РЕШЕНИЕ
№. 2231
гр. Пловдив, 19.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря БЛАГОВЕСТА
КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2104 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Старият дъб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя - Д.Т., чрез адвокат В.Д., срещу Решение № 739 от 04.06.2021
г., постановено по а.н.д № 2052 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XXVI – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 558068 - F582109 от 28.01.2021 г. на директор
на дирекция „Обслужване“ при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив, с което за нарушение по
чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от Закона за данък добавена стойност на „Старият дъб“ ООД на
основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност, е наложена
„имуществена санкция“ в размер от 500 лева.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че процесното деяние не разкрива белезите на „маловажен случай“.
Съдът не съобразил обстоятелствата, че неподадените регистри са нулеви, тъй
като дружеството не е упражнявало дейност. Нарушението било първо по ред, отстранено било в кратък
срок и от него не били произтекли вредни последици. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски за първата инстанция.
3. Ответникът по
касационната жалба – Териториална дирекция на Националната агенция по приходите
– Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебни
разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е основателна.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 558068 - F582109 от 28.01.2021 г. на директор на дирекция „Обслужване“ при
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F582109 от 07.12.2020 г., съставен от В.С.Б.– на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП –
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: При
извършена служебна проверка на 17.11.2020 г. в ТД на НАП - Пловдив било
установено, че „Старият дъб“ ООД като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило
установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.
124 ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.10.2020г. – 31.10.2020 г.
до 16.11.2020 г. включително. Отчетните регистри били подадени на 07.12.2020г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3
от ЗДДС, наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд бил разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта и пояснява, че регистрите били подадени в деня на
установяване на нарушението, след като до дружеството била отправена покана за
това.
8. Видно от административната преписка, до дружеството –
жалбоподател били отправени идентично покани от 26.11.2020 г., подадени по поща
и електронен път, за съставяне на АУАН и подаване на отчетните регистри по
смисъла на чл. 124 ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период месец октомври
2020 г.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на
данъка
до 14-о число на месеца, следващ календарното
тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на
справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите
случай заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано,
законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни
за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на
деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл.
125, ал. 7 от ЗДДС).
Подходът на законодателя
за установяване на едновременност в изпълнение на задълженията по чл. 125 от ЗДДС е продиктуван от необходимостта данните в подадената СД да бъдат удостоверени
и в отчетните регистри, чрез изпълнение на което задължение се контролира и
изпълнението на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС. В този аспект, по аргумент от чл. 125,
ал. 4 от ЗДДС, ирелевантно за състава на нарушението се явява обстоятелството
дали с подадените данъчни документи задълженото лице ще отчете дейност, или
регистърът ще бъде с нулева стойност.
За маловажен случай на
административно нарушение може да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
В конкретиката на настоящия
казус не са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Фактът, че нарушението е първо не е достатъчен, за да се обоснове неговата
маловажност. Такова обстоятелство не може да бъде и липсата на дейност на
задълженото лице. В случая задължението за спазване на данъчна дисциплина е изпълнено
едва след покана от данъчната администрация и ясно указание, че на дружеството
ще бъде съставен АУАН. Това поведение не разкрива непредубедени действия за
привеждане на дължимото поведение с установения ред на държавно управление, а
стремеж за избягване на следващата се административнонаказателна отговорност,
което по същество не сочи на обстоятелство, отличаващо деянието от обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението засяга особено важни
обществени отношения, за които се дължи защита, дори когато няма данък за
внасяне или възстановяване. В този аспект липсата на вредоносен резултат също не
откроява нарушението от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, тъй
като се дължи на типично фактическо въздържане от дължими действия, за чиято
съставомерност законът не поставя изискване за настъпване на вреда. При липсата
на смекчаващи обстоятелства, които да откроят случая като маловажен, не може да
бъде приложена хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
От изложеното до тук
следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
11. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените
съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./ и с оглед фактическата и правна сложност на спора,
настоящият състав намира за справедливо да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 739 от 04.06.2021 г.,
постановено по а.н.д № 2052 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XXVI
– ти наказателен състав.
ОСЪЖДА „Старият дъб“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя - Д.Т., да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.