Решение по дело №1653/2019 на Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………./01.10.2019г.

гр. София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1653 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20190815162608 срещу отказ № 20190529153932/08.08.2019г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписване по заявление № 20190529153932 на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) по партидата на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК********.

В жалбата се посочва, че И.С..М.е надлежно упълномощена от името на търговеца с изрично пълномощно за представителство пред съдебните органи, която на свой ред е упълномощила адвокат за подаване на заявлението. Това важи и за декларацията по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Представят се доказателства и за потвърждаване на действията на представителя от управителя и едноличен собственик на капитала И.С..

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт на ДЛР, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от лице разполагащо с интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Агенцията по вписванията, Търговски регистър е образувано по електронно заявление Б7, подадено от М.В., адвокат с изрично пълномощно за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Последната е упълномощена от И.С., която е пълномощник на управителя на дружеството. В Заявлението е посочено съгласно § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, че действителен собственик на дружеството е лицето И.С., което упражнява пряко или непряко контрол чрез юридическото лице „Т.С.“, Командитно дружество, учредено по законите на Словакия, чийто представител е И.С.. Обстоятелствата са установени с декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, а също и с доказателства – извлечение от търговския регистър на Окръжен съд Търнава, Словакия. Посочено е лице за контакт в Република България съгласно чл. 63, ал.3, т.3 ЗМИП.

С обжалвания отказ ДЛР приема, че заявителят не е упълномощен надлежно от търговеца.

В кръга на правомощията на длъжностното лице по регистрацията по чл. 21, т. 3 от ЗТР е проверката дали заявлението е подадено от оправомощено лице. В разпоредбата на чл. 15 от ЗТР са посочени лицата, легитимирани да заявяват вписване, заличаване и обявяване в регистъра /ал. 1/, както и лицата, които могат да подават заявление по чл. 13 от ЗТР за вписване, заличаване и обявяване /ал. 2/. В чл. 15, ал. 1 от ЗТР се сочат лицата, които имат право да заявят подлежащите на вписване обстоятелства, сред които и адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията. Към подаване на заявлението адв. В. е упълномощена от представител на управителя на дружеството да подаде заявление за посочените обстоятелства. Пълномощното е писмено и е изрично за пред Агенцията по вписванията.  Следователно заявлението е подадено от надлежно упълномощен представител на страната. Дори да се приеме, че упълномощаването следва да изхожда лично от управителя на дружеството, то с оглед новопредставените към жалбата доказателства (декларация и пълномощно за адв. В. от управителя на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК******** И.С., с които се потвърждават действията на последната), съдът намира, че действията без представителна власт са потвърдени.

Съгласно  чл. 63, ал. 5 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица, каквото е дружеството-заявител, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 в съответния регистър, който в случая е Търговския регистър, действителните си собственици съобразно дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП. Вписването се извършва въз основа на заявление по образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата), към което следва да бъде представена и декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Декларацията от своя страна следва да е със съдържанието указано в чл. 37, ал.1 от Правилника за приложение на ЗМИП.

В настоящия случай заявителят подава заявление Б7 във формата на образеца, с попълнени данни за действителните собственици, заедно с лице за контакт съгласно чл. 63, ал.3, т.3 ЗМИП, като такива се съдържат и в приложената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, а също и с доказателства – извлечение от търговския регистър на Окръжен съд Търнава, Словакия.  

С оглед изложеното отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на ДЛР се дадат указания да впиеш заявените обстоятелства.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ отказа на длъжностното лице по регистрацията с рег. № 20190529153932/08.08.2019г, постановен по Заявление вх. № 20190529153932.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър да впише по партидата на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК******** промените, заявени със заявление вх. № 20190529153932.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – Търговски регистър.

 

СЪДИЯ: