Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4 от 09.01.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 87 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Делото е образувано след изпращане по подсъдност от
Административен съд – София град на административно дело № 10315/2018 г.,
образувано по жалба от Г.
С. К., в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „Г. К.- Г.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу отказа на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за извършване на плащане по Споразумение № ДОб-2-3#1/07.11.2016 г. (Споразумението), обективиран в писмо с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#12/12.06.2018 г., да
изплати сумата в размер на 27 540,00 лева, представляваща 85% от
стойността на 18 броя ваучери по искане за плащане с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#11/18.05.2018 г. за
обучение по професионална квалификация за трета степен по професия „Техник по
транспортна техника”, специалност „Пътно-строителна техника”.
Релевирани са основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 1, 3 и 4 от АПК. Оспорва се подписа върху отказа с доводи, че същият не е положен от
изпълнителния директор на Агенция по заетостта, и се претендира нищожност на
акта поради липса на компетентност. Сочи се, че при постановяването на
отказа са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила във връзка със задължението на органа за извършване на проверки в
раздел II от „Процедура
по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на обучение и Агенцията
по заетостта”, утвърдена от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
Твърди се, че липсва надлежно уведомяване на доставчика на обучение (ДОб) за
изготвен анализ от отдел „Верификация” на Агенцията по заетостта с данни
относно изпълнението на подписаното Споразумение № ДОб-2-3#1/07.11.2016 г. Нарушението на материалния закон се свързва с твърдения, че в
чл. 11, ал. 3 от Постановление
№ 280 на Министерския съвет от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда
за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по
Приоритетна ос 1 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 –
2020 г.” (ПМС № 280/2015 г.) не се съдържа основание за отказ за
плащане при едностранно прекратяване на споразумението; че липсва яснота поради
неизпълнение на кое задължение на ДОб е прекратено Споразумението; че
Споразумението е действащо, тъй като писмото от 05.04.2018 г. за прекратяването
му не е влязло в сила към датата на издаване на оспорения отказ по арг. от чл. 140,
ал. 1 от АПК, което се доказва с
данните за включване на едноличния търговец в актуализирания списък на
одобрените доставчици на обучение по професионална квалификация за месец май
2018 г. Наведени са доводи за липса на нарушение на задълженията по
Споразумението от ДОб предвид възможността по чл. 4, ал. 4 и чл. 5 от ПМС №
280/2015 г. за 20% отсъствия на курсистите без уважителни причини. Прави
се искане за прогласяване нищожността на оспорения акт или евентуално за неговата
отмяна. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Жалбата се поддържа от адвокат П.С. – процесуален представител по пълномощие на едноличния търговец.
Ответникът – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, чрез процесуалния
си представител по пълномощие юрисконсулт Х. А., изразява становище за
недопустимост, а евентуално – за неоснователност на жалбата. Сочи, че споразумението между страните
представлява граждански договор, а оспореното писмо няма характер на индивидуален
административен акт. Твърди, че отказът за плащане е издаден от компетентен
орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон, като е постановен след прекратяване на Споразумението поради нарушения
на задълженията по същото от страна на ДОб, констатирани при извършените
проверки. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 7, ал. 2 от ПМС № 280/2015 г. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е утвърдил списък на доставчиците на обучение, които отговарят на условията по чл. 9 от постановлението. Страните не спорят, че Г. К., действащ като ЕТ „Г. К. - Г.”, е сред утвърдените доставчици в посочения списък. На 07.11.2016 г. между Агенцията по заетостта и Г. К., в качеството му на представляващ Център за професионално обучение към ЕТ „Г. К. - Г.”, е сключено Споразумение № ДОб-2-3#1 за обучение за придобиване на правоспособност за управление на превозни средства срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Споразумението е сключено на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280/2015 г. На 12.06.2018 г. с акт с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#12 изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е отказал изплащането на ваучери по искане на едноличния търговец за плащане с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#11/18.05.2018 г. за обучение по специалност „Пътно-строителна техника” по проект BGO5M9ОPO01-1.016 „Ваучери за заети лица”. Оспореният пред съда акт на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е издаден във връзка с изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между Агенцията по заетостта и Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.” по проект BGО5M9 OPО01-1.016 „Ваучери за заети лица”. Договорът е сключен въз основа на процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Агенцията по заетостта по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В съответствие с условията на проекта заети лица, отговарящи на определените изисквания, могат да придобият нови или да разширят знанията и уменията си чрез придобиване на квалификация и ключови умения, като Агенцията по заетостта изплаща 85% от стойността на обучението, а заетото лице съфинансира 15%. За финансирането от Агенцията по заетостта се издава ваучер в размер на конкретно посочена сума, представляваща стойността на обучението в зависимост от неговия вид, посочена в чл. 5, ал. 2 от ПМС № 280/2015 г. Агенцията по заетостта изплаща на доставчиците на обучение 85% от конкретно посочената сума в съответствие в съответствие с номиналната стойност на ваучера. В споразуменията, сключени по реда на чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280/2015 г., се уреждат реда и условията за разплащане с ваучери (http: //esf. bg/procedures/vaucheri-za-zaeti-litsa/#). Цената на обучението се определя от номиналната стойност на ваучера, която е в зависимост от вида на обучението по чл. 5, ал. 2 от от ПМС № 280/2015г.. Правата и задълженията на възложителя са уредени в раздел III от Споразумението, в това число да получи пълно и точно изпълнение на предмета на споразумението, да осъществява контрол като извършва проверки на място, за които да съставя констативни протоколи, да изплаща на ДОб стойността на ваучерите и др. Правата и задълженията на ДОб са уредени в раздел IV от Споразумението, в това число да изпълнява качествено задълженията си в рамките на срока на действие на споразумението, да предостави на всяко обучавано лице учебни материали, да провежда обучението в учебни кабинети и бази, отговарящи на изискванията за придобиване на квалификация по съответната професия, да въвежда предварително в електронна платформа учебен график на обученията, като при промяна на графика – да нанесе корекцията в електронната платформа, чрез която да уведоми Дирекция „Бюро по труда” и др. В раздел ІV, чл. 4, ал. 3 от Споразумението са регламентирани основанията, при които ДОб няма право да получи стойността на ваучерите, сред които по т. 1 са случаите, когато не е изпълнил задълженията по Споразумението. В раздел V от Споразумението са предвидени условията за прекратяване на същото, като в чл. 5, ал. 1, т. 2 е включена следната хипотеза: при неизпълнение на едно от задълженията на ДОб, включени в Споразумението, в който случай съгласно чл. 5, ал. 2 от Споразумението прекратяването е едностранно от страна на възложителя с писмено уведомление до ДОб и настъпва от датата на получаване на писменото предизвестие. Съгласно раздел VІ от Споразумението неразделна част от същото са Общите условия. В чл. 5, т. 5.1 от последните – „Разплащане с ваучери”, е посочено правото на ДОб да поиска плащане на ваучери от възложителя само след окончателно приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите, включително при едностранно прекратяване на Споразумението без предизвестие, с изключение на случаите по чл. 5, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 7, Раздел V от Споразумението. Съгласно чл. 6, т. 6.1 доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията по Споразумението.
Към преписката е приложена „Процедура по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на обучение и Агенцията по заетостта”, утвърдена от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Съгласно раздел II от същата – „Предприемане на действия по прекратяване на Споразумение с ДОб в случаите по чл. 5, ал. 1, т. 2”, е установено задължение за възложителя за извършване на проверка „на място” за установяване на обстоятелствата по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Споразумението, резултатите от която да се отразят в констативен протокол (Приложение 3). Предвидено е, че в случаите на непровеждане на обучение служители на Агенцията по заетостта извършват две последователни проверки непосредствено след първата проверка, констатирала нарушението, за да се установи дали ДОб провежда обучението; че при неотстранени нарушения се изготвя докладна до директора на Главна дирекция (ГД) „Европейски фондове и международни проекти (ЕФМП)” с прилагане на констативните протоколи, след което се извършва проверка от служители на сектор „Верификация”, последвана от анализ на началник сектора до директора на ГД „ЕФМП” и изготвяне на докладна до директора на ГД „ЕФМП” с предложение за прекратяване на Споразумението с ДОб, ако нарушенията представляват неизпълнение на значителна част от задължението с оглед интереса на възложителя (Агенцията по заетостта) или предложение за информиране на ДОб за констатираните нарушения със срок за отстраняване, в случаите, в които неизпълнената част от задължението е незначителна. Посочено е, че споразумението се счита за прекратено от датата на получаването на писмото от ДОб или връчването му на ръка от служител на Агенцията по заетостта.
В случая служители на Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” – Благоевград, на 18.02.2018 г. в 09:05 часа са извършили проверка на място в гр. Симитли на обучението по специалност „Пътно-строителна техника”, договор № ДОб-ВЗЛ-08-01-687, с продължителност на курса от 19.09.2017 г. до 26.03.2018 г., при която установили, че на обучението присъстват 8 от обучаващите се 18 лица, както и че обучението е на тема „Ремонт на пътно-строителна техника”, която не е посочена в графика за обучение. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 250/18.02.2018 г. На 18.02.2018 г. в 10:40 часа служители на Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” – Благоевград, отново извършили проверка на място, при която установили, че отсъстват както обучаващите се 18 лица, така и преподавателят, въпреки че съгласно учебния график крайният час за обучение е 15:30 часа. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 255/18.02.2018 г. Посочените констативни протоколи са изпратени на едноличния търговец с писмо с рег. № 20-08-01-12/19.02.2018 г. С писмо с изх. № 74/22.02.2018 г. са представени разяснения от последния, а именно – че лицата са си тръгнали по-рано.
Във връзка с изпълнението на споразумението по проекта
е изготвена докладна записка с рег. № 30-00-19648/04.04.2018 г. от главния
директор на ГД „ЕФМП” до изпълнителния директор на Агенцията
по заетостта, в която са описани констатирани нарушения от страна на ДОб при
провеждане на курсове за обучение по 14 различни договори. По т. 7, касаеща
процесния договор № ДОб-ВЗЛ-08-01-687, курс № 801-0844-17-92004 в НБД (1276 от
платформата), са описани обстоятелствата във връзка с нарушенията по
Констативен протокол № 250/18.02.2018 г. и Констативен протокол №255/18.02.2018
г. В докладната записка е посочено, че е изготвен и доклад от началник сектор „Верификация” – Благоевград за констатирани
нередности по време на проверките на същия ДОб. Обективиран е извод, че предвид
констатираните нарушения по време на посочените в докладната записка проверки
Агенцията по заетостта, в качеството си на възложител по Споразумението, няма увереност,
че ДОб ЕТ
„Г. К. - Г.” добросъвестно изпълнява задълженията си по Споразумението, поради
което последното следва да бъде прекратено едностранно на основание чл. 5, ал.
1, т. 2.
С писмо с рег. № ДОб-2-3#23/05.04.2018 г. изпълнителният
директор на Агенцията по заетостта е уведомил ЕТ „Г. К. - Г.”, че прекратява едностранно Споразумението
поради нарушенията, описани в докладната записка с рег. №
30-00-19648/04.04.2018 г. Посочено е
основанието за едностранното прекратяване на Споразумението, а именно – по чл. 5,
ал. 1, т. 2 от същото (поради виновно неизпълнение от страна на ДОб), както и
че Споразумението се прекратява, считано от датата на получаване на
уведомлението. Не се спори по делото, че писмото е връчено на жалбоподателят на
28.05.2018 г. (вж. и л. 331 от делото). В писмото са цитирани разпоредби от
Общите условия към Споразумението и конкретно чл. 5, т. 5.1. във връзка с
условията за плащане на ваучерите.
ЕТ „Г. К. - Г.” е подал искане за плащане с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#11/18.05.2018 г. за плащане на проведено обучение по професионална квалификация за трета степен по професия „Техник по транспортна техника”, специалност „Пътно-строителна техника”, през периода 19.09.2017 г. до 26.03.2018 г. на 18 лица за 18 броя ваучери на стойност 32 400,00 лева, представяйки изискуемата се документация. Последвало е издаване на оспорения отказ от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, обективиран в писмо с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#12/12.06.2018 г., да изплати на жалбоподателя сумата в размер на 27 540,00 лева, представляваща 85% от стойността на 18 броя ваучери по горепосоченото искане за плащане. Като мотиви органът е посочил, че сключеното Споразумение № ДОБ-2-3#1/07.11.2016 г. е прекратено едностранно поради констатирани нарушения на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото, считано от 28.05.2018 г., поради което сумата в размер на 27 540,00 лева по искането за плащане няма да бъде възстановена.
По делото е назначена съдебно-графическа експертиза,
вещото лице по която е представило основно и допълнително заключения съответно с
вх. № 4608/19.09.2019 г. и вх. № 5789/15.11.2019 г., съгласно които подписът в
писмото-отказ на искане за плащане с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-11-687#12/12.06.2018 г. е положен от Д. Н.– изпълнителен директор на Агенция по заетостта.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт, от надлежен правен субект с право на обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, в хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК. Оспореният отказ за плащане по Споразумение № ДОб-2-3#1/07.11.2016 г., обективиран в писмо с рег. №ДОб-ВЗЛ-08-01-687#12/12.06.2018 г., представлява административен акт. Споразумението е сключено на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280/2015 г., което е прието във връзка с изпълнение на Проект № ВGО5М9ОР001-1.016 „Ваучери за заети лица” за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно § 1, т. 3 от ПМС № 280/2015 г. процедурата за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е съгласно чл. 28 от Постановление № 107/2014 г. на МС за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на ЕС и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. Процесният проект се финансира от Европейския социален фонд, т. е. от фонд по чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г. пък е включена в Споразумението за партньорство по чл. 3, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, поради което последният е приложим по отношение на издаваните актове. Подписаното между страните споразумение има характеристиките на административен договор по смисъла на чл. 19а, ал. 1 от АПК, а отказът за плащане в рамките на визираната процедура във връзка със сключеното споразумение – на индивидуален административен акт. Доводите в обратен смисъл, заявени от ответника, са неоснователни. Споровете по споразумения и договори за разходване на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, сключени след влизане в сила на ЗУСЕСИФ (на 25.12.2015 г.), са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 и 3 от АПК споровете относно издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори, както и относно изпълнение на административни договори, доколкото не е предвидено друго в специален закон, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ административните актове по глава ІІІ се оспорват по реда на АПК.
Разгледана по същество на
посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Отказът е издаден от компетентен орган. Както бе
посочено по-горе, сключеното между страните Споразумение № ДОб-2-3-1/07.11.2016
г. е в изпълнение на процедура за директно предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, обективирана в сключения между Министерството на труда и
социалната политика и Агенцията по заетостта административен договор по смисъла
на чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Материалноправните основания за валидност на Споразумението и неговото
изпълнение се съдържат в ПМС № 280/2015г. Съгласно чл. 11, ал. 1 от същото
изплащането на средства в размер на стойността на ваучерите за съответното
обучение на ДОб се извършва от Агенцията по заетостта. По смисъла на чл. 5, ал.
1, т. 1 и т. 23 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта (обн., ДВ,
бр. 56/20.07.2016 г., изм. ДВ, бр. 33/19.04.2019 г.) изпълнителният директор представлява същата и
организира реализирането на проекти и програми, изпълнявани от нея по Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020г. Следователно, същият е орган, снабден с
компетентност да издава индивидуални административни актове за плащане на
сумите по обученията на ДОб, респ. да постановява откази за плащане.
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е издател на оспорения отказ.
Съгласно приетите по делото заключения на вещото лице по назначената
съдебно-графическа експертиза, които съдът кредитира като обективни и
компетентно изготвени, писмото, в което е обективиран процесният отказ за
плащане, е подписано от Д. Н. – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта.
При издаване на отказа са спазени общите изисквания за
писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са имената и длъжността на
издателя, адресата на акта, фактическите и правните основания за издаването му.
Налице е пълно съответствие между фактическите обстоятелства и формирания отказ
за плащане.
Оспореният отказ е издаден при спазване на
административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Органът е
изяснил относимите фактически обстоятелства, основани на допустими писмени
доказателства – изготвената докладна записка на главния директор на ГД „ЕФМП” за констатирани нарушения по
договори с ДОб и изпратеното уведомление за прекратяване на Споразумението.
Последното е връчено редовно на
жалбоподателя на 28.05.2018 г. и доколкото в съдържанието му са възпроизведени
констатациите в изготвения доклад и от проверките от служители на сектор „Верификация” – Благоевград, следва да се приеме, че ДОб е
уведомен за нарушенията при изпълнение на подписаното споразумение,
съставляващи фактическо основание за прекратяване на същото, както и за отказа за плащане.
Релевираните в жалбата доводи във връзка със задължението на органа по раздел II от
„Процедура по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на
обучение и Агенцията по заетостта” биха били относими към законосъобразността на акта за
прекратяване на Споразумението, но не и за обжалвания отказ за плащане.
Независимо от горното, доказателствата по делото сочат на изпълнение на
визираната процедура за констатиране на нарушенията.
Процесният
отказ е и материалноправно законосъобразен. Като мотиви органът е посочил, че сключеното Споразумение
№ ДОБ-2-3#1/07.11.2016 г. е прекратено
едностранно на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото поради констатирани
нарушения на задълженията от ДОб. Съгласно чл. 5, т. 5.1 от Общите условия към
Споразумението доставчикът на обучение има право да получи плащане на
стойността на ваучерите за обучение след успешно приключване на обучението,
включително и при едностранно прекратяване на споразумението, с изключение на
случаите по чл. 5, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 7, Раздел V от същото, а съгласно чл. 6, т. 6.1
доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на
ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията по споразумението. В случая
с оспорения отказ е отречено правото на плащане поради прекратеното споразумение
на основание изключението по чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото – поради виновно
неизпълнение на задълженията от страна на ДОб. Волеизявлението за едностранно
прекратяване на Споразумението е обективирано
в писмо с рег. № ДОб-2-3#23/05.04.2018
г. на изпълнителния директор на Агенцията
по заетостта и има признаците на индивидуален административен акт. Същият е
надлежно съобщен на жалбоподателя на 28.05.2018 г. и е влязъл в сила като
необжалван. Прекратяването е осъществено в хипотеза, договорена между страните
в Споразумението. Макар и различна от посочените в чл. 11, ал. 3 от ПМС № 280/2015
г., тази хипотеза е допустима по смисъла на регламентацията по чл. 7, ал. 8 във
вр. с ал. 7 от посоченото постановление, съгласно която в споразуменията,
сключени по реда на чл. 7, ал. 7 от същото, се уреждат правата и задълженията
на страните във връзка с предоставяното обучение, наблюдението и контрола от Агенцията
по заетостта, механизма и сроковете за заплащане на услугите, предоставени на
лицата от целевите групи. Посочените реквизити включват реда и условията за
разплащане с ваучери. Процесният отказ за плащане е издаден на годно правно
основание и при осъществена материалноправна предпоставка – едностранното
прекратяване на Споразумението.
Съдът намира за неоснователна защитната теза на жалбоподателя,
че споразумението с Агенцията по
заетостта е действащо, т. е. че липсва основанието за постановяване на отказа
за плащане по чл. чл. 5, т. 5.1 от Общите условия към Споразумението във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 2 от същото, поради това че актът за прекратяване на
споразумението не е влязъл в сила към датата на издаване на оспорения отказ.
Действително, в съдържанието на акта за прекратяване липсва реквизитът по чл. 59,
ал. 2, т. 7 от АПК, поради което срокът за оспорването му е предвиденият в чл. 140,
ал. 1 от АПК и към момента на издаване на обжалвания отказ не е изтекъл. Писмото с рег. № ДОб-2-3#23/05.04.2018
г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е връчено
на ЕТ
„Г. К. - Г.” на
28.05.2018 г. Но по делото е безспорно, че едноличният търговец не е упражнил
правото си на жалба в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, от което следва, че актът
за прекратяване на споразумението е влязъл в сила. Горното обстоятелство, което
е от значение за спора по делото, съдът преценява по правилото на чл. 142, ал. 2
от АПК. Налице е стабилен индивидуален административен акт, обективиран в
писмото за едностранно прекратяване на Споразумението. В съдържанието на
жалбата, по която е образувано настоящото дело, няма формулиран петитум за
отмяна на писмото на органа, с което е прекратено сключеното споразумение, а
косвен съдебен контрол на същото, в качеството му на индивидуален
административен акт, е недопустим. С влизане в сила на писмото за прекратяване
на Споразумението са преклудирани всички релевирани по делото възражения на ДОб
относно валидността на прекратяването от процесуален и материалноправен
характер.
Без значение за така формираните
изводи за законосъобразност на оспорения отказ са данните в посочения от
жалбоподателя актуализиран списък на одобрените доставчици на обучение по
професионална квалификация съгласно чл. 7, ал. 2 на ПМС № 280/2015 г., утвърден от изпълнителния директор
на Агенцията по заетостта на 02.05.2018 г. В същия ЕТ „Г. К.- Г.” фигурира като ДОб, което е в съответствие с
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Споразумението, съобразно която в случаите на
чл. 5, ал. 1, т. 2 – 5 същото се прекратява считано от датата на получаване на
писменото предизвестие. В случая писмото за прекратяване е получено от ДОб на
28.05.2018 г., т.е. към датата на утвърждаване на актуализирания списък на
02.05.2018 г. споразумението не е било прекратено.
По изложените съображения съдът намира,
че оспореният отказ е законосъобразен.
С оглед изхода на спора жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
Воден от гореизложеното и основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Г. С. К., в
качеството му на ЕТ „Г. К.- Г.”,
с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***,
срещу отказа на изпълнителния директор на
Агенцията по заетостта за извършване на плащане по Споразумение № ДОб-2-3#1/07.11.2016 г., обективиран в писмо с рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#12/12.06.2018 г., да изплати сумата в размер на 27 540,00
лева, представляваща 85% от стойността на 18 броя ваучери по искане за плащане с
рег. № ДОб-ВЗЛ-08-01-687#11/18.05.2018
г. за обучение по професионална квалификация за трета степен по професия
„Техник по транспортна техника”, специалност „Пътно-строителна
техника”.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: