№ 29555
гр. София, 23.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110122577 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у третото лице ФИРМА документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и
искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените
документи следва да бъде уважено. Следва да се допусне служебно от съда
допълнителна задача, която да установи какво е реално потребеното
количество ТЕ, при съобразяване с изравнителните сметки за периода от
01.10.2019г. до 30.04.2022г.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач ФИРМА, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и
в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно.
Следва да бъде уважено и заявеното в исковата молба искане по чл.192 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
1
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 03.10.2023г. от 10:00 часа , за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на исковата молба от ответниците.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – ФИРМА с посочен в исковата молба адрес на
управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач ФИРМА в
срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК С. О., район Л. в срок от о.с.з. да
представи заверен препис на договор за продажба по реда на НДИ от
07.03.1991г., сключен между ОБНС Л. и Т. Г. О., ЕГН ********** и Й. И. О.,
ЕГН **********.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
като вещото лице да отговори и какъв е размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2022г. ,
при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у третото лице ФИРМА, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ
за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
2
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Д. Т. М. и Д. Т. О. разделно заплащане при равни квоти
по 1/2 на сумите, както следва: сумата от 1 724,02 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №44, находящ
се в гр. София, ж.к. Л., бл..........., вх......., ет......., аб. №........., за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението /10.02.2023г./ до плащането, сумата от 259,30 лв. – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020г. – 30.01.2023г., сумата от 36,89 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/10.02.2023г./ до плащането, както и сумата от 6,42 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 05.03.2020г. –
30.01.2023г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. Т. М. и Д. Т. О. са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излагат доводи,
че претендираните от ищеца вземания след месец 03.2020г. са погасени чрез
плащане на 14.08.2023г., а преди този период са погасени по давност. Молят
съда да отхвърли изцяло предявените искове.
3
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК,вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило
спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за
съдебно предявените вземания, за което ищецът не сочи доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4