Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
Гр. Перник, 18.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН
ПЕТРОВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 525 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 18.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1347/2018 г. по описа на Районен съд Перник по реда на
чл. 247 ГПК, по служебен почин съдът е констатирал и допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 497/11.05.2018 г., постановено по същото
гражданско дело, като е посочил: „на ред 14 от диспозитива на същото, след
думата „възнаграждение“, се чете „както и сумата от 1751,53 лв., представляваща
направени по делото разноски в заповедното производство, от които сумата от
1500,00 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 251,53 лв. за държавна
такса“.
Срещу така постановения съдебен
акт е постъпила въззивна жалба от ответника „Фьоле Груп“ ООД, като се излагат
доводи за недопустимост, а по същество – за неправилност на обжалваното
решение. В жалбата и в депозираните пред въззивната инстанция писмени бележки
се развиват подробни съображения, че не са били налице предпоставките за
постановяване на решение по реда на чл. 247 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното
решение, като се претендират разноски пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор от насрещната страна, която не изпраща свой представител и в
откритото съдебно заседание.
Въззивната жалба е допустима, а
разгледана по същество, е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, но недопустимо.
Окръжен съд Перник, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е бил сезиран
с установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 124 ГПК, с който ищецът
„Ай Би Си-09“ ЕООД е поискал да бъде признато за установено, че ответникът
„Фьоле Груп“ ООД му дължи сумата от 11576,34 лв., представляваща неплатената
част от възнаграждението по Договор от 01.06.2017 г. за извършване на
строително монтажни работи, за която сума ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение от 17.11.2017 г. по чл. 410 ГПК. С решение от 11.05.2018 г. по гр.д.
№ 1347/2018 г. Районен съд Перник е отхвърлил предявения иск, поради извършено
плащане в хода на процеса от страна на ответното дружество, като е възложил в
негова тежест съдебно-деловодните разноски с аргументи, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото. В мотивите се сочи, че съгласно постановките на
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът се произнася в исковото производство по
направените разноски, включително и в заповедното производство. Посочено е, че
следва да бъдат присъдени поисканите от ищеца разноски в размер на 531,53 лв.,
от които – 231,53 лв. за държавна такса и сумата от 300,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Тези суми, напълно съответстващи и със сумите в представения
списък по чл. 80 ГПК /л.34 на РС/, са
присъдени в полза на ищеца с диспозитива на съдебното решение.
Решението не е обжалвано от
страните, нито някоя от тях е искала изменение или допълване на акта в частта
за разноските. На 28.05.2018 г. по делото е постъпила молба от ищеца за
снабдяване с изпълнителен иск за присъдените в негова полза разноски. След
служебна проверка районният съд е констатирал, че в решението си по същество е
допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като макар да е посочил, че следва да
се произнесе по въпроса за разноските, сторени и в заповедното производство, в
диспозитива е пропуснал тяхното присъждане. При тези мотиви съдът е постановил
и обжалваното решение от 18.07.2018 г., в което по реда на чл. 247 ГПК е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановения акт по същество,
като е посочил: „на ред 14 от диспозитива
на същото, след думата „възнаграждение“, се чете „както и сумата от 1751,53
лв., представляваща направени по делото разноски в заповедното производство, от
които сумата от 1500,00 лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 251,53 лв.
за държавна такса“.
Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя
на съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. По смисъла на цитираната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна
техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е
обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в
мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое
становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната
фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност
на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в
мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа
грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното
е погрешно. Искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка не е
ограничено със срок и може да се извърши по почин на съда, като съществува
възможност и за провеждане на открито заседание, по преценка на съда.
Нормативната уредба на чл. 248 ГПК предвижда възможност за изменение
на акта в частта за разноските, в случай че същите са присъдени неправилно, или
допълване в тази част, в случай, че
такива не са били определени – изцяло или частично. Изменението и допълването
на съдебния акт в частта за разноските е специална хипотеза за поправка на
съдебния акт, отделно уредена в чл. 248 ГПК по различен начин – с различни
предпоставки, срокове и процедура. За разлика от производството по чл. 247 ГПК,
инициативата за изменение или допълване на решението в частта за разноските
принадлежи единствено на заинтересованата страна, като процесуалното й право е
ограничено с преклузивен срок и се предпоставя от допълнителна процесуална
предпоставка – своевременното представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК
(т. 8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), като съдът се произнася единствено в
закрито заседание.
В мотивите към решението от
11.05.2018 г. по съществото на спора е посочено принципното положение, че на
присъждане подлежат разноските както в заповедното, така и в исковото
производство, като конкретно съдът е индивидуализирал и присъдил само
разноските в исковото производство, които съответстват на представения от ищеца
списък по чл. 80 ГПК. По същество в процесния случай изцяло липсва произнасяне по
разноските в заповедното производство и фактически в производството по чл. 247 ГПК съдът всъщност е допълнил постановеното от него решение в тази част. В
настоящия случай се касае за пропуск на съда с решението си по същество да
присъди и разноските в заповедното производство, за отстраняването на който пропуск
е уредено различно специално производство – допълване по реда на чл. 248 ГПК.
Недопустимо е същото да започва по инициатива на съда, доколкото законът не
предвижда такава възможност, тъй като присъждането на разноски в пълен размер е
изцяло в интерес на съответното правоимащо лице. Различен би бил случаят, ако разноските
за заповедното производство бяха индивидуализирани и посочени в диспозитива,
макар и с неправилен цифров израз – в подобна хипотеза би било допустимо съдът
по своя инициатива да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка.
В настоящия случай обаче
предпоставките за отстраняване на очевидна фактическа грешка не са били налице,
доколкото не касае несъответствие между формираната от съда воля и изразената
такава в писмения текст на решението, а липса на произнасяне по въпроса за
разноските в заповедното производство. Поради липса на предпоставките за
провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК постановеното решение следва
да се обезсили, а производството за поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 497/11.05.2018 г. по същото гражданско дело, следва да бъде
прекратено.
С оглед изхода на правния спор на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззиваемото дружество „Ай Би
Си-09“ ЕООД следва да заплати сторените и поискани от въззивника разноски пред
настоящата инстанция в размер на 25 лв. – държавна такса, съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като
недопустимо Решение от 18.07.2018 г.
по гр. д. № 1347/2018 г. по описа на Районен съд Перник, постановено по реда на
чл. 247 ГПК, и ПРЕКРАТЯВА
производството за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 497/11.05.2018
г., постановено по гр. д. № 1347/2018 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК „АЙ БИ СИ-09“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на „ФЬОЛЕ ГРУП“ ООД, ЕИК
********* сумата от 25,00 /двадесет и
пет/ лева – разноски пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с касационна жалба по правилата на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.