РЕШЕНИЕ
гр.Свиленград,08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публичното си съдебно заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ МАЙ през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Христо Георчев
при секретаря Ренета Иванова и в
присъствието на прокурора......................., като разгледа докладваното от
Председателя Административно наказателно дело № 170 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление № 3408 /2019 г. издадено на
11.02.2020 г. от ИВАН ДОБРЕВ ПАСКОВ -
и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска",
съгласно Заповед №1/02.01.2020г. на Директора на Агенция "Митници", в
качеството си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед № ЗМФ-110/04.02.2019
година на Министъра на Финансите, въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №2353/24.08.2019г., по описа на Главна Дирекция
„Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление,
Агенция „Митници", съставен от М.Б.Б. - инспектор в Агенция
„Митници", срещу AHMET KAYA /А.К./, роден на ***г. в Antalya, притежаващ
документ за самоличност U03244686, изд. на 21.09.2011г. от Viyana
ВК, адрес: Австрия, гр. Wiener Neustadt, със сьдебен адрес: гр. София, ул. „6-ти септември" №13,
вх.А, ет.1, ал.З, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл. 14а, ал.1 от
Валутния закона (ВЗ), поради горното и на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с
чл.18, ал.1 и ал.10, чл. 14 а, ал.1, във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, е
постановено отнемане в полза на Държавата от
AHMET KAYA /А.К./, I основание чл.20, ал.1 от ВЗ:
Златни гривни, проба 916/22Kt/ - 12
/дванадесет/ бр., 238.40 /двеста тридесети осем грама и четиридесет сантиграма/
гр.
Златен медальон с вградена монета - 1
/един/брой, 0.90 _/нула грама и деветдесет сантиграма/ гр-14kt;
Златни гривни, проба 585/14Kt/ - 4/
четири/ бр. - 51.10/ петдесет и един грама! десет сантиграма/гр.
Златен синджир, проба 585/14Kt/ - 1/
един/ бр. - 4.30/ четири грама и тридесет сантиграма/гр.
Златно колие, проба 585/14кгУ - 1/ един/
бр. - 21.00 / двадесет и един грама/грЯ
Златни обици 585/14кт/ - 1 /един/ чифт -
1.80 (един грам и осемдесет сантиграма) гр.
със стойност: 24 651.48 лв.(двадесет и четири хиляди шестстотин петдесет
и един лева и четиридесет и осем
стотинки) лева и на основание чл.18, ал.1. във връзка с чл. 14а, ал.1 от
ВЗ, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на: -1000.00 /хиляда/ лева ,както и задържани с разписка от AHMET
KAYA /А.К./, 500.00 /петстотин и двадесет/ евро, за обезпечаване до размера на
определената глоба, левовата равностойност в размер на: -1000.00 /хиляда/ лева.
Жалбоподателят релевира
доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта
и издаване на процесното НП.Моли за отмяна на същото , като незаконосъобразно и
необосновано.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, легитимно лице, имащо правен интерес да обжалва и обосновало своя
правен интерес в обстоятелствената част на жалбата. Жалбата е подадена пред
съответния компетентен орган РС - Свиленград, в изискуемия се 7 дневен
преклузивен срок, поради което същата се явява редовна и процесуално допустима.
Жалбата е предизвикала своя суспензивен и девулативен ефект.
Жалбоподателят А.К., нередовно
призован, не се явява. За него се явява адвокат Полина Велчева и адвокат
Кристиян Григоров, представят пълномощни.
Административно-наказващият орган –
Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” при ЦМУ на Агенция
„Митници”, изпраща представител старши юрисконсулт Цветан Делчев, представя
пълномощно.
Страна Районна прокуратура -
Свиленград, редовно призована, не изпращат представител.
М.Б.Б., редовно призован, се
явява лично.
Б.Й.Б., нередовно призован, се
явява лично.
М.А.С., редовно призована, се явява
лично.
Съдът прие, като доказателства по
делото материалите, съдържащи се в Административно – наказателна преписка, които
съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за
тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, в тяхната взаимна връзка и зависимост ,установи
следното:
На 24.08.2019г., около 12:00 часа
на МП "Капитан Андреево", на трасе Входящи леки автомобили и
автобуси", е пристигнал лек автомобил, марка VOLKSWAGEN" с per.
№WN-282CN, на път от Турция за Австрия, управляван от турския гражданин Huseyin Yagmur /Хюсеин Яамур/. В автомобила е пътувал и турският )гражданин AHMET
KAYA/ А.К./.
Преди започване на митническата проверка, пътниците са били устно
поканени да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности.
Същите не са декларирали нищо.
На основание чл.16, ал.1, т.1 от
ЗМ, митническият служител М.Б.Б. е извършил митническа проверка на автомобила и
багажа на пътниците, при която е открил в естествени кухини на лекия автомобил,
в пода, зад предните седалки, укрити и недекларирани изделия от жълт метал.
Изделията от жълт метал се оказали собственост на AHMET KAYA/ А.К./.
При направената експертиза на изделията от жълт метал от вещото лице
Валентина Димитрова Димитрова
се е оказало, че откритите изделия от жълт метал са злато, проба 916 и проба
585 с общо количество 321.05 (триста двадесет и един грама и пет сантиграма)
грама, както следва:
I
Златни гривни, проба 916/22к1/ - 12 /дванадесет/ бр., 238.40 /двеста
тридесет и осем грама и четиридесет сантиграма/ гр.
2.
Златен медальон с вградена монета - 1 /един/брой, 0.90 /нула грама и
деветдесет сантиграма/ rp-14kt;
|
-сет |
Златни
гривни, проба 585/14к - 4 /четири/ бр. - 51.10/ петдесет и един грама и десет
сантиграма/гр.
Златен
синджир, проба 585/14кт/ - 1 /един/ бр. - 4.30/ четири грама и тридесет
сантиграма; Златно колие, проба 585/14кт -
1/ един/ бр. - 21.00 /двадесет и един грама/гр.
Златни обици, проба 585/14кt/ - 1 /един/ чифт - 1.80 /един грам и
осемдесет сантиграма/ гр.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ, е било поискано писмено обяснение о
AHMET KAYA/ А.К./, от което е видно, че златата са подаръци за сватба.
За обезпечение на евентуални вземания по настоящия АУАН №2353/24.08.201
година е била задържана с разписка №0163379/24.08.2019г. сумата от 500.00
(петстотин EUR, които AHMET KAYA/ А.К./ доброволно е предал.
За извършената митническа проверка е бил съставен Протокол №19BG9931H037322/24.08.2019
r.
Поради горното и на основание чл.18, ал.10 от Валутния закон и чл. 40,
ал.1 о ЗАНН, на AHMET KAYA/ А.К./, е бил съставен АУАН №2353/24.08.2019 година
за нарушение на чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон.
В законоустановения срок не е направено писмено възражение по акта.
Горното се потвърждава от съставения акт №2353/24.08.2019г.; Протокол з
извършена митническа проверка №19BG9931H037322/24.08.2019 година; Лично
обяснение; Разписка №0163378/24.08.2019 година; Разписка №0163379/24.08.2019
година; Приемателно-предавателен протокол; Заключение от вещо лице Валентина
Димитрова о 24.08.2019 година; Вносна бележка от 26.08.2019 година; Писмо с
рег.№32 332803/19.11.2019 година; Молба с рег.№32-331309/18.11.2019 година,
ведно пълномощно.
С деянието си на 24.08.2019 г. на МП
"Капитан Андреево", AHMET KAY; /А.К./, като не е декларирал при внос
от трета страна (Република Турция) пред, митническите органи пренасяните от
него изделия от злато, проба 916 и проба 585 с общ количество 321.05 (триста
двадесет и един грама и пет сантиграма) грама, е наруши разпоредбите на чл.14а,
ал.1 от ВЗ във връзка с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба I
Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, с което е осъществил състава
на нарушение чл. 18 ал.1 от Валутния закон.
Поради горното и на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и
ал.10, чл.14 а. ал.1. във връзка с чл.20, ал.1, чл.21 от ВЗ, е постановено :ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА от AHMET KAYA/
А.К./на основание чл.20, ал. 1 от ВЗ: на предмета на нарушението и наложена
глоба в размер на 1000 лева
Предвид характера на производството
и ограничения кръг на допустимите доказателствени средства , разпитите
на свидетелите – митнически служители бяха извършени по начин такъв , че да
възпроизвеждат доказателства и да изпълняват отредените им от закона функции.
От разпита на свидетелите се установява по безспорен и категоричен начин
следното –
Свидетелят Б.Й.Б. и свидетелят М.Б.Б. на 24.08.2019 година изпълнявали
служебните си задължения на МП „Капитан Андреево”, на входящо трасе „Леки
автомобили и автобуси”. Около 12,00 часа пристигнал лек автомобил „Фолксваген”,
в който пътували двама граждани.И двамата поотделно ги попитали на разбираем турски език дали имат нещо за деклариране, след получен
отрицателен отговор разбирайки същността
на поканата, пристъпили към проверка на багажа и автомобила. При проверката се
установило в заводски кухини на лекия
автомобил, и в двете кухини, изделия от жълт метал. Количеството на А.К. било 321.05 грама.. След направената
експертиза се оказало, че се касае за злато . В автомобила имало две заводски
кухини и те ги попитали кое злато на кого е и единият казал: „Това злато е
мое.”, а другия казал: „Това злато е мое.” и след това съставили двата акта.
Жалбоподателят заявил, че това злато е
негово. Бил му съставен АУАН, който му бил преведен на разбираем за него език
от св. М.С., която владеела турски език. Тя
превеждала и други актове. Свидетелите твърдят , че златните изделия
били предназначени за някакъв повод , сватба или друг празник.АУАН бил изцяло
преведен от св. С. подписан и връчен препис от
него.Преведени били и всички други
документи касаещи случая, след което навсякъде е
поставила подпис , че е извършила
превода.
Показанията
на разпитаните свидетели по делото – митнически служители са последователни , безпротиворечиви
, логически обосновани и се открояват с убедителност –важен и ключов критерий
за откровеност и обективност.Ето защо съдът им дава вяра и ги кредитира
напълно.
Относно релевираните
доводи на защитата ,съдът намира следното – по т. 1 – доказателствата по делото
сочат , че жалбоподателят е разбрал същността на поканата .Дори съответния
митнически служител няма регламентирано задължението да отправя покана , поради редица съображения.Въпреки
това, такава устно е отправена , като въпросът е да
разбере , че трябва да декларира
носените предмети , ценности и вещи за които се изисква това. Още повече св. С.
е превела акта и го е разяснила на
турски език. Митническите служители и
свидетели по делото не са били длъжни да предоставят на жалбоподателя валутно митническа декларация ,след като
изрично са били поканени и запитани дали пренасят забранени от закона стоки ,
включително и благородни метали /злато и др. /Въпреки , че напълно е разбрал същността
на поканата, не е заявил, че пренася
златни изделия и нищо не е
декларирал.Ако бе споделил за златните изделия митническите служители биха били
задължени да предоставят тогава,
въпросната декларация , която да попълни съобразно изискванията. Отдавна
колебанията в съдебната практика по този
въпрос са отпаднали и ВМД се предлага за
попълване само, ако лицето декларира съответните валутни ценности т. с. първоначално
заяви , че пренася такива. В противен случай би следвало на всеки пътник ,
независимо , как реагира на поканата да му се връчва ВМД , което означава
неоправдан технически процес и с оглед на многохилядния ежедневен поток от преминаващи границата .В
този порядък не случайно са поставени и
указателните табели , като ориентир и за предварителна информация, макар и извършителите на административни нарушения
да са лица многократно преминавали и
познават в детайли особеностите на граничния и
установен митнически режим.В конкретния случай няма спор и несъмнено е ,
че жалбоподателя е пренесъл посочените
златни изделия , без да ги декларира ,въпреки поканата за това.Ирелевантен е въпросът дали са негова собственост или
не и за кого ги пренася и по какъв повод
.Релевантен е факта на самото пренасяне.
По точка 2 - От съдържанието на обжалваното НП. след номера му (№3408)
била посочена годината -2019 г., като в
същото време в мотивите му са отразени дата и година -11.02.2020г. От тук не ставало
ясно, дали издаденото НП е издадено 2019г. или 2020г. Несъответствието
било съществено и поради това,
предизвиквало очевидна неяснота относно изтичането на различни срокове за
налагане, респ. приключване на административно-наказателното производство.Това
становище е също неприемливо и неправилно .Номерацията на НП –я следва тази на
съставените съответни актове.Въпросния АУАН е съставен през 2019 г. , поради
което и номера на процесното НП е с година 2019 г. ,като същевременно в обстоятелствената част е отразено точно дата и година на самото
издаване на НП.
По т. 3 – твърди се , че на AHMET
KAYA/ А.К./ му е вменено. че е извършил нарушение на чл. 14а. ал.1 от ВЗ, която
норма постановява -„{Нов - ДВ. бр. 96 от 2011 г.) (1) Пренасянето на благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите,
по реда и начина, определени с наредбата по чл. 14г. ".В диспозитива на НП № 3408/2019г. АНО в пункт 2 наложил на
основание чл.18. ал.1 от ВЗ на доверителя му административно наказание
..Глоба" в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. НП №3408/2019г. било
незаконосъобразно в тази част, тъй като АНО приложил неправилно процесуалния
закон. АНО неправилно приложил закона и
санкционирал доверителя му с административно наказания „Глоба" в
размер на 1000.00 лв., а не както следвало да бъде определено наказанието -
една пета от стойността на недекларираните благородни метали, съгласно ал.2 на
чл.18от ВЗ. От тук следвало че има допуснато съществено процесуално нарушение,
което водило до незаконосъобразността на НП и същото следвало да бъде отменено
в тази му част.Настоящия състав на съда
счита следното – вмененото деяние за нарушение е осъществено през 2019 г. т. с. преди
влизане в сила на новата алинея 2 – ра на чл. 18 от
ВЗ.Постановената глоба в размер на 1000 лева
е далеч по благоприятното наказание за дееца от една пета от стойността
на предмета на нарушението,поради което
при невлязъл в сила съдебен акт т. с. НП е висящо се прилага по
благоприятните нормативни разпоредби за дееца, ако такива са настъпили . В
конкретния случай по благоприятния вариант е нормата, която е действала към
момента на деянието.
Относно т. 4 -НП №3408/2019г. било
незаконосъобразно и в частта на постановената репресивна мярка - „отнемане в
полза на държавата"на предмета на нарушението, а именно недекларираните изделия
от злато, проба 916 и проба 585 с общ количество 321.05 (триста двадесет и един
грама и пет сантиграма) грама, на обща със стойност: 24 651.48 лв.(двадесет и четири хиляди шестстотин
петдесет и един лева и четиридесет и
осем стотинки) лева „ визирани в пункт I-ви. Същата е наложена съгласно чл.20,
ал. 1 от ВЗ за осъществено нарушение по чл. 18 от същия закон.По този довод ,
съдът намира следното – процесуалния представител на жалбоподателя
е положил завидни усилия за да
обоснове тезата , че неправилно е
поставено отнемането на предмета на нарушението , което , обаче би било оправдано
, ако все пак българското законодателство
не бе се произнесло по този въпрос.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ВЗ
(действал към датата на констатиране на визираното в обжалваното НП нарушение),
е регламентиран принципът, според който предметът на нарушението при пренасяне
през границата на страната на благородни метали, както и на изделия със и от
тях, се отнема в полза на Държавата.
Към настоящия момент тази
разпоредба е отменена съгласно § 6 на Закона за изменение и допълнение на ВЗ,
обнародван в „Държавен вестник" (ДВ), брой 14 от 18.02.2020 година. Три
дни след обнародването в ДВ актът влиза в сила, освен ако в самия закон не е
определен друг срок. В случая актът влиза в сила 3 дни след обнародването в ДВ,
тъй като няма определен друг срок, т.е. от 21.02.2020 година.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която ако
до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се
онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият състав намира
че към момента на постановяване на Съдебното решение разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 от ВЗ е отменена. Към момента на отмяната ,НП не е влязло в сила,
защото жалбата е предизвикала своя не само девулативен , но и суспензивен ефект.
Отмяната на посочената разпоредба е
по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица отпадане на отнемането в
полза на Държавата на предмета на нарушението, поради което, на основание чл.
63, ал. 1, предложение първо, вр.чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, Съдът намира, че следва да отмени НП само на това основание. Чл. 18. от ВЗ гласи
(Изм. - ДВ, бр. 60 от 2003 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2011 г., бр. 14 от 2020 г. ) Който извърши или допусне
извършване на нарушение по чл. 16, ал. 6,
се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. Ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се
налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2020 г. ) Който
извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11а, ал.
1, 2
или 3
или по чл. 14а, ал.
1, или на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва с
глоба за физически лица или с имуществена санкция за юридически лица и
еднолични търговци в размер една пета от стойността на недекларираните парични
средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако
деянието не съставлява престъпление.
(3) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2020 г. )
Когато предметът на нарушение по ал. 2 е укрит, наказанието е глоба за
физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци
в размер една четвърт от стойността на недекларираните парични средства или
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не
съставлява престъпление. Същото наказание се налага и на този, който извърши
или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 2
и 3
и чл. 14, ал. 2
и 3.
Чл. 20. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2003 г., изм. и доп., бр. 96 от 2011 г.,
отм., бр. 14 от 2020 г.
С Определение № 15615/13.12.2018 година по адм.дело
№ 14291/2018 година на ВАС, Съдът е приел, че в чл. 84 от ЗАНН е предвидена
приложимост на разпоредбите на НПК относно изземването на вещи в административнонаказателното производство, като в чл. 301,
ал. 1, т. 11 от НПК на Съда е възложено при постановяване на Присьдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на НП няма за последица
автоматичното връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се произнесе
служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта
за отнемането на вещите - предмет на нарушението, следва изрично да се постави
и тяхното връщане.
Все пак уместно е да се отбележи , че изхождайки
от практиката на СЕС по недопустимостта на национална правна уредба като тази
по чл.20, ал.1 от Валутния закон и по чл.251, ал.2 от НК за отнемане в полза на
държавата на недекларираните пари в брой при пренасянето им през външна граница
на Съюза (Определение на Съда на ЕС (осми състав) от 03.10.2019 по дело
С-652/18г.;Определение на Съда (осми състав) от 30 януари 2019 година по
съединени дела С-335/18 иС-336/18 (България срещу АК (С 335/18) и ЕР (С-336/18;
Определение от 12 юли 2018 г., Pinzaru и Cirstinoiu, С-707/17, EU:C:2018:574, т. 28 и Решение от 16
юли 2015 г.. Chmielewski, С-255/14, EU:C:2015:475, т.
23.), следва да се счита относима и по отношение на
благородните метали, скъпоценните камъни и изделията със и от тях, когато
същите нямат търговски характер, както е и в настоящия случай. Следователно
понастоящем утвърдената практика на СЕС по тълкуването на чл.9, пар.1 от Регламент 1889/2005г е валидна и при действието на
Регламент 2018/1672, но вече следва да се прилага не само при пренасяне на пари
в брой, а и на високоликвидните средства за
съхраняване на стойност - златни монети и кюлчета, и предплатените карти съгл.
приложение I, на които посочения регламент изрично придава значението на
парични средства, въпреки че те не са пари в брой.
Именно изложените до тук мотиви са взети
предвид от българския законодател, за да измени разпоредбата на чл. 18 и да
отмени чл. 20 от ВЗ, отчитайки заключението на Европейската комисия, в което се
констатира, че националното законодателство на Република България не е в
съответствие с принципите на недискриминация, правна сигурност и
пропорционалност, както и с правилата за свободно движение на капитали,
предвидени в Договора за функциониране на Европейския съюз (OB С 306,
17.12.2007). Няма никакво основание да се приеме, че след като съобразно
постановените определения на СЕС трябва да се връщат на притежателите
задържаните недекларирани пари в брой (след налагане на съответно наказание),
по отношение на останалите обекти на нарушение, които попадат под същата уредба
на Валутния закон и на Наредба № H-I от 01.02.2012г., това не важи. Още
по-малко има такова основание след като Регламент 2018/1672 приравнява златото и
предплатените карти към парите в брой. под общото название ..парични
средства". Най-малко пък има основание да се приеме, че което е валидно за
златните кюлчета и монети, не следва да е валидно за изделията със и от тях,
когато тези изделия не са с търговски характер.
Въз основа на обстоен анализ на събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност, съдът достигна до един несъмнен
и еднозначен извод ,че административно наказателната процедура е
опорочена и незаконосъобразно е
ангажирана отговорността относно
отнемането на предмета на нарушението .
В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл.14а,
ал.1 от ВЗ. Съгласно разпоредбата на чл.14а, ал.1
от ВЗ, пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и
изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи
на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина,
определени с Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл.10а от ВЗ. При извършване на нарушение на чл.14а, ал.1 от ВЗ,
нарушителят се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева, ако деянието не
съставлява престъпление. На основание чл.20 от ВЗ/съществуващ към момента на
визираното деяние/ предметът на нарушението при пренасяне през границата на
страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на
изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато
нарушителят не може да бъде установен.
За
да е осъществен съставът на нарушението, е необходимо извършителят да не е декларирал пред митническите органи
на пренасяните от него през границата на страната от трета страна златни
изделия в количество, надвишаващо допустимите норми по Наредба
№Н-1/01.02.2012г. Спор относно пренасянето и липсата на декларация относно
златните изделия няма, както не се и спори, че те надвишават значително
количеството, което съгласно посочената наредба не се декларира..
. Налице е правно регламентирано задължение
за попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация -
валутна митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на
страната изделия от благородни метали, в частност златни изделия над 60 грама,
от трета страна. Жалбоподателят е
съзнавал задълженията си във връзка с валутния и митническия режим, включително
и задължението за писмено деклариране на носените златни изделия, в конкретно
значително количество, най-малко с оглед наличието на указателни табели с
указани допустимите прагове на стоките, освободени от деклариране. В случая
митническите служители и свидетели по делото не са били длъжни да предоставят
на жалбоподателя валутно митническа декларация, след като лицето изрично е било
поканено и запитано дали пренася забранени от закона стоки, включително и
благородни метали. Въпреки, че напълно е разбирал същността на поканата , той
не е заявил, че пренася златни изделия и нищо не е декларирал. Декларацията
следва да бъде предоставена от митническите органи, но едва когато лицето обяви
пред същите, че има стоки за деклариране, т. е. първоначално заяви, че пренася
такива стоки, които подлежат на деклариране. В случая всички събрани по делото
доказателства са еднопосочни – след приканване на пътниците да декларират е
започнала проверката на автомобила, като за съставомерността
на нарушението е без правно значение къде точно в автомобила са намерени
изделията /багажника или купето/, както и дали са били укрити, а също и дали са
индивидуална собственост или принадлежат на семейството.
Твърдяното от защитата съществено процесуално
нарушение, свързано с липсата на назначен преводач от турски език, отнесено към
изискването за предявяване на съставения АУАН съгласно чл. 43, ал.1 ЗАНН, според настоящия състав не е налице в случая. По делото е
безспорно установено, че жалбоподателя е чужденец, който не владее български
език, установено е обаче и че при извършване на административно процесуалните
действия по изготвяне на акта е участвал преводач от турски език - говоримият и
разбираем. Липсва формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в
конкретното производство, но административно наказателните разпоредби не
изискват и не се задължава административния орган да издаде формален акт за
назначаване, както и няма пречка това да бъде лице, което няма специално
образование. Изискването да не се съвместяват две процесуални фигури в едно
производство е спазено, като преводачът не е актосъставител
или свидетел при съставянето на акта. Доказано е от показанията на разпитаните
свидетели ,че фактически е бил осигурен преводач от турски език , а именно св. С. .
Поради изложеното този състав на съда приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят не е декларирал пред
митническите органи пренасяните от него
през границата на страната от трета страна златни изделия в количество,
надвишаващо допустимите норми по Наредба №Н-1/01.02.2012г., .
По време на производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание , съдът констатира ,че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, водещи до
ограничаване и накърняване на процесуалните права на жалбоподателя, обуславящи
отмяна на НП в частта с която е отнет
предмета на нарушението .
Относно
разноските -Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административно процесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор
за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2 921 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 1 е 300 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се
състои в явяване в едно съдебно заседание, написване на Жалба и
представяне на писмени доказателства, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 300 лв.
Основателно
е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които следва да бъдат в размер на 80 лв. Присъденият
размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл.
37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение
от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно
заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е
справедливо.
