Р Е Ш Е Н И Е
№ /08.01. 2020 Година гр. С.З.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
09.12. 2019 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
Диана И.
Като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.д.
№ 284 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба предявена от В.И.А.; П.А.Х.; С.М.Х.; Х.А.Х.; А.А.А. ***, чрез адв. Р.М.,*** против З.Д. „Б.И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****** с правно
основание: чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищците твърдят ,че на 21.12.2016 г., на АМ „Т.“, на км.
226+ 300м., в землището на област С.З. било
реализирано ПТП от водача на микробус марка „М.“, модел „ ***“, с per. №
СН *** АР - С. О.К.. Към момента на настъпване на инцидента, ППС се движело със
скорост от около 116 км./ч. Водачът К. загубил контрол над автомобила, поради
спукване на една от гумите, възникнало по време на движение, за което му било
сигнализирано от някои от пътуващите, тъй като същите чули шум и уведомили
водача. Водачът С. К. не успял да овладее превозното средство, поради закъсняла
реакция от негова страна и настъпил удар между микробуса и предпазната
еластична ограда /мантинела/. Като причина за настъпване на ПТП било
неправомерното поведение на водача на микробус марка „М.“, модел „ ***“, с per.
№ СН *** АР - С. О.К., претовареността на превозното средство, оборудването му
с различни гуми, управлението с несъобразена с техническото състояние на МПС
скорост, а не и поведението на друго лице, водач на друго ППС.Микробусът бил
пътнически и същият е тръгнал от гр. А., Р. Г. към гр. Н.З.. В него пътували 14
възрастни и 2 деца, които превозвали свой личен багаж - пътнически чанти,
плодове и зеленчуци, прибирайки се към Б.. А. К., чиято смърт е причинена по
време на произшествието, е пътувал седнал, а не прав. Твърди се още,че А. К.
бил с поставен обезопасителен колан, тъй като микробусът е бил оборудван с
такива. Пострадалият бил транспортиран до ЦСМП С.З.
и приет за лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология при УМБАЛ „П.С.К.“ АД - С.З., където впоследствие е
починал от получените наранявания, с окончателна диагноза : Счупване на таза;
Счупване иа дясна лъчева кост; Разкъсно-контузна рана.
В.И.А. в резултат на процесното ПТП загубила своя съпруг,
когото тя възприемала като най-близкия си човек. Те живеели в разбирателство,
много се обичали, подкрепяли се и с общи усилия отгледали и възпитали своите деца
П.А.Х., Х.А.Х., А.А.А.. След смъртта на своя съпруг В.А. е станала затворена в
себе си, тревожна и асоциална. Често плаче за А. К. и си спомня щастливите
мигове заедно. Оплаква се от смущения в апетита и съня. П.А.Х., Х.А.Х., А.А.А.
при ПТП от 21.12.2016г. загубват своя любящ баща - А. К.. Те били силно
привързани към него, много го обичали и обичали да прекарват време с него. А. К.
съумял да изгради индивидуална връзка с всяко едно от децата си. Имал общи теми
с всеки един от тях. Винаги ги подкрепял, подпомагал ги с каквото може и
неотлъчно бил до тях във всеки важен момент от живота. След смъртта на своя
баща П.Х. е станала напрегната, страда от затруднена концентрация, разсеяна и
вглъбена в себе си. Х.Х. се е затворил, трудно влиза в контакт с други хора,
избягва да общува извън семейството и не иска да възприеме смъртта на баща си. А.А.
след злополуката е печален, неспокоен и отнесен. Натьжава се често, спомняйки
си за своя баща и нелепия начин, по който е причинена смъртта му. Всяко от
децата на починалия А. К. тежко изживява липсата му, защото те много го
обичали, а той бил за тях пример и опора в живота.
С.М.Х. в
продесното ПТП загубва своя обичан син. Като всяка майка, тя трудно е
преживяла смъртта своето дете. Изцяло е
променена след смъртта на А. К.. Често плаче, оставяйки сама. Не може да спи
спокойно, сънува кошмари. Отказва да се храни понякога. Постоянно е тревожна.
Раздразнителна е, когато й се налага да общува с хора извън близкото й
обкръжение. Казва, че никога няма да свикне със загубата на сина си.
Ищците молят
съда да се постанови съдебно решение ,с което да се осъди ответника, да заплати
на ищците обезщетение в размери както следва:
- На В.И.А. обезщетение в размер на 180 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат
на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на съпруга й А. Х. К.,
както и законната лихва върху претендираната главница от датата на
произшествието-21.12.2016 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
-На П.А.Х.,
обезщетение в размер на 180 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при
което е причинена смъртта на баща й А. Х. К., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на произшествието-21.12.2016 г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни
и деловодни разноски;
-На Х.А.Х., обезщетение в размер на 180 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат
на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на баща му А. Х. К.,
както и законната лихва върху претендираната главница от датата на
произшествието-21.12.2016 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
-На А.А.А., обезщетение в размер на 180 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при
което е причинена смъртта на баща му А. Х. К., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на произшествието-21.12.2016 г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни
и деловодни разноски;
-На С.М.Х., обезщетение в размер на 150 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат
на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на сина й А. Х. К.,
както и законната лихва върху претендираната главница от датата на
произшествието -21.12.2016г.до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
В исковата молба се сочи, че видно от
справката, извършена от страницата на Г., към момента на събитието, виновния
водач е управлявал микробус марка „М.“ и модел „***“, с peг. № СН*** АР, който
е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ЗД „Б.И.“ АД, с полица № BG/02/116002772825, с
валидност от 27.10.2016г. до 26.10.2017г.
Ищците посочват, че са отправили претенция
до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „Б.И.“ АД, с искане
да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от
молба вх. № ОК-054543/ 04.06.18 г. Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл
законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, от което се
поражда правния интерес на ищците, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от
предявяването на настоящата претенция по исков ред.
Считат, че тъй като деянието е извършено на 21.12.2016 г., то от
този момент върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва
до окончателното й заплащане.
Ответникът З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК *** оспорва
изцяло исковите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както
и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Сочи, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, прекомерно завишени по размер, и излага съображения
в тази посока. Твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на
настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение, тъй като увредените лица - ищци по делото - В.И.А.,
П.А.Х., С.М.Х., Х.А.Х. и А.А.А., не са изпълнили посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ
свои задължения - да представят на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполагат и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди. Сочи, че във връзка с твърдяното от ищците ПТП,
настъпило на 21.12.2016год. на АМ „Т.", на километър 226 +
Предвид горното, ответникът счита, че не е
установена и доказана виновността на водач управлявал участващо в ПТП МПС и
застраховано при ответното З.Д.. Отделно от това, в представения с исковата
молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1288р -
15000/22.12.2016год., не е посочено по отношение на кой участник в ПТП е взето
отношение, като е отразено само, че инцидентът е в процес на изясняване и е
посочена неясна абревиатура 3M439, което обстоятелство поставя под въпрос
наличието на виновен на настъпване на ПТП водач на ППС. Нещо повече, според
ответника, без каквито и да било данни и доказателства, С. О.К., предварително
е обявен от ищците, за виновният водач станал причина за настъпването на
процесното ПТП. Ответното дружество оспорва твърдението за изключителна вина на
водача на автомобил марка „М.", модел „***", с ДК № СН ***АР С. О.К.
за настъпването на твърдяните в производството вреди, като навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Х. К.,
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан, като пътник в МПС, в
нарушение на чл. 137 ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в
риск. Твърди се, че процесният автомобил марка „М.", модел „***",с
ДК№ СН ***АР е бил претоварен с пътници и личен багаж. Оспорва се твърдението
за изключителна вина на водача С. О.К. за настъпването на твърдените в
производството неимуществени вреди, като се навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Х. К., изразяващо се в
доброволно качване в процесния претоварен автомобил и непредприемането на
действия спрямо водача да преустанови последния движението на автомобила, с
което поведение К. сам се е поставил в риск и с поведението си е допринесъл за
настъпването на тежкия вредоносен резултат. Ответното дружество оспорва
твърдението, че в резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие за
ищците са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди или ако са
възникнали, то не обосновават размера на исковите претенции. Счита, че
предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени с
оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило твърдяното ПТП. Сочи се, че подобен висок размер на обезщетението за
неимуществени вреди се отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по
аналогични случаи и не е съобразен с характера на търпените - неимуществени
вреди от смърт на близък родственик. Според ответника, предявените размери са прекомерни и предвид
наведения довод за съпричиняване на вредоносния резултат, в посочената степен
от страна на пострадалия А. Х. К.. Твърди се, че процесното ПТП не е настъпило
по описания в исковата молба начин.Оспорва се и началният момент, от който се
претендира лихвата - от датата на произшествието 21.12.2016год., при
основателност и доказаност на главните искове. Сочи се, че когато увреденият,
респ. неговите наследници не са изпълнили задължението си да уведомят
застрахователя за причинените вреди и не са потърсили по извънсъдебен ред
доброволно уреждане на спора, изпадат в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от
неговата забава. Същото важи и когато претендиращият застрахователно
обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които
застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства.
Предвид горното, ответното дружество сочи,
че предявените искове са изцяло неоснователни, поради което моли, съдът да ги
отхвърли, като присъди на З.Д. „Б.И.“ АД всички направени по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са субективно съединени искове
по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Не е
спорно по делото, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП - 21.12.2016год., по силата на което ответникът по
делото, е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица.Това обстоятелство се установява от представената и приета като
доказателство по делото справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка
„Гражданка отговорност".
Установява се ,че с присъда N9 34 от
18.09.2018г.., постановена по НОХД № 155 по описа на ОС - С.З. за 2018г. С. О.К.
е признат за виновен в това, че на 21.12.2016г. в района на километър 226+300
от автомагистрала "Т.", област С.З. при управление на моторно
превозно средство-лек автомобил марка "М. ***" с per. № СН ***АР, в
посока от запад на изток е нарушил правилата за движение, предвидени в Закона
за движението по пътищата и правилника за неговото прилагане, а именно:
-
чл. 20, ал. 2 изречение 1-во от Закона за движението по пътищата –
-чл.
101, ал. 1 изречение 1-во във вр. с чл. 101, ал. 3, т. 9 от Закона за
движението по пътищата
-чл.
133, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
-чл.
139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата
и
в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице - на А. Х.
К., както и средна телесна повреда на повече от едно лица, като след деянието
подсъдимия С. О.К. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите, с което е извършил престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.
"г" във вр. с чл. 343, ал. 3, б. "б", предл. първо във
връзка с ал. 1, б. "в" във вр. с ал. 4, връзка с чл. 342, ал. 1 и чл.
54.
Безспорно, съгласно разпоредба на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В хода на производството е назначена
съдебномедицинската експертиза,от която е видно, че в резултат на процесното
ПТП от 21.12.2016г. А. Х. К. е получил: Множествена травма при автозлополука,
изразяваща се в: Черепно - мозъчна травма: Оток на мозъка, кръвонасядане на
меките черепни покривки. Коремна травма: кръвонасядаве на мастната капсула на
десния бъбрек, кръвоизлив 800мл зад коремницата /ретроперитонеален хематом/,
счупване на лявата срамна кост на таза, масивно кръвовасядане на меките тъкани
в малкия таз. Вещото лице посочва,
че в случая временната опасност за живота на К. се е реализирала. Уврежданията
при пострадалия, според вещото лице са причинени от удари с умерено до голяма
кинетична енергия върху детайли от купето на автомобила. Липсват увреждания,
които да е възможно да се обяснят с въздействие на твърди тъпи предмети извън купето на микробуса. Също
така според съдебният лекар липсват увреждания по тялото на К., които да се
обяснят с въздействие от предпазен колан.
Като писмено доказателство по делото е
прието заключението на автотехническата експертиза .От това заключение се
установява, че скоростта на движение на микробус марка „М.", модел „***"
с per. № СН ***АР към момента на удара е около 105 км/ч, а преди настъпване на
ПТП около 120 км/ч. Установява се още, че микробус марка „М.", модел „***"
с per. № СН ***АР е бил претоварен не по - малко от 300 - 400 килограма. Като
технически причини за настъпване на ПТП е прието, че причината за загубата на
управлението за водача на МПС и реализирането на удар с лявата по посока на
движението си мантинела е внезапната промяна в налягането на задната дясна
гума, т.н. „гръмване на гума", предизвикано след отделянето на протектора
на гумата. От техническа гледна точка отделянето на протектора на гумата
кумулативно и поотделно се е реализирало поради наличието на товар по - голям
от предвидения от завода производител - претоварване с около 300 - 400
килограма. Също така от заключението е видно, че процесният автомобил марка „М.",
модел „***" с ДК № СН ***АР е оборудван с колани за пътниците на предната
седалка и AirBag за водача, монтиран на волана, като е без наличие на
стандартно монтирани обезопасителни колани на задните 2 реда седалки. Според
вещото лице в различните фази от пътният инцидент, върху тялото на А. К. са
действали различни инерционни сили - в началото преносна инерционна сила
вследствие на обратното ускорение, после, по време и малко след фазата на удара
с мантинелата и максималната големина на ударния импулс -доминиращи сили -
преносни инерционни и ротационни съставящи сили.
Пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателства.В показанията си свидетелят Н. Р.А. - племенник на пострадалия
съобщава, че постоянно се виждали с К. и семейството му, понеже живеели в една
махала. Били много добро семейство, гледали си децата, грижели се един за друг,
разбирали се. А. К. се грижил за децата си много добре, помагал им, карал ги да
учат. Децата му винаги били облечени и нахранени. От бракът си К. имал двама
сина и една дъщеря. Всичките му деца били семейни. Заявява, че А. К. работел в Г.
над 10 години. Пребивавал там за различни периоди, от 1 година, до 7 - 8
години, без да се прибира в Б.. За катастрофата разбрал от съпругата на К..
Отишли в болницата в С.З., за да научат какво е станало с техния близък. От
лечебното заведение казали, че е добре състоянието му, имал счупвания на ръката
и казали че ще го видят след 07.30 сутринта. На заранта при тях отишъл лекар и
им съобщил, че А. е починал. Свидетелят твърди, че след смъртта на К. живота на
семейството му пропаднал. Постоянно мислели за него, плачели. Съпругата на А.
била на местопроизшествието, малко след като станала катастрофата. Психически
случилото й се отразило много. След инцидента станала по напрегната, постоянно мислела за мъжа си.
Разпитан е и свидетелят М.С.И. - съсед на К..От
неговите показания е видно, че се познавали от дълго време, били близки.
Свидетелят съобщава, че отношенията на А. К. с майката му били близки, той се грижил за майка си, купувал й
лекарства. Свидетелят също така твърди, че К. и съпругата му В. били много
добро семейство, имало любов между тях, създали три деца. А. се грижил и за
трите деца. За раждането на всяко дете, К. давал големи тържества. Бил
отговорен баща и се грижил децата му, да са възпитани и да ходят на училище.
Прекарвали си времето заедно, живеели задружно. След погребението на К., майка
му започнала да забравя, била съсипана. Съпругата В. приела смъртта на К. най -
тежко, защото загубила най - ценния си човек в живота и нейната опора. Децата
загубили радостта, която имали преди инцидента. Всички били съсипани от
случилото се. Свидетелят И. също заявява, че от дълги години К. работел в Г.,
както и цялото му семейство. Идвал си в страна за малко и после пак отивал да
работи.
Свидетелят А. Р.В. заявява, че с децата на
А. К. са братовчеди, израснали са заедно. Твърди, че К. се грижил добре за
децата си, те учели. Съобщава, че само А. работел и издържал цялото си
семейство. Децата също отвръщали на грижите, които баща им полагал за тях. В
момента децата на К. били много зле. Преживявали случилото се след
катастрофата. Станали тъжни, плачели. С течение на времето се стремели да се
справят с преживяното. Също така свидетелят съобщава, че К. се грижел за майка
си, с която били в добри отношения. Водел я по болници, цепел и дърва. В
показанията си този свидетел също потвърждава, че К. от повече от 10 години
работел в Г.. Прекарвал там различни периоди от време, кога няколко месеца,
кога няколко години.В Б. престоявал около месец, два и после пак заминавал.
Майката С. също не се чувства добре след смъртта на детето си, често плаче и
тъгува. Приживе А. се е грижил за нея, помагал й е, цепил й е дърва, двамата са
били в изключително близки и добри отношения. И когато е бил извън страната е
продължил да помага на майка си, като й е пращал пари. Сега няма кой да се
грижи за нея. На В. също й е тежко да живее без любимия си съпруг, без бащата
на децата си. За семейството вече няма празници, не са така весели и засмени.
От показанията на свидетеля С.А. С. е
видно, че на 21.12.2016г. е пътувал в процесния микробус на път от Г. към Б. и
се е намирал в него и към момента на настъпване на ПТП. свидетелят твърди, че
стоял на седалката в автомобила, на която бил и А. К.. С. заявява, че на същата
седалка имало седнали от 2 или 3 души, не помни точно, като той бил в средата,
а пострадалия К. в края, към вътрешната страна на купето на микробуса.
Свидетелят сочи, че К. бил без обезопасителен колан. Автомобилът бил претъпкан
с хора, имало около 20 души. В багажното отделение освен чантите на пътуващите
имало и кашони с портокали. След настъпване на катастрофата хората се пръснали
в купето, а багажа и портокалите изпаднали навън, през отворилата се багажна
врата.
Относно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат:
Предвид
заключенията на автотехническата и съдебномедицинска експертизи ,както и
показанията на свидетеля С.А. С. съдът намира,че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Х. К.. Установява се нарушение
на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизползване
на предпазен обезопасителен колан. С това си поведение, поради липсата на
обезопасяване, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, ищецът е създал
предпоставките за настъпването на претендираните травми при осъществяване
механизма на произшествието. Дори и да се приеме, че лекия автомобил марка „М.",
модел „***", с ДК № СН ***АР не е бил със стандартно монтирани
обезопасителни колани на задните 2 реда седалки, то съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалия А. К. е отново налице. При
положение, че процесния автомобил не е бил с монтирани обезопасителни колани,
извода е, че А. К. качвайки се в него и предприемайки дългото пътуване от Г. до
Б., сам, съзнателно се е поставил в рискова ситуация при евентуално
произшествие (каквото в действителност е настъпило) да пострада по един или
друг начин, след като е нямал възможността да ползва предпазен колан. Допълнително
за съпричиняването на вредоносния резултат е допринесло доброволното качване на
К. в претоварения автомобил. Категорично е установено, че в последния са
пътували 16 души при технически допустими 8 + 1 и е бил претоварен с около 300
- 400 килограма.
Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвижда
възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед
на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Преценява се
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по
делото се установи, че А. Х. К. е пътувал без поставен предпазен колан и в
значително претоварен автомобил, поради което в този смисъл е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Пътувайки в претоварено МПС, без поставен
предпазен колан пострадалият А. Х. К. е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат.
Настоящата инстанция намира,че е налице
съпричиняване в размер на 50 % от страна на пострадалия А. Х. К..От събраните
по делото доказателства следва да се направи извода ,че фаталният изход не би
настъпил,ако пострадалият е бил с предпазен колан.
Предвид изложеното съдът намира,че са
налице всички предпоставки, от фактическа и правна страна, за уважаването на
исковете по с чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ. За възникване на
отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение вследствие на
причинени от ПТП вреди, следва да са налице кумулативно следните предпоставки:
настъпило застрахователно събитие, вреди, причинно-следствена връзка между
вредите и наличие на валиден застрахователен договор,които предпоставки се
доказват в настоящото производство.
Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смъртта са:
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди,
конкретните икономически условия в страната и нивата на застрахователно
покритие към момента на смъртта на пострадалия.По несъмнен начин в хода на
делото се доказва настъпилите неимуществени вреди за съпругата,децата и майката
на пострадалия.От събраните гласни доказателства се установява,че същите са
претърпели и продължават да носят последиците от загубата съответно на своя
съпруг,баща и син.Разпитаните по делото свидетели установяват привързаност и
обич между пострадалия К. и неговата съпруга,деца и майка.Независимо от обстоятелството,че
същия е работил в Г. К. е имал изградени топли отношения със своите
близки.Обграждал е с любов и помощ както съпругата и децата си ,така и своята
майка.Установява се ,че неговата майка е получавала от него подкрепа и
грижа,които към настоящия момент няма кой да й окаже.
При така установеното по делото съдът
намира,че за обезщетяване на причинените болки и страдания на ищците в резултат
на смъртта на своя наследодател следва да бъдат определени следните
обезщетения: за съпругата В.И.А. обезщетение в размер на 100 000 лв.,за децата П.А.Х., Х.А.Х. и А.А.А.
обезщетение в размер на 100 000 лв. за всеки един от тях,а за майката С.М.Х.
обезщетение в размер на 80 000лв. При отчитане процента на съпричиняване
на вредоносния резултат,а именно 50 % от страна на пострадалия К. следва да
бъдат определени следните обезщетение :за съпругата и трите деца обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв за всеки един от
тях.,а за майката С.Х. обезщетение в размер на 40 000 лв. като в
останалата част предявените искове за обезщетение на причинени неимуществени
вреди следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Относно предявения
акцесорен иск за мораторна лихва съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 429 ал. 3
във връзка с чл. 429 ал. 2 т.
2 от
Кодекса за застраховане урежда по
императивен начин въпроса за дължимите лихви от застрахователя върху
застрахователното обезщетение. Според чл. 429 ал. 3 от КЗ от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Предвид
събраните по делото доказателства следва да се приеме,че законната лихва следва
да бъде присъдена от 04.06.18 г.-датата на предявяване на застрахователната
претенция.
Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ищците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответното дружество.Изплатеното
възнаграждение в размер на 19 116 лв./с включен ДДС/ съответствува на чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид обстоятелството,че са предявени
субективно съединени искове адвокатско възнаграждение следва да бъде определено
на основание чл.36 ал.2 ЗАдв. във вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от ищците.За В.И.А. ,П.А.Х., Х.А.Х. и А.А.А. в
размер на 5130 лв. за всеки един от тях,а за С.М.Х. в размер на 4530 лв.Общият
размер на адвокатското възнаграждение на адвокат Р.М. следва да бъде в размер
на 25 050 лв. като следва да й бъде присъдена сумата 8 292 лв./с включен
ДДС/ –съобразно уважената част на исковите претенции.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати на В.И.А. ЕГН **********
*** ,съдебен адрес *** –адвокат Р.М. обезщетение в размер на 50 000
лв./петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена
смъртта на съпруга й А. Х. К., както и законната лихва върху сумата от 50 000 лв. ,считано от 04.06.18 г. до
датата на окончателното изплащане на обезщетението като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до претендирания размер
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати на П.А.Х. ЕГН **********
*** ,съдебен адрес *** -адвокат Р.М. обезщетение в размер на 50 000
лв./петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена
смъртта на баща й А. Х. К., както и законната лихва върху сумата от 50 000 лв. ,считано от 04.06.18 г. до
датата на окончателното изплащане на обезщетението като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до претендирания размер
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ****** да заплати на Х.А.Х. ЕГН ********** *** ,съдебен
адрес *** -адвокат Р.М. обезщетение в размер на 50 000 лв./петдесет хиляди
лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на баща му А. Х.
К., както и законната лихва върху сумата
от 50 000 лв. ,считано от 04.06.18 г.до датата на окончателното
изплащане на обезщетението като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата част до претендирания размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ****** да заплати на А.А.А. ЕГН ********** *** ,съдебен
адрес ***-адвокат Р.М. обезщетение в размер на 50 000 лв./петдесет хиляди лева/
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на баща му А. Х.
К., както и законната лихва върху сумата
от 50 000 лв. ,считано от 04.06.18 г. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата част до претендирания размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ****** да заплати на С.М.Х.
ЕГН ********** *** ,съдебен адрес ***-адвокат Р.М. обезщетение в размер
на 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при
което е причинена смъртта на сина й А. Х. К., както и законната лихва върху
сумата от 40 000 лв. ,считано от 04.06.18
г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
част до претендирания размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати на Окръжен съд
Ст.Загора сумата 9 600 лв./девет хиляди и шестстотин лева/-ДТ съобразно
уважената част на исковите претенции,както и да заплати сумата 123,48лв./сто
двадесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/-–разноски по делото
съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати на адвокат Р.М. ***
сумата 8 292 лв./осем хиляди двеста деветдесет и два лева /-адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА В.И.А.; П.А.Х.; С.М.Х.; Х.А.Х.; и
А.А.А. ,всички с адрес *** ,съдебен
адрес *** -адвокат Р.М. да заплатят на З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
****** сумата 14277лв./четиринадесет хиляди двеста седемдесет и седем лева/ -разноски
по делото съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез
Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд гр. Пловдив.
СЪДИЯ :
-
|
- |