О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
гр. Габрово, 23.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 1 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-17 от 6.01.2020 г.,
подадена от „Едерисел Билдинг“ ЕООД, със седалище гр. Севлиево, ЕИК: *********,
против Решение по жалба срещу поправка на Ревизионен акт № 172 от 11.12.2019
г., издаден от директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“, Велико Търново.
Ревизионен акт
№ Р-04000718004641-091-001 от 19.07.2019 г. на Йорданка Иванова Димитрова,
началник на сектор, и Снежана Георгиева Гатева, главен инспектор по приходите,
е издаден на същото лице, като с него са установени задължения на дружеството
по: 1. ДДС за периода от 1.05.2016
г. до 28.02.2018 г. и 2. За корпоративен
данък за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2017 г.
Този РА е бил
оспорен по административен ред. С Решение № 154 от 11.10.2019 г. на директорът
на Дирекция „ОДОП“, Велико Търново е отменил РА в частта му, досежно установен
дължим данък по ЗКПО за 2016 г. и 2017
г. и преписката е върната на органа по приходите, издал ЗВР, за възлагане на
нова ревизия. В същото време РА е потвърден досежно частта му за установени
задължения по ДДС за данъчни периоди
м. юни, юли, 2017 и месец февруари, 2018
г. Жалбата против този РА е предмет на разглеждане по адм. д. № 287 от 2019
г. на ГАС, което в момента е висящо пред същия съд.
След
получаването на тази жалба, на 30.10.2019 г. е издаден РА за поправка на
очевидна фактическа грешка в РА № Р-04000718004641-091-001 от 19.07.2019 г.
/РАПРА/. РА за поправка е издаден от длъжностните лица, съставили поправения
акт.
В процесното
Решение № 172 е отразено, че с РАПРА е поправена очевидна фактическа грешка,
състояща се в неправилно посочване в Таблица № 1 от РА на определени лихви в
размер на 1125.09 лв. за дължим ДДС за данъчен период м. 11.2016 г., като дължими
за друг период – м.12/2016 г. Според решаващия орган РАПРА съставлява ИАА,
издаден в производство по реда на чл. 133 от ДОПК и подложен на самостоятелно
обжалване и контрол, както по административен, така и по съдебен ред. Цитира се
разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ДОПК, която предвижда възможност за органа по
приходите да поправи ОФГ в РА, като в този случай се издава РА без издаването
на заповед за възлагане на ревизия и РД и РА се обжалва едновременно с
поправения такъв или самостоятелно.
Конкретно по
подадената против РАПРА жалба решаващият орган посочва, че направената корекция
е мотивирана и законосъобразна – правилно е посочен периода, за който се дължат
съответните суми и размерът на задължението, поради което го потвърждава
изцяло.
В жалбата си
против Решението, с което е потвърден РАПРА, жалбоподателят излага искане и съображения за присъединяване на
настоящия правен спор към вече започналото административно-съдебно производство
по жалбата против основния РА.
По същество се
оспорва дължимостта на лихвата, отразена в РАПРА. Основанието за тази позиция
е, че органите на НАП са счели, че
приходът по фактурата за този период е отчетен през 2018 г. по сметка 703 и,
съответно, е начислен ДДС през месец март/2018 г. Фактурата е включена в
дневника за продажби и отразена в СД по ЗДДС за данъчен период 03/2018.
Разходите са отчетени през 2016 г., а приходът – през 2018 г. Нарушен е
принципът за съпоставимост на приходи и разходи, както и принципът за текущо
начисляване, според които приходите и разходите, произтичащи от сделки и
събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента
на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и
се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Този
принцип предполага, че приходите се считат за получени, когато услугите са
извършени, независимо дали плащанията по тях са реализирани. Направените от
ревизиращите органи констатации жалбоподателят намира за неоснователни. От
приетите в ревизионното производство доказателства той смята, че е видно, че по
силата на съдебна спогодба, обективирана в Протокол от съдебно заседание от
12.03.2018 г. по т.д. № 46/2017 г. по описа на ОС Хасково, „Свила Трейд“ ООД
/възложител по договор за СМР от 15.08.2016 г./ има задължения към дружеството
– жалбоподател за извършени и подлежащи на плащане СМР по Протокол № 2 от
18.10.2016 г. и Протокол № 3 от 17.11.2016 г. в размер на 50 000.00 лв., които
е договорено да се заплатят в срок от два работни дни от подписването на спогодбата.
В тази връзка жалбоподателят е получил фактура № 174 от 12.03.2018 г. и е
платил по нея, с оглед на което приходът му по фактурата е отчетен през 2018 г.
Моли се за
отмяна на Решението, с което е потвърден процесният РАПРА.
Жалбоподателят
е следвало да внесе и дължима държавна такса в размер на 50.00 лв., дължима за
разглеждане на жалби от юридически лица. На 21.01.2020 г. дължимата ДТ е
внесена. Не е направено исканото уточнение.
АСГ намира, че
за пълното изясняване на спора от фактическа и правна страна и на основание чл.
133, ал. 3 от ДОПК настоящото дело следва да се присъедини към вече
образуваното такова по основния РА – АД № 287 от 2019 г. по описа на същия съд.
С оглед на
така изложеното и на посоченото основание, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
административно дело № 1 от 2020 г. по описа на същия съд и
ПРИСЪЕДИНЯВА
същото към административно дело № 287 от 2019 г. по описа на същия за общо
разглеждане на жалбите по двете дела в общо дело и за произнасяне по тях с общ
съдебен акт.
Препис от определението
да се връчи на страните и вещото лице в едно със съобщенията.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/