№…………./01.10.2019г.
гр. София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав,
в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
1653 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 20190815162608 срещу отказ № 20190529153932/08.08.2019г. на
Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е
отказано вписване по заявление № 20190529153932 на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари (ЗМИП)
по партидата на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК********.
В
жалбата се посочва, че И.С..М.е надлежно упълномощена от името на търговеца с
изрично пълномощно за представителство пред съдебните органи, която на свой ред
е упълномощила адвокат за подаване на заявлението. Това важи и за декларацията
по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Представят се доказателства и за потвърждаване на
действията на представителя от управителя и едноличен собственик на капитала И.С..
Съдът
като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по
регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт на ДЛР, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, от лице разполагащо с интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Производството
пред Агенцията по вписванията, Търговски регистър е образувано по електронно
заявление Б7, подадено от М.В., адвокат с изрично пълномощно за вписване на
обстоятелства по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Последната е упълномощена от И.С.,
която е пълномощник на управителя на дружеството. В Заявлението е посочено
съгласно § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, че действителен собственик на
дружеството е лицето И.С., което упражнява пряко или непряко контрол чрез юридическото
лице „Т.С.“, Командитно дружество, учредено по законите на Словакия, чийто
представител е И.С.. Обстоятелствата са установени с декларацията по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП, а също и с доказателства – извлечение от търговския регистър на
Окръжен съд Търнава, Словакия. Посочено е лице за контакт в Република България съгласно
чл. 63, ал.3, т.3 ЗМИП.
С
обжалвания отказ ДЛР приема, че заявителят не е упълномощен надлежно от
търговеца.
В
кръга на правомощията на длъжностното лице по регистрацията по чл. 21, т. 3 от
ЗТР е проверката дали заявлението е подадено от оправомощено лице. В
разпоредбата на чл. 15 от ЗТР са посочени лицата, легитимирани да заявяват
вписване, заличаване и обявяване в регистъра /ал. 1/, както и лицата, които
могат да подават заявление по чл. 13 от ЗТР за вписване, заличаване и обявяване
/ал. 2/. В чл. 15, ал. 1 от ЗТР се сочат лицата, които имат право да заявят
подлежащите на вписване обстоятелства, сред които и адвокат с изрично
пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията. Към подаване на
заявлението адв. В. е упълномощена от представител на управителя на дружеството
да подаде заявление за посочените обстоятелства. Пълномощното е писмено и е
изрично за пред Агенцията по вписванията. Следователно заявлението е подадено от
надлежно упълномощен представител на страната. Дори да се приеме, че
упълномощаването следва да изхожда лично от управителя на дружеството, то с
оглед новопредставените към жалбата доказателства (декларация и пълномощно за
адв. В. от управителя на „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК******** И.С., с които се потвърждават
действията на последната), съдът намира, че действията без представителна власт
са потвърдени.
Съгласно
чл. 63, ал. 5 ЗМИП учредените на
територията на Република България юридически лица, каквото е
дружеството-заявител, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 в
съответния регистър, който в случая е Търговския регистър, действителните си
собственици съобразно дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП. Вписването се извършва въз основа
на заявление по образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни
собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата), към което следва да бъде представена и
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Декларацията от своя страна следва да е със
съдържанието указано в чл. 37, ал.1 от Правилника за приложение на ЗМИП.
В
настоящия случай заявителят подава заявление Б7 във формата на образеца, с
попълнени данни за действителните собственици, заедно с лице за контакт
съгласно чл. 63, ал.3, т.3 ЗМИП, като такива се съдържат и в приложената
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, а също и с
доказателства – извлечение от търговския регистър на Окръжен съд Търнава,
Словакия.
С
оглед изложеното отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на
ДЛР се дадат указания да впиеш заявените обстоятелства.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказа на длъжностното лице по
регистрацията с рег. № 20190529153932/08.08.2019г, постановен по Заявление вх.
№ 20190529153932.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към
Агенция по вписванията – Търговски регистър да впише по партидата на „Т.Б.“
ЕООД, ЕИК******** промените, заявени със заявление вх. № 20190529153932.
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията – Търговски регистър.
СЪДИЯ: