Р Е Ш Е Н И Е
№ 666
08.08.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №121 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.115 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС).
Образувано е по жалба на Д.П.Б. ***, с посочен по делото съдебен адрес:*** – адв.Т.В., против Заповед №ЧР-з-22 от 17.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Жалбоподателят претендира отмяната на оспорваната заповед на основание чл.145, т.3 и т.4 от АПК – поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Излага доводи, че не били налице материалноправните и процесуални предпоставки за издаване на заповедта, тъй като към датата на издаването ѝ не било влезнало в законна сила обжалваното от него Решение №76-II-13/26.09.2017 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията, с което била отхвърлена жалбата му срещу отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация рег.№Л-63/19.07.2017 г. до ниво на класификация „Строго секретно“. По подадената от него касационна жалба било образувано адм.дело №С-76/2017 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, което било висящо, както към датата на издаване на оспорената заповед 17.01.2018 г., така и към датата на подаване на настоящата жалба. Отнемането на разрешението на жалбоподателя за достъп до класифицирана информация било юридическо събитие, което следвало да се счита за безспорен факт от влизане в сила на акта, с който му е отнето разрешението. С оглед на това обстоятелство, до този момент не била налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в хипотезата на чл.110, ал.1, т.7, б.„г“ от ЗДАНС, което лишавало оспорената заповед от основната материалноправна предпоставка за издаването ѝ. Като издал тази заповед преди влизането в сила на акта за отнемане на разрешение рег.№Л-63/19.07.2017 г., административният орган допуснал и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при прекратяване на служебното правоотношение. На следващо място жалбоподателят твърди, че не била налице и регламентираната в чл.110, ал.3 от ЗДАНС предпоставка за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл.110, ал.1, т.7, б.„г“, предл.второ от ЗДАНС, и чл.133, ал.3 от ППЗДАНС – да му е била предложена друга длъжност в рамките на притежавания ранг и степен, и той да бил отказал, или да нямало подходяща незаета длъжност, която да му се предложи. Твърди също, че отнемането на разрешението му за достъп до класифицирана информация не водело до обективна невъзможност да изпълнява всичките си задължения, включени в длъжността, която заемал, а имало за последица само отпадането на възможността да работи със секретни материали до ниво „секретно“ и „поверително“, съгласно нивата на класификация за сигурност на информацията и техния гриф за сигурност, регламентирани в чл.28, ал.1, т.1 – т.4 от ЗЗКИ. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗЗКИ, не се извършвало проучване на лицето за надеждност във връзка с достъпа до информация, класифицирана като служебна тайна, а служебна тайна съгласно дефиницията на чл.26, ал.1 от ЗЗКИ била информация, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не била държавна тайна. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗКИ, ръководителят на съответната организационна единица обявявал списък на категориите информация по ал.2 на чл.26 за сферата на дейност на организационната единица. В изпълнение на това свое законово задължение, председателят на ДАНС издал Заповед №З-1914/17.09.2012 г., с която одобрил Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна в Държавна агенция „Национална сигурност“. От датата на отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация – 19.07.2017 г., до датата на прекратяване на служебното му правоотношение на 24.01.2018 г., жалбоподателят продължавал да изпълнява служебните си задължения, включени в длъжностната му характеристика, съгласно списъка, одобрен със Заповед №З-1914/17.09.2012 г. Изложените обстоятелства опровергавали наличието на хипотезата на обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения по чл.110, ал.1, т.7, б.„г“, предл.второ от ЗДАНС.
Ответникът, Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) гр.София, чрез процесуалния си представител по делото и в писмена защита излага съображения за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед на Председателя на ДАНС от 21.09.2012 г. младши агент III степен Д.П.Б. е назначен на длъжност „експерт“ в сектор „2“ при Териториална дирекция на ДАНС – Хасково.
На 17.08.2016 г. от Председателя на ДАНС е утвърден Списък на длъжностите в ДАНС, със заложено в длъжностните характеристики ниво на класификация за достъп до класифицирана информация, съгласно чл.37 от ЗЗКИ, в т.IV.7 от който, за длъжност „експерт“ към Териториални дирекции е посочено ниво „Строго секретно“.
На 25.01.2017 г. от Председателя на ДАНС е утвърдена Длъжностна характеристика на длъжността „главен експерт/експерт“ към териториалните дирекции „Национална сигурност“ при ДАНС, в която между изискванията за заемане на длъжността е посочено „- издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво на класификация, съгласно списъка по чл.37 от ЗЗКИ“.
