекционния период от времето преди влизане в сила на ПИКЕЕ от
2019 г., като са игнорирани и не са обсъдени възраженията на ищеца, че почти за
цялата част от корекционния период не е имало действащи ПИКЕЕ и регламентирано
право на мрежовия оператор ЕР ЮГ да извършва едностранна корекция на сметката
за изминал период и да издава фактури за неизмерена ел.енергия, тъй като ЗЕ не
регламентира обратно действие на ПИКЕЕ (2019 г.) за времето преди влизането им
в сила. В тази връзка се счита, че предвид липсата на облигационно
правоотношение по доставка на ел.енергия с ответника, няма как за процесния
период, когато не е имало действащи ПИКЕЕ, да се приложат нормите на чл.183 и
чл.200 ЗЗД, тъй като между страните не е имало договор за продажба на
ел.енергия, като актуалната практика на ВКС в този смисъл също е неприложима,
доколкото касае дейността на крайния снабдител, а не на оператора на мрежата.
Сочи се, че е недопустимо с подзаконов нормативен акт (ПИКЕЕ) да се въвежда
обективна безвиновна отговорност на потребителя за състоянието на чужда вещ –
СТИ, като съдът не е съобразил нормите на чл.50 , чл.81 и чл.82 ЗЗД, които
изключват отговорността на ищеца. Сочи се също, че съдът не е обсъдил и
доводите на ищеца за изключване на отговорността му съгласно чл.83, ал.2 ЗЗД,
както и доводите му за „непоръчана доставка на стока“ по смисъла на чл.62 ЗЗП.
Твърди, че съдът не е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на
ПИКЕЕ. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск. Не са направени доказателствени искания. Претендират се
разноските пред двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба е направено
искане на основание чл.267 ДФЕС, респ. чл.628 и сл ГПК съдът да отправи
преюдициално запитване до Съда на европейския съюз, който тълкувайки нормите на
чл.2, т.5 и т.19 от Директива 2009/72/ЕО и чл.27 от Директива 2011/87/ЕС, да
даде отговор на поставени в жалбата въпроси, което е оставено без уважение с
Определение от 16.11.2020 г. на БОС, постановено от настоящия съд.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“
ЕАД, подаден чрез пълномощник
ю.к.Кристиян Николов, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения. Моли се
за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не са
направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноски по
настоящото дело. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
платеното от въззивника адвокатско възнаграждение и се иска неговото намаляване
до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за
допустима и следва да я разгледа по същество.
Производството по гр.д.№ 36/2020 г. по описа на РС-Поморие
е образувано по исковата молба на Г.Г.Д. против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1900.73 лв., представляваща едностранно начислена сума, вследствие на установено
неизмерено количество електрическа енергия общо от 9832 kWh за периода от 10.02.2019 г. до
08.05.2019 г., за имот в гр.Ахелой, общ.Поморие, ул.“И.“ № * с ИТН – ***95, за
която сума е издадена фактура № ***42/20.11.2019 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е мрежови клиент на
ответното дружество, като през м.ноември 2019 г. е получил по пощата издадена
от ЕР ЮГ фактура № ***42/20.11.2019
г. за сумата от 1900.73 лв., с която дружеството едностранно е коригирало
сметката му за доставена ел.енергия за минал период, която следвало да се
доставя от друго лице – крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Посочил е, че за процесния период редовно и своевременно е заплащал
ежемесечните си фактури за доставена ел.енергия на крайния снабдител, с който именно
има правоотношения по доставка на ел.енергия, а не с ответното дружество. Ищецът е изложил
подробни твърдения и доводи за недължимост на процесната сума, които са
възпроизведени и в депозираната от него въззивна жалба.
В писмения отговор ответното дружество е оспорило иска
като неоснователен, тъй като корекцията на сметката е извършена правомерно на
основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.50, ал.1, б.“а“ ПИКЕЕ. Изложени са
доводи, че процесната
сума е начислена при наличието на
законовите предпоставки за това и в размер, съобразен с действащите
ПИКЕЕ от 2019 г., съгласно които преизчисленията на количеството ел.енергия се
извършва от операторите на съответните електрически мрежи, като ответникът няма
задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца.
В подкрепа на
твърденията си страните са ангажирали доказателства.
По делото е безспорно, че ищецът е потребител на
електроенергия и абонат на ответното дружество с кл.№ ***62, за обект на
потребление в гр.Ахелой, ул.“И.“ № *, с
ИТН: ***95. Видно от представения Констативен протокол № 491690 от
08.05.2019 г., на същата дата служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са
извършили проверка на електромера на ищеца с № **37, намиращ се в електромерно
табло, изнесено на границата на имота, заключено, като при извършеното
контролно измерване с еталон № 0707236, марка EMSYST
е констатирана грешка в измерването – минус 90,5 %,
поради което електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза.
Протоколът е подписан от служителите на ЕР ЮГ, извършили проверката, както и от
двама свидетели, поради това, че клиентът не е бил открит. За съставения
констативен протокол ищецът е уведомен с писмо, връчено на 13.05.2019 г., видно
от представеното по делото известие за доставяне (л.18). От представения
Протокол от метрологична експертиза на БИМ с № 183/27.05.2019 г. се установява,
че пломбите отдясно и отляво са унищожени (отваряни и притиснати), осъществяван
е достъп до вътрешността на електромера, като
от вътрешната страна между кл.1 и кл.3 на клемния блок е монтиран шунт от меден
проводник, непринадлежащ към конструкцията на електромера и в резултат на тази
манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия, като е
установена грешка в измерването – минус 89%. С оглед горните констатации, в представената
справка за коригиране на сметката за електроенергия е прието, че на потребителя
следва да бъдат доначислени 9832 kWh измерена, но нефактурирана електроенергия,
поради което от страна на ответника е коригирана сметката на ищцата и е
издадена фактура № ***42/20.11.2019 г. за сумата от
1900.73 лв., дължима вследствие установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел.енергия за електромер № **37 за периода от 10.02.2019
г. до 08.05.2019 г. За фактурата, констатираните обстоятелства, обусловили
извършената корекция на сметката и начисляване на сумата, ищецът е уведомен с
писмо, връчено му лично на 22.11.2019 г., видно от приложеното известие за
доставяне (л.25).
Съгласно
приетата пред ПРС съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че констатираното от метрологичната
експертиза на БИМ монтиране във вътрешността на електромера на меден проводник
(шунт) между клема 1 и клема 3, т.е. между входящата и изходящата токови клеми,
както и наличието на шунта, чието съпротивление е много малко, води до неотчитане
на цялата консумирана електрическа енергия от СТИ. По този начин само част от
тока преминава през токовия и напреженовия датчици към съответните входове на
аналогово-цифров преобразовател на микропроцесора и така електромерът измерва
грешно, като по-голяма част от потребената ел.енергия не се отчита и в случая
само 10,96 % от енергията е отчетена и фактурирана. Съгласно експертизата, от
справката на снетите показания на електромера е видно, че от 01.2019 г. до
05.2019 т. е доставяна ел.енергия на процесния обект, има редовни отчети на
показанията по месеци, като в паметта на електромера се съдържат данни за
нерегламентирано вмешателство в измервателното устройство, както следва: брояч
на отварянията на клемен капак – 75 пъти, дата на отваряне на клемен капак –
отварян на 16.12.2018 г. в 19 ч. 18 мин., брояч на отварянето на основен капак
– 3 пъти, дата на отваряне на основен капак – манипулация извършена на
16.12.2018 г. в 19 ч. 08 мин. Предвид това, вещото лице е посочило, че съгласно
данните от паметта на електромера манипулацията е извършена на 16.12.2018 г. в
19ч.08мин, т.е. 5 дни след като електромерът е бил монтиран на обекта и от този
момент същият е започнал частично да измерва консумираната ел.енергия. В тази връзка,
от представения по делото протокол за подмяна на електромер от 11.12.2018 г. е
видно, че на същата дата намиращият се към този момент в обекта на ищеца
електромер № ***63 е бил демонтиран за последваща метрологична
проверка и на негово място е монтиран процесния електромер № **37 с нулеви показания.
Съгласно експертизата, процесният електромер попада в групата на еднофазните
електромери, които подлежат на последваща проверка на 6 години и същият трябва
да премине такава проверка през м.10.2020 г. с оглед годината му на
производство 2016 г. Според вещото лице, методиката за
изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия е приложена правилно
в съответствие с ПИКЕЕ и неизмереното количество електроенергия
е правилно остойностено, съгласно чл.56, ал.З ПИКЕЕ.
Първоинстанционният съд е приел, че
с приемането на ПИКЕЕ (ДВ, бр.35 от 30.04.2019
г.) е налице законово основание за едностранно коригиране на сметката на потребителя,
но същото следва да се осъществи при спазване на Правилата. За правно ирелевантни са счетени възраженията
на ищеца за липса на виновно поведение, като е прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да
доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено
преизчисление на сметката му. Съдът е
приел, че процесният констативен протокол е законосъобразно
съставен от служители на ответника в хипотезата на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ, при
отсъствие на ползвателя
или негов представител,
подписан е от свидетели, които не са служители на ищеца, като е спазено и предписанието на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ за
уведомяване на абоната за проверката – съставения констативен
протокол е изпратен на ищеца. Районният съд е приел, че е спазена
и нормата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, тъй като е
била установена точната дата на въздействието и началото на неточното измерване,
корекцията е за 87 дни, извършена е от оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а не от снабдителя, съобразно предписанията на
ПИКЕЕ, поради което възраженията на ищеца в тази насока са приети за неоснователни. По горните съображения, ПРС е приел, че по делото е установено неточно измерване на количествата електрическа енергия,
доставяна на ищеца и корекцията на сметката му е извършена
при спазване на ПИКЕЕ, поради което дължи стойността на начислената му електроенергия. С оглед
на това, съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за
неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд
и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като РС-Поморие
е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства,
ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с
тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като
БОС я възприема изцяло. Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите
мотиви и изводи на ПРС за неоснователност на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, като въззивния съд ги намира за правилни и в съответствие със закона,
поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в
допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Спорът по делото е за законосъобразност на едностранно
извършената от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД корекция на сметката на ищеца за
потребена електроенергия за периода 10.02.2019 г. – 08.05.2019 г., а оттам и за
дължимостта на процесната сума, начислена от ответника на основание корекцията по
чл.50, ал.2 ПИКЕЕ.
Със Закона за енергетиката (ДВ-бр.54/2012 г.) е
въведено законово основание на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични ПИКЕЕ. Постановената след изменението на ЗЕ съдебна
практика на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/2014 г., I т.о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г., II т.о., Решение №
203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г., I т.о.) приемаше, че само при
едновременното наличие на горните предпоставки е завършена процедурата,
създаваща право за енергодружеството да извършва едностранно корекция на сметки
за минал период.
Понастоящем, обаче, с
Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д.№ 961/2016 г. на ВКС, II т.о. е прието по
отношение на доставчика „Енерго-Про
Продажби“ АД, че в чл.24 от ОУ е предвиден ред за уведомяване на потребителя на
ел.енергия за извършената корекция, която разпоредба е почти идентична с тази в
общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и на
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД. Следва да се посочи, че законодателната идея,
заложена в нормата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, е да се гарантира възможността на
потребителя да узнае за корекцията в хода на извършването ѝ, т.е.
крайният снабдител да е положил усилия да запознае клиента с резултата от
проверката и с параметрите на евентуално предстоящата корекция, по начин,
позволяващ на потребителя надлежно да се запознае със същите и да възрази срещу
тях. Когато това е направено, ирелевантно е обстоятелството дали предвиденият в
общите условия на ответника ред формално погледнато е такъв по смисъла на
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, тъй като от значение е практическото приложение на същия.
В конкретния случай, по делото са представени доказателства, че ответното
дружество е уведомило ищеца на 13.05.2019 г. за констативния протокол и на
22.11.2019 г. за доначислената сума за консумирана, но незаплатена електрическа
енергия, като от исковата молба е видно, че ищецът е узнал за корекцията на
сметката и е имал възможността и е упражнил защитата на правата си, подавайки
настоящия иск до съда. В тази връзка, с Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№
2991/2018 г. на ВКС, III г.о., е прието, че ако в общите условия в противоречие
с чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но нарушението
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато
това задължение се установява по съдебен ред. С цитираното решение на ВКС,
което настоящият състав отчита като такова, променящо практиката и което изцяло
споделя, се възприема правото на двете страни да установят в спорното съдебно
производство, при условията на равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли
е извършена корекция на сметката на съответен абонат, потребил ли е той
количеството ел.енергия и дължи ли се цена по-висока от тази на некоригираната
му фактура. Въпросът за предвиждането на ред за уведомяване на потребителя на
ел.енергия за извършената корекция е изключен от обсъждане, доколкото в
хипотезите на неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно към
неоснователното разместване на блага.
С оглед гореизложеното, неоснователно се явява
оплакването на въззивника за липса на специален ред за уведомяване на клиента
за корекция на фактурата му, предвиден в разпоредбата на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ.
Липсата на ред за уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че
абонатите получават уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на
съответната мрежа, не променя факта на дължимост на сумата, при положение, че
се установи неправилно отчитане/неотчитане на консумирани ел.енергия и мрежови
услуги. Поради това, въззивният съд намира, че спорът по настоящото дело не
може да бъде разрешен само на плоскостта на аргумента за липса на ред за
уведомяване на клиента за изготвена корекция на сметката му.
Следва да се има предвид също, че клаузите в Общите условия на ответното
дружество, почиват на общите правила на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 ЗЗД, които
прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената
на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители
на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба,
сключени при публично известни общи условия. Обстоятелството, че абонатът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не
изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената
електроенергия. Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия)
също не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение.
В Закона
за енергетиката не се съдържат
специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД
относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От
това следва, че когато е било доставено определено количество електрическа
енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да
доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди
изменението на чл.83, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ
с решения на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. и адм.д.№ 3879/2017 г.), този извод
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане
на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС
(Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на III г.о., Решение № 150/26.06.2019
г. по гр.д.№ 4160/2018 г. на III г.о., Решение № 21/01.03.2017 г. по т.д.№
50417/2016 г. на I г.о.), чиито изводи се споделят от въззивната инстанция с
настоящото съдебно решение, с което съдебният състав изоставя досегашната си
практика, базирана на Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/2014 г. на ВКС,
I т.о. и Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, II т.о.
Неоснователни са и възраженията на
въззивника за неправилно приложение на реда по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ за извършване
на корекцията на сметката му за ел.енергия. Действащите понастоящем ПИКЕЕ са приети от ДКЕВР и
обнародвани в ДВ-бр.35 от 30.04.2019 г., като влизат в сила от 04.05.2019 г.
Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите
при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и начините, по
които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
енергия, са регламентирани в Раздел ІХ, чл.49 – чл.58 от ПИКЕЕ. В § 2 от ПЗР на
ПИКЕЕ е посочено, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите,
които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в
сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол. Следователно, в конкретния случай следва да се направи
извод за приложимост и относимост на ПИКЕЕ (ДВ, бр.35/30.04.2019 г.) към
процесната корекция на сметката на ищеца, доколкото като релевантен момент за
темпоралното действие на Правилата е определена датата на съставяне на
констативния протокол, която в процесния случай е 08.05.2019 г.
В раздел IX от новите ПИКЕЕ се урежда редът и
начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия, като в
сравнение с отменените Правила се разкрива по-детайлна правна регламентация. С
новите правила титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа, което право се извежда от изричните норми на
чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към
обществото“; ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа
дължимата сума, определена от него по реда на ал.1. Следователно, титуляр на
вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в
случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД, което е легитимирано и да отговаря по
предявения отрицателен установителен иск, а задължено лице е „ползвателят на
мрежата“. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.41а от ДР на ЗЕ,
„ползвател на мрежата“ е физическо или юридическо лице – ползвател на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо ел.енергия в
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава
мрежа. С оглед така дадената дефиниция, ползвател на мрежата е и крайният
потребител, в случая ищеца Г.Д., доколкото като потребител на ел.енергия,
притежавания от него имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа.
Настоящата инстанция намира за неоснователни
възраженията на въззивника за незаконосъобразност на ПИКЕЕ, тъй като същите са
приети от компетентен орган – КЕВР, на който е възложено с нормата на чл.21,
ал.1, т.3 ЗЕ, да приема подзаконови нормативни актове, предвидени в този закон,
а именно правила за измерване на количествата електрическа енергия, съгласно
чл.83, ал.2 ЗЕ. Процесните ПИКЕЕ не противоречат на Закона за енергетиката, както
и на Директива 2009/72/ЕО, като тези възражения във въззивната жаллба също са
неоснователни. Следва да се има предвид, че предоставената възможност на
оператора на електроразпределителната мрежа за начисляване на количество
електрическа енергия в изрично предвидените от ПИКЕЕ случаи и при спазване на
стриктни формални изисквания цели максимална защита на правата на потребителя.
Безспорно е, че правоотношението по доставка на електрическа енергия не е и непоискана
услуга, а на него следва да се приравнят и случаите на неточно отчитане.
Последните целят да се установи реалното количество потребена ел.енергия, а при
грешка в отчитането, причинена от неизправност на СТИ или пък вследствие на
външна намеса (както е и в настоящия случай), да се заплати прогнозната пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологични разходи.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че
разпоредбите на чл.49-58 ПИКЕЕ (2019 г.), вкл. и чл.50, ал.2 от същите Правила,
относими към механизма на корекция на количеството ел.енергия при установена
промяна в схемата на измервателната система, са действащи към процесния период
и регламентират предпоставките, даващи основание на ответника да извършва
едностранна корекция на потребената ел.енергия, респ. методиката, по която се
извършва корекцията. Ето защо, тези разпоредби намират приложение в
разглеждания случай и регулират спорното правоотношение, поради което
изложените в този смисъл възражения във въззивната жалба са неоснователни.
От доказателствата
по делото е безспорно установено, че при извършена на 08.05.2019 г. проверка от
служители на ответното дружество е констатирано, че електромерът на ищеца измерва
с грешка, а от извършената метрологична експертиза в БИМ е установено, че
грешката в измерването е поради промяна в схемата на свързване. В тази връзка, приетата пред първата инстанция СТЕ
установява, че наличието на поставен мост (шунт) между входящата и изходящата
токови клеми малкото съпротивление на шунта води до неотчитане на цялата
консумирана електрическа енергия, като по този начин само част от тока
преминава през токовия и напреженовия датчици към съответните входове на аналогово-цифровия
преобразовател на микропроцесора и така електромерът измерва грешно, като по-голяма
част от потребената ел.енергия не се отчита и в случая само 10,96 % от
енергията е отчетена и фактурирана. От експертизата се установява още, че в
случая от паметта на електромера е видно, че за процесния период е доставяна
ел.енергия на обекта на ищеца, като манипулацията на електромера е извършена
още на 16.12.2018 г. и началният момент на неточното отчитане е определен.
Съгласно заключението, методиката за изчисляване на неотчетеното количество
енергия е правилно приложена и неизмереното количество енергия е правилно
остойностено, съгласно чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. Към момента на извършване на
процесната проверка и съставяне на констативния протокол са действали правилата
на чл.49-58 от ПИКЕЕ, които безспорно са спазени от ответното дружество, видно
от данните по делото.
Ето защо настоящият състав счита, че при
съставяне на протокола и при извършване на корекцията на сметката на ищеца е
спазена законовата процедура по ЗЕ и ПИКЕЕ, поради което същият дължи на
ответното дружество сумата от 1900.73 лв. по фактура № ***42/ 20.11.2019 г., с която е коригирана
сметката му за електроенергия за периода от 10.02.2019 г. до 08.05.2019 г., за
обект на потребление в гр.Ахелой, ул.“И.“ № *, ИТН ***95, клиентски № ***62.
Това води до извод за неоснователност на предявения отрицателен установетелен
иск по чл.124, ал.1 ГПК, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените съображения, БОС намира,
че въззивната жалба е неоснователна и не може да бъде уважена, а поради
съвпадане изцяло на изводите на въззивния съд с тези на първата инстанция,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и направените
от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на въззивника такива не
му се следват, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да заплати на
въззиваемия-ответник направените по настоящото дело разноски в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл.78, ал.8 ГПК,
вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260002/20.08.2020 г., постановено
по гр.д.№ 26/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Поморие.
ОСЪЖДА Г.Г.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, сумата от
100 лв. (сто лева) за направените
във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
(чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.