Р Е Ш Е Н И E
№
гр. В. 20.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV - наказателен състав в публично заседание на 27.07.2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц.като
разгледа докладваното от съдията НАХД №1176
по описа за 2020г. на ВРС,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2740 от 12.11.2019г.
на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“/ДА „ДРВВЗ“/ - гр.С., с което на Д.Р.С. ***, с ЕГН **********,
в качеството и на управител
на „ДМВ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С. общ.С., район Л., квартал Л., бул.„***“ №***, са наложени административни
наказания, както следва:
По т.1 - ГЛОБА в размер на 14 500 лева /четиринадесет хиляди и петстотин лева/ - за извършено нарушение на чл.69, ал.1 пр.3, вр. чл.56 ал.1 т.9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти ЗЗНН/,
По т.2 - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева -
за извършено нарушение на чл.69, ал.1 пр.3, вр. чл.56 ал.1 т.9 от ЗЗНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА ответника Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“- гр.С. да ЗАПЛАТИ на жалб. Д.Р.С. ***, разноските по делото – сумата от 1000.00/хиляда/ лева – за адвокатски хонорар съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд В. в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
Д.Р.С. ***, с
ЕГН ********** управител на „ДМВ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., общ.С., район Л.,
квартал Л., бул.„***“ №***, е обжалвала НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2740 от 12.11.2019г.
на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“/ДА „ДРВВЗ“/- гр.С., с което в качеството и на управител на дружеството на основание чл.8, ал.2 т.15, вр. чл.69,
ал.1 пр.3, вр. чл.56 ал.1 т.9 от ЗЗНН, са и` били наложено административни
наказания – две Глоби в общ размер на 15 000 лева, за извършени нарушения,както следва:
По т.1 - ГЛОБА в размер на 14 500 лева /четиринадесет хиляди и петстотин
лева/ - за извършено нарушение на чл.69, ал.1 пр.3, вр. чл.56 ал.1 т.9 от ЗЗНН/,
По т.2
- ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева -
за извършено нарушение на чл.69, ал.1 пр.3, вр. чл.56 ал.1 т.9 от ЗЗНН.
Жалбоподателят
в жалбата си, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален
представител адв.Г.М. ***, излага подробни доводи за некоректно, едностранно и
в разрез със закона събиране на доказателствата от страна на АНО по
административното производство осъществено при грубо нарушаване правата на
наказаното лице, като наред с това навежда доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на процесуалния
закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответникът по
делото чрез юрисконсулт К., в съдебно заседание и с писмено
становище излага съображения за неоснователност и необоснованост на
депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде
потвърдено.
Производството по делото е по
реда на чл.59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд - гр.В., като провери основателността на
жалбата, съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по
делото доказателства прие следното от фактическа страна:
Търговско дружество „ДМВ“ ЕООД гр.С. е съхранител по смисъла на § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби на ЗЗНН
и е вписан в Регистъра на лицата - съхранители под №28, със складове
регистрирани по реда на чл.38 ЗЗНН. Въз основа на Заповед
№РД-10-116/19.04.2019г. на Директора на ТД „ДР”П.било разпоредено
извършване на проверка от служителите на
Териториална Дирекция „Държавен резерв” - гр.П.- А.Г.Н., В.Л.Й. и Д.И.Т. всички
на длъжност гл.експерт при ТД „ДР”П..
Предмет на проверката било установяване фактическата наличност
от запаси за извънредни ситуации, съхранявани в склад с рег.№ 0124 регистриран по реда на чл.38 от ЗЗНН собственост на дружество „ДМВ“ЕООД, както и изпълнението на дадени задължителни предписания с КП №1595 от 09.04.2019г. съставен във
връзка с изпълнение на задълженията по чл.34 от ЗЗНН на
дружество в качеството му на съхранител.
Проверката била извършена на място в Петролна база гр.
В. ул.“***“ *** и по документи. С писма изх.№1595-1/16.01.2019г.
и изх.№1595/ 16.01.2019г. изпратени
на адреса по седалище и управление
на“ДВМ“ ЕООД гр. С. ж.к. „Л.“ бул. ***№***
и по постоянен адрес на управителя
на дружеството Д.С. *** - С. била поканена да се яви лично или да изпрати
упълномощен представител на дата 23.04.2019г.
в 11:00 часа, за участие в извършване на проверка в складовата база на „ДМВ“
находяща се гр.В. ул.“***“ ** и да носи писмени доказателства за изпълнение на
предписанията дадени в Констативен Протокол №1595 от 09.04.2019г., като поканата била връчена на 17.04.2019г.
На посочената дата 23.04.2019г управителят С. не била ангажирала за участие в
проверката упълномощено лице, поради което проверката протекла в присъствието
на В.А.Н.технически организатор в „ДМВ“ ЕООД Петролна база гр.В., която е
неупълномощен представител на дружеството. По
време на извършената проверка на проверяващите, не били предоставени документи
удостоверяващи изпълнение на дадените с констативен протокол №1595 от
09.04.2019г. задължителни предписания. Било
извършено замерване на съхраняваните запаси за извънредни ситуации за склад
рег.№ 0124 при което замерване се е установило, че е липсващото количество
гориво в размер на 488,065 тона запаси за извънредни ситуации от гориво за
дизелови двигатели не е възстановено. За резултатите от проверката бил съставен
КП №1595 от 23.04.2019г.
Въз основа на направените констатации по време на
проверката било възприето, че Д.Р.С. в качеството си на управител на „ДМВ“ ЕООД
гр. С. не е изпълнила дадените задължителни предписания с КП №1595 от
09.04.2019г. с което същата е извършила две нарушения по чл.69, ал.1 предложение 3 във връзка с чл.56, ал.1
точка 9 от ЗЗНН.
С писмо изх.№1595 от 25.04.2019г. до Д.С. е изпратена
покана за явяване за съставяна на АУАН. На посочената в писмото датата същата
не се е явила.Служителите на наказващият орган въз основа на констатациите в КП №1595 от 23.04.2019г. пристъпили към
съставяне на АУАН, като процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е
развила в отсъствието на управителят на дружеството - Д.Р.С. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, като за
извършените от Д.Р.С., в качеството и
на управител на дружеството, нарушения по ЗЗНН от св. В. Я.Й. в качеството
му на актосъставител бил съставен касаещият настоящото производство - АУАН с №1595 от 07.05.2019г. за това, че: С., в качеството и на управител на дружеството и определена за
отговорник по изпълнение на дадените предписания не е изпълнила дадените
задължителни предписания, а именно:
1.„ДМВ“ ЕООД в качеството му на съхранител по ЗЗНН да
възстанови липсващото количество в размер на 488,065 тона запаси за извънредни
ситуации от гориво за дизелови двигатели, за който е поело задължения да
съхранява, за изпълнение на задълженията по ЗЗНН на задължението за периода от 30.01.2018г.
до 30.01.2019 г. лице „ДМВ“ ЕООД;
2.„ДМВ“ ЕООД в качеството му на съхранител по ЗЗНН, да
представи в ЦУ на ДА ДРВВЗ или ТД ДР г. П.необходимите документи изискуеми по
ЗЗНН, с което да удостовери създадените ЗИЗС от гориво за дизелови двигатели за
който е установена липса в размер на 488,065 тона.
Така формулираното административно обвинение било квалифицирани от актосъставителя, като
нарушение на чл.69, ал.1 пред.3 във
връзка с чл.56, ал.1 т.9 от ЗЗНН. Изрично е посочена Дата на извършване
на нарушението: 23.04.2019г..
Така изготвеният акт е връчен срещу подпис на 17.10.2019г. на наказаното лице С..
След запознаване със съдържанието на акта и подписването му, в полето за
обяснение и възражения С. е посочила, че има възражения, които ще представи в
законоустановения срок. В срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН е постъпило възражение входирано с №1595 от 22.10.2019г., в което С. възразява срещу съставеният АУАН
твърдейки, че не е извършила нарушението сочейки, че акта препраща към констатации
в който една и съща липса е съотнесена към отговорността на дружеството както
като съхранител, така и като задължено лице.
Въз основа на така съставеният акт било издадено и
обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№2740 от 12.11.2019г. на Председателя
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, за две допуснати нарушения по чл.56, ал.1 т.9 от ЗЗНН, с което за
описаните нарушения на жалбоподателя С. били наложени на основание чл.69, ал.1 пред.3 от ЗЗНН, две административни наказания, както следва:
По т.1 - ГЛОБА в размер на 14 500 лева.
По т.2 - ГЛОБА в размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно:
показанията на свидетелите В.Л.Й. и Д.И.Т. имащи качество на
актосъставител и на свидетел по акта, АУАН с №1595 от 07.05.2019г., КП №1595 от 23.04.2019г., КП №1595 от 09.04.2019г., както и останалите писмени доказателства приложени
с административно-наказателната преписка и в хода на съдебното следствие, които
се кредитират в цялост. Доколкото, обаче, изведената фактическа обстановка не
се оспорва от страните, съдът намира за ненужно по-детайлното, поотделно и
съвкупно анализиране на доказателствата.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения
срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално
допустима и
основателна по следните съображения:
При извършената служебна
проверка за законосъобразност, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентно
за това лице на основание чл.58 вр.чл.55 ал.4 от ЗЗНН и приложената Заповед № РД-10-262/21.12.2018г.
на Председателя на ДА ДРВВЗ издадена във вр. с чл.37 ал.1 б.“б“ от ЗАНН, респективно обжалваното Наказателно
Постановление е в изискуемата от закона писмена форма, издадено е от
компетентно за това лице съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.15 от ЗЗНН и чл.47 ал.1 б.“б“ от ЗАНН, като и АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34 ЗАНН.
От събраните доказателства
по делото се установява, че с Констативен протокол /КП/ №1595 от 09.04.2019г. са
дадени задължителни предписания на „ДМВ“ ЕООД, в качеството му на съхранител по
ЗЗНН, както следва:
-
да възстанови
количеството в размер на 488, 065 тона запаси за извънредни ситуации (ЗИС) от
гориво за дизелови двигатели, за които е поел задължение да съхранява за
периода от 30.04.2018г. до 30.04.2019 г.,
-
както и да
представи в ЦУ на ДА ДРВВЗ или ТД ДР г. П.необходимите документи изискуеми по
ЗЗНН, с което да удостовери създадените ЗИС от гориво за дизелови двигатели за
който е установена липса в размер на 488,065 тона, като и двете предписания
били със срок на изпълнение 22.04.2019г.,
а като отговорно лице за изпълнението е управителя на дружеството Д.Р.С..
С това формално на два пъти е осъществен
състава на чл.69 ал.1 от ЗЗНН,
съгласно, която норма - "Който ….
не изпълни задължителни предписания на служителите по чл.55, ал.4, …… се наказва с глоба от 500 до 15 000
лв."
КП №1595
от 09.04.2019г. е подписан от комисията извършила проверката, като е
налице подпис за запознаване с протокола и връчване на екземпляр от него на
представител на дружеството, без да е посочена и отразена дата на връчване.
При извършена
на 23.04.2019г.
последваща проверка на дружеството от органите
на АНО във връзка с така дадените предписания с горепосочения КП във връзка с
тяхното изпълнение, е съставен Констативен протокол №1595 от 23.04.2019г., с който е констатирано, че за периода от 09.04.2019г.
до момента на последващата проверката от 23.04.2019г.,
дружеството не е възстановило, нито количеството в размер на 488, 065 тона ЗИС
от гориво за дизелови двигатели, нито са постъпвали някакви документи изискуеми
по ЗЗНН, с който да се удостовери създадените ЗИЗ от гориво за дизелови
двигатели - в ЦУ на ДА ДРВВЗ или ТД ДРг. П.,
доказващи изпълнението на дадените с Констативен
протокол №1595 от
09.04.2019г. задължителни предписания.
Следва да се посочи, че и с двата протокола – и с КП
№1595 от 09.04.2019г. и с КП №1595 от 23.04.2019г. е
констатирано, че при извършената проверка на място в – обекта на дружеството - складовата база на „ДМВ“ находяща се гр.В.
ул.“***“ ** - е запечатана от Агенция Митници още на 29.11.2018г., който факт е бил известен на органите на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, още от датата на запечатването към които момент
органите на същият са присъствали в обекта, като също така и към двата визирани
КП, са приложени копия от Протокола за
запечатването от Агенция Митници, нещо повече въпросният обект е бил
многократно предмет на аналогични проверки от страна на наказващият орган и то
при наличието на информация, че запечатването му продължава да е активно
включително и към момента на изготвянето на двата коментирани Констативни протокола – месец април 2019г. Поради изложеното и
именно поради това знание на наказващият орган буди недоумение упоритостта му
да прави аналогични проверки, с които да констатира едни и същи обстоятелства,
за които да санкционира посоченото дружество и представляващите го лица.
Изводимо от изложеното, е че базата на дружеството находяща
се в гр.В. на ул.“***“ **, в която е следвало да се изпълнят предписанията, е
била запечатана
на /29.11.2018г./ тоест много преди
извършената проверка обективирана в КП №1595
от 09.04.2019г. и дадените с него предписания, като тази база е останала запечатана до края на срока на
дадените предписания - 22.04.2019г.,
при което обективно не е било възможно изпълнението на предписанията.
Безспорно, по делото не се съдържат данни за това
жалбоподателката С. да е предприела действия по изпълнение на дадените
предписания, за които е отговаряла, но също така, за да е субективно
съставомерно бездействието й по чл.69
ал.1 от ЗЗНН, то трябва да е умишлено и целящо негативните последици,
произтичащи от неизпълнението на дадените предписания. В случая очевидно не се
касае за целенасочено бездействие, а за обективна невъзможност да бъдат
изпълнени предписанията на наказващия орган. Затова и настоящият съдебен състав
приема, че вмененото нарушение е субективно несъставомерно и наказващият орган,
имайки знанието за наличното запечатване на обекта предмет на проверката, е
следвало да съобрази, че дадените от него предписания са фактически неизпълними
и да не пристъпва към ангажиране на административно-наказателна отговорност.
Несъобразявайки изтъкнатото от съда, АНО е достигнал до хипотеза, в която
неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателката С. и НП подлежи на
отмяна.
Същевременно и въпреки констатациите по същество на спора настоящият
съдебен състав намира, че административнонаказателното производство е протекло при
допускане на съществени процесуални нарушения, които са основание за неговата
отмяна.
За да бъдат спазени изискванията на
административнонаказателната процедура, е необходимо актът да бъде съставен от
надлежни лица и в установените срокове - при съставянето му да бъдат спазени
законовите изискванията относно формата, необходимите реквизити и начина на
съставяне; да бъде връчен на нарушителя препис; в последствие НП да бъде
издадено от надлежен орган и в установените срокове, като същото да отговаря на
изискванията за форма и реквизити; с него да бъде наложено наказание от вид и
размер, предвидени в закона за съответното нарушение.
Безспорно,
в рамките на производството пред настоящия състав се установява, че при
съставянето на АУАН, както и при предявяването на издаденото въз основа на него
НП, не са спазени законовите изисквания, което е намерило израз във следното:
На първо
място с Акта за установяване на административното
нарушение се повдига административно наказателното обвинение спрямо
лицето определено като нарушител. Именно за това административното
обвинение трябва да е достатъчно добре изложено, така че да не е двусмислено,
неясно или непълно в тази връзка разпоредбите на чл.42 от ЗАНН изчерпателно сочат задължителните реквизити, които
следва да са описани в него.
От съдържанието на съставения АУАН с №1595 от 07.05.2019г.
в предпоследният и последен абзац на /стр.1/, от които се чете, че :
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
„1.„ДМВ“ ЕООД в качеството му на съхранител по
ЗЗНН да възстанови липсващото количество в размер на 488,065 тона запаси за
извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели, за който е поел задължения
да съхранява, за изпълнение на задълженията по ЗЗНН на задължението за периода
от 30.04.2018г. до 30.04.2019 г. лице „ДМВ“ ЕООД;
Срок: 22.04.2019 г.
Отговорник: Д.Р.С. - ЕГН: **********
в качеството й на Управител на „ДМВ” ЕООД.
2.„ДМВ“ ЕООД в качеството му на съхранител по ЗЗНН, да
представи в ЦУ на ДА ДРВВЗ или ТД ДР г. П.необходимите документи изискуеми по
ЗЗНН, с които да удостовери създадените ЗИС от гориво за дизелови двигатели, за
които е установена липса в размер на 488,065 тона. “
Срок: 22.04.2019 г.
Отговорник: Д.Р.С. - ЕГН: **********
в качеството й на Управител на „ДМВ” ЕООД.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
се извежда извод, че жалбоподателят Д.Р.С. е извършила
с бездействието си едно административно
нарушение квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на чл.69, ал.1 пред.3 във връзка с чл.56, ал.1
т.9 от ЗЗНН, изразило се в неизпълнение на посочените две предписания.
При това в АУАН изрично е посочена и Дата
на извършване на нарушението:
23.04.2019г.
Прави впечатление, че никъде във съдържанието на АУАН,
не се говори за две нарушения,
напротив навсякъде актосъставителя
използва единствено, а не множествено число, използвайки формулировката: „Нарушението е извършено и констатирано
на….;място на извършване на нарушението…; Нарушението е извършено….; извършила
нарушение на……..; От нарушението са претърпени ….“
Очевидно е че актосъставителя неправи разлика, че
наличието на две деяния макар и нарушаващи една и съща правна норма – тази на чл.69, ал.1 пред.3 във връзка с чл.56, ал.1
т.9 от ЗЗНН, /която също е изписана еднократно/, водят до наличие на две
отделни независими едно от друго нарушения, което води до крайният извод, че актосъставителя приема така твърдените две деяния, като едно нарушение осъществено в един ден от наказаното лице. При
така направеното, в акта описание на нарушението и посочена цифрово правна
квалификация и за нарушителя и за съда е неясна волята на актосъставителя.
Твърдението, че жалбоподателя С. е осъществила едно
нарушение продължава и в НП, чак до лист втори от същото, където в абзац трети
се сочи:
„С
неизпълнение на дадените задължителни предписания в Констативен протокол №
1595/09.04.2019г., Д.Р.С. - управител на „ДМВ“ ЕООД, определена за отговорно
лице по изпълнението им, е извършила нарушение на чл. 69, ал. 1, предложение
трето, във връзка с чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН.
Едва в следващото изречение на лист втори и
констатирал пропуска на актосъставителя, за първи път административнонаказващия
орган се е опитал да коригира допуснатото нарушение от актосъставителя, като
вече е посочил:
„Неизпълнението на всяко от двете предписания представлява самостоятелно нарушение на разпоредбата на чл.69, ал.1, предложение
трето от ЗЗНН.
Нарушенията
са
извършени на 23.04.2019г. - денят, следващ деня, в който е изтекъл срокът за
изпълнение на предписанията.
Място
на извършване на нарушенията: гр. В.. ул. „***“ ** -
Петролна база В..“
След което АНО, на основание чл.8,
ал.2, т.15, чл.69, ал.1 пр.3, във вр.с чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН и чл.18, пр.2
от ЗАНН, е наложил за двете извършени нарушения, две отделни санкции –
съответно едната в предела на максимума, а другата в предела на миниума на
санкционната разпоредба без да мотивира та дори и с един ред това свое решение.
Съгласно изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН и на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН описанието на нарушението в акта и в
наказателното постановление изисква излагане на фактическите и правни съображения
за осъществяването му, с което се гарантира правото на субекта да узнае в какво е обвинен и да организира защитата си. В случая от
описанието не е ясно какво точно административно обвинение се повдига, за едно
или за повече извършени нарушения. Декларативното посочване на фактите, без
излагане на доводи, чрез проявата в действителността на кои от тях контролните
органи считат, че с поведението си лицето е реализирало един или повече състави
на нарушение, е съществен порок на акта, защото препятства правото на
санкционираното лице да разбере
обвинението.
В случая със
съставеният АУАН актосъставителя
твърди, че с две отделни деяния жалбоподателя С. е извършила едно
административно нарушение, докато административнонаказващия орган в
издаденото НП твърди, че са налице две деяния представляващи две нарушения и съответно е наложил две санкции. Акта и Наказателното
постановление трябва да са в синхрон и съдържанието им да не се разминава, при
това волята на актосъставителя при изготвяне на АУАН, а след това и на
административнонаказващия орган при изготвяне на НП, следва да бъде ясно
изразена с оглед възможността от една страна наказаното лице да разбере в какви
и колко точно на брой нарушения е обвинен, за да може да организира адекватно
защитата си, а от друга страна с оглед възможността на съда да упражни контрол
върху обжалваният акт. В случая обаче липсата на необходимата конкретизация в
АУАН изразила се в /липса на ясна конкретизация на две административни нарушения със съответстващите им словесни описания и цифрово определена правна квалификация
на твърдените за нарушени правни норми - поставя съда пред необходимостта да
тълкува действителната правна воля, обективирана в АУАН, а след това и в
Наказателното Постановление, което е недопустимо.
С така формулираното описание в АУАН на твърдяното
„административно нарушение“ освен, че е допуснато нарушение на чл.42 т.4 и
т.5 от ЗАНН, е допуснато
нарушение и на чл.18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба: „Когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“.Допуснатото
нарушение в хода на административноказателното производство не може да се
санира в съдебната фаза, предвид правната природа АУАН, чрез което се повдига
обвинение и наказателното постановление, чрез което спрямо дееца се реализира
административнонаказателната отговорност и се налага наказание.
На следващо
място съдът констатира още едно
допуснато от наказващият орган нарушение на изискванията въведени с ЗАНН, отнасящи
се до начина на определяне на размера на наложените санкции.
С издаденото наказателно постановление АНО, на основание чл.8,
ал.2, т.15, чл.69, ал.1 пр.3, във вр.с чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН и чл.18, пр.2
от ЗАНН, е наложил за двете извършени нарушения, две отделни санкции на жалбоподателката Д.Р.С., както следва:
1.за неизпълнено първо задължително
предписание - да възстанови количеството в размер на 488,065 тона запаси за извънредни
ситуации от гориво за дизелови двигатели, за което ДМВ“ ЕООД в качеството му на
съхранител по ЗЗНН, е поел задължение да съхранява, за изпълнение на
задълженията по ЗЗНН на задълженото за периода от 30.04.2018 г. до 30.04.2019
г. лице „ДМВ“ ЕООД;представляващо нарушение на - чл.69, ал.1 пр.3, във вр.с чл.56, ал.1, т.9 от ЗЗНН - ГЛОБА в размер на 14 500 (четиринадесет хиляди и
петстотин) лв.
2.
за неизпълнено второ задължително предписание - да представи в ЦУ на
ДА ДРВВЗ и ТД ДР - гр. П.необходимите документи, изискуеми по ЗЗНН. с които да
удостовери създадените ЗИС от гориво за дизелови двигатели, за които е
установена липса в размер на 488,065 тона в Петролна база В., собственост на
„ДМВ“ ЕООД. с адрес: гр. В., ул. „***“ **; представляващо нарушение на - чл.69, ал.1 пр.3, във вр.с чл.56, ал.1,
т.9 от ЗЗНН - ГЛОБА в размер на 500
(петстотин) лв.
Както вече се посочи по горе съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗНН "Който
не окаже съдействие при
извършване на проверка, възпрепятства нейното извършване, не изпълни задължителни предписания на служителите по чл.55, ал.4,
писмени указания на председателя на агенцията или допусне такива
действия, се наказва с глоба от 500
до 15 000 лв.".
За така определените наказания в НП,
липсва както вече се изтъкна по - горе каквато и да е мотивировка защо първата от наложените санкции е в
предела на максимума предвиден в
разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗЗНН, а другата в предела на миниума на санкционната разпоредба. В
този смисъл съдът споделя направеното от процесуалният представител на жалбоподателя
възражение, че определянето на наложените санкции за двете нарушения е станало
по неясни критерии. От друга страна, в аспекта на критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН„При
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя“, наказващият орган, не е изложил мотивировка защо е определил за
първото нарушение санкция при превес на -
отегчаващи вината обстоятелства, а за второто нарушение санкция
при превес на - смегчаващи
вината обстоятелства и без да е представил
доказателства за имотното състояние на нарушителя.
При липсата на доказателства в тази
насока изводите на АНО за добро имуществено състояние на нарушителя са
недоказани, поради което определеният с НП размер в почти максимален размер на наказанието за първото от вменените нарушения се явява
не съобразен със законовите критерии.
Границите на глобата, предвидени със санкционната норма, са от 500 до 15 000 лв. и наложената такава от наказващия орган от 14 500 лв., е несъответна на
тежестта на нарушението и на имуществения статус на извършителя. Доказателства
за смекчаващи и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства не са
представени и не са обсъждани от АНО, нито в хода на проведеното
административно производство, нито в хода на съдебното следствие по делото.
При това положение съдът намира
наложената санкция, по първото от вменените нарушения за несъразмерно и несъответно
на извършеното нарушение без съобразяване с конкретните обстоятелства по случая.
Предвид изхода на делото искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН - ответника – „Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси” – гр.С., следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
Д.Р.С. ***, сумата от 1000 лева, представляваща договорено и
заплатено изцяло в брой адвокатско възнаграждение за адвокат. В производство не
е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар поради, което
съдът не следва да обсъжда размера му.
Независимо от изложеното по същество на спора
настоящият съдебен състав счита, че допуснатите и очертани по – горe в настоящото изложение съществени процесуални
нарушения при изготвянето на АУАН и НП, водят до ограничаване правото на защита
на нарушителя - жалбоподател, който няма възможност да разбере, колко на брой и
какви точно нарушения се твърди, че е извършил, и да организира защитата си в
пълен обем, а от друга страна разминаванията в описаното, като нарушение/я и
санкциониране внася неяснота относно правно релевантните факти и състава на
извършеното адм. нарушение, които подлежат на доказване в административно наказателния процес, а от там и до порочност на
обжалваното НП, тъй като същите не могат да бъдат санирани от съда и в този
смисъл НП се явява незаконосъобразно.
Административния процес е строго формален
и свързан с прилагането на конкретни процесуални форми. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са
свързани с издаването на АУАН и НП,
и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по
конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби е уредено императивно
какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или
противоречието в тях /както е в конкретния случай/, винаги води до ограничаване
на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по
административно-наказателни дела.
Останалите съображения изложени по същество от страните съдът не счита за
необходимо да обсъжда, тъй като изложените по горе съображения за допуснатите
съществени процесуални нарушения са достатъчни и самостоятелни основания за
отмяна на атакуваният акт, защото са довели до ограничаване правата на жалбоподателя
в рамките на административното производство. Наличието на такива нарушения
обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2740/12.11.2019год.,
на Председател на Държавна агенция
Държавен резерв и военновременни запаси”/ДА ДРВВЗ/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При този
изход на делото ответника по жалбата Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“- гр.С. се ОСЪДИ
да ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Д.Р.С. ***, разноските по делото –
сумата от 1000.00/хиляда/ лева– за
адвокатски хонорар съгласно чл.63 ал.3
от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: