Р Е Ш Е Н И Е
№: 1081 19.07.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На петнадесети юли, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Даниела Драгнева
2. Веселин Белев
Секретаря: Й. Б.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1294 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на А.Х.П., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника адвокат Г.Ш.
***, против решение № 260122/07.05.2021г. на Районен съд - Несебър, постановено
по НАХД № 108/2021г., с което е потвърдено
наказателно постановление № 264/18.12.2020г., издадено от на кмета на Община Несебър,
с което на за нарушение на чл.74, ал.1, т.10 от Наредба № 6 за опазване на
околната среда на територията на Община Несебър (Наредба № 6), на основание чл.125,
вр. чл.128 от същата наредба, му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000лв.
Касаторът
оспорва първоинстанционното решение като незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание намира за
явно несправедливо. Моли съда да го отмени, като отмени и потвърденото с него
наказателното постановление (НП). В условията на евентуалност иска намаляване
размера на санкцията към предвидения мунимум. Счита, че районният съд е приел
различна фактическа обстановка от тази описана в НП. Твърди, че не е извършвал
дейност по изземване на инертни материали от реката, а разчиствал речното
корито. Актосъставителят Т.К.е заявила, че багерът е бил непосредствено зад
камиона, но не го е виждала да го товари, като на място нямало други машини, но
имало следи от работа на такива. В НП не било посочено наличието на камион в
близост до багера и следи от дейност по изземване на инертни материали. Счита
това за съществено процесуално нарушение, защото не му била предоставена
възможност да се защити. Намира също, че не е доказан факта на нарушението,
което не може да бъде заместено от умозаключенията на актосъставителя. В
съдебно заседание не изпраща представител. Депозира писмено становище чрез адвокат
Ш., в което поддържа жалбата.
Ответникът
по касация – Община Несебър, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание, не изразява становище по оспорването, не прави искания и не ангажира
доказателства.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита решението на Районен съд - Несебър за правилно и
законосъобразно.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания,
предвидени в чл.348, ал. 1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и
съобразно закона, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че срещу А.П. е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) сер.Е № 02500/22.11.2020г. от Т.К.,
гл.експерт при Община Несебър, за това, че на 22.11.2020г. в 15.50 часа, добива
инертни материали (пясък, камъни, чакъл, скална маса) от речното корито на река
Вая, землище на с.Баня, в поземлен имот 02703.21.47, територия заета от води и
водни обекти, водни течения на р.Вая, като дейността се извършва без писмено
разрешение от съответните компетентни общински и държавни органи. Инертните
материали се добиват чрез дейност на механизация с колесен трактор с рег.№
А-2486-ЕЕ, марка Комацу, ВБ 92-Р2, жълт на цвят, който бил управляван от него.
За установяване самоличността на нарушителя било поискано съдействието на
органите на МВР. Поради невъзможността за проходимост до поземления имот от
който се добивали инертните материали, тракторът бил изчакан в една от
отбивките на главен път Бургас-Варна, преди гр.Обзор. При установяване на нарушението
били изготвени като веществени доказателства и 10 бр. снимки. Актът бил
съставен на място в присъствие на нарушителя и му бил връчен за подпис, но той
след като се запознал със съдържанието му, отказал да го подпише.
Същото описание е възпроизведено в издаденото срещу П. и обжалвано пред
районния съд НП. Квалифицирайки деянието като нарушение на чл.74, ал.1, т.10 от
Наредба № 6, административнонаказващият орган наложил на нарушителя глоба в
размер на 1000лв., на основание чл.125 от същата наредба.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е разпитана
актосъставителят К.. Тя заявява, че на 22.11.2020г. - почивен ден, по подаден
сигнал, извършили проверка на р.Вая, при която констатирали от път водещ към
речното корито, да излиза камион натоварен с инертни материали. Камионът не
спрял на подадения от тях сигнал, а едва по-късно бил спрян от полицейските
органи по нейно искане на входа на гр.Обзор, където на водача бил съставен акт.
След това се отправили към мястото на изземване на инертните материали и видели
да излиза жълт трактор. Последвали го, защото той не спирал на отправените
покани. По-късно спрял, като за установяване самоличността на водача – А.П. и
идентификацията на машината – колесен трактор с рег.№ А-2486-ЕЕ, марка Комацу,
ВБ 92-Р2, жълт на цвят, проверяващите били подпомогнати от повиканите от тях
служители на МВР. П. им заявил, че няма разрешение за добив на инертни
материали, но той не извършвал такъв, а почиствал речното корито. В кофата на
багера имало речни камъни, които личат на снимките. Актосъставителят К. не е
видяла как багера това камиона, но видели двете машини да се движат една след
друга, като било очевидно, че багерът е натоварил камиона току що.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че от събраните
доказателства нарушението е установено по безспорен начин. Въпреки показанието
на К., че не е видял натоварването, са налице други факти водещи до извод, че П.
е извършител на нарушението, а именно: в деня на проверката не са били установени
други машини на мястото, в поземления имот е имало ясно следи от дейност по
добив на инертни материали, по кофата на багера е имало останали забити камъни
от речното корито. Първостепенният съд е изложил мотиви, че деянието не може да
се квалифицира като маловажен случай и не са налице основанията за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Размерът на наложената санкция е съобразен с чл.27 от ЗАНН и
целите на наказанието, като не са налице условията за неговото намаляване.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на районния съд е законосъобразно.
Съгласно чл.74, ал.1, т.10 от Наредба № 6, с цел защита здравето на
населението, задоволяване неговите потребности чрез организирано и ефективно
използване на водите, както и с цел съхраняване чистотата на питейните води,
подпочвените води, поречията на реките, морето и другите водни обекти, на територията
на Община Несебър е забранен добивът на пясък, скална
маса, чакъл, камъни, миди и други инертни материали от плажната и брегова
ивица, пясъчните дюни и пясъчни
образувания, морета и речни корита и други без писмено разрешение от
компетентни общински и държавни органи. Санкционната разпоредба за всички
нарушения на наредбата е една – чл.125. Според нея виновните физически лица се
наказват с глоба от 10 лв. до 5000 лв. включително, а търговците и юридическите лица – с
имуществена санкция от 500 лв. до 15`000
лв. включително. Чл.128 пък предвижда, че актовете се съставят от упълномощени
от кмета на общината длъжностни лица.
От събраните по делото доказателства – акта за установяване на
административно нарушение, изготвените при проверката фотоснимки, скицата на
имота, както и от свидетелските показания на актосъставителя, безспорно се
установява, че А.П. е осъществил с деянието си именно този състав на нарушение.
Районният съд е извършил правилна преценка на установената фактическа
обстановка, респективно е достигнал до законосъобразни правни изводи относно
наличието на нарушението и размерът на наказанията, които изцяло кореспондират
с материалния закон. На основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и не намира основание
да ги преповтаря.
Недоказано остана възражението на касатора, че не е извършвал дейност по
изземване на инертни материали от реката, а разчиствал речното корито, заради
установяването на натоварен с такива материали камион, който ги е превозвал към
гр.Обзор. Това, че актосъставителят К. не е видяла фактическото натоварване чрез
управлявания от П. багер, не води до извод, че не той е извършител на
нарушението, защото всички други косвени улики установяват наличието на този
факт – движението на багера след натоварения камион, присъствието им на мястото
на нарушението, липсата на други строителни машини, наличието на речни камъни
по кофата багера, обстоятелството, че и водача на камиона, и водача на багера
не са се подчинили на контролните органи. Не е процесуално нарушение липсата на
описание в НП на камиона, който е бил в близост до багера, както и посочване на
неговите идентификационни признаци. Не всички факти е необходимо да бъдат записвани
в акта и НП, а само тези които са релевантни за правната квалификация. Наличието
на камион не е сред тях. По-важното е в случая, че присъствието на натоварения
камион е установено надлежно в доказателствения материал, чрез показанията на
актосъставителя и касаторът не е опровергал чрез никакви доказателства
наличието на този факт.
Правилна е преценката на районния съд за липсата на основания за намаляване
размера на наказанието към минималния предвиден в закона, с оглед правилното приложение
от страна на наказващия орган на принципите залегнали в чл.12 и 27 от ЗАНН и
определяне на наказанието под средния размер. Допълнителна снизходителност към
санкционираното лице, чрез намаляване на наказанието не може да бъде
проявявана, предвид посочването от актосъставителя за извършването на множество
такива нарушения в същия район.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни
доводите развити в касационната жалба, поради което решението на Районен съд - Несебър
следва да бъде оставено в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260122/07.05.2021г. на Районен съд - Несебър, постановено по НАХД
№ 108/2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.