С оглед изхода на
делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт
ІІ и отменено в частта му по пункт І, следва в полза на жалбоподателя да се
присъдят част от направените по делото разноски, а именно в размер на 150 лв., изчислени след
съответното намаляне на адвокатския хонорар по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а в полза на
АНО – 40 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 110 лв.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й
(доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди
именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 –разноски от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 3408 /2019 г. издадено на 11.02.2020 г. от
ИВАН ДОБРЕВ ПАСКОВ - и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна Морска", съгласно Заповед №1/02.01.2020г. на Директора на
Агенция "Митници", в качеството си на административно-наказващ орган,
съгласно Заповед №ЗМФ-110/04.02.2019 година на Министъра на Финансите, въз
основа на акт за установяване на административно нарушение №2353/24.08.2019г.,
по описа на Главна Дирекция „Митническо разузнаване и разследване",
Централно митническо управление, Агенция „Митници", съставен от М.Б.Б. -
инспектор в Агенция „Митници", срещу AHMET KAYA А.К./, роден на ***г. в
Antalya, притежаващ документ за самоличност U03244686, изд. на 21.09.2011г. от Viyana ВК, адрес: Австрия, гр. Wiener Neustadt,
със сьдебен адрес: гр. София, ул. „6-ти
септември" №13, вх.А, ет.1, ал.З, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка
с чл. 14а, ал.1 от Валутния закона (ВЗ), в частта с което на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с
чл.18, ал.1 и ал.10, във връзка с чл. 14а, ал.1, чл.20, ал.1 и чл.21 от ВЗ, е
постановено отнемане в полза на Държавата от AHMET KAYA А.К./, златните изделия , както
следва:
Златни гривни, проба 916/22Kt/ - 12
/дванадесет/ бр., 238.40 /двеста тридесети осем грама и четиридесет сантиграма/
гр.
Златен медальон с вградена монета -
1 /един/брой, 0.90 _/нула грама и деветдесет сантиграма/ гр-14kt;
Златни гривни, проба 585/14Kt/ - 4/
четири/ бр. - 51.10/ петдесет и един грама! десет сантиграма/гр.
Златен синджир, проба 585/14Kt/ -
1/ един/ бр. - 4.30/ четири грама и тридесет сантиграма/гр.
Златно колие, проба 585/14кгУ - 1/
един/ бр. - 21.00 / двадесет и един грама/гр.
Златни обици 585/14кт/ - 1 /един/
чифт - 1.80 (един грам и осемдесет сантиграма) гр.
със стойност: 24 651.48~(двадесет и
четири хиляди шестстотин петдесет и един
лева и четиридесет и осем
ПОСТАНОВЯВА
да бъдат върнати на нарушителя или упълномощено от него лице
златни гривни, проба 916/22Kt/ - 12
/дванадесет/ бр., 238.40 /двеста тридесети осем грама и четиридесет сантиграма/
гр.
златен медальон с вградена монета -
1 /един/брой, 0.90 _/нула грама и деветдесет сантиграма/ гр-14kt;
Златни гривни, проба 585/14Kt/ - 4/ четири/ бр. - 51.10/ петдесет и един
грама! десет сантиграма/гр.
Златен синджир, проба 585/14Kt/ - 1/ един/ бр. - 4.30/ четири грама и
тридесет сантиграма/гр.
Златно колие, проба 585/14кгУ - 1/ един/ бр. - 21.00 / двадесет и един
грама/гр.
Златни обици 585/14кт/ - 1 /един/ чифт - 1.80 (един грам и осемдесет
сантиграма) гр.
със стойност: 24 651.48(двадесет и четири
хиляди шестстотин петдесет и един лева и
четиридесет и осем
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 3408 /2019 г. издадено на 11.02.2020 г. от ИВАН ДОБРЕВ ПАСКОВ - и.д. началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска", съгласно Заповед
№1/02.01.2020г. на Директора на Агенция "Митници", в качеството си на
административно-наказващ орган, съгласно Заповед №ЗМФ-110/04.02.2019 година на
Министъра на Финансите, въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №2353/24.08.2019г., по описа на Главна Дирекция „Митническо
разузнаване и разследване", Централно митническо управление, Агенция
„Митници", съставен от М.Б.Б. - инспектор в Агенция „Митници", срещу
AHMET KAYA А.К./, роден на ***г. в Antalya, притежаващ документ за самоличност
U03244686, изд. на 21.09.2011г. от Viyana ВК, адрес:
Австрия, гр. Wiener Neustadt, със сьдебен
адрес: гр. София, ул. „6-ти септември" №13, вх.А, ет.1, ал.З, за нарушение
на чл.18, ал.1, във връзка с чл. 14а, ал.1 от Валутния закона (ВЗ в частта
с което на основание чл.18, ал.1,
във връзка с чл.14а, ал.1 от Валутния закон(ВЗ) е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева .
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, ОСЪЖДА „Агенция
Митници „ гр. София , ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя сумата от 110 лв.,
представляваща извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото производството
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. Хасково
в четиринадесетдневен срок ,от съобщаване на страните , че е изготвено
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: