Решение по дело №801/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…91

гр. Самоков, 22.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                           

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 801 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила решение по делото е допусната делба между Р.И.С., В.Н.Р., М.В.Р. и Я.В.Р. на следния недвижим имот, находящ се в с. П., Община Самоков – урегулиран поземлен имот, идентичен с парцел ., отреден за имот с пл. № . в кв. . по регулационния план на селото, с площ 99. кв. м., при дялове на съделителите – 6/12 идеални части за Р.С. и по 2/12 идеални части за В.Р., за М.Р. и за Я.Р..

Със същото решение е допусната делба между Р.И.С., В.Ж.С., В.Н.Р., М.В.Р. и Я.В.Р. на построената в гореописания урегулиран поземлен имот масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и приземен етаж, със застроена площ 120 кв. м., при дялове на съделителите – 6/12 идеални части за Р.С. и В.С. в режим на съпружеска имуществена общност, 4/12 идеални части за В.Р. и по 1/12 идеална част за М.Р. и за Я.Р..

В първото по делото заседание във фазата по извършване на делбата, проведено на 12.10.2020 г., са приети и поставени за разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК искове на Р.С. и В.С. срещу В.Р., М.Р. и Я.Р., които след намаляването им по размер по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в с. з. на 15.02.2021 г., са за заплащане на следните суми: по 1656,67 лв. претендирани от всеки от двамата ищци поотделно срещу В.Р. и по 414,16 лв., претендирани от всеки от двамата ищци поотделно срещу М.Р. и срещу Я.Р., които суми са части, съответни на дяловете на ответниците по исковете в съсобствеността, от разходи за труд и материали за подобрения в съсобствения имот, извършени в периода 2015 г. – 2017 г. от Р.С. и В.С. и конкретно посочени в молбата, с която са предявени исковете.

Пред съда съделителите Р.С. и В.С. се представляват от пълномощника им адв. С. О., която в хода на устните състезания заявява, че допуснатият до делба недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан, а исковете, предявени по реда на чл. 346 от ГПК – да бъдат изцяло уважени в намалените им размери.

Съделителят - ответник В.Р., лично и като пълномощник на съделителите - ответници М.Р. и Я.Р. заявява, че делбата на имота следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан. От името на всички ответници същият изразява становище за неоснователност на предявените по реда на чл. 346 от ГПК искове по съображения, изложени в писмено възражение, постъпило в съда на 10.11.2020 г.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По способа за извършване на делбата:

Установява се от приетото заключение на в. л. инж. Г.Г. по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), че делбеният урегулиран поземлен имот (УПИ) е неподеляем, а от делбената жилищна сграда, построена в него, е възможно да бъдат обособени три реални дяла – приземен жилищен етаж, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж. В с. з. на 15.02.2021 г. всички страни по делото, лично или чрез техните представители, са заявили, че не желаят да предприемат действия по осъществяване на административните процедури по чл. 201 – 203 от ЗУТ, включително и с цел обособяване на самостоятелни обекти в сградата.

Поради това и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, единственият възможен способ за извършване на делбата на процесния УПИ и построената в него жилищна сграда е изнасянето им на публична продан на основание чл. 348 от ГПК.

По исковете, предявени по реда на чл. 346 от ГПК:

В представената в с. з. на 12.10.2020 г. писмена молба, с която съделителите Р.С. и В.С. са предявили тези искове,  липсват твърдения процесните подобрения да са извършени със съгласието на съделителите ответници (такъв довод е изложен от пълномощника на ищците едва в хода на устните състезания), както и липсват твърдения подобренията да са извършени при изрично противопоставяне от страна на ответниците. Затова съдът намира, че предмет на разглеждане са облигационни отношения между страните във връзка с ликвидиране на съсобствеността, произтичащи от извършване на твърдяни подобрения в съсобствения имот без съгласието на всички съсобственици и в частност на съделителите - ответници по исковете. В този случай правната квалификация на исковете се основава на разпоредбата на чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД (в т. см. ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС).

Независимо от необходимостта от прецизност в правната квалификация на исковете, следва да се отбележи и това, че в конкретния случай тя не е от решаващо значение за предмета и изхода на делото по тези искове, доколкото от приетото заключение по СТЕ и от устните разяснения на вещото лице пред съда при защитата на заключението му в с. з. на 07.12.2020 г. се установява, че стойността на експертно установените разходи за извършване на твърдяните подобрения е идентична с увеличението вследствие на тези подобрения на пазарната стойност на допуснатия до делба имот. Така дали исковете ще бъдат правно квалифицирани съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС или на чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1, респ. чл. 59 от ЗЗД в конкретния случай е без съществено значение както за предмета на доказване, така и за правото на защита на страните в производството.

Исковете са своевременно предявени съгласно чл. 346 от ГПК и са допустими за разглеждане в настоящата фаза на делбеното производство.

По същество по тези искове съдът намира следното:

Установява се от показанията на свидетеля Я. М., че съделителят В.С. го наел да извърши строителни работи в процесната жилищна сграда. По силата на тази уговорка през 2016 г. св. М. изградил два комина на къщата, измазал ги и им поставил бетонни шапки, а така също направил вътрешна мазилка на стълбището, външна мазилка и външно саниране на част от къщата, за която част В.С. твърдял, че е негова. С. дал на М. пари за закупуване на материали, необходими за тези дейности, а след извършването им му платил и възнаграждение за труда.

Установява се от показанията на свидетеля И. К., че поради дългогодишните си приятелски и колегиални отношения със съделителя В.С. той е участвал с лична помощ при извършване на редица строително-ремонтни дейности в процесния недвижим имот, които започнали през 2016 г. – изграждане на септична яма в поземления имот, на външна ограда на имота, на водоснабдителна и канализационна инсталация и на електрическа инсталация в сградата, както и на вътрешна изолация в сградата с гипсокартон и вата. Необходимите материали за тези дейности били закупувани от съделителя - ищец С., който осигурявал и тяхната доставка в имота.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като логични, безпротиворечиви, взаимно допълващи се, подкрепени от приетото заключение по СТЕ и неопровергани от други доказателства.

Съвсем отделен е въпросът, че от някои от частите на показанията на св. К. не следва извод, че по време на извършване на строителните и ремонтни дейности в сградата част от съсобствениците й към този момент, а именно ответникът В.Р. и съпругата му К.Р. (починала на 08.04.2019 г., сестра на ищцата Р.С.) са изразили словесно или с действия съгласие за извършване на такива дейности. При изработване на армировката на септичната яма сестрата на ищцата присъствала в имота, но не изразила конкретно отношение към тази дейност. Свидетелят К. се запознал с нея при свое гостуване в дома на Р. и В. Спасови и от тогавашните разговори за ремонта на къщата този свидетел разбрал, че тя била запозната с този ремонт. Това обстоятелство, дори съвкупно ценено със заявеното от св. К., че при гостуването си у Спасови той разбрал, че между двете сестри имало някакво съгласие за разпределение на къщата по етажи, не представлява израз на съгласие за извършване на строителни и ремонтни дейности в имота. Ето защо съдът приема, че процесните дейности в имота са извършени без съгласие на ответника В.Р. и на наследодателката на останалите ответници К.Р., поради което при уреждане на облигационните отношения между съсобствениците във връзка с извършването на тези дейности следва да намери приложение разпоредбата на чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД. Така  ответниците следва да отговарят за по-малката сума измежду стойността на разходите за извършването на тези дейности и стойността на обогатяването им, изразяваща се в увеличена вследствие на извършването им стойност на имота, съобразно дяловете им в съсобствеността, установени с решението по допускане на делбата.

В конкретния случай обаче се установява от приетото и неоспорено в тази му част заключение по СТЕ и от устните разяснения на в. л. инж. Г. пред съда при защитата на заключението му в с. з. на 07.12.2020 г., че тези величини са равни, т. е. ответниците следва да отговарят съобразно квотите си за сумата на необходимите и полезни разноски, която представлява и увеличение на стойността на имота. Съдът кредитира заключението по СТЕ като добросъвестно и обосновано с конкретните обстоятелства по делото относно естеството и характера на видовете строителни и ремонтни дейности в имота, основната част от които представляват частично извършени довършителни работи по сградата и по системите, необходими за използването й по предназначение, поради което извършването им не може да открои разлика между разходите за осъществяването им и увеличаване на нейната пазарна стойност като обект на право на собственост.

Наред с това, от кредитираното от съда заключение по СТЕ се установява, че всички дейности, посочени в молбата на съделителите Р.С. и В.С., с която исковете са предявени, са извършени, както следва: монтиране и полагане на вертикални PVC тръби Ф110 мм с приблизителна дължина 15 м. за отвеждане на каналните води от втория етаж на сградата към септичната яма; монтиране и отвеждане в подпокривното пространство на сградата на нови алуминиеви тръби с пластмасово покритие за парна инсталация; саниране чрез полагане на външна топлоизолация по стените на втория етаж на сградата с приблизителна площ 150 кв. м.; изграждане на септична яма (попивна) със стоманобетонни стени и връхна (покривна) плоча с отвор в близост до сградата от източната й страна с приблизителни размери 5 м. на 5 м. и дълбочина около 3 м.; изграждане на отваряема капандура в отвор на южния скат на покрива на сградата; изграждане на обшивка от неръждаема ламарина с площ общо около 5,5 кв. м. на част от покрива на сградата около 3 броя комини; отливане на стоманобетонни шапки на комините и измазване на комините с вароциментов разтвор; измазване на сградата с вар с площ на вътрешната мазилка – 107,79 кв. м. и на външната мазилка – 292,08 кв. м.; монтиране на допълнителна желязна врата към втория етаж; изграждане на дворна ограда от телена мрежа с дължина около 10 м. в северната част на процесния УПИ по неговото лице и на стоманобетонна рамка за дворна входна врата; изграждане на част от електрическата инсталация на втория етаж на сградата; изграждане на облицовка с приблизителна площ 100 кв. м. на стените на две от стаите на втория етаж на сградата с гипскартонени плоскости със съответната носеща ги конструкция.

Според заключението по СТЕ стойността на разходите за извършване на всички тези дейности е 9940 лв. и, както вече се посочи, със същата тази сума се е увеличила действителната пазарна стойност на делбения имот вследствие на тези дейности.

С това увеличение действителната пазарна цена на имота съгласно експертното заключение е 125000 лв., като от нея 28000 лв. е пазарната стойност на УПИ, а 97000 лв. е пазарната стойност на построената в него жилищна сграда.

Тук следва да се отбележи, че възражението на ответниците, че действителната пазарна стойност на имота била по-висока от определената от експертизата, освен че противоречи на доводите им, че част от разходите за подобрения не водят до увеличаване на стойността на имота и че те не трябва да носят отговорност за тях, защото съответните дейности били незаконни, е и неотносимо към предмета на делото в настоящата фаза на делбата при този способ за извършването й, тъй като при извършването на публична продан в бъдеще съдебният изпълнител ще следва да назначи нова експертиза за оценка на имота, а експертизата по настоящото дело ще има значение единствено за размера на дължимите от страните държавни такси по делото.

Наред с това, без правно значение за предявените искове по сметки е обстоятелството дали дейностите по запазване на целостта, субстанцията или предназначението на делбения имот, респ. водещи до увеличаване на неговата стойност, които представляват източник на облигационни отношения между съсобствениците, са извършени в съответствие с установените нормативни изисквания. Дори незаконни строежи представляват подобрения, ако не подлежат на премахване, а по делото не е установено за което и да е съоръжение, система или строеж в имота да е постановено по надлежен ред премахването му. Ето защо възраженията на ответниците срещу основанието и размера на исковете, основани на доводи, че част от дейностите представлявали незаконни строежи в имота по смисъла на ЗУТ, са неоснователни.

Всички дейности, на които са основани исковете и които конкретно са установени от заключението по СТЕ, са насочени за запазване целостта, субстанцията и предназначението на делбения имот, респ. са довели до увеличаване на неговата стойност. Затова разходите за извършването им представляват необходими и полезни разноски. Общата стойност на тези разходи е 9940 лв., като същата сума представлява и увеличение на стойността на имота вследствие на тези разходи. От нея 9640 лв. представляват необходими и полезни разноски за сградата и тази сума е еквивалентна на увеличението на нейната стойност, а 300 лв. представляват такива разноски за изграждане на дворна ограда и на стоманобетонна рамка за дворна входна врата и пряко касаят само УПИ като обект на право на собственост.

Ето защо всеки от ответниците следва да заплати съответна на дела му в съсобствеността върху сградата част от сумата 9640 лв. поотделно на всеки от ищците, тъй като по време на брака им те са извършили разходи на такава стойност за жилищната сграда, чиито съсобственици са в СИО, а активна солидарност за вземания, придобити през време на брака не е установена от закона. Така делът на ответника В.Р. в тези разноски е 3213,33 лв. (4/12 от 9640) и той дължи на всеки от ищците по половината от тази сума – по 1606,67 лв., а дяловете на ответниците М.Р. и Я.Р. в тези разноски са по 803,33 лв. (1/12 от 9640) и всеки от тях дължи на всеки от ищците по половината от тези суми, т. е. по 401,67 лв. Наред с това, разноските в размер 300 лв. за изграждането на оградата на УПИ и за монтирането на стоманобетонна рамка за дворна входна врата се дължат от ответниците на съсобственика им – съделителката Р.С., тъй като те са част от разноските за имот, извършени с общи усилия и принос на нея и на съпруга й В.С., но юридически последният не е носител на вземане за тези разноски, тъй като той не участва в съсобствеността на УПИ. Така всеки от ответниците следва да заплати по 50 лв. (2/12 от 300) от тези разноски на ищцата Р.С..

В обобщение, по предявените искове с правно основание чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД ответникът В.Р. следва да заплати 1656,67 лв. на Р.С. (1606,67 лв. относно необходими и полезни разноски по сградата + 50 лв. относно такива по УПИ) и 1606,67 лв. на В.С., като искът на последния за разликата над 1606,67 лв. до 1656,67 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Всеки от ответниците М.Р. и Я.Р. дължи на Р.С. по 451,67 лв. (401,67 лв. относно необходими и полезни разноски по сградата + 50 лв. относно такива по УПИ), но към приключване на съдебното дирене исковете срещу тях са предявени в размер по 414,16 лв. и в съответствие с диспозитивното начало следва да бъдат уважени в предявените им, а не в по-големи размери. На В.С. всеки от ответниците М.Р. и Я.Р. следва да бъде осъден да заплати по 401,67 лв., а за разликите над тези суми до пълните предявени размери от по 414,16 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.

По разноските.

Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството съобразно стойността на дела си в съсобствеността /чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Основа за определяне на дължимите от съделителите държавни такси на това основание е действителната пазарна цена на допуснатите до делба недвижими имоти, която съгласно изложеното по-горе е 97000 лв. за сградата и 28000 лв. за УПИ. Така съобразно с дяловете им в съсобствеността върху тези обекти Р.С. дължи самостоятелно 560 лв. държавна такса за делбата на УПИ, а солидарно заедно със съпруга си В.С. – и 1940 лв. държавна такса за делбата на сградата. Съобразно посочените стойности на УПИ и сградата и дяловете им в съсобствеността В.Р. дължи държавна такса в размер 1480 лв. (186,67 лв. за делбата на УПИ и 1293,33 лв. за делбата на сградата), а М.Р. и Я.Р. дължат държавна такса в размер по 510 лв. (по 186,67 лв. за делбата на УПИ и по 323,33 лв. за делбата на сградата).

Наред с това В.Р. дължи държавна такса в размер 130,53 лв. върху уважените срещу него искове по чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД, тоест общият размер на дължимите от него държавни такси е 1610,53 лв., които същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Самоков. Всеки от ответниците М.Р. и Я.Р. дължи държавна такса в размер по 50 лв. върху уважените срещу него искове по чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД, тоест общият размер на дължимите от всеки от тях държавни такси е по 560 лв., които те следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС – Самоков.

С оглед направеното от ищците искане и предвид разпоредбите на чл. 355, вр. чл. 78 от ГПК ответниците следва да им заплатят разноски в общ размер 568,21 лв., от които 125 лв. представляват половината от общия размер на внесени от ищците депозити за възнаграждение на вещо лице по СТЕ, а 443,21 лв. представляват част от платено от ищците адвокатско възнаграждение по исковете по сметки, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, която част е съразмерна с уважената част на исковете.

Ответниците не претендират разноски и не представят доказателства за извършване на такива, поради което разноски не им се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ се в с. П., Община Самоков и представляващ урегулиран поземлен имот, идентичен с парцел .., отреден за имот с пл. № . в кв. . по регулационния план на с. П., с площ 99. кв. м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и приземен етаж, със застроена площ от 120 кв. м., като получената при извършване на публичната продан сума бъде разпределена между съсобствениците Р.И.С., ЕГН **********, В.Ж.С., ЕГН **********, В.Н.Р., ЕГН **********, М.В.Р., ЕГН ********** и Я.В.Р., ЕГН ********** СЪОБРАЗНО ДЯЛОВЕТЕ ИМ В СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ОТДЕЛНИТЕ ГОРЕОПИСАНИ ОБЕКТИ, както следва: 6/12 идеални части за Р.И.С. и по 2/12 идеални части за В.Н.Р., за М.В.Р. и за Я.В.Р. от стойността на урегулирания поземлен имот и 6/12 идеални части общо за Р.И.С. и В.Ж.С., 4/12 идеални части за В.Н.Р. и по 1/12 идеална част за М.В.Р. и за Я.В.Р. от стойността на масивната жилищна сграда, построена в урегулирания поземлен имот.

ОСЪЖДА, на основание чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД, В.Н.Р., ЕГН **********,*** и с адрес за призоваване гр. В., ул. „В.” № ., ет. ., М.В.Р., ЕГН **********,*** и Я.В.Р., ЕГН **********,***, ж. к. „Д.”, бл. .., вх. ., ет. ., ап. . и с адрес за призоваване гр. С., ж. к. „С.Т.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., поотделно да заплатят на Р.И.С., ЕГН ********** и на В.Ж.С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, сумите, както следва: В.Н.Р. да заплати на Р.И.С. сумата 1656,67 лв. и да заплати на В.Ж.С. сумата 1606,67 лв., а М.В.Р. и Я.В.Р. поотделно да заплатят на Р.И.С. по 414,16 лв. всеки от тях, както и поотделно да заплатят на В.Ж.С. по 401,67 лв. всеки от тях, които суми представляват части, съразмерни на дяловете им в съсобствеността върху урегулиран поземлен имот, идентичен с УПИ ., отреден за имот с пл. № . в кв. . по регулационния план на с. П., Община Самоков, с площ 99. кв. м. и върху построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и приземен етаж, със застроена площ от 120 кв. м., от необходими и полезни разноски, извършени в периода 2015 г. – 2017 г. за следните дейности: монтиране и полагане на вертикални PVC тръби Ф110 мм с приблизителна дължина 15 м. за отвеждане на каналните води от втория етаж на сградата към септичната яма; монтиране и отвеждане в подпокривното пространство на сградата на нови алуминиеви тръби с пластмасово покритие за парна инсталация; саниране чрез полагане на външна топлоизолация с приблизителна площ 150 кв. м. по стените на втория етаж на сградата; изграждане на септична яма (попивна) със стоманобетонни стени и връхна (покривна) плоча с отвор в близост до сградата от източната й страна с приблизителни размери 5 м. на 5 м. и дълбочина около 3 м.; изграждане на отваряема капандура в отвор на южния скат на покрива на сградата; изграждане на обшивка от неръждаема ламарина с площ общо около 5,5 кв. м. на част от покрива на сградата около 3 броя комини; отливане на стоманобетонни шапки на комините и измазване на комините с вароциментов разтвор; измазване на сградата с вар с площ на вътрешната мазилка – 107,79 кв. м. и на външната мазилка – 292,08 кв. м.; монтиране на допълнителна желязна врата към втория етаж; изграждане на дворна ограда от телена мрежа с дължина около 10 м. в северната част на процесния УПИ по неговото лице и на стоманобетонна рамка за дворна входна врата; изграждане на част от електрическата инсталация на втория етаж на сградата; изграждане на облицовка с приблизителна площ 100 кв. м. на стените на две от стаите на втория етаж на сградата с гипскартонени плоскости със съответната носеща ги конструкция, като ОТХВЪРЛЯ исковете на В.Ж.С. в следните им части: срещу В.Н.Р. – за разликата над 1606,67 лв. до пълния му предявен размер от 1656,67 лв., а срещу М.В.Р. и срещу Я.В.Р. – за разликите над 401,67 лв. до пълните им предявени размери от по 414,16 лв.

ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 560,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху стойността на дела й в съсобствеността.

ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН ********** и В.Ж.С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, солидарно да заплатят по сметка на Самоковския районен съд сумата 1940,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху стойността на дела им в съсобствеността.

ОСЪЖДА В.Н.Р., ЕГН **********,*** и с адрес за призоваване гр. В., ул. „В.” № ., ет. ., да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 1610,53 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която 1480 лв. е държавна такса върху стойността на дела му в съсобствеността, а 130,53 лв. е държавна такса върху уважената част на предявените срещу него искове по чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА М.В.Р., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 560,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която 510 лв. е държавна такса върху стойността на дела му в съсобствеността, а 50 лв. е държавна такса върху уважената част на предявените срещу него искове по чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Я.В.Р., ЕГН **********,***, ж. к. „Д.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и с адрес за призоваване гр. С., ж. к. „С.Т.”, бл. . вх. ., ет. ., ап. ., да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 560,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която 510 лв. е държавна такса върху стойността на дела му в съсобствеността, а 50 лв. е държавна такса върху уважената част на предявените срещу него искове по чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА В.Н.Р., ЕГН **********,*** и с адрес за призоваване гр. В., ул. „В.” № ., ет. ., М.В.Р., ЕГН **********,*** и Я.В.Р., ЕГН **********,***, ж. к. „Д.”, бл. .., вх. . ет., ап. . и с адрес за призоваване гр. С., ж. к. „С.Т.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., да заплатят на Р.И.С., ЕГН ********** и на В.Ж.С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, сумата 568,21 лв. за разноски по делото.

След влизане на решението в сила, за присъдените в полза на Самоковския районен съд суми да се издадат изпълнителни листове, в случай че сумите не бъдат внесени доброволно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: