Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Ирен
Иванова, като разгледа
докладваното от младши съдия Углярова ВНЧД № 4019 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение
от 17.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 2600/2018г. на СРС, НО, 94-ти състав, е
прекратено частично наказателното производство, образувано по тъжба на М.К.В.
срещу И. А. П. и Е.Р.Д., в частта, касаеща повдигнатото срещу И.П. обвинение за
извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, а
именно за това, че на 16.07.2017г. около 19.00 часа в гр.София,
ж.к.“Мотописта“, ул.“***********, публично е казала нещо унизително за честта
или достойнството на М.К.В., а именно: „долни циганки“, „нямате право да
работите в магазин за българи“, „да дойде българин да ме обслужи“, като обидата
е нанесена на длъжностно лице в изпълнение на служебните му задължения /М.В.
заемала длъжност „продавач-консултант“ по силата на трудов договор от 05.05.2017г.,
сключен с „К.“ ООД/, с аргумент, че в тази си част производството е
недопустимо, развиващо се в нарушение на принципа “non bis in idem”, доколкото
е налице влязло в сила определение за прекратяване на наказателно производство
по НЧХД № 19934/2017г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, водено за същото
деяние и по отношение на същото лице.
Недоволен
от така постановения съдебен акт е останал частният тъжител М.К.В., която в
срока по чл.319, ал.1 от НПК, чрез процесуалния си представител адв.П. – САК, е
депозирала въззивна частна жалба. В същата се твърди, че определението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Желае се отмяна на атакуваното
определение и връщане делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С
подадената въззивна частна жалба не е направено искане за събиране на
доказателства от въззивния съд.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимите, на свидетели и вещи лица.
В
съдебно заседание пред СГС жалбоподателят и частен тъжител, както и процесуалният
й представител, редовно призовани, не се явяват. В депозирана писмена молба
молят делото да се гледа в тяхно отсъствие, като въззивната жалба се поддържа изцяло.
Сочи се, че в настоящия случай разпоредбата на чл.26, ал.1, т.6 от НПК е
неприложима, поради което и определението на СРС следва да бъде отменено, а
делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пред
въззивния съд защитникът на подсъдимите П. и Д. – адв.П.И. – САК, поддържа, че
атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно, респективно като
такова следва да бъде потвърдено.
Подсъдимите
в своя защита поддържат тезата, изложена от процесуалния им представител. Молят
делото да бъде прекратено.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт и изложените във въззивната частна жалба доводи, както и доводите, наведени
в съдебното заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията
на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната
частна жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, от процесуално легитимирано
лице, отговаря на изискванията по чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Производството
по НЧХД № 2600/2018г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94 – ти състав е образувано
по депозирана тъжба от М.К.В. срещу И. А. П. за извършено престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК и срещу Е.Р.Д. за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК.
В хода
на първоинстанционното производство до момента са проведени осем открити
съдебни заседания, като в съдебно заседание на 17.06.2019г. районният съд е
приел по делото писмени материали – протокол от открито съдебно заседание от
02.02.2018г. по НЧХД № 19934/2017г. по описа на СРС, НО, 133 –ти състав и
препис от частна тъжба, въз основа на която е образувано визираното производство.
Въз
основа приетите по делото писмени доказателства, първостепенният съд е
констатирал, че с частна тъжба от 10.08.2017г. М.К.В.
е поискала ангажиране на наказателната отговорност на И. А. П. за престъпление
по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, извършено от последната
около 19:00 часа на 16.07.2017г., на работното място на тъжителката, а именно –
магазин „СБА“ в кв.“Гоце Делчев“. По така депозираната тъжба било образувано
НЧХД № 19934/2017г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, по което в
открито съдебно заседание на 02.02.2018г., частната тъжителка лично пред съда е
заявила желанието си да оттегли тъжбата. Във връзка с това изявление и на
основание чл.24, ал.5, т.4 от НПК, съдът е прекратил производството по НЧХД №
19934/2017г. с определение от същата дата, последното необжалвано и влязло в
сила на 17.02.2018г.
След
извършен анализ на твърденията на тъжителя в депозираната тъжба от 10.08.2017г.,
по повод на която е било образувано НЧХД № 19934/2017г. по описа на СРС, НО,
133-ти състав, и тъжба от 21.12.2017г., по повод на която е образувано
производството, по което е постановено прекратителното определение, предмет на
настоящото производство, Софийският районен съд е установил идентитет на
мястото, времето на извършване на твърдяното престъпление и на изпълнителното
му деяние.
По тези съображения е постановено и
обжалваното определение на Софийски районен съд, НО, 94 – ти състав, с което образуваното
наказателно производство е било частично прекратено по отношение повдигнатото
срещу И.П. обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр.
чл.146, ал.1 от НК, а именно за това, че на 16.07.2017г. около 19.00 часа в
гр.София, ж.к.“Мотописта“, ул.“Георги *******, публично е казала нещо
унизително за честта или достойнството на М.К.В., а именно: „долни циганки“,
„нямате право да работите в магазин за българи“, „да дойде българин да ме
обслужи“, като обидата е нанесена на длъжностно лице в изпълнение на служебните
му задължения /М.В. заемала длъжност „продавач-консултант“ по силата на трудов
договор от 05.05.2017г., сключен с „К.“ ООД/. Видно от мотивната част на
атакуваното определение, контролираният съд е приел именно, че в тази част производството
е недопустимо, развиващо се в нарушение на принципа “non bis in idem”,
доколкото е налице влязло в сила определение за прекратяване на наказателно
производство по НЧХД № 19934/2017г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, водено
за същото деяние и по отношение на същото лице.
Настоящата
съдебна инстанция споделя изцяло изводите на СРС, досежно наличието на прекратително
основание по чл.24, ал.1, т.6 от НПК, поради което атакуваното определение
на Софийски районен съд за частично прекратяване на наказателното производство
по делото е правилно и законосъобразно, респективно като такова следва да бъде
потвърдено.
В тази връзка въззивният
съд възприема безкритично констатациите на първостепенния такъв, доколкото те
почиват на вярна и точна интерпретация на обстоятелствата по делото. Според
настоящата инстанция, първоинстанционният съд обосновано е посочил защо
образуваното производство от частен характер следва да бъде прекратено. Разпоредбата
на чл.24, ал.1, т.6 от НПК предвижда, че не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на
делото. Съдебната практика, включително и задължителната такава – Тълкувателно
решение № 3/2015г. на ВКС, НО, еднозначно приема, че правилото „non bis in idem“
се прилага с оглед фактите, а не с оглед правната им квалификация. Тъждество на
престъплението по смисъла на посочената разпоредба е налице винаги, когато
става въпрос за същата дейност. Наблягайки върху фактите като отправна точка на
преценката за наличието на „idem“, настоящата съдебна инстанция също намира, че
и в двата случая се разглеждат едни и същи конкретни фактически обстоятелства -
че на 16.07.2017г. около 19.00 часа в гр.София, ж.к.“Мотописта“, ул.“Георги *******,
на работното място на тъжителката М.К.В. – в магазин на „ЦБА“, И.П. публично
е казала нещо унизително за честта или достойнството на тъжителката. Въззивният съд, също както и
първостепенния такъв, констатира тъждество между двете, депозирани от М.В.
тъжби – същите се отнасят за един и същи извършител, за един и същи пострадал,
сочи се едно и също време и място на твърдяното престъпление, както и пълно
сходство на инкриминираните изрази.
В този смисъл, с оглед изискването на
чл.24, ал.1, т.6 от НПК, е налице забрана за деяние, обусловено от едни и същи
факти, по което е постановено прекратяване на наказателното производство с определение
на съда, същото влязло в сила, да се образува второ наказателно производство
със същия предмет. Въззивният съдебен състав намира за необходимо да отбележи,
че за разлика от гражданското съдопроизводство, при което е налице законово регламентирана възможност в
случай на оттегляне на иска от страна на ищецът, последният да може да предяви
отново същия иск, в наказателния процес оттеглянето на тъжбата е свързано като
последица със забрана за частния тъжител втори път да повдига обвинение срещу същото
лице за същото престъпление.
Видно от събраните по делото доказателства,
депозираните две тъжби, от 10.08.2017г. и от 21.12.2017г., инициирали
производствата по НЧХД № 19934/2017г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав и НЧХД
№ 2600/2018г. на СРС, НО, 94-ти състав, са идентични. Това е така, доколкото
има пълно съответствие между тъжителя и лицето, срещу което са насочени, като
изложената фактическа обстановка в тъжбите е напълно еднаква. С оглед
посоченото СГС намира, че е налице пълно сходство между двата процесуални
документа относно предмет и страни, поради което е налице забраната "non
bis in idem", визирана в разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, а именно
забраната едно лице да бъде съдено за едно и също нещо два пъти.
Отделно
от това и в допълнение следва да се посочи, че доколкото тъжбата по настоящото
дело е подадена след тази по НЧХД № 19934/2017г. по описа на СРС, НО, 133-ти
състав, то наказателното производство по НЧХД № 2600/2018г. на СРС, НО, 94-ти
състав, в частта досежно обвинението срещу И. А. П., следва да бъде прекратено и
на това основание, като по-късно образувано.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира правните
изводи на СРС за наличието на прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.6 от НПК за законосъобразни и правилни, а подадената въззивна жалба срещу определението
от 17.06.2019г. по н.ч.х.д. № 2600/2018г. на СРС, НО, 94-ти състав – за
неоснователна.
Тъй като
при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон или необоснованост, които да налагат
отмяната или изменението му, съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 17.06.2019г. по н.ч.х.д. № 2600/2018г. на СРС, НО, 94-ти състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.