Р Е Ш Е Н И Е
№:489 31.03.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осемнадесети март,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.
Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 430 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на Община Несебър, чрез процесуалния си представител
адвокат Е.Д. ***, против решение № 260003/14.01.2021г. на Районен съд - Несебър,
постановено по НАХД № 1091/2020г., с което е отменено
наказателно постановление № 232/23.10.2020г., издадено от на кмета на Община Несебър,
с което на „Перчемлиев ТМ“ЕООД, ЕИК-*********, за нарушение на чл.74, ал.1,
т.10 от Наредба № 6 за опазване на околната среда на територията на Община
Несебър (Наредба № 6), на основание чл.125, вр. чл.128 от същата наредба, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
Касаторът
оспорва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Моли съда
да го отмени и да потвърди наказателното постановление (НП). Счита за
неправилна преценката на районния съд, че несъставянето на констативен протокол
за проверката е съществено процесуално нарушение, защото приложимият ЗАНН не
предвижда съставянето на такъв и той не е задължителен реквизит, а представлява
писмено доказателство. Не споделя и втория аргумент за отмяна на НП – че именно
„Перчемлиев ТМ“ЕООД е осъществило нарушението, заради дадени показания на актосъставителя
и самопризнанията на управителя на дружеството, квалифициран като извършител,
както и показания на актосъставител по друго дело – НАХД № 1092/2020г. В
съдебно заседание не изпраща представител. Депозира писмено становище чрез адвокат
Д., в което поддържа жалбата на изложените основания.
Ответникът
по касация – „Перчемлиев ТМ“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Обзор, общ.Несебър,
ул.Стара планина №6, чрез пълномощника адвокат Г.Ш. ***, представя писмен отговор на
касационната жалба в който оспорва същата. Счита за недопустимо съдът да бъде
укоряван, че не е взел предвид свидетелски показания дадени по друго дело и то
седем дни след обявяването на обжалваното решение. Намира за недоказани
твърденията за направени признания на управителя на дружеството, защото същите
не са отразени в акта за установяване на административно нарушение (АУАН).
Споделя мотивите на районния съд за липсата на доказателства които да
потвърждават съпричастност на „Перчемлиев ТМ“ЕООД с нарушението. Моли
атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не изпраща представител в проведеното
открито съдебно заседание и не ангажира доказателства.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита решението на Районен съд - Несебър за правилно и
законосъобразно, защото на място не е бил съставен констативен протокол и не се
потвърждават изводите на административния орган.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания,
предвидени в чл.348, ал. 1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и
съобразно закона, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че срещу „Перчемлиев ТМ“ЕООД е
съставен акт АУАН сер.Е № 02259/06.10.2020г. от Христо Костов, гл.експерт в
отдел „Екология“ при Община Несебър, за това, че на 17.09.2020г. в 15.30 часа в
с.Баня, общ.Несебър, добива скална маса, камъни, земни маси от речното корито
на река ВАЯ, в поземлен имот изключителна държавна собственост, без писмено
разрешение от компетентните органи. Нарушението се извършвало с тежка
механизация – багер, жълт на цвят, със син надпис „Коmatsu“, без регистрационна табела, който бил управляван от Х.А.П., управител на „Перчемлиев
ТМ“ЕООД. На прозореца на багера бил записан телефонен номер. Актът бил съставен
в присъствие на управителя на дружеството и му бил връчен за подпис, но той
след като се запознал със съдържанието му, отказал да го подпише и получи
екземпляр от него. В акта е посочено, че към него са приложени фото снимки,
видно от които, на тях е изобразен багер сходен с описания в акта, паркиран в
ограден двор.
Същото описание е възпроизведено в издаденото срещу „Перчемлиев ТМ“ЕООД и
обжалвано пред районния съд НП. Квалифицирайки деянието като нарушение на чл.74,
ал.1, т.10 от Наредба № 6, административнонаказващият орган наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 2000лв., на основание чл.125 от същата наредба.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е разпитан
актосъставителя Костов. Той заявява, че на 17.09.2020г. по сигнал са извършили
проверка на р.Вая, при която констатирали багера да вади камъни и да товари
камион. След напълването на последния, той потеглил, като тръгнал и багерът.
Установили собственика по записан на багера телефон и справка в АПИС. (По делото е представена разпечатка от
фирменото досие на „Перчемлиев ТМ“ЕООД в АПИС7 от 10.11.2020г., но в нея не се
съдържа телефонен номер.) На телефонния номер отговарял Х.П., който
по време на нарушението управлявал багера. Същият бил разпознат от актосъставителя
при съставянето на акта. Перчемлиев признал, че багерът е негов и че извършва
такъв добив на земна маса от десет години. Казал, че ще се видят в съда и
отказал да подпише акта. Местонарушението било установено чрез справка в
кадастъра. Актосъставителят не спрял багера към момента на проверката, защото
нямал такива правомощия, а уведомяването на органите на МВР щяло да отнеме
време.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Позовал се е
разпоредбата на чл.123, ал.5 от Наредба № 6, според който при извършване на
проверките контролните органи съставят констативни протоколи и/или актове за
установяване на административни нарушения. (вж. на сайта https://os-nessebar.eu/). В процесния случай
при проверката на 17.09.2020г. контролните органи не са съставили нито
констативен протокол, нито АУАН, а съставили акта едва на 06.10.2020г. в
нарушение на правилото на чл.123, ал.5
от Наредба № 6.