Видно от Протокол, подписан на 03.02.2017 г., Д.П.Б. е запознат с длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност.
На дата 19.07.2017 г. в гр.София е издадено (по образец Приложение №11 към чл.145, ал.2 от ППЗЗКИ) Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-63, с което на основание чл.11, ал.1, т.1 и чл.59, ал.1, т.1, във връзка с чл.40, ал.1, т.6 и т.8, във връзка с чл.41, т.3 и т.4 и чл.42, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗКИ, от ДАНС се отнема издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-7906/07.09.2015 г. до ниво на класификация „Строго секретно“ на Д.П.Б..
Видно от Препис-извлечение от Решение №76-II-13/26.09.2017 г., на заседание, проведено на 26.09.2017 г. Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е приела решение, с което на основание чл.66, ал.2 от ЗЗКИ отхвърля жалбата и потвърждава изцяло издаденото от ДАНС отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-63/19.07.2017 г.
Препис-извлечението от решението на ДКСИ е изпратено до Председателя на ДАНС с писмо изх.№П-2918/27.09.2018 г., получено съгласно входящия му номер в ДАНС на 28.09.2017 г.
Под рег.№ХС-31-59/10.01.2018 г. от Директора на Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Хасково е направено Предложение относно прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ДАНС Д.П.Б. на основание чл.110, ал.1, т.7, б.„г“ – отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, което е утвърдено от Председателя на ДАНС.
До младши агент III степен Д.П.Б. е изпратено Предизвестие Рег.№ЧР-127/17.01.2018 г. за прекратяване на служебното му правоотношение с ДАНС в законоустановения едномесечен срок след получаване на същото. Предизвестието е получено от адресата си срещу подпис на 24.01.2018 г.
С подписан от жалбоподателя Протокол Рег.№ЧР-215/24.01.2018 г. е удостоверено, че на същата дата, в присъствието на трима поименно посочени служители, младши агент III степен Д.П.Б. е бил запознат, че съгласно утвърдения от председателя на ДАНС Списък на длъжностите в ДАНС по чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗКИ, в Държавна агенция „Национална сигурност“ няма длъжности за държавни служители, за които да не се изисква ниво на достъп до класифицирана информация.
Със Заповед Рег.№ЧР-з-22 от 17.01.2018 г. на Председателя на ДАНС, издадена на основание чл.111, във връзка с чл.110, ал.1, т.7, б.„г“, предл.второ от ЗДАНС, се прекратява служебното правоотношение на младши агент III степен Д.П.Б.,*** при ДАНС, считано от датата на връчване на заповедта, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения – отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация рег.№Л-63/19.07.2017 г., потвърдено с Решение на ДКСИ рег.№76-II-13/26.09.2017 г. Със заповедта е разпоредено на служителя да се изплатят дължимите обезщетения по чл.83, ал.4, чл.112, ал.1 и чл.117 от ЗДАНС.
Видно от саморъчното отбелязване под текста на заповедта, Д.Б. е запознат с нея и е получил екземпляр на 24.01.2018 г., като е декларирал, че към момента на връчването ѝ не се намира в законоустановен отпуск.
На 24.01.2018 г. в 10.10 ч. е подписан Акт за сдаване на длъжност от младши агент III степен Д.П.Б. съгласно Заповед рег.№ЧР-з-22 от 07.01.2018 г. на Председателя на ДАНС.
От Върховен административен съд по делото е удостоверено, че адм.дело №С-76/2017 г. по описа на ВАС е приключило с окончателно Решение №6/22.01.2018 г., с което се оставя в сила Решение №76-II-13/26.09.2017 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията и се осъжда Д.П.Б. да заплати на ДКСИ юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата на Д.П.Б. против Заповед Рег.№ЧР-з-22 от 17.01.2018 г. на Председателя на ДАНС е постъпила в съда на 02.02.2018 г.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.115 от ЗДАНС 14-дневен срок за обжалване, считан от съобщаването на акта. Оспорването е насочено срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл.111 от ЗДАНС, заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от председателя на агенцията.
Заповедта е издадена в писмена форма, подписана от издателя си и съдържа изискуемите съгласно чл.125, ал.2 от ППЗДАНС реквизити, включително правните и фактическите основания за прекратяване на правоотношението, което я прави надлежно мотивирана.
От фактическа страна в заповедта е посочено, че служебното правоотношение на жалбоподателя се прекратява поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения – отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация рег.№Л-63/19.07.2017 г., която хипотеза съответства на вписаното правно основание – чл.110, ал.1, т.7, б.„г“, предл.второ от ЗДАНС. Съгласно чл.110, ал.1 от ЗДАНС, служебното правоотношение на държавния служител в Държавна агенция „Национална сигурност“ се прекратява: (т.7) при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради: (буква „г“) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, или отказ на държавния служител да подаде документи за поредно проучване по реда на Закона за защита на класифицираната информация. От съдържанието на заповедта може да се установи недвусмислено, че разрешението на Д.П.Б. за достъп до класифицирана информация (№Л-7906/07.09.2015 г. до ниво на класификация „Строго секретно“) е отнето с Отнемане №Л-63/19.07.2017 г., което по силата на правната норма е въздигнато в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си.
Спазен е предвиденият в Раздел Х от ППЗДАНС ред за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, към който изрично препраща разпоредбата на чл.110, ал.4 от ЗДАНС. Съгласно изискването на чл.133, ал.1 от ППЗДАНС, директорът на териториалната дирекция е изпратил до председателя на агенцията писмено предложение за прекратяването на служебното правоотношение, с приложени документи, удостоверяващи съответните обстоятелства. Изпълнено е и условието на чл.112, ал.1 от ЗДАНС прекратяването на служебното правоотношение да става с едномесечно предизвестие, като по аргумент от второто изречение на нормата, спазването на срока на предизвестието не е задължително.
Твърдението в жалбата, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административната процедура, съдът намира за неоснователни. Заповедта е издадена на 17.01.2018 г. и в нея е посочено, че служебното правоотношение се прекратява считано от датата на връчване на заповедта, което е извършено на 24.01.2018 г. Към тази дата е било постановено Решение №6 от 22.01.2018 г. по адм.дело №С-76/2017 г. по описа на ВАС, с което се оставя в сила Решение №76-II-13/26.09.2017 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията, с което на основание чл.66, ал.2 от ЗЗКИ се отхвърля жалбата и се потвърждава изцяло издаденото от ДАНС отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-63/19.07.2017 г. Установява се по несъмнен начин, че по отношение на издаденото от ДАНС Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-63/19.07.2017 г. е изчерпана предвидената в чл.62, предл.трето от ЗЗКИ възможност за обжалване пред ДКСИ, а също и възможността по чл.69, предл.трето от ЗЗКИ решението на ДКСИ да се обжалва пред тричленен състав на Върховния административен съд по реда на чл.68 от ЗЗКИ. С постановяването на окончателното и неподлежащо на обжалване решение на ВАС от 22.01.2018 г., с което решението на ДКСИ е оставено в сила, актът Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-63/19.07.2017 г. става стабилен административен акт, в сила от 22.01.2018 г. Ето защо не намира опора в доказателствата по делото твърдението на жалбоподателя, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е постановил обжалваната заповед преди влизане в сила на акта, с който е отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация. Към датата на връчване на обжалваната заповед, считано от която се прекратява служебното правоотношение, соченият акт е влязъл в сила и обстоятелството, че Заповед Рег.№ЧР-з-22 е издадена на 17.01.2018 г. е без правно значение. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3, предл.първо от ЗЗКИ, жалбата срещу решението на ДКСИ не спира неговото изпълнение и е нямало пречка Председателят на ДАНС да издаде заповедта при предварителна изпълняемост на акта Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-63 от 19.07.2017 г.
Спазването на регламентираното в чл.110, ал.3 от ЗДАНС условие – прекратяването на служебното правоотношение, в случаите по ал.1, т.7, буква „г“, да се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност, се удостоверява по делото от подписания на 24.01.2018 г. Протокол, съгласно който жалбоподателят е бил запознат, че в Държавна агенция „Национална сигурност“ няма длъжности за държавни служители, за които да не се изисква ниво на достъп до класифицирана информация. Оспорването от страна на жалбоподателя на този Протокол (документ, носещ неговия подпис – по аргумент на противното от чл.193, ал.3, изр.второ от ГПК) е единствено с твърденията, че не му е предлагана работа. В действителност документът съдържа твърдение за липса на подходяща незаета длъжност, което не се оспорва от жалбоподателя с конкретни аргументи, за да бъде проверено. От представения по делото Списък Рег.№RB 2001-001-03-Л-6-7902 от 18.08.2016 г. не се установява длъжност в ДАНС, за която да не е заложено в длъжностната характеристика ниво на класификация за достъп „Секретно“ или „Строго секретно“, каквито безспорно жалбоподателят не притежава. Законът и чл.133, ал.3 от ППЗДАНС въвеждат задължителното предлагане на подходяща за професионалната квалификация и опит на служителя длъжност само в случаите на налична такава, а за свободна подходяща длъжност по делото липсват данни.
Не се споделя от настоящия съдебен състав и обективираното в т.3 от жалбата възражение, че Отнемането на разрешението за достъп не водело до обективна невъзможност оспорващият да изпълнява всичките си задължения, включени в заеманата от него длъжност. В тази насока жалбоподателят се позовава на Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в Държавна агенция „Национална сигурност“, определени със Заповед Рег.№З-1914/17.09.2012 г. на Председателя на ДАНС, като твърди, че във връзка с достъпа до категорията информация, класифицирана като „Служебна тайна“, не се извършвало проучване за надеждност и той можел да изпълнява онази част от служебните си задължения, за които не се изисквало да работи със секретни материали до ниво „Секретно“ и „Поверително“.
Съдът намира, че визираният Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в ДАНС, е без значение в случая, тъй като при преглед на изброените в Длъжностната характеристика на жалбоподателя длъжностни задължения (включително такива по линия на защита на класифицирана информация) не може да се направи заключение, че те касаят единствено и само работа с информация, подлежаща на класификация като „Служебна тайна“.
В Раздел II „Изисквания за постъпване на служба“ на Глава втора от ЗДАНС е предвидено (чл.53, ал.4), че на длъжности, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, могат да се назначават само лица, получили съответното разрешение. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗЗКИ, ръководителите на организационните единици определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Безспорно е, че в правомощията на Председателя на ДАНС е да определи длъжностите в агенцията, за които се изисква съответното ниво на достъп до класифицирана информация по чл.25 от ЗЗКИ („Държавна тайна“), което същият е сторил с утвърден на 17.08.2016 г. Списък. За заеманата от жалбоподателя длъжност – експерт в Териториална дирекция на ДАНС е предвидено, че се изисква ниво на класификация за достъп „Строго секретно“. Съгласно законовата разпоредба на чл.53, ал.4 от ЗДАНС, за да отговаря на изискванията за заемане на тази длъжност, лицето следва да притежава „съответното“ разрешение за достъп до класифицирана информация, т.е. с ниво „Строго секретно“. Безспорно същото ниво за достъп е залегнало като изискване към длъжността и в Длъжностната характеристика, връчена на жалбоподателя. Ето защо няма основание да се възприеме становището на оспорващия, че за него обективно е възможно да изпълнява длъжностните си задължения, без да има изискуемото ниво за достъп до „Държавна тайна“. Следва да се има предвид, че информацията, представляваща „Служебна тайна“ по смисъла на чл.26 от ЗЗКИ, представлява отделна и самостоятелна категория класифицирана информация от тази по чл.25 от същия закон. Тезата на жалбоподателя не намира подкрепа и от обстоятелството, че същият е продължавал да работи след датата 19.07.2017 г., на която е издаден актът за Отнемане на разрешението му за достъп до ниво „Строго секретно“, тъй като този акт, както вече беше посочено, влиза в сила на 22.01.2018 г.
По делото няма спор, че Д.П.Б. е притежавал Разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-7906 от 07.09.2015 г. до ниво на класификация „Строго секретно“, т.е. съответно за заеманата от него длъжност. С отнемането на това разрешение е създадена нова фактическа обстановка, която води но невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по длъжностната му характеристика и причините за тази невъзможност не зависят от волята на страните в служебното правоотношение.
Така установеното от фактическа страна обосновава заключението, че в случая е налице предпоставката на чл.110, ал.1, т.7, б.„г“, предл.второ от ЗДАНС жалбоподателят да е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация и оспорената заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон. Данни за постановяване на заповедта за цел, различна от установената в закона за подобен вид актове – за прекратяване на служебно правоотношение, не могат да се извлекат от доказателствата по делото и съдът приема, че оспореният акт не противоречи на целта на закона. Не се констатира и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, поради което подадената против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Б. ***, против Заповед Рег.№ЧР-з-22 от 17.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: