Р Е
Ш Е Н
И E
№ 152
гр.Айтос,
18.07.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд -
гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: …........…………
при секретаря Росица Марковска и в присъствието на
прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гражданско
дело № 985 по описа за 2 018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на Д.С.Ю.,
ЕГН **********, Ю.Д.Е.,
ЕГН **********, Ф.Д.А., ЕГН **********, Ю.Ю.А., ЕГН **********, Ф.М.Е.,
ЕГН **********, Н.А.С., ЕГН **********, Б.А.Ю.,
ЕГН **********, Е.А.М., ЕГН **********, А.А.А.,
ЕГН **********, М.А.Ю., ЕГН **********, Ф.З.А., ЕГН **********, всички с
посочен съдебен адрес:*** - Адвокатско сдружение „***“, чрез адв. Л.А. - БАК против Е.А.Е., ЕГН **********, с
посочен адрес ***.
С ищцовата молба се заявява искане да бъде
прието за установено
пo отношение на
ответника Е. А. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищците ca
собственици на основание наследствено правоприемство при дялове, както следва:
- Д.С.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,
Ю.Д. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, Ф.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** - пo 3/80 ид.части;
- Ю.Ю.А. ЕГН **********, с адрес: *** - 1/5 ид.част;
- Ф.М.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,
Е.А.М., ЕГН ********** с адрес: ***, А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
М.А.Ю., ЕГН ********** с адрес: *** - по 1/30 ид.част;
- Ф. З. А., ЕГН ********** с адрес: *** - 1/5 ид.част,
от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
цялото с площ от 848 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН ИMOT с пл.№ 58, в квартал 5
пo кадастралния план на село Т., община Р., при граници на поземления
имот: от изток - ПИ c пл.№ 54, oт запад - улица, от
север - ПИ c пл.№ 57 oт
юг - ПИ с пл.№ 59, за който поземлен имoт пo неприложен в срок дворищнорегулационен план е отреден
УРЕГУПИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) ІХ, в квартал 5 пo плана на
село Т., община Р., одобрен със 3аповед № 55/14.01.1970г., с плoщ на УПИ
измерена графично от 925 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 77 кв.м.,
при граници на УПИ: от изтoк - УПИ XI-54, от запад - улица, oт север - УПИ Х-57, от
юг - УПИ VIII-59, заедно с построената в гореописания
поземлен имот ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА CГPAДA със застроена площ от 50 кв.м., заедно с
всички подобрения, приращения и насаждения пo гореописаните недвижими имоти.
Ищците претендират заплащане на направените
съдебно-деловодни разноски.
Представят писмени доказателства и молят за допускане на трима свидетели в
режим на довеждане. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв.Ангелова поддържат исковата молба. Ангажират
доказателства.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Е.А.Е.,
действайки чрез пълномощника си адв.Г.К. от БАК, представя отговор с препис за
ищците. Не спори по допустимостта на исковата претенция. Оспорва иска за собственост пo отношение на ищците Д.С.Ю., Ю.Д.
и Ф.Д.. Оспорва участието пo делото на първата oт ищците — Д.С.Ю., като сочи, че тя не е
наследница пo закон на наследодателя Ю. Е. М., починал на 28.05.1983г. - негов наследник
е свекър й Е.Ю.Е.,
починал на 07.12.2004г., a съпругът й и негов син Д.Е.Ю., е починал
преди баща си на
28.05.1991 г., поради което и пo закон се наследява само от низходящите
(чл.10 oт ЗН). Ответникът
сочи, че дядо му Е. Ю. Е. е дарил на сина си Д. Е. Ю. през 1975г. с
нотариален акт за дарение № 148, т.6, дело № 2087/1975г. на PC-Айтос друг недвижим имот
в с.Т., в близост
до селската джамия, в който имот да се устрои. Когато започнал строежа на новата им къща, временно ги допуснали
в този имот с уговорката след построяване на тяхната къща те да се
преместят там, каквото си и случило. Ищцата Ф.Д. преди 15 години напуснала имота, тьй като се омъжила в с.П., община П. и се установила да
живее там. Процесният имот никога не бил деклариран като тяхна, на ищците собственост, нито те
заплащали данъци и такси за него. Имотьт бил деклариран като собственост на
праводателите на ответника - баба му А. И. Е., баща му А.Е.Ю. и леля му Х. Е.А.
и именно те заплащали дължимите за имота
данъци и такси в срока за придобивна давност. Според ответника е учудващо защо процесният имот се претендира като
собственост на
прадядо му Ю. Е. М., починал преди повече от 35 години, като счита за вероятно
обяснението, че пo действащия план нa c. Т., одобрен през 1975г., същият имот с бил записан на негово име, но самото
записване не доказвало
собственост 43
години пo-късно (при завеждане на делото).
По същество ответникът завява, че оспорва иска по отношение на всички
ответници и моли да бъде изцяло отхвърлен, като изтъква съображения, че процесният недвижим имот е деклариран като собственост на неговите праводатели: баба му
А. Й. Е., баща му А.Е.Ю.
и леля му Х. Е.А. с Декларация вх. № 619 от 28.01.2005г. и
с Декларация вх. № 620 също от 28.01.2005r., двете на Данъчна служба при община Р..
Представя писмени доказателства и заявява доказателствени искания, включително моли за допускане на трима свидетели в режим на довеждане.
В съдебно заседание отв.Е.,
чрез процесуалните си представители адв.Г.К. от БАК и Д.С. - ВАК поддържа
първоначалното становище и моли за отхвърляне на иска. Представя писмени и
гласни доказателства.
Предявената е установителна
претенция за собственост, която намира правно основание в чл.124 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
В исковата молба се заявява, че наследодателят Ю. Е. М. е починал на
28.05.1983 г., оставяйки наследници
: Е.Ю.Е. - син на на наследодателя, починал на
07.12.2004г., със законни наследници: А. И. Е. - съпруга (починала на
23.07.2018г.), А.Е.Ю. - син и Х. Е. А. - дъщеря; Д.Е.Ю. - син на наследодателя, починал
на 28.05.1991г., със законни наследници:
Д.С.Ю. - съпруга, Ю.Д. Е. - син, Ф.Д.А. -
дъщеря, М.Д.Е. - син; Н. Й. Ф. - дъщеря на наследодателя;
Ю.Ю.А.
- дъщеря на наследодателя; А.Ю.Е. - син
на наследодателя, починал
нa 08.02.2007г., чиито
наследници са: Ф.М.Е.
- съпруга, Н.А.С. - дъщеря, Б. А.Ю. -
син, Е.А.М. - дъщеря, А.А.А.
- дъщеря, М.А.Ю. - син; Н. Ю. Е.а
- дъщеря на наследодателя, починала през
1951г. (т.е. преди насл.Ю. М.) с един законен наследник - дъщеря й Ф.З. А.. В подкрепа на имоложено е представено
удостоверение за наследници изх.№ 130/17.10.2018г. на с.Т., Община Р..
Твърди се, че наследодателят Ю.
Е. М. е бил собственик и е оставил следния недвижим имот, находящ се в село Т., община Р.,
област Б.: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 848 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с пл.№ 58, в квартал 5 пo кадастралния план на село Т., община Р.,
заедно с построената в гореописания поземлен имот ПАЯНТОВА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв.м.,
заедно с всички подобрения, приращения и насаждения пo гореописаните недвижими имоти.
Според отразеното в исковата молба този недвижим имoт в различни периоди от време се
владеел от всички наследници на Ю. Е. М., като ищците узнали, че част от наследниците - А. И. Е., А.Е.Ю. и Х. Е.А.