Като втори мотив да отмени НП, районният съд е намерил липсата на
доказателства, които да свържат „Перчемлиев ТМ“ЕООД с нарушението. Фактът, че
багерът бил управляван от Х.П. и телефонният му номер бил изписан на него, не
могат да насочат отговорността към юридическото лице-търговец. То е отделен
субект и няма как да се приеме, че всяко действие извършено от физическо лице,
управител на такова дружество, следва да бъде вменено в отговорност на
последното.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на районния съд е законосъобразно заради втория от изложените
мотиви за отмяна на НП.
Съгласно чл.74, ал.1, т.10 от Наредба № 6, с цел защита здравето на
населението, задоволяване неговите потребности чрез организирано и ефективно
използване на водите, както и с цел съхраняване чистотата на питейните води,
подпочвените води, поречията на реките, морето и другите водни обекти, на територията
на Община Несебър е забранен добивът на пясък, скална
маса, чакъл, камъни, миди и други инертни материали от плажната и брегова
ивица, пясъчните дюни и пясъчни
образувания, морета и речни корита и други без писмено разрешение от
компетентни общински и държавни органи. Санкционната разпоредба за всички
нарушения на наредбата е една – чл.125. Според нея виновните физически лица се
наказват с глоба от 10 лв. до 5000 лв. включително, а търговците и юридическите лица – с
имуществена санкция от 500 лв. до 15`000
лв. включително. Чл.128 пък предвижда, че актовете се съставят от упълномощени
от кмета на общината длъжностни лица.
Следователно в конкретния случай компетентно лице – служител в отдел
„Екология“ на общината, надлежно оправомощен от кмета с приложената заповед №
1319/06.07.2016г., установил извършеното на 17.09.2020г. нарушение по чл.74, ал.1, т.10 от Наредба № 6 – добив на скална маса и камъни от речното
корито на р.Вая. Той е видял и лицето което е осъществявало този добив – Х.П.,
който издирил чрез записан на багера телефонен номер. Вместо да насочи
реализирането на административно-наказателната отговорност към това лице, за
което единствено е установена съпричастност с нарушението, актосъставителят
издал АУАН против „Перчемлиев ТМ“ЕООД, което е съвсем различен правен субект от
неговия управител. Последното би било оправдано ако багерът с който е
осъществено нарушението беше собственост на това дружество. Такива
доказателства обаче не са събрани, а това обстоятелство не може да се установи
и понастоящем, заради посочено в акта, че багерът е бил без регистрационна
табела или номер, т.е. вече не може да бъде индивидуализиран. Телефонният номер
който е бил записан на багера също не може да се свърже с дружеството. Липсва и
твърдяното от касатора признание на Х.П., че именно дружеството е отговорно за
нарушението. Според заявеното от актосъставителя в съдебно заседание, Перчемлиев
му е казал, че багерът е негов, но това не води до пряк извод, че е собствен на
дружеството, пак поради това, че последното е различен правен субект от
управителя и едноличния собственик на неговия капитал.
По изложените съображения правилен е изводът на районния съд, че в
настоящото производство остана недоказана съпричастността на „Перчемлиев
ТМ“ЕООД с нарушението. Съгласно чл.220 от АПК касационната инстанция преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение. В тази връзка дадени показания на
свидетел по друго дело – НАХД № 1092/2020г. не могат да бъдат обсъждани, защото
касаят факти които не са били предмет на установяване в хода на настоящото
производство. Ако касаторът искаше да се позовава на тях, той можеше да ги
въведе в делото чрез разпита на този свидетел пред районния съд, но Община
Несебър не се е възползвала от тази правна възможност.
Касационният състав държи да отбележи правилността на становището на
касатора, че несъставянето на констативен протокол за проверката не е
процесуално нарушение, защото той не е задължителна част от
административно-наказателното производство, каквито са АУАН и НП. Цитираната от
районния съд ал.5 на чл.123, от Наредба № 6 не предвижда различен ход на
процедурата със задължително съставяне на протокол, а само възможност за такъв
чрез използването на словосъчетанието „…и/или“. Погрешна е преценката на
първата инстанция, че проверката е приключила на 17.09.2020г. Същата
представлява сложен фактически състав и може да нахвърли установяване на
нарушението на място, особено когато се налагат издирвателни мероприятия, както
е било в случая. Процесната проверка е приключила на 06.10.2020г. със
съставянето на нормативно предвидения документ – акт за установяване на
административно нарушение.
С оглед изложеното, въпреки липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство, заради
недоказаност на административното обвинение, се налага преценката за
неустановяване на наведените касационни основания за отмяна на оспореното
решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно,
допустимо и правилно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260003/14.01.2021г. на Районен съд - Несебър, постановено по НАХД
№ 1091/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.