№ 36461
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110118944 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. С. срещу „. ЕАД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 17040 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие за прекратяване на договор за възлагане на управление и контрол с
изпълнителен член на съвета на директорите № ./03.05.2022г от 05.04.2022г. в размер на 6
брутни работни заплати съгласно чл. 7.1.3 от договора, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 03.04.2024г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в уточнителна молба се твърди, че ищецът е бил избран за член
на съвета на директорите на ответника съгласно т. 3 от Протокол-Решение № ./28.03.2022г.
на министъра на младежта и спорта. Подчертава се, че ответникът е дружество, чийто
едноличен собственик на капитала е държавата. Сочи се, че въз основа на цитирането
решение на 05.04.2022г бил сключен с ищеца договор за възлагане на управление и контрол
с изпълнителен член на съвета на директорите № ./03.05.2022г, като това обстоятелство
било вписано по партидата на ответното дружество в Търговския регистър. Твърди се, че с
решение на министъра на младежта и спорта, обективирано в протокол № ./25.08.2022г,
ищецът бил освободен като член на съвета на директорите на ответника. Поддържа се, че в
чл. 7.1.3 от сключения договор за управление и контрол е предвидено, че прекратяването на
договора с предизвестие от 6 месеца, а при неспазване на това предизвестие било уговорено
заплащане на обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения. В конкретната
хипотеза се твърди, че договорът е прекратен без предизвестие, поради което ищецът
претендира заплащане именно на обезщетението уговорено в чл. 7.1.3, подчертавайки че на
12.09.2022г е изпратил официална покана до ответника за заплащане на процесната сума. В
отговор на отправената покана бил получен отказ. С оглед всичко изложено се претендира
присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие от ответника. Претендира се
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се твърдения, че ответникът е
1
еднолично акционерно дружество, чийто едноличен собственик на капитала е . което
упражнява правата на държавата. Поддържа се, че едноличният собственик на капитала
решава въпроси от компетентността на общото събрание, в това число и по чл. 221, т. 4 ТЗ,
аналогично чл. 12, т.7 от ППЗПП, за избор и освобождаване на членовете на съвета на
директорите. Подчертава се, че в сключения с ищеца договор в чл. 9.4 е предвидено, че в
случаите на противоречие между клаузите на същия и клаузите на Устава на дружеството,
следва да се прилагат клаузите на Устава. Във връзка с това се изтъква, че в Устава –чл.20,ал.
4 и чл. 22, ал. 3 е предвидено, че едноличният собственик на капитала избира и освобождава
членовете на Съвета на директорите и определя възнагражденията им, като членовете могат
да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата им. Предвид това се сочи, че никъде в
Устава не е предвидено заплащане на обезщетение за неспазване на предизвестие. Такива
задължение са твърди, че липсват и съобразно ТЗ, Закона за публичните предприятия, и
Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия. Изтъква се, че сключения
между страните договор има характер на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и
следващите ЗЗД, като всяка от страните има право да се откаже от поръчката. Предвид това
се подчертава,че не се дължи възнаграждение след прекратяване на поръчката и за работа,
която не е реално извършена. Ето защо следвало да намери приложение разпоредбата на чл.
287 ЗЗД, а не чл. 79 ЗЗД, като се сочи, че възнаграждение на член на съвета на директорите
се дължи до прекратяване на мандатното правоотношение. Като аргумент за
неоснователност на претенцията е изтъкнато, че следва да се приложат нормите на чл. 241,
ал. 6 ТЗ и чл.244, ал. 7 ТЗ, а при липса на уредба за този особен вид договор – общите
правила на търговското и гражданското право. В случая се сочи, че следва да се съобрази
нормата на чл. 9 ЗЗД даваща свобода на договаряне, но без да бъдат накърнявани добрите
нрави. В случая според ответника клаузата на чл. 7.1.3 предвиждаща заплащане на
обезщетение в размер на 6 брутни заплати е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
поради противоречие с добрите нрави, доколкото процесното обезщетение надвишава
брутното трудово възнаграждение, което ищецът е получавал за целия срок на договора.
Сочи се,че не е налице равнопоставеност между субектите сключили договор, доколкото в
договора било предвидено, че членът на съвета на директорите може едностранно без
предизвестие на прекрати договора, а за принципала такава възможност няма, а е уговорено
6 месечно предизвестие. Предвид това клаузата на чл. 7.1.3 била недействителна. Следвало
да се съобразят и интересите на държавата, като ищецът проявявал поведение, целящо да се
обогати неоснователно за сметка на държавата. Изтъква се,че съгласно процесната клауза
дружеството дължи заплащане на обезщетение независимо от основанието за прекратяване
на договора, т.е дори и когато поведението на члена на съвета на директорите е причина за
прекратяването. Подчертава се, че в случая няма основание да се приложи КТ по аналогия.
Моли се искът да бъде отхвърлен, като в полза на ответника се присъдят сторените
разноски.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по иска по чл. 79 ЗЗД е да докаже наличие на договорно отношение
2
с ответника; уговорена клауза за прекратяване на договора с 6 месечно предизвестие;
уговорена клауза за заплащане в случая на неспазено предизвестие от дружеството на
обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения на члена на съвета на
директорите. С оглед релевираното от ответника възражение за недействителност на клауза
от договора, в тежест на ищеца е да установи нейната действителност.
В тежест на ответника е да докаже, че релевираните от него възражения.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че
между страните е съществувало договор за възлагане на управление и контрол с
изпълнителен член на съвета на директорите № ./03.05.2022г, който е бил прекратен без
предизвестие считано от 25.08.2022г., както и че размерът на брутното месечно
възнаграждение на ищеца по договора, изплатено за последния пълен отработен месец е бил
2840 лева.
По доказателствените искания:
Към исковата молба и към отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства
по делото.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза със
задача да установи какво е финансовото състояние на ответника към 25.08.2022г. – касови
наличности, договори за наем и т.н. Това искане следва да бъде оставено без уважение, тъй
като обстоятелствата, които се целя да бъдат установени, са неотносими към правния спор.
Без уважение следва да бъде оставено и искането да бъде задължен ответника да
представи оригинална справка –информация за образуване на средствата за работна заплата
за второто тримесечие на 2022г, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
изчисляване на размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, съответно
обезщетение за шест месеца, доколкото размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищеца е безспорно между страните.
Без уважение следва да бъде оставено и искането на ищеца за допускане на двама
свидетели за установяване на обстоятелства относно начина, по който се е отразило
управлението на ищеца като член на съвета на директорите на имущественото състояние на
ответното дружество, доколкото тези обстоятелства не са относими към предмета на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
3
ответника да представи оригинална справка –информация за образуване на средствата за
работна заплата за второто тримесечие на 2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно-икономическа експертиза по поставени в исковата молба задачи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на обстоятелства относно начина, по който се е
отразило управлението на ищеца като член на съвета на директорите на имущественото
състояние на ответното дружество.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало договор за възлагане на
управление и контрол с изпълнителен член на съвета на директорите № ./03.05.2022г, който
е бил прекратен без предизвестие считано от 25.08.2022г., както и че размерът на брутното
месечно възнаграждение на ищеца по договора, изплатено за последния пълен отработен
месец е бил 2840 лева.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2025г. от
10:00 часа, за което страните да бъдат призовани, като на страните се връчи препис от
настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, а на ищеца
се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана Н., Мария Г.а - тел.
02/8955 423.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4