№ 154
гр. Благоевград, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200501021 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от К. ХР. Х.
чрез пълномощника си против решение № 905320/09.08.2021 г., постановено
по гр.д. № 2548/2020 г. по описа на РС-Благоевград, в частта с която иска за
имуществени вреди е уважен изцяло за сумата от 980 лв., а за неимуществени
вреди за уважения размер над сумата от 4000 лв.
Жалбоподателят счита, решението за незаконосъобразно. Според него
искът за имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен, тъй като според СМЕ не е било необходимо непременно
оперативно лечение, а е било възможно провеждане на консервативно
неоперативно лечение чрез намесване на костния фрагмент с ръце и
фиксиране на гипсова имобилизация за около 35-45 дни. По отношение на
присъдената сума за размера над 4000 лв. като обезщетение за имуществени
вреди, сочи че е нарушен принципа за справедливост за неговото определяне,
залегнал в чл. 52 ЗЗД. От разпечатките на снимките от социалните мрежи, е
видно, че ищцата, през който период твърди, че е понесла огромни
неимуществени вреди - е била активна като качените от нея снимки показват
изключително добро настроение в различни компании с други хора, както на
морето, така и в механи, нощни заведения и разходки на открито. Видно от
СМЕ затруднението на движението на ръката е за около 2 месеца, след което
1
основната функция на ръката - хващането ще се възстанови. Вещото лице е
уточнило, че претърпените болки през периода на възстановяване са с
различен интензитет по посока на намаляване. Мили решението в
атакуваните части да се отмени и се постанови отхвърлянето му. Претендира
разноски.
Въззиваемата оспорва жалбата като неоснователна. По отношение
на оперативната намеса сочи, че това не е нейн каприз или желание, а
преценка на медицинския екип, който я е прегледал и приел за лечение,
поради което правилно РС е присъдил сумата от 980 лв. По отношение на
размера на обезщетението за неимуществени вреди се сочи, че РС правилно е
преценил свидетелските показания, като е съобразил, че за снимките, които
са качени от ищцата в социалните мрежи не означава, че и такива са правени,
поради което правилно е съобразил показанията на св. М. и св. П., които са
били през цялото времe през периода на нейното възстановяване, от който
период имат преки и непосредiтвени впечатления. Моли решението в
атакуваните части да се потвърди. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
БлОС счита жалбата за допустима; постановеното решение също за
допустимо и валидно като за преценка основателността на доводите в същата,
въз основа на закона, тезите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
С решението, постановено от РС жалбоподателят К.Х. е осъден да
заплати на Л.Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 980 лв.,
представляваща стойността на медицинско изделие, вложено при наложилото
се оперативно лечение на левия горен крайник и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8000 лв. за причинените й болки,
страдания, изживян силен емоционален стрес, като и двете обезщетения са в
резултат на непозволеното увреждане, причинено й от К.Х. на 22.6.2019 г.,
съставляващо престъпление по чл. 133, ал. 2 от НК, за което той е признат за
виновен с влязла в сила на 25.6.2020 г. Решение № 4482/9.6.2020 г.,
постановено по нахд № 165/2020 г. по описа на РС-Благоевград.
К.Х. атакува изцяло решението досежно уважения иск за имуществени
вреди в размер на 980 лв. и частично за уважения размер над 4000 лв. до 8
000 лв. относно осъждането му да плати обезщетение за неимуществени
2
вреди.
Не се спори, установяващо се и от влязлото в сила на 25.6.2010 г.
Решение по анхд № 165/2020 г. по описа на РС-Благоевград, че К.Х. е признат
за виновен затова, че около 23.30 ч. на 22.6.2019 г. гр. Благоевград, в парк
„Македония“ по време на фестивала „Франкофоли“, чрез бутане с двете си
ръце в областта на дясната страна на тялото на Л. Б. ГР. и последвало падане
и подпиране на лявата ръка, й е причинил по непредпазливост средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост, което увреждане е довело
до трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям
от един месец – престъпление по чл. 133 във вр. с чл. 129 от НК, поради което
на основание същия законов текст във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен
от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
глоба.
От заключението на вещото лице, което е съобразило данните по
делото и е обобщило представената от ищцата медицинска документация се
установява, че ищцата първоначално е приета в Спешно отделение, откъдето
е насочена за лечение в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ
„Благоевград, АД, като в отделението обективно е установено деформиране и
оток, силна болка при опипване, ограничени пасивни и активни движения в
областта на лява гривнена става. С направените й рентгенографии е
установено счупване на шиловидния израстък на лявата лъчева кост, познато
като „счупване на типично място на лъчева кост“. В лечебното заведение й
проведено оперативно лечение – достигане по оперативен път до отчупения
костен фрагмент, наместване и фиксиране с метална плака.След приключване
на болничното лечение е проведено антибиотично, обезболяване с аналгин,
като са й насрочили два контролни прегледа.
Вещото лице сочи, че счупването е причинило на ищцата трайно
затруднение на движенията на ръката за около 2 месеца, след който срок
основната функция на ръката – хващането се е възстановило, като е
възможно пострадалата да продължи да изпитва болка при физическо
натоварване.
Сочи експерта, че счупването може да се възстанови за около 3 месеца,
като затруднението на движенията на лявата ръка също е било за около -3
месеца.
3
От свидетелските показания се установява, че ищцата в деня на
инцидента се е прибрала в къщи, където я е видяла дъщеря й св. М., която
сочи, че майка й е била „омърлушена“, стресирана, през нощта не е спала,
защото доста я е боляло ръката, като обезболяващите, които са й били дали не
са помагали много. Сочи свидетелката, за което има и писмени доказателства,
че ищцата е постъпила в болница на следващия ден, където са й направили
операция. В показанията си сочи, че след изписването майка й в
продължение на месец получавала паник-атаки, сънувала кошмари, както и че
дори към момента я е страх „да ходи в голяма група кора, като цяло от мъже“.
Сочи още, че майката й през това време не могла да шофира.
Св. П., приятелка на ищцата, също сочи, че Лили когато й се е
обадила от болницата не е била добре, била е разстроена, оплакала се е от
силни болки, плакала е, като след 20 дни, когато я е видяла е била все още с
превръзка, като сочи, че я е водила на физиотерапия; както и че Лили не е
могла да се обслужва; изпитвала е болка при лошо време.
Показанията на св. С. не могат да опровергаят показанията на дъщерята
й приятелката на пострадала и въз основа на тях не може да се счете, че през
възстановителния период след инцидента, Л.Г. е излизала навън с приятели и
е била в добро настроение, тъй като впечатленията на свидетелката за
състоянието на ищцата са въз основа на публикуваните в социалните мрежи
от ищцата снимки през този период, но това не доказва, че снимките са
правени по времето на публикуването им. Самата свидетелката сочи, че
предполага, че са „скорошни“, „сегашни“ снимки, тъй като сега са качени.
Ето защо според съда те не са достатъчни, за да докажат твърденията на
ответника за начина, по който ищцата се е чувствала през периода на
възстановяване.
БлОС счита, че няма доказателства за причинна връзка между деянието
и паник-атаките, получавани от ищцата, и страха да ходи сред хора,
сънуването на кошмари, за които сочи разпитаната като свидетел нейна
дъщеря - М., като се има предвид начина и обстоятелствата при които е
осъществено деянието, сочено от самата ищца в исковата молба /на фестивал,
на който е била с приятел, в присъствието на много хора, като случайно при
танцуването е политнала поради наклона на мястото и леко е бутнала Х.,
който в отговор пък я е бутнал с двете ръце и тя е паднала/ като и самата
4
свидетелка сочи, че майка е има доста стабилна психика.
От изложеното правилно първоинстанционният съд е счел, по което
страните не са спорили, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника, тъй като всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
Спорът е за конкретно причинените вреди на пострадалата и дали са
вследствие деянието на К. Х., за което е признат за виновен, както и
завишения размер на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди
следва се съобрази т. 11 на ППВС № 4/1968 г., според която същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, наличие на допълнително влошаване на здравето,
причинените морални страдания; възраст на увредения, общественото му
положение и др. От значение при преценката за справедлив размер на
обезщетението са и всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава.
В този контекст БлОС съобрази, че уврежданията са причинени
според сочено от самата ищца в исковата молба - на фестивал „Франкофоли“,
на който е била с приятели, в присъствието на много хора, като случайно при
танцуването на песен на любимия й изпълнителя ищцата е политнала поради
наклона на мястото и леко е бутнала Х., който в отговор пък я е бутнал с
двете ръце и тя е паднала, вследствие на което е настъпило счупване на
шиловидния израстък на лявата лъчева кост; че счупването е причинено от
5
ответника по непредпазливост т.е. не го е целял или искал
Съдът отчете, че непосредствено след инцидента при прегледа е
констатирано деформиране и оток, силна болка при опипване, ограничени
пасивни и активни движения в областта на лявата гривнена става;
проведеното оперативно лечение, при което е наместен и фиксиран с метална
плака отчупения костен фрагмент, наложило болничен престой от 3 дни, след
което в домашни условия е проведено антибиотично, обезболяване с
анлагин; както и че счупването е причинило на ищцата трайно затруднение
на движенията на ръката за около 2 месеца, след който срок основната
функция на ръката – хващането се е възстановило, като е възможно
пострадалата да продължи да изпитва болка при физическо натоварване,
както и че затруднението на движенията на лявата ръка е било за около -3
месеца.
Освен изложените факти съдът съобрази, че на ищцата са създадени
временни неудобства при обслужването си, наложило до прибягване
понякога до помощта на дъщеря й приятелката й.БлОС при определяне на
обезщетението посочи и съобрази само онези вреди, за които счита, че се
доказва да са причинени вследствие деянието на К.Х.
Според БлОС няма доказателства за причинната връзка между деянието
и паник атаките, получавани от ищцата и страха й да ходи сред хора,
сънуването на кошмари, за които сочи разпитаната като свидетел нейна
дъщеря -М., която причинно следствена връзка се опровергава предвид
начина и обстоятелствата при които е осъществено деянието, сочено от
самата ищца в исковата молба /визирано по-горе в настоящия акт/ като и
самата свидетелка сочи, че майка й има „доста стабилна психика“. Ето защото
съдът отчитайки изложеното счита, че размера от 6 000 лв. напълно и
адекватно възмездяват всички претърпяни от ищцата неимуществени вреди,
които са й причинени от инцидента. Ето защо жалбата на К. Х., с която
атакува присъдения от РС размер обезщетение за неимуществени вреди над
сумата от 4 000 лв. е частично основателна. Основателността й е за 2000 лв.
респ. за остатъка, който също възлиза на 2000 лв. /до присъдените от РС -
8000 лв./ е неоснователна.
Доводите в жалбата срещу присъденото обезщетение за
имуществени вреди от 980 лв., представляващо стойността на медицинско
6
изделие, вложено при наложилото се оперативно лечение на левия горен
крайник, БлОС счита за несъстоятелни. Оперативната намеса е по преценка
на медицинския екип, която я прегледал и приел ищцата за лечение, а дори да
се счете, че е въпрос на избор на самата пострадала, след като й представена
възможност за такъв по повод нейното здраве и го е направила, то платените
от нея суми във връзка с оперативната намеса за вреди, подлежат на
обезщетяване. Ето защо решението в частта досежно неимуществените вреди
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК
разноски за настоящата инстанция се дължат на жалбоподателят от
въззиваемата в размер на 160 лв., съотв. на въззиваемата от жалбоподателя в
размер на 200 лв.
По отношение на напровините разноски пред РС, на основание чл.
78, ал. 1 и 3 от ГПК на ищцата Л. Г. се дължат разноски от К. Х. в размер на
635, 70 лв., поради което решението за присъдените й разноски над този
размер да сумата от 817,85 лв. следва да се отмени съотв. на К. Х. следва да се
присъдят допълнително разноски от 156, 65 лв. от направените пред РС и
дължими му от ищцата в общ размер от 313,30 лв.
Предвид частичната основателност на жалбата дължимата от К. Х.
сума за държавната такса възлиза на 290 лв., от която 50 лв. за присъдения
размер обезщетение за имуществени вреди и 240 лв. - за неимуществените
вреди, поради което решението в частта с която е осъден да заплати размера
на ДТ над тази сума следва да се отмени.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 905320/09.08.2021 г., постановено по гр.д. №
2548/2020 г. по описа на РС-Благоевград, в частта с която иска за
неимуществени вреди е уважен за сумата над 6 000 лв. до 8 000 лв. /или за
разликата от 2000 лв./, както и в частта, с която К. ХР. Х. е осъден да плати
държавна такса по сметка на РС-Благоевград за размера над сумата от 290 лв.
и разноски на Л. Б. ГР. за размера над сумата от 635,70 лв. като вместо
това постановява:
7
Отхвърля предявения от Л. Б. ГР., с ЕГН ********** против К. ХР. Х.,
с ЕГН ********** иск за сумата над 6 000 лв. до 8 000 лв. /или за разликата
от 2000 лв./, представляваща част от претендирания размер за неимуществени
вреди за причинените й болки, страдания, изживян силен емоционален
стрес, в резултат на непозволеното увреждане, причинено й от К.Х. на
22.6.2019 г., съставляващо престъпление по чл. 133, ал. 2 от НК, за което той
е признат за виновен с влязла в сила на 25.6.2020 г. Решение № 4482/9.6.2020
г., постановено по нахд № 165/2020 г. по описа на РС-Благоевград.
Потвърждава решението в останалата му атакувана част.
Осъжда К. ХР. Х., с ЕГН ********** да плати на Л. Б. ГР., с ЕГН
********** сумата от 200 лв., представляваща направени разноски пред
БлОС.
Осъжда Л. Б. ГР., с ЕГН ********** да плати на К. ХР. Х., с ЕГН
********** сумата от 160 лв., представляваща направени разноски пред
БлОС, както и сумата от 156,65 лв., представляваща направени пред РС и
неприсъдени му разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8