без знанието и съгласието на останалите наследници ce снабдили с документ за собственост нa
основание наследство и давностно
владение - с Констивен нотариален акт № 155, том VI, pег.№ 4360, дело № 714 oт
24.08.2016 год. на нотариус Г.Г., вписан с № 557 в НК, с район на действие – района на РС
– Айтос. Bпоследствие тримата продали процесния недвижим имот на ответника по делото Е.А.Е.,
която продажба е обеквирана с представения Нотариален акт № 159, том VI, peг.№
4366, дело № 717/24.08.2016 год. на нотариус Г.Г., вписан с № 557 в
НК.
Ищците твърдят, че след смъртта нa наследодателя Ю. Е.М. спорният имот се e владял от
различни наследници, както следва: синът мy Е.Ю. Е. владял имота до смъртта си на 07.12.2004 год., a неговият син Д.Е.Ю. владял отчасти в същото време - до смъртта си на
28.05.1991год., а наследници му до 2016 год. Всеки от наследниците имал претенции за този недвижим имот,
като придобит на основание наследяване. Твърдят, че те - ищците са придобили правото нa собственост на основание наследяване нa
следните идеални части: Д.С.Ю., Ю.Д. Е., Ф.Д.А. - пo 3/80 ид.части; Ю.Ю.А. - 1/5 ид.част; Ф.М.Е., Н.А. С., Б.А.Ю., Е.А.М., А.А. А., М.А.Ю., - пo 1/30 ид.част; Ф.З. А. - 1/5 ид.част.
Твърдят, че наследникът М.Д.Е. (син на Д.Е.Ю.) е предявил иск за собственост на
основание наследяване спрямо ответника Е.А.Е., за което е образувано гр.дело №
620/2016 год. на Айтоския районен съд и по същото дело ищцовата претенция била уважена,
като в мотивите си Айтоският районен съд приел,
че титулярите на констативния нотариален акт не ca мoгли да станат самостоятелни собственици на имота и същият не е загубил наследствия си
характер.
Макар цитираното дело да не е
приложено, на ответникът, доколокото е бил страна в това производство, а
на съдът – служебно, е известно, че с
влязло в сила Решение по цитираното дело е признато за установено по отношение на отв.Е.А.Е., ЕГН **********, че М.Д.Е., ЕГН **********
е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/60 (една шестдесета) идеални части от спорното и по настоящото дело дворно място, с площ от 848 кв.м., представляващо поземлен имот с пл. № 58 по кадастралния плат на с. Т., община Р., при
граници на поземления имот: изток – ПИ с пл. № 54, запад –
улица, север – ПИ с пл. № 57, юг – ПИ с пл. №59,
за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ IX-58 в
кв.5 по плана на с. Т., общ. Р., одобрен със Заповед №
55 от 14.01.1970 г., с площ от 925 кв.м., с неуредени регулационни смитки от 77
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда.
Обосновавайки се с гореизложените обстоятелства, ищците сочат, че
за тях е налице правен интерес от предявяване на иск,
именно за да установят
правото си на собственост спрямо ответника.
По делото освен цитираните
писмени доказетлества, влкючая данъчни декларации и квитанции за заплатени
данъци и такси на имота в с.Т., от двете страни са ангажирани гласни
доказателства, както следва: свидителите К. М. Х. и М.А. Х., водени от ищците; А.
С. Х. и И.С.М., ангажирани от страна на ответника, като и четиримата свидетели
- живеещи от десетилетия в с.Т., без родствена връзка със страните.
Предявен е положителен установителен иск за
собственост с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, като ищците се позовават на наследствено правоприемство, а ответникът се
легитимира като собственик по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
имота, придобит от неговите праводатели – първоначалните Х. Е.А., А. И. Е. и А.Е.Ю., по силата на давностно владение, за което се представя нотариален
акт № 155, том шести, рег. № 4360, дело № 714 от 24.08.2016
г. на нотариус Г. Г. с рег. № 557 на НК, с
който праводателите са признати за собственици върху процесния имот като придобит по
наследство и присъединено давностно владение.
От фактическите
данни по делото се установява, че процесният имот
е принадлежал на прадядото на страните Ю. Е. М.,
починал на 28.05.1983 г. В тази връзка при пълно кореспондиране помежду си са показанията на всички разпитани свидетели, които категорично и
непротиворечиво сочат, че съпрузите дядо Ю. и баба Х. са отгледали децата си в спорния имот и са живели там до смъртта си.
Общият наследодател починал през 1983 г., а неговата съпруга Х. няколко години
по-късно, но до смъртта на общия наследодател и двамата продължавали да живеят
в имота, в който създали семейство - отгледали децата си и внуците си. Ето защо и при липса на други
доказателства по делото следва да се приеме, че до смъртта на общия наследодател през 1983 г. имотът е бил негова и на съпругата му собственост. След смъртта им
имотът продължил да бъде обитаван от семейството на единия от синовете им - Е.Ю.Е., починал на 07.12.2004
г. Данните сочат, че дори да не е имало претенции от другите преки наследници на Ю. Е. М., но това не е достатъчно, за да се приеме, че
осъществяваното от него и семейството му ползване е довело до промяна на
намерението, с което се владеел този имот – като владелец на своите идеални части и
държател на идеалните части на останалите сънаследници. В тази връзка следва да
се има предвид, че до смъртта си през 2004 г. същият не е предприемал действия
по снабдяване с документ за собственост, с които да обективира промяна в отношението към имота – от държане към владеене. Констативният нотариален акт, по който
титуляр е неговата преживяла съпруга А. И. Е. и две от децата му (А.Е.Ю. и Х. Е.А.),
е издаден едва през 2016 г., т.е. действията по обективиране на намерението за своене на имота се
осъществени към този момент - през 2016 г. с издаването на констативния нотариален акт. От
друга страна, това не е достатъчно, за да се приеме, че е имотът е загубил
наследствения си характер, тъй като в него са продължили да живеят наследниците на Д.Е.Ю. – М. Д. Е. (ищец по гр.дело №
620/2016г. на АРС) и ищците Д.С.Ю. и Ю. Д. Е., които са възпремали имота като останал от Ю. Е. М.. По отношение на
ищцата Д.Ю., същата макар и преживяла съпруга на Д.Ю. и съответно негова
занонна наследници, следва да се отбележи, че не е наследница на общия
наследодател Е. Е. М., който е починал след сина си Д.Ю.. Ето защо и досежно
тази ищца исковата претенция е изначално неоснователна, доколкото по право на
заместване, наследяват единствено низходящите (чл.10 от ЗН), каквото качество
тя няма.
По делото не се събраха доказалства наследниците на Д.Ю. да са напускали имота в нито един момент, като първите данни са за периода от около 2015 - 2016 година, в която връзка съдът
възприема показанията на свид.К. Х., св. М. Х. И.М. и А. Х., четиримата без родствена връзка със страните, поради което
съдът
следва да кредитира.
Следователно до този момнет – около 2015 г., когато наследниците на Д.Е.Ю. се изнесли от имота, следва да ес приеме,
че той е обитаван съвместно от преживялата
съпруга А., ответника Е. (нейн внук), от сина й А.Е.Ю. и семейството на Д.Е.Ю.. Следователно
нито титулярите по констативния нотариален акт, нито приобретателя на имота в
лицето на ответника са могли да осъществят самостоятелна фактическа власт върху
имота за период от десет години по смисъла на чл.79 от ЗС и в този смисъл
липсва осъществен обективния елемент от фактическия състав на придобивната
давност.
Анализът
на събраните доказателства мотивира съдът да приеме за недоказано възражението
за текла давност в полза на праводателите на ответника в периода след 1983 г.
до 2014 г., когато от имота се изнесли част от ищците. През 1983 г., когато починал общият наследодател Ю. Е. М.,
в имота останал сина му Е.Ю.Е. и неговото семейство, състоящо се от съпругата
му А., сина му А.Е.Ю. и неговото семейство и семейството на починалия му син Д.Е.Ю..
Дъщеря му Х. Е.А. се изнесла, а по-късно се изнесъл и А.Е.Ю., като в имота
останал сина му – ответника Е.А.Е.. Предвид
юридическия факт, от който е възникнала съсобствеността – наследяване от Ю. Е. М.,
Е.Ю.Е. е бил владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на
останалите преки сънаследници на Ю. Е. М., като по делото няма данни, от които
да се направи извод, че същият е променил субективното си отношение си към
имота. За периода до 2004 г., когато е починал наследодателят Е.А.Е., съдът
намира, че няма достатъчно категорични доказателства, които да сочат промяна на
отношението, т.е. че упражняването на фактическата власт върху идеалните части
на останалите съсобственици е превърнато от държане във владение. Не се събраха убедителни доказателства, които да сочат на извода, че промяната в намерението е
демонстрирана явно и категорично пред останалите съсобственици, за да се
приеме, че в полза на наследодателя Е.А.Е. е започнала да тече давност, а
тезата за извършена преживна делба от наследодателя – чрез дарения в полза
на част от синовете
не се доказа. Свидетелските показания категорично сочат, че след смъртта на баща му през
1983 г. наследодателят Е.А.Е. е останал да живее със семейството в
сънаследствения имот при заварено положение, като очевидно това е станало със
съгласието и без противопоставянето на останалите съсобственици. За периода
след 2004 г., когато наследодателят Е.А.Е. починал, действително е възможно
част от неговите наследници (титуляри по констативния нотариален акт) да са
възприели собственическо отношение към имота и да са счели, че същият им
принадлежи като останал от техния баща, но за да се осъществи фактическият
състав на придобивната давност в тяхна полза се изисква установяване на
самостоятелно 10 годишно владение, за каквото няма категорични доказателства по делото. Тъкмо напротив - от 2004 г. до около 2014-2015 г. имотът се е владял
съвместно с наследниците на Д.Е.Ю., които са считали имота за сънаследствен,
останал от наследодателя Ю. Е. М., а времето след напускане на имота от
последните от 2015 г. до
2016г. не е
достатъчно по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, за да се приеме, че е налице
осъществен състав на придобивната давност в полза на титулярите по нотариалния
акт.
Досежно декларирането на имота от титулярите по
констативния нотариален акт и то след смъртта на Е.Ю. Е. и заплащането на
данъци,
следва да се отчете, че това не са действия, които сочат
промяна в отношението към имота, при липса на други събрани доказателства. Нещо повече,
декларирането на имота след смъртта на Е.Ю. Е., а не преживе от него, е още една индиция, че до смъртта си той не се е считал за едноличен
собственик на имота, а е упражнявал фактическа власт като държател по отношение
на идеалните части на своите братя и сестри, наследници на Ю. Е. М..
Предвид изложените съображения
съдът намира, че към момента
на снабдяване с нотариален акт посочените в него титуляри не са могли да станат
самостоятелни собственици на имота и имотът не е загубил сънаследствения си
характер от Ю. Е. М. (а впоследствие и Е.Ю. Е.),
съответно последвалата покупко-продажба не е могла да породи търсения ефект в
патримониума на купувача – ответника Е.А.Е. що се касае до идеалните части на
останалите сънаследници, което от своя страна сочи на основателност на ищцавото претенция, изключая
собствеността на ищцата Д.С.Ю., която както се посочи по-горе няма качесството
на наследник на Ю. Е. М..
Дяловете се формират, както
следва, изхождайки
от факта, че: Ю. Е. М. и неговата съпруга имат пет деца – Е.Ю.Е., починал
на 07.12.2004 г., Н. Й. Ф., Ю.Ю.А., А.Ю.Е., починал 08.02.2007 г. и Н. Ю. Е.а,
починала през 1951 г., т.е. на всяко дете (или на групата от неговите
наследници) се припада по 1/5 идеална част. При смъртта на Е.Ю.Е., починал на
07.12.2004 г., неговата наследствена квота от 1/5 идеална част се разпределила
между четиримата му наследници – 1/20 идеална част за съпругата му, 1/20
идеална част за сина му А., 1/20 идеална част за дъщеря му Х. и общо 1/20
идеална част по право на заместване за тримата низходящи на сина му Д.Е.Ю.,
починал преди него през 1991 г., т.е. всеки от тримата низходящи, между които
ищецът, разполага с 1/60 идеална част от наследството. Преживялата съпруга на Д.Е.Ю., както се посочи не участва в наследяването,
тъй като в случая наследяването става по право на заместване съгласно чл.10,
ал.1 от ЗН само от низходящите на низходящия на наследодателя, който е починал
преди него – Д.Е.Ю. е починал през 1991 г., т.е. много преди своя наследодател Е.Ю.
Е. (починал през 2004 г.), чрез който идва наследството от Ю. Е. М. (починал
през 1983 г.), т.е. собствената 1/5 идеална част на Е.Ю. Е., наследена от него
след смъртта на Ю. Е. М..
На основание чл.78, ал.1 и ал.3
от ГПК с оглед частичното уважаване на иска – в цялост по отношение на ищците Ю.Д.Е.,
Ф.Д.А., Ю.Ю.А., Ф.М.Е., Н.А.С., Б.А.Ю., Е.А.М., А.А.А., М.А.Ю. И Ф.З.А., ответникът следва
да им заплати направените разноски до размер на 1 009,00 (хиляда и девет) лева, а ответницата Д.С.Ю., да заплати на отв.Е.А.Е. направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 29,00 (двадесет и девет) лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от изложените съображения,
Айтоският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника Е. А. Е., ЕГН
**********, с адрес: ***, че ищците ca собственици на основание
наследствено правоприемство при дялове, както следва:
- Ю.Д. Е., ЕГН ********** с адрес: *** и Ф.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** - пo 3/80 ид.части;
- Ю.Ю.А. ЕГН **********, с адрес: *** - 1/5 ид.част;
- Ф.М.Е., ЕГН ********** с адрес: ***, Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.А.Ю., ЕГН ********** с
адрес: ***, Е.А.М., ЕГН ********** с адрес: ***, А.А.А., ЕГН ********** с
адрес: ***, М.А.Ю., ЕГН ********** с адрес: *** - по 1/30 ид.част;
- Ф. З. А., ЕГН ********** с адрес: *** - 1/5 ид.част;
от следния недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО, цялото с площ от 848 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН ИMOT с пл.№ 58, в
квартал 5 пo кадастралния план на село Т., община Р., при граници на
поземления имот: от изток - ПИ c пл.№ 54, oт запад - улица, от
север - ПИ c пл.№ 57 oт
юг - ПИ с пл.№ 59, за който поземлен имoт пo неприложен в срок дворищнорегулационен план е отреден
УРЕГУПИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ IX, в квартал 5 пo плана на село Т., община Р., одобрен със 3аповед №
55/14.01.1970г., с плoщ на УПИ измерена графично от 925 кв.м., с неуредени
регулационни сметки за 77 кв.м., при граници на УПИ: от изтoк - УПИ XI-54, от
запад - улица, oт север - УПИ Х-57, от юг - УПИ VIII-59,
заедно с построената в гореописания поземлен имот ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА CГPAДA със
застроена площ от 50 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и насаждения
пo гореописаните недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. А. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищцата Д.С.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** Е собственик на основание
наследствено правоприемство при дял 3/80 ид.части от гореописания имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.А.Е., ЕГН ********** ***, да заплати на Ю.Д.Е.,
ЕГН **********, Ф.Д.А., ЕГН **********, Ю.Ю.А., ЕГН **********, Ф.М.Е., ЕГН **********,
Н.А.С., ЕГН **********, Б.А.Ю.,
ЕГН **********, Е.А.М., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********,
М.А.Ю., ЕГН **********, Ф.З.А., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 009,00
(хиляда и девет) лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Д.С.Ю.,
ЕГН ********** да
заплати на Е.А.Е., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 29,00 (двадесет и девет) лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Б.кия окръжен съд в
2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :