Р Е Ш Е
Н И Е №
463
гр.Пловдив,
13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 408/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.М., З.М. ***,
чрез адв.Г.П. и адв.Г.П. срещу решение № 31/03.01.2020г. на Пловдивски районен
съд – десети граждански състав, постановено по гр.дело № 8304/2018г. С
обжалваното решение е признато за установено на основание 54 ал.2 ЗКИР, по отношение
на ответниците С.Х.М. ЕГН ********* с адрес ***, Х.С.М. ЕГН ********** с адрес ***
и З.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците са собственици както
следва: М.Н.К. ЕГН ********** с адрес ***
на 2/12 ид.ч.; К.Н.Н. ЕГН ********** с адрес *** на 4/36 ид.ч.; Т.А.Н. ЕГН **********
с адрес *** на 4/36 ид.ч.; С.А.Н. ЕГН ********** с адрес *** на 4/36 ид.ч.; А.Х.Р.
– А. ЕГН********** с адрес *** С**, бл.1114, вх.В, ет.5, ап.15 на 10/96 ид.ч.; Т.Х.Н.
ЕГН ********** с адрес ***/96 ид.ч.; П.Х.В. ЕГН ********** с адрес *** на 10/96
ид.ч.; и М.Т.Р. ЕГН ********** с адрес *** Стамболийски №**, бл.** на 2/96
ид.ч. от площта от 57 кв.м. заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,1 на
комбинирана скица №8 към заключението на вещото лице, съставляваща част от имот
с идентификатор 56784.520.148 по кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г., неправилно заснета, като част от имота на
ответниците с идентификатор 56784.520.147.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се
че същото е неправилно, защото от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза е видно, че има множество устройствени планове на имота - от 1935
година до 1993 година, като нито едно от устройствените предвиждания за имота
на ищците не е било осъществено, което е било констатирано от първостепенния
съд, но не е било взето предвид при решаване на делото, като самият районен съд
е констатирал, че за процесните 57 кв.м. липсват доказателства да са
принадлежали към имота на ищците, както към момента на приемане на кадастралната
карта и кадастралните регистри, така и в предходни периоди.
На
второ място се твърди, че незаконосъобразно съдът е приел, че възражението на
ответницата З.М., че праводателите на ответниците са придобили на 09.06.1937 г.
имот с по-голяма площ – 199,25 кв.м., не можело да промени изводите относно принадлежността
на спорния терен, като неправилно е ценен нотариален акт по реда на чл. 587 от ГПК във връзка с чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с ТР по тълк. дело № 11/2012 г.
на Върховен касационен съд, ОСГК и се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне
на предявените искове. Претендират се разноски по делото.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от от всички
въззиваеми по делото, с който жалбата се намира за неоснователна, а решението
за правилно и законосъобразно. При подробно посочени вътре мотиви се иска
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските във въззивната
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Правилно РС Пловдив е приел за
доказани фактите по това дело. Прието е че описаното
в исковата молба дворно място е съсобствено между ищците, като същите са
придобили права, чрез наследяване и правни сделки, подробно описани в обжалвания съдебен акт.
Прието е че съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза, по плана одобрен със Заповед №
1946/23.07.1935 г. имотът на ищците е заснет с №6, а този на ответниците с пл.
№ 5 в кв. 423. За имота на ответниците
-№5 е отреден по регулация парцел ІІ -5, а за имота на ищците парцел
ІІІ- 6, с предвидено предаване на части от съседни имоти/ лист 134/. Това
предвиждане не е реализирано, видно от последващия план от 1953г. в който
имотните граници на имот №6, съответствуват на тези по плана от 1935г. По този
плана имотът на ищците е заснет с №1, а този на ответниците с №2 /лист 135/. По
този план съществуват регулационни предвиждания, които също не са осъществени
съгласно последващия план от 1959г. В този план, одобрен със заповед №
6416/21.10.1959г. процесните два имота са заснети със същите планоснимачни
номера №1 (на ищците) и №2 (на ответниците). Имот №2 е предвидено да бъде
включен към улица, а имот №1 в парцел VІІ отреден за жилищни нужди / лист 159/.
Няма данни за осъществяване на тези регулационни предвиждания, тъй като в
последващия план имотните граници остават непроменени. Този план е одобрен със
Заповед № 1606/15.06.1965г. като в него процесните имоти са вече с друга
номерация. Имотът на ищците е с пл. № 233, а този на ответниците – с № 232.
Отреждането за двата имота е в парцел І – за комплексно застрояване / лист
137/. Това отреждане за двата съседни имота също не е осъществено /т.6 от
заключението на експертизата/. В кадастралния и регулационен план одобрен със Заповед
№ 508/01.09.1971г. процесните имоти са заснети с планосимачни номера 232, 233 и
234, като имоти №233 и 234 са образувани от имота на ищците със стар номер 233
от предходния план, одобрен през 1965г. В този план няма регулационни
предвиждания за процесните имоти /лист 138/. Съгласно кадастралния и
регулационен план на „Първа градска част“ гр. Пловдив, одобрен със Заповед
№1739/07.08.1993г. с нанесено изменение със Заповед №ОА-119/26.01.1996г.
процесните имоти са заснети с пл. номера 232 и 233. Имот 232 (този на
ответниците) е включен в съсобствен парцел ХХІ-231,232 в кв.422, а имот 233
(този на ищците) в парцел ХХІІ-233, кв.422 с малки предаваеми части по
регулация /лист 139/. Според експерта тези регулационни предвиждания също не са
осъществени. В кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед
РД-18-48/03.06.2009г. имотът на ищците е заснет с идентификатор 56784.520.148,
а този на ответниците с идетификатор 56784.520.147 / лист 140/. Границата между
двата имота се различава по местоположение от тази в предходните планове, като
това се дължи на обстоятелството, че в имот 56784.520.147 е заснета сграда
означена в кад. карта с идентификатор 56784.520.147.2 и площ 71 кв.м. Вещото
лице сочи, че към момента на изготвяне на заключението сградата не съществува
на терена.
Във връзка със споменатата от
вещото лице сграда се установява, че със заповед № РД – 15-493 от 07.07.2015г.
е разпоредено сградата - едноетажна пристройка изградена от Х.С.М. да бъде
премахната тъй като представлява незаконен строеж /лист,153/. Видно от
представения констативен протокол от 10.05.2016г. сградата е била доброволно
премахната /лист,145/. Установява се от представените писмени доказателства, че
ответниците С.Х.М., Х.С.М. и З.С.М. се легитимират като съсобственици на имота
с идетнификатор 56784.520.147 по действуващата кадастрална карта / лист 94 –
96/.
На комбинираната скица, изготвена
от вещото лице / лист 141/ е онагледено различието в границата между двата
имота по кадастралната карта и по предходните планове. При съпоставка е видно,
че площта по цифри 1,2,3,4,5,6,7,8,1, която е с повърхнина от 57 кв.м. е
заснета във всички предходни планове като част от имота на ищците който
понастоящем е с номер 56784.520.148, а не към този на ответниците.
Възражението на жалбоподателите,
че нито едно от устройствените
предвиждания за имота на ищците не е било осъществено, което е било
констатирано от първостепенния съд, но не е било взето предвид при решаване на
делото, като самият районен съд е констатирал, че за процесните 57 кв.м.
липсват доказателства да са принадлежали към имота на ищците, както към момента
на приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри, така и в предходни
периоди е
неоснователно. Изводите на експерта, че предвижданите промени и нови
мероприятия касаещи границите на двата процесни имота са нереализирани по нито
един от регулационните планове от 1935 година до 1996 година не води до извода,
че по отношение на тези два парцела няма приложена нито една регулация и те са
с нерегулирани граници. Напротив границите на тези два парцела са ясни,
приложени са още от първия регулационен план и не са променяни от 1935 година
до днес. Това което е неприложено са предвиждани промени в действащата
регулация, като например – 1935г. придаваеми части от съседни имоти, 1953г.
създаване на съсобствен парцел по регулация с придаваеми части, 1965 година,
създаване на общ парцер за комплексно застрояване и т.н. Тези мероприятия и
регулационни промени не са приложени, а не че по отношение на границите между
двата имота е имало някаква неприложеност или неяснота. Видно от СТЕ границите
на двата имота са ясни и непроменяни от 1935 година до днес и се касае за явна
грешка в приемането на кадастралния план през 2009г., която е обусловена от
незаконно строителство в процесния участък от страна на ответниците.
Възраженията на ответниците, че процесния участък е придобит от тях, чрез
придобивна давност, е абсолютно недоказан по това дело. Видно от приложената
административна преписка по събарянето на тази незаконна постройка /л.23-25/,
то общинската администрация в лицето на главния архитект е констатирал, че
сградата е построена в чужд имот и ответникът Х.М. се е съгласил и е съборил
доброволно тази сграда. Това е станало през 2016 година, далеч след приеманото
на кадастралния план и карата през 2009 година, в която е налице настоящата
грешка. Тоест ответниците не само не доказват да са придобили по давност тази
част от парцела, ами и извънсъдебно напълно се съгласяват, че това не е тяхна
собственост и нямат право да строят там. Поради което, няма как да се приеме,
че това е тяхна собственост, придобита по давност и искът да се отхвърля на
такова основание.
Възражението на жалбоподателите, че незаконосъобразно съдът е
приел, че възражението на ответницата З.М., че праводателите на ответниците са
придобили на 09.06.1937 г. имот с по-голяма площ – 199,25 кв.м., не можело да
промени изводите относно принадлежността на спорния терен, като неправилно е
ценен нотариален акт по реда на чл. 587 от ГПК
е също неоснователно. В настоящото дело предмет на доказване е само
собствеността и коректната регулация на тази част от границата, за която се
спори с исковата молба, а дали и как се е променяла площта на целия парцел на
ответниците не е предмет на настоящото дело. Тоест напълно е възможно площта на
парцела на ответниците или да е увеличена или да е намалена поради промяна на
границите на този парцел с други съседни имоти, но това не е предмет на
настоящото дело и фактическото твърдение, че има такова изменение на площта на
ответния парцел не е доказателство, че това е резултат, точно от някаква
корекция на спорната граница. Като по настоящото дело дори не е установен факта,
че по отношение на парцела на ответниците има някакво изменение по площ, защото
такава задача на експерт не е поставяна и не е изпълнявана. Възможно е и да
няма такава редукция на площта на този парцел а де се касае до неправилно
изчисляване на площта по документа за собственост. Ето защо на базата на това фактическо
твърдение искът също не може да се отхвърли.
При липса на други конкретни
доводи за неправилност на обжалваното решение съдържащи се във въззивната жалба
въззивният съд приема, че обжалваното решение е правилно и същото следва да се
потвърди.
Разноски на въззиваемите не се
присъждат, защото такива не са направени в настоящата инстанция.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
31/03.01.2020г. на Пловдивски районен съд – десети граждански състав,
постановено по гр.дело № 8304/2018г.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.